АНД 1268/2018 - Решение - 27-06-2018

Решение по Наказателно дело 1268/2018г.

РЕШЕНИЕ

 

                1124                            27.06.2018 г.                                гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,          ДЕСЕТИ наказателен състав

на четвърти юни,                                     две хиляди и осемнадесетата година,

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

 

секретар Петя Колева,                  

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1268/2018 г. по описа на ПРС, Х н.с., намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.

          Съдът е сезиран с жалба от С.Т.В. с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 17 – 1030-003027 от 18.05.2017 г. на Началник група към Сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: глоба от 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП; глоба от 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и глоба от 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. 

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. Х., се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се излагат конкретни съображения и се ангажират доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована,  не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата пред съда.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с номер на бланката 935730 от 29.04.2017 г., с който се констатира, че на датата на издаването му,       около 11,50 часа, в гр. Пловдив, на бул.“Христо Ботев“ срещу №2, жалбоподателят управлява лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ***, собствен на друго лице, като: 1. Не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила; 2. Не е представен автомобилът на ГТП в срок, видно от стикер от 2015 г.; 3. Не представя контролен талон към СУМПС.  Описаното е квалифицирано като нарушения съответно по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В атакуваното наказателно постановление са отразени същите фактически констатации, като е посочено, че с това водачът е извършил: 1. Водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, квалифицирано по чл.137А, ал.1 от ЗДвП; 2. Водач управлява ППС, което не е представено на технически преглед, с което виновно е нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП и 3. Не носи контролния талон от свидетелството за управление, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.  

В качеството на свидетел по делото е изслушан съставителят на акта Д., който е посочил, че не помни конкретиката на случая, но е потвърдил констатациите по акта, като е заявил, че помни мястото, на което е спрян за проверка водачът, както и че причина за спирането и извършването на проверка, при която са установени и две други нарушения, е установеното управление на МПС без поставен обезопасителен колан. Свидетелят е посочил, че на мястото, на което е извършвал проверките е имал пряка видимост към автомобилите, движещи се срещу него по бул.“Хр.Ботев“ и възможност за интензивно наблюдение, предвид невисоката скорост, с която автомобилите преминават през мястото на проверката. Показанията на свидетеля Д. съдът кредитира като логични и дадени добросъвестно, както и в пълно съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

Като свидетел по делото е разпитано и доведеното от жалбоподателя лице Т. Г., която е посочила, че е пътувала в автомобила на жалбоподателя към момента на извършената му полицейска проверка, че водачът бил с обезопасителен колан, тъй като винаги поставял такъв при движение, както и че задното стъкло на автомобила било леко затъмнено. Свидетелката е заявила и че по-рано била придружавала жалбоподателя в КАТ във връзка с получаване на информация относно контролния му талон и връщането му на водача. Съдът отчасти кредитира показанията на свидетелката и то доколкото не са в противоречие с останалите доказателства по делото, като ги разглежда и критично, предвид заявеното от нейна страна, че е приятелка на жалбоподателя и живее с него, което я прави и заинтересована от изхода на производството.

На базата на всички доказателства по делото съдът намира, че отразената по АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка относно извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение е категорично установена.

Съгласно чл.137А, ал.1 от ЗДвП е задължително водачите на моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретния случай, както става ясно от показанията на свидетеля Д., е било установено, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан, което е било и причината да бъде спрян и да му бъде извършена проверката, при която са установени и две други нарушения. Твърденията, че автомобилът бил със затъмнени стъкла, което не давало възможност на актосъставителя от мястото, на което се намирал, да възприеме водача, не могат да се приемат като доказани, като се има предвид заявеното от страна на свидетеля Д. обстоятелство, че автомобилът е идвал срещу него, преди да бъде спрян, както и заявеното и от свидетелката Г., че само задното стъкло на автомобила е било малко по-тъмно. В крайна сметка, както става ясно от разпита на свидетеля Д. спирането на водача не е било във връзка с извършване на конкретна полицейска операция, или рутинна проверка, а именно във връзка с установеното негово поведение по неизползване на обезопасителен колан по време на движение. В тази връзка и съдът намира, че не е разколебана формалната доказателствена сила, с която се ползва съставеният АУАН, а напротив, установеното по т.1 от същия е потвърдено от показанията на свидетеля Д.. В случая не се установяват основания, поради които да се счита, че водачът е попадал сред изключенията по чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Ето защо и при така установеното негово поведение правилно му е бил съставен АУАН, като наказващият орган правилно е приложил и съответната за това нарушение санкционна разпоредба на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, която предвижда твърд размер на глобата от 50 лева, който именно е бил определен в случая от наказващия орган.

Що се касае до второто от посочените нарушения, наличието на което и на практика не е оспорено от страна на жалбоподателя, следва да се има предвид, че се установява също категорично, че към момента на управление на лекия автомобил от жалбоподателя, автомобилът не е бил преминал технически преглед за годината, доколкото описаният в АУАН и наказателното постановление знак за ГТП, удостоверяващ това обстоятелство, е бил от 2015 г. Съгласно чл.147, ал.1 от ЗДвП се предвижда задължителна проверка за техническата изправност на МПС, съгласно утвърдена наредба. Според нарочната наредба превозните средства подлежат на ежегоден технически преглед. Като е установил липсата на такъв към датата на проверката, административният орган е констатирал по същество нарушение на визираното в чл.147, ал.1 от ЗДвП задължение, което е относимо и към водачите на МПС. В чл.188 от ЗДвП е предвидено, че освен собственикът и този, на когото е предоставено за управление моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Не следва поради това и от обсега на тази законова разпоредба да бъде изключена  разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП, независимо, че задължението за представяне на ППС на технически преглед е за собственика. Поради това наказателното постановление в тази му част е обосновано и правилно, като в тази насока е налице изобилна практика на административните съдилища на Република България. Досежно приложената санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП същата е правилно посочена, като е съобразено от страна на наказващия орган, че нарушителят не е собственик на МПС, поради което и спрямо него не е приложима нормата на чл.181, т.1 от ЗДвП, която предвижда и по-сериозно наказание.

Досежно нарушението по т.3 от наказателното постановление, то от доказателствата по делото и по-конкретно от изпратения на съда отговор от Сектор ПП - Пловдив, ведно с копие от ЗППАМ от 2013 г. става ясно, че действително контролният талон към СУМПС на водача В. е бил отнет съгласно заповедта, като и че към датата на отговора се намира на съхранение в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив. Не се спори от страна на жалбоподателя по фактите, а именно, че същият не е представил контролен талон, защото не е носил такъв към момента на извършената му проверка. В тази насока и същият не е изпълнил изискването на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, според което водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС и КТ към него при управление на ППС. Какви са били причините водачът да не носи КТ е без значение, доколкото е налице формално неизпълнение на задължението му, което е било и правилно квалифицирано в наказателното постановление именно по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Установява се от събраните по делото доказателства, включително и от разпита на свидетелката Г., че водачът В. е знаел, че контролният му талон е отнет, поради което и не е следвало да управлява МПС, без да носи този изискуем от закона документ на водач на МПС. Дали отнемането на КТ е било законосъобразно и дали основанието за отнемане е било отпаднало към момента на установеното управление на МПС без КТ е ирелевантно, като е без значение за съставомерността на нарушението. Евентуалното незаконосъобразно процедиране на административен орган, което се твърди от страна на жалбоподателя да е било налице с невръщането на отнетия му контролен талон, би могло да е предмет на разглеждане в друго производство, но не може да има за последица освобождаване на жалбоподателя от задълженията му като водач на МПС. Ето защо и тъй като и това нарушение е било извършено виновно, правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба от 10 лева за водач, който не носи контролен талон.

 Нито едно от нарушенията не се явява маловажен случай, предвид начина на осъществяването му и степента на обществената му опасност, като освен това, следва да се има предвид, че съгласно справката за нарушител/водач жалбоподателят е бил санкциониран вече за нарушения по ЗДвП, включително и по чл.147, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 При извършената служебна проверка съдът не намери при издаване на наказателното постановление да са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени, както се твърди. Достатъчно ясно и в наказателното постановление са описани нарушенията, като не е налице каквото и да било противоречие или непълнота, които да пречат на санкционираното лице да разбере кое именно негово поведение се наказва и въз основа на кой нормативен акт. Както АУАН, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, за което се взема предвид приложената към административната преписка оправомощителна заповед. Спазени са и процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН.

Предвид всичко изложено и съдът намира, че като правилно и законосъобразно следва изцяло да потвърди наказателното постановление и затова

 

РЕШИ:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17 – 1030-003027 от 18.05.2017 г. на Началник група към Сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, с което на С.Т.В. с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания, както следва: глоба от 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП; глоба от 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и глоба от 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

                                                          Районен съдия:

 

Вяарно с оригинала!

П. С.