АНД 5920/2017 - Мотиви - 04-12-2017

Мотиви по АНД № 5920/2017 г

Мотиви по АНД № 5920/2017 г. на Районен съд - Пловдив, Наказателно отделение, XXI нак. състав

 

Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане досъдебно производство № 259/2016 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, водено срещу обвиняемия Д.А.Д., ЕГН: ********** за престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК с Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Срещу Д. е повдигнато обвинение за това, че на 29.09.2014 г. в гр. Пловдив, в качеството си на ... и представляващ търговско дружество „Бета Кер“ ООД гр. Пловдив с ЕИК: 115888951, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по парично задължение в общ размер на 44 935,69 лева /четиридесет и четири хиляди деветстотин тридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/ към „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД с ЕИК: 200914777 по изпълнително дело № 20148240402122 по описа на ЧСИ К.П. с рег. № *** на Камарата на ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд гр.Пловдив, произтичащо от търговски сделки между двете дружества, не е поискал от съда – Окръжен съд - Пловдив, да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение срещу Д.А.Д., се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до три години или „Глоба“ до пет хиляди лева. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма на НК, от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което спрямо процесния случай са приложими разпоредбите на чл. 78а от НК. Предвид това настоящият съдебен състав разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа внесеното обвинение и обосновава наличието на предпоставките по чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Предлага на съда обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а направените по делото разноски да бъдат възложени в негова тежест.

Защитникът на обвиняемия – адв. М., изразява становище подзащтният му Д. да не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение и е предаден на съд. Поддържа, че връчването на длъжника на запорното съобщение, с което се налага обезпечителният запор, само по себе си не поражда ликвидност и изискуемост на спорното материално право, което е предмет на исковото производство между спорещите страни, поради което и за обв. Д. към посочената в постановлението на РП – Пловдив дата все още да не е било възникнало задължение да погаси претендираното в исковото производство вземане, а оттам и задължение да поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. Моли от съда обвиняемият да бъде признат за невинен, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме обвиняемият да е извършил виновно престъплението, за което му е повдигнато обвинение – да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание в минималния предвиден от законодателя размер.

Обвиняемият Д.А.Д. не се явява в съдебно заседание и не взема становище по повдигнатото му обвинение и по предложението на Районна прокуратура – Пловдив за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият Д.А.Д. е роден на *** ***, ..., български гражданин, женен, с висше образование, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.

Св. Б.З.Н. бил едноличен собственик на капитала и ... на „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД гр. Плевен с ЕИК: 200914777 - търговско дружество правоприемник на „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ООД. Основната му дейност била търговия на едро с медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, като за целта разполагало с надлежните разрешения. Считано от 2012 г. „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД поддържало търговски взаимоотношения с „БЕТА КЕР“ ООД, ЕИК: 115888951, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, бул. „Шести септември“ № 100. Основният предмет на дейност на последното дружество бил търговия на дребно с медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, след издаване на необходимите разрешения. Съдружници в „БЕТА КЕР“ ООД били обв. Д.А.Д. и св. А.С.А. - ** по професия, практикуващи в гр. Пловдив. „БЕТА КЕР“ ООД стопанисвало търговски обект – магазин за продажба на помощни средства, находящ се в гр. Пловдив, бул.„6-ти септември“ № *** /в сградата на ** ДКЦ/. Споменатият търговски обект не бил деклариран от дружеството по надлежния ред пред НАП. „БЕТА КЕР“ ООД ползвало под наем офис-помещения, находящи се в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № ***, както и в сградата на Многопрофилна Транспортна болница гр. Пловдив, ул. „Колхида – продължение“, в която се помещавал и хоспис „Възраждане“ - собственост на съдружниците обв. Д. и св. А. като физически лица.

В периода 2012 г. – 2014 г. между двете дружества била установена следната търговска практика по доставките - заявките се подавали по телефон или по електронен път /чрез имейли/, а стоките се доставяли с транспорт на „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД или чрез куриерски фирми /за по-дребни доставки/. Съгласно договор за дистрибуция и сервиз от 16.01.2014 г., разплащанията между тях били безкасови - по банков път, в срок до 30 дни от доставката на стоките. В отделни случаи били възможни и разплащания в брой след предварителни договорки между страните. За всяка отделна доставка на „БЕТА КЕР“ ООД от страна на „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД били издавани по надлежния ред съответните първични счетоводни документи, а именно — данъчни фактури. С оглед така създадените търговски отношения във връзка с дистрибуцията на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания през 2013 г. били извършени доставки от „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД на „БЕТА КЕР“ ООД по следните фактури: фактура № 2000000266/03.01.2013 г. на стойност 2000,00 лева; фактура № 2000000299/01.03.2013 г. на стойност 2868,88 лева; фактура № 2000000325/01.04.2013 г. на стойност 3098,08 лева; фактура № 2000000344/07.05.2013 г. на стойност 2424,24 лева; фактура № 2000000365/03.06.2013 г. на стойност 3238,00 лева; фактура № 2000000391/01.07.2013 г. на стойност 2592,00 лева; фактура № 2000000412/01.08.2013 г. на стойност 3758,88 лева; фактура № 2000000459/01.10.2013 г. на стойност 1917,84 лева; фактура № 2000000489/01.11.2013 г. на стойност 1680,72 лева; фактура № 2000000512/02.12.2013 г. на стойност 2448,73 лева и фактура № 2000000533/30.12.2013 г. на стойност 5250,24 лева. Всяка от издадените фактури била придружавана от стокова разписка за трансфер на стоки от централния склад на „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД в гр. Плевен до офисите на „БЕТА КЕР“ ООД в гр. Пловдив. Стоката била приемана от служител на последното дружество. Още в началото на 2013 г. започнало натрупване на неплатени суми за доставка на стоки. Постепенно започнало по-сериозно забавяне на плащанията, като били извършвани частични плащания на по-стари задължения. В същото време заявките и доставките не спирали. Предвид дългогодишното си познанство с ...ите и установените търговски взаимоотношения помежду им св. Н. проявил търпение и дал възможност дружеството „БЕТА КЕР“ ООД в лицето на обв. Д. и св. А., да изплатят съществуващите задължения за получените и реализирани от тяхна страна количества медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания. Двамата ...и демонстрирали дух на доброжелателност и по тяхна инициатива страните постигнали споразумение помежду си за разсрочване на дължимите плащания. Същото съставили в писмена форма на 16.01.2014 г. Съгласно цитираното споразумение ...ите на „БЕТА КЕР“ ООД признавали, че в периода от 03.01.2013 г. до 15.01.2014 г. са получили от „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ООД стоки по горепосочените фактури на обща стойност от 33 957,44 лева с включен ДДС, които не са били платени. Те се задължили да изплатят посоченото парично задължение разсрочено, за което бил съставен погасителен план. Съгласно този погасителен план като неразделна част от споразумението сумите, дължими по горепосочените фактури, следвало да бъдат заплатени на дванадесет вноски в периода от месец март 2014 г. до месец декември същата година, като падежът на всяка вноска бил уговорен на 14-то число от съответния месец. От страна „БЕТА КЕР“ ООД били предприети само две плащания по споразумението, а именно - на 08.04.2014 г. заплатили сумата от 2 000 лева, дължима по фактура № 2000000266/03.01.2013 г. и на 23.06.2014 г. платили дължимата вноска от 1 680,72 лева по фактура № 2000000489/01.11.2013 г., след което престанали да изпълняват поетите задължения по двустранното споразумение и преустановили плащанията на доставените стоки.

Предвид дългогодишните търговски взаимоотношения помежду им, както и поради колегиалност, св. Б. Н. проявявал разбиране и търпение. Въпреки многократните покани от негова страна и предприетите опити за уреждане на отношенията, „БЕТА КЕР“ ООД не изпълнявало задълженията си към доставчика. Вместо това започнала поредица от уговорени срещи помежду им, на които представляващите „БЕТА КЕР“ ООД не се явявали. Св. Н. считал, че това поведение било с конкретна цел, а именно - да спечелят време, в което двамата ...и да отчуждят наличното имущество на дружеството, което би могло да послужи за удовлетворение на кредиторите му, по този начин да избегнат плащане и съответно да го ощетят като кредитор.

Със споразумението било постигнато съгласие, че при забава плащането на която и да било погасителна вноска за съответния месец или при забава от един месец, за „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД ще възникне правото да предприеме принудително събиране на задълженията си по съдебен ред без предварителна писмена покана до „БЕТА КЕР“ ООД. Поставен в тази ситуация, св. Н. подал искова молба до Окръжен съд - Плевен с правно основание чл. 327 от Търговския закон, чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите. Било образувано търговско дело № 147/2014 г. по описа на Окръжен съд - Плевен. С решение № 196/29.12.2014 г. на Окръжен съд - Плевен по търговско дело № 147/2014 г., в сила от 05.02.2015 г., „БЕТА КЕР“ ООД било осъдено да заплати на ищеца „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД сума в общ размер на 52 282,59 лева, съставляваща главница, лихви, неустойка и разноски. Постановеното съдебно решение подлежало на изпълнение и св. Н. се снабдил с изпълнителен лист № 27 от 05.02.2015 г. Междувременно по молба на „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД и въз основа на Обезпечителна заповед, издадена на 29.07.2014 г. от Апелативен съд – Велико Търново на основание съдебно определение по ч.търг.дело № 213 по описа на съда за 2014 г., било образувано изпълнително дело № 20148240402122 по описа на ЧСИ К.П. с peг. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, с длъжник „БЕТА КЕР“ ООД. С разпореждане на ЧСИ К.П. от 14.08.2014 г. бил наложен запор върху собствените на длъжника ППС. Длъжникът „БЕТА КЕР“ ООД получил съобщение по чл.400 от ГПК за допуснатите обезпечителни мерки, а именно - за наложения запор върху собствените на дружеството МПС до размера на сумата от общо 44 935,69 лева /размерът на бъдещите обективно съединени искове/. Съобщението по чл. 400, ал. 1 от ГПК било връчено на 27.08.2014 г. лично и срещу подпис на обв. Д.Д. в качеството му на управляващ и представляващ дружеството „БЕТА КЕР“ ООД.

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за установена въз основа на свидетелските показания, дадени в хода на досъдебното производство, на свидетелите А.С.А. - частично (лист 17-18 от досъдебното производство), Б.З.Н. (лист 20-21 от досъдебното производство), К.В.П. (лист 22-23 от досъдебното производство), В.В.Й.(лист 26 от досъдебното производство), Д.Х.В. (лист 27 от досъдебното производство), Б.Б.Б. (лист 28 от досъдебното производство), както и на събраните в досъдебното производство и непротиворечиви писмени доказателства.

 Съдът изцяло дава вяра на показанията на св. Б.З.Н.. Същите са подробни, последователни, логични и вътрешно непротиворечиви, освен това се подкрепят и от събраните и проверени по делото писмени доказателства. От показанията на последния се изясняват какви търговски отношения са били установени между „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД и „БЕТА КЕР“ ООД, като първото дружество е доставяло медицински изделия за хора с увреждания на второто дружество, установява се още какъв е бил изработеният механизъм, по който са се правили заявките и доставките след това, по какъв начин и в какъв срок е следвало да се извърши плащането и какви документи са се издавали за извършената доставка. Свидетелят уточнява още по кои издадени от „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД фактури няма постъпило плащане, както и последващо договореното споразумение с „БЕТА КЕР“ ООД за разсрочване на задълженията на последния. Изяснява се и какви действия са предприети от свидетеля за събиране на претендираното вземане като са предявени осъдителни искове пред Окръжен съд – Плевен, които са били обезпечени с налагането на запор върху МПС на дружеството-длъжник, както и че е било постановено осъдително съдебно решение спрямо „БЕТА КЕР“ ООД, въз основа на което бил издаден изпълнителен лист на 05.02.2015 г. в полза на „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД.

Съдът кредитира показанията и на св. А.С.А. в частта им, в която свидетелят дава показания за неизгодни за представляваното и управлявано от него и от обв. Д. търговско дружество, което е допълнителна индиция за доказателствената стойност на тези гласни доказателствени средства. Освен това тези твърдения се подкрепят и от показанията на св. Н.. Не се кредитират показанията на А. в частта им, в която се твърди да не са били доставени стоките, за които доставки има издадени фактура № 746/17.01.2014 г. на стойност 4 602 лева и фактура № 947/10.05.2014 г. на стойност 4 758 лева. От показанията на св. А. се установява още и действителното наличие на правен спор между „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД и „БЕТА КЕР“ ООД относно дължимостта на претендираната от първото дружество парична сума по заведеното исково дело пред Окръжен съд – Плевен, която претенция била обезпечена чрез запор на МПС, а за налагането на последния било изпратено съобщение с изх. № 40394/14.08.2014 г. по изп. дело № 20148240402122 по описа на ЧСИ К. П. с рег. № ***, получено от обв. Д. на 27.08.2014 г.

Дава се вяра и на показанията на свидетелите К.В.П., В.В.Й., Д.Х.В. и Б.Б.Б.. В тях свидетелите добросъвестно възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели – относно мястото им на работа и конкретните задължения, с чието изпълнение са били натоварени. Макар свидетелите в определени минали периоди от време да са били обвързани с търговското дружество, чийто ... е обв. Д., съдът намира, че не се установиха основания, на които да се приеме, че показанията на свидетелите са предубедени, освен това същите кореспондират и с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал, включително с писмените доказателства, които се ценят като обективни.

От Писмо с изх. № 69514/23.12.2015 г. на ЧСИ К.П. (лист 16, том I от ДП) се установява, че изп. дело № 20148240402122 по описа на ЧСИ К. П. с рег. № *** е образувано въз основа на Обезпечителна заповед, издадена на 29.07.2014 г. от Апелативен съд – Велико Търново на основание съдебно определение по в.ч.т.д. № 213/2014 г. по описа на съда и на подадена молба от „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД до ЧСИ след снабдяването с обезпечителната заповед. Въз основа на заповедта ЧСИ е наложил запор върху подробно описаните МПС, като обезпеченото вземане е в размер на 44 935,69 лева, от които 44 869,69 лева, представляващи размера на бъдещите обективно съединени искове, които „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД да предяви против „БЕТА КЕР“ ООД, и 66 лева – такси и разноски по Тарифа за ТРЗЧСИ.

От Съобщение с изх. № 40394/14.08.2014 г. по изп. дело № 20148240402122 по описа на ЧСИ К. П. с рег. № *** и разписка за връчване към него (лист 99, том III от ДП) се установява, че запорното съобщение е получено от обв. Д.Д. на 27.08.2014 г., като със същото последният е уведомен за наложения запор върху подробно описаните в съобщението моторни превозни средства, собственост на дружеството „БЕТА КЕР“ ООД.

От обезпечителна заповед, издадена въз основа на Определение № 131 от 29.07.2014 г., постановено в.ч.т.д. № 213/2014 г. на Апелативен съд – Велико Търново се установява, че съдът е допуснал обезпечение на бъдещи обективно съединени искове с цена общо 44 869,69 лева, предявени от „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД против „БЕТА КЕР“ ООД чрез налагане на запор върху описаните в заповедта моторни превозни средства.

От Решение № 196/29.12.2014 г., постановено по търговско дело № 147/2014 г. по описа на Окръжен съд – Плевен (лист 21-26, том I от ДП) се установява, че „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД е предявило против „БЕТА КЕР“ ООД обективно съединени правни искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД чл. 92 ЗЗД. С решението си съдът е осъдил „БЕТА КЕР“ ООД да заплати на „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД претендираните суми по главниците, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2014 г., до окончателното изплащане на сумите, да заплати неустойка за забава за забавени плащания, както и направените по делото разноски. Установява се още, че решението е влязло в сила на 05.02.2015 г.

От разписка за връчване на съдебно съобщение (лист 27, том I от ДП) се изяснява, че препис от решението е връчен на „БЕТА КЕР“ ООД по реда на чл.50, ал.2 от ГПК.

От Съобщение с изх. № 56992/31.08.2016 г. по изп. дело № 20148240402122 по описа на ЧСИ К. П. с рег. № *** (лист 95, том III от ДП) се установява, че изпълнителното дело е образувано във връзка с допуснати обезпечителни мерки, както и че към датата на изготвяне на информацията по изпълнителното дело няма извършени плащания.

От Споразумение от 16.01.2014 г. между „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ООД и „БЕТА КЕР“ ООД (лист 34, том I от ДП) се установява, че „БЕТА КЕР“ ООД е признал, че дължи на „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД сумата от 33 957,44 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена стока, като се е задължил да изплати посочената сума съгласно приложения погасителен план.

От Писмо с изх. № 14988/30.08.2016 г. на заместник председателя на Окръжен съд – Пловдив (лист 54, том III от ДП) се установява, че към 29.08.2016 г. при Окръжен съд – Пловдив няма образувано търговско дело по молба за откриване на производство по несъстоятелност на „БЕТА КЕР“ ООД.

От Справка в Централна база – КАТ Пловдив, изготвена на 26.08.2016 г. (лист 59, том III от ДП) се изясняват МПС, които са били собственост на дружеството „БЕТА КЕР“ ООД към датата на изготвяне на справката.

От Справката за съдимост на обвиняемия се установява, че същият не е осъждан и не е не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма на НК.

Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза (лист 104 – 113, том III от ДП). Същото е обективно, обосновано и добросъвестно дадено, като вещото лице е отговорило в пълнота на всички поставени задачи. Експертното заключение е изготвено от лице с необходимите специални знания в съответната област на науката. От експертното заключение се установява финансовото състояние на „БЕТА КЕР“ ООД към 31.12.2014 г., което е отчело финансов резултат „загуба“ в размер на 7 хиляди лева. Изчислени са коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност отново към същия период. Вещото лице е установило активите и пасивите на дружеството за 2014 г., като е формирало извод, че балансовата стойност на активите (115 хил. лева) не може да покрие изцяло балансовата стойност на пасивите (168 хил. лева), а само част от задълженията. От заключението на вещото лице се изяснява още и че на 14.04.2014 г. търговецът „БЕТА КЕР“ ООД е трябвало да плати на „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД сумата от 2 868,64 лева по фактура № 299/02.04.2013 г. съгласно Споразумението от 16.01.2014 г., което задължение не било изпълнено.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

За да бъде едно деяние съставомерно от обективна страна престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК, то трябва в 30-дневен срок от спиране на плащанията субектът на престъплението да не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност. От субективна страна деянието трябва да е извършено виновно – при форма на вината пряк умисъл. Следователно от обективна страна се наблюдават две отделни и последователни бездействия на дееца, който първо трябва да не е изпълнил свое действително и изискуемо правно задължение, произтичащо от търговската му дейност, след което в 30-дневен срок от спиране на плащанията да не е поискал откриването на производство по несъстоятелност. С изтичането на този срок и престъплението ще бъде довършено. От своя страна началото на теченето на този срок се отнася към момента на първото съставомерно бездействие, а именно спирането на плащанията. „Спиране на плащанията“ по смисъла на чл. 227б, ал. 2 от НК ще представлява неизпълнение на ликвидно и изискуемо правно задължение, произтичащо от или свързано с търговската дейност на търговеца.

В процесния случай държавното обвинение е приело, че 30-дневният срок по чл. 227б, ал. 2 от НК е започнал да тече на 27.08.2014 г., когато обвиняемият е получил запорното съобщение по чл. 400, ал. 1 ГПК с изх. № 40394/14.08.2014 г. по изп. дело № 20148240402122 по описа на ЧСИ К.П. с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

Това налага да се изясни какви правни последици е обвързал законодателят с факта на получаването на запорното съобщение от страна на длъжника. С издаването на обезпечителна заповед съдът допуска исканото обезпечение, но същото се налага от съответния компетентен орган. Тъй като в случая от съда е допуснато обезпечение чрез запор върху МПС, то обезпечителната мярка се налага от съдебния изпълнител, който връчва съобщението по чл. 400, ал. 1 ГПК. Обв. Д., разполагащ с пасивна представителна власт по отношение на дружеството „БЕТА КЕР“ ООД, е получил срещу подпис това съобщение на 27.08.2014 г. Следователно от тази дата за „БЕТА КЕР“ ООД в лицето на неговите волеобразуващи органи са възникнали последиците, следващи налагането на обезпечителната мярка запор, а именно забрана да се разпореждат със запорираните вещи под страх от относителна недействителност на такава разпоредителна сделка, както и задължение да не се изменят, повреждат или унищожават запорираните вещи. Така описаните правни последици произтичат директно от закона по аргумент от чл. 401 вр. чл. 451 ГПК. Същите не могат да се разширяват по тълкувателен път, като на длъжника се вменява задължение да изпълни още на този етап обезпеченото вземане, което все още е спорно, а следователно и не е ликвидно и изискуемо. Следва също така да се посочи, че последиците от налагането на обезпечителния запор засягат запорираните вещи – в конкретния случай това са подробно описаните в обезпечителната заповед моторни превозни средства, а не самото спорно вземане, което е обезпечено. Обв. Д. обаче е привлечен към наказателна отговорност именно поради неизпълнение на обезпеченото вземане. С обвинението не му се вменяват във вина никакви действия или бездействия по отношение на запорираните вещи след получаване на запорното съобщение, а последното, както беше изяснено, поражда задължения единствено по отношение на тях, а не на обезпеченото вземане. Това е така, защото целта на обезпечителното производство е единствено да запази фактическото положение между страните до момента на разрешаването на спора относно съществуването на вземането, но без тук да се решава този спор. Обезпечителният процес е една от трите проявни форми на гражданския процес наред с исковия и изпълнителния. Сам по себе си обаче обезпечителният процес е винаги функционално свързан с исковия и цели да даде една бърза, но винаги привременна защита, докато окончателната защита се дава в рамките на исковия процес. При наличие на правен спор между гражданскоправни субекти той се разрешава в исковия процес. В конкретната хипотеза от фактическа страна по делото се установява съществуващ такъв спор между „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД и „БЕТА КЕР“ ООД, породен от твърдяно от първото дружество неизпълнение на изискуемо парично задължение от страна на второто дружество. За разрешаването на така сложилия се правен спор „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД сезирало с искова молба Окръжен съд – Плевен, с която предявило обективно съединени искове против „БЕТА КЕР“ ООД, които искове били обезпечени с допуснатия с процесната Обезпечителна заповед запор на МПС. Тъй като спорът относно дължимостта на претендираното вземане се разрешава едва с влязлото в сила съдебно решение и чак тогава може да се пристъпи и към принудително изпълнение, то съществува опасността до постановяването на това решение длъжникът да отчужди имуществото си, поради което след влизането в сила на съдебното решение кредиторът да няма от какво имущество да удовлетвори вземането си. Именно тази опасност се цели да бъде избегната чрез наложения запор със съобщението по чл. 400, ал. 1 ГПК с изх. № 40394/14.08.2014 г. по изп. дело № 20148240402122 по описа на ЧСИ К.П.. При произнасянето си по молбата за обезпечение на иск обаче съдът се произнася по вероятната основателност на иска по подобие на наказателния съд, който в производството по чл. 64 НПК се произнася по обоснованото предположение, но независимо от това спрямо лицето все още продължава да действа презумпцията за невиновност, т.е. разрешават се предварителни въпроси, обезпечаващи нормалното протичане на процеса.

Инкриминираното бездействие с постановлението на Районна прокуратура – Пловдив е по отношение спиране на плащанията по парично задължение в размер на 44 935,69 лева към „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД по изп. дело № 20148240402122 по описа на ЧСИ К.П.. Както беше посочено, от момента на спиране на плащанията започва да тече 30-дневният срок по чл.227б, ал. 2 НК. Следователно релевантни за настоящото производство факти, които следва да бъдат установени, са – налице ли е спиране на плащанията по отношение на това парично задължение и ако да – кога е осъществено това бездействие. За да е налице спиране на плащанията, то на първо място трябва да е възникнало задължението за плащане, което предпоставя изискуемост на вземането. Видно от запорното съобщение по чл. 400 ГПК, на което се позовава прокуратурата, изпълнителното дело пред ЧСИ е образувано за налагането на запор върху МПС, за да се обезпечат бъдещи искове. Размерът на вземането, което се твърди от прокуратурата да не е изпълнено, се формира именно от цената на обезпечените бъдещи искове плюс таксите за ЧСИ. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че с връчването на съобщението по чл. 400 ГПК не е настъпила изискуемостта и ликвидността на вземането, описано в диспозитива на постановлението на РП – Пловдив, съответно и за обв. Д. като ... на „БЕТА КЕР“ ООД все още не е възникнало задължението да плати, тъй като същият с поведението си е демонстрирал оспорване на задължението. Следователно не би могло началото на 30-дневния срок по чл. 227б, ал. 2 НК да се отнесе към този момент. 

От материалите по делото се установява, че по подадената от „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД искова молба било образувано търговско дело № 147 по описа на съда за 2014 г. Очертаният правен спор – относно дължимостта на посочените в исковата молба парични суми и на разгледаното основание, може да бъде разрешен окончателно, както беше посочено, единствено в исковия, но не и в обезпечителния процес. Това е така, защото постановеният в исковия процес и влязъл в законна сила акт по същество – в процесния случай Решение № 196/29.12.2014 г. на Окръжен съд – Плевен (в сила от 05.02.2015 г.), единствен се ползва със сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо е правна последица на влязлото в сила съдебно решение, която внася определеност и безспорност в отношенията между спорещите страни, тъй като ги задължава да преустановят спора, като приемат установеното от съда правно положение. Пренесено на плоскостта на процесния случай силата на пресъдено нещо е настъпила като правна последица на 05.02.2015 г., следователно едва тогава правният спор е бил разрешен, а спорното материално право – паричните вземания на „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД спрямо „БЕТА КЕР“ ООД са установени по своето основание и по своя размер, т.е. са ликвидни. Преди този момент вземането все още е спорно.

От материалите по делото се установи, че със Споразумение от 16.01.2014 г. между „НОВАМЕД ХЕЛТКЕЪР“ ЕООД и „БЕТА КЕР“ ООД последният се е съгласил да заплати сумата от 33 957,44 лева на вноски, платими съгласно приложения към споразумението погасителен план, като същевременно длъжникът е и признал, че дължи посочената сума. Част от тази сума се включва и в предмета на заведеното гражданско дело пред Окръжен съд – Плевен. Следва изрично да се посочи, че направеното извънсъдебно признание не лишава дружеството „БЕТА КЕР“ ООД от възможността да оспори задължението си, тъй като извънсъдебното признание не се ползва със сила на пресъдено нещо. Ирелевантни за настоящото наказателно производство са основанията, на които след направеното извънсъдебно признание „БЕТА КЕР“ ООД е възобновило правния спор, но това е допустима позиция на дружеството, което може да се позовава на новонастъпили правоизключващи или правопогасяващи факти. Релевантният по делото факт е кога задължението на търговеца „БЕТА КЕР“ ООД, чийто ... е обв. Д., е станало ликвидно и изискуемо. Както беше аргументирано, това е настъпило с влизането в сила на съдебното решение, с което „БЕТА КЕР“ ООД е било осъдено да заплати на кредитора си съдебно предявените претенции, а именно на 05.02.2015 г. Извънсъдебното признание не е направило вземането ликвидно и изискуемо предвид последващия правен спор и аргумент за това е, че съдът е допуснал и разгледал спора по същество. Ако спорът вече беше решен, съответно паричното вземане беше ликвидно, то на основание чл. 299 ГПК съдът би имал задължение да прекрати повторно заведеното дело, тъй като би било недопустимо пререшаването на правния спор.

По гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че инкриминираното вземане е станало ликвидно и изискуемо на 05.02.2015 г. Допълнителен довод в тази посока е и че изпълнителният лист срещу „БЕТА КЕР“ ООД е издаден отново на тази дата. Към инкриминираната дата обаче – 29.09.2014 г., все още не е могло да се пристъпи към принудително изпълнение на вземането. Както правилно е посочил прокурорът, за съставомерността на деянието е необходимо освен от обективна страна деецът да има съществуващото, но неизпълнено задължение, то и от субективна страна да е узнал, че дължи плащането, тъй като вината също подлежи на доказване. В тази връзка се налага извод, че държавното обвинение е следвало да прецени съставомерността на конкретната деятелност, като на първо място установи кога ...ите на „БЕТА КЕР“ ООД са узнали за своето ликвидно и изискуемо задължение и в случай на неизпълнение – едва от този момент да започне изчисляването на 30-дневния срок по чл. 227б, ал. 2 НК. Тъй като обаче на инкриминираната дата - 29.09.2014 г., вземането все още е било спорно, то няма как към тази дата престъплението вече да е било довършено, тъй като и теченето на 30-дневния срок все още не е било започнало. По тези съображения съдът приема, че в случая неправилно е бил изчислен срокът, в който обв. Д. да е имал задължението да заяви пред съда откриване на производство по несъстоятелност, поради което към инкриминираната дата престъплението все още не е било извършено. Съдът се произнася по вината в рамките на фактическите положения, очертани от прокуратурата, поради което и настоящият съдебен състав приема, че на инкриминираната дата обвиняемият Д.А.Д. не е извършил вмененото му във вина престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК, което налага той да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително, както и от заключението на вещото лице, по делото се установява спиране на плащанията на 14.04.2014 г., но то засяга вземане, различно от инкриминираното, както по своето основание, така и по своя размер, като единствено страните по правоотношнието са същите. По тези съображения макар съдът да приема становището на експерта за липсата на плащане по това конкретно задължение, то предвид конкретните параметри на повдигнатото обвинение, този факт няма отношение към „спирането на плащанията“ и съответно началото на 30-дневния срок за откриване на производство по несъстоятелност спрямо паричното задължение, за което е повдигнато наказателното обвинение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените в наказателното производство разноски следва да останат в тежест на Държавата.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Вярно с оригинала!ЙТ