АНД 5856/2017 - Мотиви - 03-11-2017

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 1712 ОТ 10

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 1712 ОТ 10.10.2017г. ПО АНД № 5856/2017 г. ПО ОПИСА НА ПРС, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.

 

Районна прокуратура, гр. Пловдив е внесла в съда предложение обвиняемият по досъдебно производство № 855/2016г. по описа на I РУП - гр. Пловдив Ш.М.А., да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК за това, че на 01.12.2015г., в с. Браниполе, обл Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление на МПС с наказателно постановление № 15-0432-000011/23.04.2015г. - издадено от Началник РУП към ОДМВР-Пловдив-РУ 01 Пловдив - връчено на 08.05.2015г и влязло в законна сила на 18.05.2015г , е извършил такова деяние - е управлявал мотоциклет марка „Хонда" без ДКН, без съответното свидетелство за управление - престъпление по чл.343в, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК.

            Съдебното производство пред районния съд е протекло по реда на глава двадесет и осма от НПК.

            В хода на съдебните прения в проведеното публично съдебно заседание прокурорът застъпва виждането, че са събрани категорични доказателства за виновността на обвиняемия. Счита, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба, ориентирана към минимума.

            Защитникът, адв. Н., поддържа, че макар деянието да осъществява състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК, следва да се вземе предвид възрастта на обвиняемия към момента на извършване на деянието, когато е бил непълнолетен. Поради това моли за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.6 от НК, а ако съдът счете, че приложима е ал.1 на чл.78а от НК, да се наложи глоба в минимален размер, като се съобрази имущественото състояние на обвиняемия.

            Обвиняемият дава обяснения в съдебното заседание, като се признава за виновен и посочва, че е съзнавал какво върши.В съдебните прения поддържа казаното от своя защитник. При последната си дума иска от съда да му бъде наложено наказание обществено порицание.

            Като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

            Ш.М.А. е роден на *** ***, ***, български гражданин, неосъждан,  неженен,  безработен, ученик,  ЕГН **********.

            Обвиняемият А., непълнолетен към месец декември, 2015г., на 16 години, имал нормално физическо и психическо развитие. Той не бил правоспособен водач, като бил наказван по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 15-0432-000011/23.04.2015г., издадено от Началник РУП към ОДМВР – Пловдив – РУ 01 – Пловдив, връчено на 08.05.2015г. и влязло в законна сила на 18.05.2015г. Въпреки това в едногодишен срок от наказването му, на 01.12.2015г., взел закупения от майка му мотоциклет Хонда без ДКН с намерение да го пробва, макар да осъзнавал, че управлява мотор без книжка. Потеглил с мотора, като отишъл до края на ***, където живеел, а след това тръгнал да се връща, като се движел по ул.Родопи в с. Браниполе. Докато се движел по улицата в посока от юг на север, видял, че на пътното платно пред него има дупка и при опит да я избегне се ударил последователно в насрещно движещите се лек автомобил „Мазда-6“ и лек автомобил „Тойота Рав 4“.Обвиняемият паднал на земята. Същият пострадал от осъществилото се пътно-транспортно произшествие, като му били причинени травми по тялото. По двата леки автомобила били причинени имуществени щети.

 Обвиняемият А. към момента на откритото съдебно заседание пред Районен съд Пловдив – 10.10.2017г., е навършил пълнолетие. Същият учи в 11 клас в гр. Куклен за двигатели с вътрешно горене. През училищната ваканция работил на бензиностанция. Живее с майка си, като помага при грижите за сестра си. След случая обвиняемият съжалявал и обещал, че няма да се повтори, защото осъзнал какво е можело да стане.

По доказателствата:

            Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка на основание чл.378, ал.2 от НПК въз основа на следните доказателства, събрани в хода досъдебното производство (ДП), а именно: Наказателно постановление № 15-0432-000011/23.04.2015г., АУАН № 001189/25.03.2015г., справка за нарушител/водач, протокол за ПТП от 01.12.2015г., протокол за оглед на местопроизшествие, пълномощни на л.135 и 138 от ДП, справка за МПС на л.94-95 и л.114-115 от ДП, справка за съдимост, показанията на свидетелите: Х.Н., Х.Х., К.Т., обяснения на обвиняемия. Взеха се предвид и събраните в хода на съдебното следствие доказателства: справка за съдимост, както и показанията на свидетелката М.З.а и обясненията на обвиняемия. Останалите, приложени по досъдебното производство документи, не следва да се вземат предвид при установяване на фактическата обстановка, тъй като част от тях не са относими към повдигнатото обвинение (в това число заключенията на извършените по делото съдебномедицинска експертиза и автооценъчна експертиза, медицински документи и писмо на л. 96 от ДП), а останалата част не са събрани в сроковете на разследването (съгласно приложените документи за удължаване сроковете, разследването е продължило от 01.12.2015г.-01.04.2016г. и от 11.01.2017г. – 11.05.2017г.) и не могат да бъдат ценени като валидни доказателства (показанията на свидетелите от л.28 до л.35, л.132 и л.137 от ДП, заключението на автотехническата експертиза и разпита на обвиняемия от 19.06.2017г.).

Посоченият доказателствен материал, въз основа на който са формирани фактическите изводи, е еднопосочен и без наличие на съществени противоречия, поради което съдът му даде вяра изцяло. Съдът установи горните факти най-вече въз основа на показанията на свидетеля Х.Н. и М.З.а и приложеното наказателно постановление, както и обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното и съдебното производство, които се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателствени средства, вкл. от протокола за ПТП. За способността на обвиняемия да формира отношение към постъпките си съдът се основа на показанията на неговата майка – свидетелката З., според която синът й няма проблеми в развитието, нормален е психически и физически и е осъзнавал какво върши, преди да го направи. Показанията на свидетелката съдът намира за достоверни, доколкото въпреки роднинската си връзка с обвиняемия свидетелката излага факти, което не са в негов интерес. Тези показания се подкрепят и от обясненията на обвиняемия, че осъзнавал, че кара мотор без книжка, като изрично посочва, че направил това без разрешението на майка си, защото искал да пробва мотора. От тези изявления личи, че обвиняемият е могъл да формира представи за нередността на постъпката си и съзнателно е избрал поведението си. Не са налице други обективни данни, които да пораждат съмнения в тази способност, поради което съдът приема за установено на базата на посочените доказателства, че обвиняемият по време на извършване на деянието въпреки непълнолетието си е имал интелектуалната способност да съзнава характера и последиците на деянието си и да направлява постъпките си.

От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка може да се направи извод, че от обективна и субективна страна обвиняемият е изпълнил състава на престъплението по 343в, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.4 НК. От обективна страна същият бил наказан по административен ред с посоченото по-горе и влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без съответното свидетелство за управление. На 01.12.2015г. обвиняемият, като непълнолетен, отново извършил такова деяние, като без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС, управлявал МПС - мотоциклет марка Хонда без ДКН, в село Браниполе, обл. Пловдив. Деянието било извършено в едногодишен срок от наказването му, считано от датата на влизане в сила на наказателното постановление, а именно – от 18.05.2015г.

            От субективна страна, макар да бил непълнолетен – на 16 години, обвиняемият е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, поради което е наказателноотговорен. Обвиняемият е извършил престъплението умишлено – предвиждал е, че предприема управление на МПС без да притежава свидетелство за управление, съзнавал е, че преди по-малко от една година е бил наказан за същото деяние по административен ред, но въпреки това е искал да управлява мотоциклета.

Съдът намери, че за обвияемия е приложима разпоредбата на чл.78а от НК, като за преценка предпоставките по чл.78а НК не следва да се извършва редукция на наказанието по реда на чл.63, ал.1, т.4 от НК. На първо място, за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 до 1200 лв., следователно е изпълнена първата предпоставка на чл.78а, ал.1, б. „а“ от НК – за умишлено престъпление да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание. В същото време деецът не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност до момента, а от престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди. Следва да се има предвид също, че престъплението е извършено от обвиняемия (към момента на съдебното заседание е навършил пълнолетие), когато все още е бил непълнолетен. Ето защо, като намери обвиняемия за виновен в извършване на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, съдът счита, че следва да го освободи от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.6, вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.378, ал.4, т.1 от НПК, като му наложи административно наказание.

            По наказанието:

Предвиденото в чл.78а, ал.6 НК наказание при освобождаване от наказателна отговорност на лице, извършило деянието като непълнолетно, е обществено порицание или възпитателна мярка. Последното е неприложимо, тъй като обвиняемият е навършил пълнолетие към момента на определяне на наказанието. Ето защо ще му се определи наказание обществено порицание. Съдът не може кумулативно да наложи и наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, тъй като такова наказание не е предвидено за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК. За конкретния вид и срок на наказанието обществено порицание съдът взе предвид следното. Отегчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че обвиняемият е станал участник в ПТП, от което били причинени имуществени щети на два леки автомобила. В същото време смекчаващи обстоятелства са изразеното от обвиняемия съжаление и критичността му към извършеното, причинените му от ПТП травми, които сами по себе си са оказали възпитателно въздействие върху обвиняемия, отдалечеността на деянието от момента на постановяване на решението, през което време обвиняемият Ш.А. няма други противоправни прояви, а напротив има добри характеристични данни – учи, помага с грижите за сестра си и проявява инициатива да бъде трудово ангажиран. Поради изложеното съдът намира, че общественото порицание следва да се състои в обявяване на решението по местоживеене ***, чрез залепване на препис от решението в сградата на Кметството за срок от 20 дни. Съдът намира, че този срок на наказанието ще бъде достатъчен, за да се превъзпита обвиняемият и да се въздейства възпитателно и на останалите граждани, както и да се постигнат останалите цели по чл.12 от ЗАНН.

По разноските:

Разноски са сторени за извършване на няколко експертизи по досъдебното производство, но както съдът посочи по-горе, те не се отнасят до повдигнатото обвинение по чл.343в, ал.2 от НК и не следва да се присъждат в тежест на обвиняемия. Тъй като във връзка с обвинението на Ш.А. не са сторени разноски, такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС