АНД 8011/2017 - Мотиви - 15-06-2018

Мотиви по Наказателно дело 8011/2017г.

М О Т И В И

към Решение по АНД № 8011 по описа за 2017 година на

ПРС, Втори н.с.

 

Производството е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.

 

           Производството по настоящето дело е образувано по внесено от прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив по реда на чл.375 - чл.379 от НПК постановление, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК на А.В.Ш. ***, с ЕГН ********** за това, че на 26.06.2017 г. на ул.“1-ва“ в с.Ново село, обл.Пловдив, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „ВАЗ 21011“ с рег.№ ****е нарушил правилата за движение, а именно:

           -чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“;

           -чл.20, ал.2,изр.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“

           и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н.Я.А.с ЕГН **********, изразяваща се в: счупване на таза в областта на лява хълбочна кост и разделяне на лява хълбочно-кръстцова става и на лонното съчленение /симфизиолиза/, довело до трайно затрудняване движенията на двата долни крайника и голяма рана на ляво бедро с отлепване на кожата, довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник -  престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.

          Представителят на РП Пловдив в съдебно заседание пледира за признаване на обвиняемия А.В.Ш. за виновен за  престъплението за което е предаден на съд и за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК, поради наличие на законовите предпоставки за това, както и поради не наличието на ограничителните предпоставки съгласно разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК. По отношение размера на наказанието представителят на РП Пловдив поиска да бъде наложен в минимално предвидения по закон размер, предвид обстоятелството че обвиняемият е пенсионер и най-вече поради факта, че вредоносния резултат е причинен по голяма степен  и от пострадалия по делото.

           Обвиняемият А.В.Ш.  редовно призован се явява и лично участва в производството. По отношение на предявеното му обвинение се признава за виновен. Дава обяснения в насока късното пресичане на улицата от велосипедиста, както и предприета маневра на ляво, но въпреки това го закачил с предния калник и го е бутнал.

           Защитникът на обвиняемия адв.И.В.пледира за налагане на административно наказание глоба по отношение на подзащитния му в минимално определения от законодателя размер.

 

           Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: 

 

           Обвиняемият А.В.Ш. е роден на *** ***, адресно регистриран и живущ ***, , български гражданин, с основно образование, пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН **********

           От приетата по делото справка съдимост на обвиняемия Ш. / лист 31 от досъдебното/ съдът намира като установено, че същия е осъждан един път, по което осъждане е настъпила реабилитация по право с настъпили всички правни последици от това. По отношение на обвиняемият Ш. съдът намира като установено, че не е бил освобождаван от наказателна отговорност и да му е налагано административно наказание Глоба по реда на чл.78а от НК. 

          

           На основание чл.212, ал.2 от НПК на 26.07.2017г. е започнато досъдебно производство срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че на 26.06.2017 г. на ул.“1-ва“ в с.Ново село, обл.Пловдив, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „ВАЗ 21011“ с рег.№ ****е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.Я.А.с ЕГН ********** *** – престъпление по чл. 343, ал.1, б.“Б“, пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК, с първо действие оглед на местопроизшествие от 26.06.2017г.

            Като обвиняем по делото, с постановление от 09.10.2017г. е привлечен А.В.Ш. който заявил, че разбира обвинението. Дава обяснения по същото / лист 36 – 37 от ДП/. Привлеченият като обвиняем А.Ш. посочва, че преди да влезе в Ново село, близо до бензиностанцията се е разминал със син бус, който се е движел в обратна на неговата посока, както и че при разминаването със синия бус, в неговата кола се е ударил колоездач. Обвиняемия заявява, че е предприел маневра на ляво за да не удари човека, който излязъл пред него, както и че удара е бил в задното колело на велосипеда.

         След приключването на досъдебното производство с постановление на прокурор при РП Пловдив за провеждане производство по освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно  наказание по реда на чл.78а от НК по отношение на А.Ш. при установено от фактическа страна на следното:

         На 26.06.2017г. около 11.00 часа обвиняемият А.Ш. управлявал собствения си л.а.”ВАЗ 21011” с per. № ****в посока от изток на запад по северната лента на ул.”1-ва” в с.Ново село, обл.Пловдив, със скорост около 45,45 км/ч. Времето било ясно, слънчево, видимостта-добра, а пътят-асфалтов и сух.

По същото време пострадалият Н.А.се намирал на бензиностанция ”Тин груп ойл”, находяща се на същата улица, където напомпил капла за велосипед. След това сложил каплата в касетка, закрепена за багажника на велосипеда си и потеглил с него. Насочил се към изхода на бензиностанцията, движейки се в посока от юг на север със скорост около 10,22 км/ч. После велосипедистът, без да спира навлязъл на платното за движение по ул.”1-ва”, пресякъл южната му лента и навлязъл по северната. Когато почти бил стигнал до северния край на платното, управляваният от обвиняемия л.а.”ВАЗ” го достигнал и с предната си дясна част ударил задната гума на велосипеда. След сблъсъка автомобилът спрял на мястото и в положението, отразено в протокола за оглед на местопроизшествие, а велосипедът бил преместен на тротоара от свидетеля Л.К.. Н.А.бил откаран с линейка в УМБАЛ ”Св. Георги” -Пловдив за оказване на медицинска помощ.

Местопроизшествието било посетено от свидетеля Т.М.-**** в РУ Стамболийски при ОДМВР-Пловдив.

Той тествал обвиняемия Ш. с техническо средство ”Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARBA 0060, което отчело отрицателен резултат.

Приложената по делото химическа експертиза № 554/27.06.2017г. не доказва наличие на етилов алкохол в кръвта на Н.А..

Съгласно постановлението на РП Пловдив, по заключенията на вещите лица по назначените съдебно-медицинска и допълнителна съдебно­медицинска експертизи се установява, че на Н.А.било причинено: контузия на главата с малък излив на кръв под меките мозъчни обвивки в дясно теменно-тилно и счупване на лицеви кости в предна дясна част на черепа /излив на кръв в десен челен синус и счупване на задна стена на очницата/; голяма рана на лявото бедро с отлепване на кожата; счупване на таза в областта на лявата хълбочна кост и разделяне на лява хълбочна-кръстцова става и на лонното съчленение /симфизиолиза/. Описаните увреждания били в резултат на удари с или върху тъп предмет и отговаряли по време и начин да са причинени при станалото ПТП, с което били в пряка причинна връзка. Счупването на таза в областта на лявата хълбочна кост и разделянето на лява хълбочна-кръстцова става и на лонното съчленение /симфизиолиза/, довело до трайно затрудняване движенията на двата долни крайника. Голямата рана на лявото бедро с отлепване на кожата довело до трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник. Трайното затрудняване на движенията на долните крайници представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК. Останалите увреждания довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

Съгласно постановлението, от заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза се установява, че обвиняемият и пострадалият са имали техническа възможност да се възприемат един другиго и да избегнат произшествието с установените скорости на движение, а Ш. дори и с по-висока скорост. Причините за настъпилия пътен инцидент от техническа гледна точка били както навлизането на А. в пътната лента и коридора на праводвижещия се л.а.”ВАЗ” в момент и на място, когато това не било безопасно, така и обстоятелството, че обвиняемият не възприел и реагирал своевременно на опасността от навлизането на велосипедиста.

  Заключенията на вещите лица не се оспориха от страните.

 

            При така установеното от фактическа страна съдът счита, че обвиняемият А.В.Ш. не е извършил посочените нарушения, че в случая не се касае за извършено от него деяние при хипотезата на непредпазливост под формата на небрежност или самонадеяност, както се твърди от обвинението, а за случайно деяние.

 

            Общото между небрежността и случайното деяние е, че и при двете хипотези деецът обективно е причинил престъпния резултат без субективно да е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, а при случайното деяние той не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не е могъл в конкретните условия и с оглед на индивидуалните си особености да предвиди този резултат. Самонадеяност е да се преценяват всички обстоятелства, влизащи в интелектуалния и волеви момент, включително и освен на своите представи за не настъпването на престъпния резултат подсъдимият да е разчитал и на нещо друго. В конкретния случай по делото има доказателства, че обвиняемият А.Ш.  не се е отнасял безразлично към евентуално настъпване на общественоопасните последици. Самонадеяност е налице когато деецът се уповава, освен на определени обстоятелства, които с оглед на интелектуалното му развитие създават у него, макар и необоснована увереност, че в конкретния случай престъпният резултат няма да настъпи, и на такива, свързани с поведението на пострадалия или са обективно закономерни. Обвиняемият Ш. след възприемане на опасността е предприел т.н. спасителна маневра, както и всички мерки за преустановяване движението на управлявания от него автомобил.            Това обстоятелство не обуславя извод за наличие на самонадеяност от субективна страна, че обвиняемият Ш. е предвиждал общественоопасните последици, но лекомислено се надявал да ги избегне чрез някакви маневри.    

            Съгласно  Решение № 659 по н. д. № 502/93 г., I н. о., с докладчик съдията Н. Филчев  „Небрежността е вид непредпазлива вина, а случайното деяние е изключващо вината обстоятелство. Общото между двете хипотези е, че деецът обективно е причинил престъпния резултат без субективно да е съзнавал това. Различното е, че при небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, а при случайното деяние той не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не е могъл да предвиди резултата. В такъв смисъл случайното деяние представлява обратната страна на небрежността. За да се прецени дали деецът е бил длъжен да предвиди престъпния резултат, трябва да се отговори на два въпроса. Първо, какво поведение дължи субектът в дадения случай? Дължимото поведение се определя от правилата, които регламентират съответната дейност. Тези правила са изработени от обществената практика, науката, техниката и най-често са изрично закрепени в нормативен акт. Спазването на всички правила изключва небрежността и изобщо вината. Вторият въпрос е, отклонил ли се е деецът от дължимото поведение и в какво се е изразило това отклонение? При небрежността деецът нарушава правилата за изпълнение на съответната дейност и от това за него възниква задължението да предвиди общественоопасните последици на своето деяние”.

         Съгласно Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984г. по н.д. № 10/84. на ОСНК  чл.15 от НК може да намери приложение при всички пътни обстановки, посочени в ЗДвП и в правилника за приложението му, когато водачът е изпълнил задълженията си по правилата за движение досежно скоростта.  В разглеждания казус съдът приема, че скоростта на движение на обв.Ш. е била съобразена с   атмосферните условия, със състоянието на  пътя  и с конкретните условия на видимост, като дори е била и по ниска от законовоопределените 50 км./ч. като максимум за движение на МПС в населени места, като е била 45,45 км./ч.  Обв.Ш.  изпълнил задължението се и е предприел маневра спиране, когато е възникнала опасността за движението. Поради което съдът приема, че обв.Ш. е изпълнил задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съдът счита по изложените съображения, че обв.Ш. не е нарушил и задължението си по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.  

      Велосипедистът Н.А.се е движил в нарушение на правилата на движение. Самият той е бил без светлоотразителни дрехи, велосипеда е бил без светлини и без светлоотражатели. Свидетел А. е предприел пресичане на пътното платно без да се е уверил, че това няма да създаде опасност за другите движещи се по пътното платно МПС, както и без да подаде ясен и видим за водачите на МПС движещи се по това пътно платно за посоката в която желае да предприеме движение, както и че това е станало веднага след преминало друго МПС което от своя страна създава пречка за възприятието на велосипедиста от водачите на другите МПС намиращи се по това време в този участък на пътното платно. С оглед мястото на което се е намирал, съоръженията на бензиностанцията, както и рекламните табла / виж фотоалбум лист 14 от ДП/, както и преминаващия от запад на изток ван/бус / видим на записа приложен по делото – посоченото МПС преминава от ляво на дясно на записа с начало 11:04:52 часа и излиза от кадър в 11:05:00 часа велосипедиста А. не е бил видим на водачите на МПС движещи се по пътното платно в посока изток запад, включително и обв.Ш.. След преминаването на МПС посочено по – горе, велосипедиста А. продължил движението си започнато още в зоната на бензиностанция, навлязъл е на пътното платно и е навлязъл, в случая внезапно в лентата на движение на  обв.Ш. и то от ляво на дясно. 

          При това поведение на пострадалия обв.Ш. нито е бил длъжен, нито е можел да предвиди резултата.    

          Коментирайки доказателствата по делото следва да се отбележи, че няма основание съдът да не се даде вяра на обясненията на  обв.Ш. дадени в хода на ДП, тъй като същите се подкрепят именно от записа на охранителната камера на бензиностанцията. Тези обяснения не са били взети предвид от вещото лице инж.С. при изготвянето на своето заключение, което съдът ще разгледа по долу в настоящите мотиви. От приетите по дело протокол за оглед на место произшествие, както и фотоалбум, съдът намира, че обв.Ш. именно поради съоръженията намиращи се в зоната на бензиностанцията, както и липсата на светлоотразителни дрехи, сигнализиране на велосипеда на свидетел А. и преминаващия покрай бензиностанцията ван/бус не е имал възможност да възприеме велосипедиста А.,  неговото движение  и да направи заключение за неговото намерение относно посоката в която желае да се движи. Имайки предвид всички доказателства по делото и анализът на така установената фактическа обстановка съда приема, че обв.Ш. не е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК или състава на което и да е друго престъпление. Поради което го и оправда.

            Съдът намира, че освен изложеното относно своето заключение за  случайното деяние намира, че следва да посочи и други обстоятелства, които са определящи за постановяването на неговия краен съдебен акт и признаването на обв.Ш. за невинен и оправдаването му по предявеното му обвинение.

            По делото са представени заключения на вещи лица по назначените съдебномедицинска експертиза по писмени данни / лист 58 от ДП/ и автотехническа експертиза / лист 66-92 от ДП/. 

            Страните не оспориха заключението на вещото лице д-р З.Н., което се основава на събраните и приети по делото писмени доказателства – медицински документи удостоверяващи настъпилите промени в здравословното състояние на Н.Я.А., проведеното лечение и възстановителни процеси.

           Съдът възприе и кредитира в решението си заключението на вещото лице д-р З.Х.Н.като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област

           Страните не оспориха заключението на вещото лице инж.Владислав Георгиев С., но което съдът не намира като изготвено обективно.

           За да обоснове своето заключение съдът взе предвид, че вещото лице при анализа на събраните по ДП доказателства е ползвал показанията дадени от обвиняемият А.В.Ш. като свидетел, което е в противоречие с процесуалните правила. Както се посочи по – горе, на основание чл.212, ал.2 от НПК на 26.07.2017г. е започнато досъдебно производство срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че на 26.06.2017 г. на ул.“1-ва“ в с.Ново село, обл.Пловдив, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „ВАЗ 21011“ с рег.№ ****е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.Я.А.с ЕГН ********** *** – престъпление по чл. 343, ал.1, б.“Б“, пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК, с първо действие оглед на местопроизшествие от 26.06.2017г. Не е необходимо качеството на обвиняемия да възникне единствено и само въз основа на постановление за привличане на обвиняем и разпит на обвиняем. Съдът  намира, че е достатъчно в протокола за дадено следствено действие, протокол за оглед на местопроизшествие,  в това число и протокол за разпит на свидетел / какъвто се явява свидетел Т.М./ да се съдържат конкретни данни за извършителя. В приетите по делото доказателства, включително и в протокола за оглед на местопроизшествие е посочено еднозначно,  обв.Ш. като  водач на МПС лек автомобил „ВАЗ 21011“ с рег.№ ****. По тези съображения, съдът намира, че А.Ш. е придобил качеството на обвиняем по бързо производство с първото следствено действие – оглед на местопроизшествие, както и че последващия това действие негов разпит като свидетел за правно недопустим, тъй като правото му на защитата е накърнено. След като А.Ш. е бил привлечен като обвиняем, фигурата на свидетеля А.Ш. е несъвместима с качеството му на обвиняемо лице по същото това ДП  и позоваването на показанията му дадени като свидетел е правно недопустимо.

 

           По изложените мотиви съдът постанови решението си.  

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.