АНД 6895/2017 - Мотиви - 08-12-2017

Мотиви по АНД № 6895/2017 г

Мотиви по АНД № 6895/2017 г. на Районен съд - Пловдив, Наказателно отделение, XXI нак. състав

                                  

Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане досъдебно производство № 572/2016 г. по описа на VI РУ при ОД на МВР – Пловдив, водено срещу обвиняемия И.И.К., ЕГН: **********, за престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК с Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Срещу К. е повдигнато обвинение за това, че на 04.10.2016 г. в гр. Пловдив е намерил чужда движима вещ – един брой мобилен телефон марка „Самсунг Галакси“, модел ****, собственост на Д.М.А. от гр. Пловдив на стойност 850,00 лева и в продължение на една седмица от 04.10.2016 г. до 11.10.2016 г. не е съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, а именно на Д.М.А. от гр. Пловдив - престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение срещу И.И.К., се предвижда наказание „глоба“ в размер от 100 до 300 лева. Обвиняемият не е осъждан (реабилитиран по право) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма на НК, имуществените вреди от деянието са възстановени, поради което спрямо процесния случай е приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това настоящият съдебен състав разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа внесеното обвинение и обосновава наличието на предпоставките по чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Предлага на съда да бъде определено наказание, съобразено с материалното положение на обвиняемия и ориентирано към средния предвиден размер, като се съобрази и правилото на чл. 78а, ал. 5 от НК, а по отношение на сторените в хода на наказателното производство разноски взема становище същите да бъдат възложени в тежест на обвиняемия.

Обвиняемият се явява в съдебно заседание, в което дава обяснения, в хода на пренията и при последната си дума заявява, че не иска да бъде признаван за виновен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият И.И.К. е роден на *** ***, б., български гражданин, неженен, с основно образование, работи, неосъждан, с ЕГН: **********.

През месец юни 2016 г. в гр. Пловдив свидетелката Д.М.А. си купила мобилен телефон марка „Самсунг Галакси“, модел ****. На 04.10.2016 г. св. А. продавала стоки за бита на сергия, намираща се пред дома й - гр. П., ул. „К.“ № **. Край нея на улицата си играела дъщеря й заедно с две нейни приятелки. Св. А. дала мобилния си телефон на момичетата, за да се занимават, докато тя продавала на сергията. По – късно св. А. потърсила телефона и едно от момичетата казало, че го е оставило на сергията, но там го нямало. Всъщност докато тичали по улицата момичетата изпуснали телефона. Надвечер същия ден - 04.10.2016 г., по ул. „К.“ минал обв. И.И.К., който живеел в района. Обвиняемият видял телефона на улицата и го прибрал. Два дни го държал в дома си, като в законоустановения едноседмичен срок от намирането му на 04.10.2016 г. до 11.10.2016 г. той не го предал в полицията, нито го върнал на собственика (св. Д.М.А.), а обв. К. отишъл на третия ден от намирането на телефона в заложна къща в кв. „Столипиново“, гр. Пловдив, където оставил телефона и прибрал получените пари.

 

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за установена въз основа на обясненията на обвиняемия И.И.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и от показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели: Д.М.А. (лист 14-15 от досъдебното производство), К.П.М. (лист 56 и лист 57 от ДП) и Е.А.Б.(лист 60 от ДП). Изцяло се дава вяра на обясненията на обвиняемия, които се ценят като логически последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях обвиняемият пресъздава своята деятелност, като включително изяснява неблагоприятни за себе си обстоятелства, което допълнително индицира, че обясненията му не представляват негова защитна версия, а правдиво отразяване на обективно случили се факти и събития. Обясненията на обвиняемия се подкрепят и от останалия събран доказателствен материал, включително от писмените доказателства, които се ценят като обективни, което е и основният мотив на съда да кредитира така дадените обяснения. Дава се вяра и на показанията на разпитаните по делото свидетели, които са ясни, подробни и логични, като в тях свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които лично са възприели като свидетели очевидци.

Настоящият съдебен състав прие като годни писмени доказателства и доказателствени средства, събраните в хода на досъдебното производство и приобщени към делото материали, както следва: гаранционна карта и фискален бон (лист 10 гръб от ДП); Писмо с изх. № 2359/13.02.2017 г. от специалист „Защитена информация“ в „Теленор България“ ЕАД (лист 17-19 от ДП); Писмо от Директор на дирекция „Сигурност“ при „БТК“ ЕАД ведно с разпечатка относно регистриран трафик на мобилен апарат с ИМЕИ 359 457 070 446 660 (лист 20-21 от ДП); Писмо с изх. № 2863/12.02.2017 г. от ст. специалист, отдел „Корпоративна сигурност“ при „Мобилтел“ ЕАД (лист 22 от ДП); Протокол за доброволно предаване от 14.06.2017 г. (лист 61 от ДП); разпечатка от Заложен билет с първи номер 10868 (лист 63 от ДП);  Разписка за предаване на мобилен апарат „Самсунг“, модел **** с ИМЕИ 359 457 070 446 660 (лист 65 от ДП), Справка за лице - АИС „БДС“ (лист 81 от ДП), Характеристична справка за И.И.К. (лист 82 от ДП), Справка за съдимост (лист 84 от ДП). Същите са еднопосочни и подкрепят установената от съда фактическа обстановка. Тъй като писмените доказателствени материали по делото също са безпротиворечиви по отношение на фактите, които са включени в предмета на доказване, и по аргумент от чл. 305, ал. 3 НПК настоящият състав намира, че не е необходимо да ги обсъжда и анализира по-подробно.

Изцяло се кредитира и заключението на вещото лице по изготвената стоково-оценъчната експертиза (лист 64 от досъдебното производство). Същото е обективно, обосновано и добросъвестно дадено, като вещото лице е отговорило в пълнота на поставената му задача. Експертното заключение е изготвено от лице с необходимите специални знания в съответната област на науката. От същото се установява, че пазарната стойност на инкриминирания мобилен телефон - марка „Самсунг Галакси“, модел **** към датата 04.10.2016 г. е 850 лева.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Обвиняемият И.И.К. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК.

От обективна страна на 04.10.2016 г. в гр. Пловдив обв. К. е намерил мобилен телефон „Самсунг Галакси“, модел ****. Последният е бил собственост на св. Д.М.А., поради което спрямо обв. К. инкриминираният телефон е представлявала „чужда“ движима вещ по смисъла на закона. От заключението на стоково-оценъчната експертиза се установи и че тази вещ е имала парично оценима стойност – в размер на 850 лева. Именно така установената стойност на вещта изключва приложението на правилата по чл. 218б, ал. 1 НК, които предвиждат наказване по административен ред при възстановяване или заместване на предмета на престъплението по чл. 207 НК, когато стойността му е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието. В настоящия случай установеният размер от 850 лева надвишава размера на две минимални работни заплати за страната към датата на извършване на деянието, поради което разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 НК е неприложима. Установи се от обективна страна от обясненията на обвиняемия, че той е намерил инкриминирания телефон, като същият е бил на улицата и около него е нямало хора, включително собственика му или лице, което да упражнява фактическа власт върху него в момента, като К. е взел телефона със себе си и го е задържал. На следващо място установява се и непредприемане на законово изискуемото поведение от страна на обвиняемия в рамките на инкриминирания период от време – от 04.10.2016 г. до 11.10.2016 г. От обясненията на К. се изясни, че на третия ден, след като е намерил процесния телефон, го е занесъл и заложил в заложна къща, където той се е намирал и до изтичането на посочения срок и без през този период обвиняемият да съобщи за намерената вещ на собственика, на властта или на лицето, което я е загубило, което в случая съвпада и с нейния собственик – св. Д.М.А.. Правилно и при спазване на правилата за изчисляването на срокове и по-конкретно на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НПК е определен и инкриминираният период от време, през който обвиняемият да е следвало да съобщи на посочените в чл. 207, ал. 1 НК лица за намирането на чуждата вещ и през който период се установи, че той е бездействал, поради което и след изтичането на същия престъплението е било довършено.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият К. е формирал съзнание за това, че инкриминираната вещ е чужда, както и че същата е загубена от някого, които обстоятелства се установяват от действията му по търсене на запазени в паметта на телефона снимки, от които да разбере кой е неговият собственик, както и изчакването преди да занесе вещта в заложната къща, през което време да провери дали някой няма да я потърси. Въпреки формираните в съзнанието си представи обвиняемият не е съобщил на собственика, властта или на лицето, което е загубило вещта, като описаното бездействие също е било осъзнато поведение.

Настоящият съдебен състав намира, че се налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от К. престъпление е предвидено наказание „Глоба“ в размер от 100 до 300 лева, обвиняемият не е осъждан (същият е реабилитиран) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, а причинените имуществени вреди са възстановени, като инкриминираната вещ е върната на правоимащото лице – св. Д.М.А.. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 НК, изключващи приложението на тези правила. По тези съображение съдът приема, че обвиняемият И.И.К. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административното наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.

При индивидуализацията на размера на административното наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства влошеното материално положение на обвиняемия, както и това, че същият е семеен (макар и без сключен граждански брак, но живеещ във фактическо съжителство) и с едно дете, като сам осигурява средствата за издръжка на семейството си. Като отегчаващо обстоятелство се отчете наличието на предходно осъждане, което в случая може да се цени като лоши характеристична данни. По тези съображения съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при баланс между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. За извършеното от обв. К. престъпление по чл. 207, ал. 1 НК законодателят е предвидил само наказание „Глоба“ в размер от 100 лева до 300 лева. Предвид изложеното, като съобрази разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 НК, както и за обезпечаване на възможността за постигане на целите по чл. 12 ЗАНН съдът приема, че следва да бъде наложено наказание около средния предвиден размер, а именно административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди с решението си обвиняемият И.И.К. да заплати направените по делото в досъдебната фаза разноски в размер на 21,16 (двадесет и един лева и шестнадесет стотинки) лева по сметка на ОД на МВР - Пловдив в полза на бюджета на Държавата.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала!ЙТ