АНД 5649/2017 - Решение - 29-09-2017

Решение по Наказателно дело 5649/2017г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1644

 

гр. Пловдив, 29.09.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА СИРАКОВА

 

                                                                                        

          при участието на секретаря Иванка Пиронкова като разгледа докладваното от съдията АНД5649/2017 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 4679/09.08.2017 г., издадено от главен инспектор, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна Инфраструктура“, гр. София, издадено срещу Д.Ф.Б., ЕГН: **********, с което на последния е наложена глоба в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

          Жалбоподателят, Д.Ф.Б., представляван от адв. Д.З., обжалва цитираното наказателно постановление, като моли същото да бъде отменено.

          Въззиваемата страна, Агенция „Пътна Инфраструктура“, представлявана от юрк. В., оспорва основателността на жалбата и моли издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

          От фактическа страна се установява следното:

          На 13.07.2017 г. служители от Агенция „Пътна Инфраструктура“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, сред които ... С.И.П., осъществявали контрол по републиканската пътна мрежа на път III-866, на 50 м. след ЖП надлез в град Стамболийски, на разклон за завод „Монди“, в посока с. Йоаким Груево – с. Цалапица.  На същата дата и място, около 19.50 часа бил установен водачът Д.Ф.Б., който управлявал и осъшествявал движение със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „Скания“, модел „Р500ЛА4х2МЛБ“, с peг. № ... и полуремарке с три оси с per. № ..., с което превозвал дърва. По отношение на същото била предприета проверка. В процеса на проверката било направено измерване (с техническо средство ел. везна DFW-KR № 118844 и ролетка Р05), при което се констатирало надвишаване нормите на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни н/или тежки ППС, както следва: при измерено разстоянне между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето (3-та, 4-та, 5-та ос на ППС) била 25.395 т., при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т., съгласно чл. 7„ ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата.

          За така констатираното нарушение бил съставен АУАН, въз основа на който в последствие било издадено процесното наказателно постановление, с което жалбоподателят Б. бил санкциониран с глоба в размер на 3000 лева.

          Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят Б., който обжалва издаденото против него НП, претендирайки за неговата отмяна. Видно от изразената позиция в проведеното съдебно заседание, по същество нарушението не се оспорва. Излагат се, обаче, съображения за обективна невъзможност за претеглянето на товара преди достигането му до неговото местоназначение, поради което нямало как да се прецени дали е налице претоварване на превозното средство, в това число на някоя от трите оси. 

          В хода на проведеното съдебно производство като свидетел е бил разпитан актосъставителят – свид. С.П., който в своите показания изцяло е потвърдил описаните от него в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира неговите показания, доколкото същите се явяват изключително подробни и съответни на събраните по делото писмени доказателства - Кантарна бележка № 1628/13.07.2017 г., Свидетелство за регистрация на ППС част II, Трудов договор, Превозен билет, Квитанция за платени пътни такси 120012020000555/30.06.2017 г.

          По инициатива на жалбоподателя в съдебно заседание е бил разпитан и служител от „Буллес“ ЕООД - дружеството, в което работи жалбоподателят – свид. В.Л.(син на собственика на същото), който в своите показания е заявил, че натоварването на превозните средства се извършва на сечища, в гори, където не се разполага с кантари, поради което преценката за натоварването се извършвала на око. Въпреки наличието на основания този свидетел да се счита за заинтересован от крайния изход на делото, съдът кредитира неговите показания, доколкото същите не намират опровержение в събрания по делото доказателствен материал, а и доколкото те така или иначе, не касаят съставомерните признаци на процесното нарушение. Ето защо без коментар ще се остави усърдието, с което поддържаше тезата на жалбоподателя като своя такава и заявеното от него, но опровергано от адв. З. кой заплаща глобите в случай на констатирано претоварване.

          Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства, обосновават следните правни изводи:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

          Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Съгласно §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на цитираната по-горе Наредба, „извънгабаритни ППС” се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Съгласно чл. 2 от Наредбата тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 и/или 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Според чл. 6, ал. 1, б. „б“ от Наредбата,  допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за ППС, които са част от състав от ППС, както следва: ремарке с три оси - 24 t. Според чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за над 1,3 m - 24 t. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура” спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.

          Условията за движение на извънгабаритни ППС е уредено в раздел III от Наредбата, където е упоменато, че движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР). Разрешителното се издава след заплатени пътни такси при условията и по реда на чл. 18, ал. 3 от Закона за пътищата.

          В конкретния случай се установява, че при измерено разстоянне между осите 1.32 м., сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето (3-та, 4-та, 5-та ос на ППС) била 25.395 т. Видно от приложената по преписката Кантарна бележка, натоварването на отделните оси е както следва: 1- ва ос – 7590 кг., 1- ра ос – 10 300 кг., 3- та ос – 8220 кг., 4- та ос – 8615 кг. и 5- та ос – 8560 кг. или обща маса – 43 285 кг.

          Измерените параметри на ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата. Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква ,,а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ). В случая за така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл. 3 на Наредбата. Представил е Квитанция за платени пътни такси в РБ от 30.06.2017 г., удостоверяваща заплащането на такса за процесното ППС за превишена допустима максимална маса. Последното, обаче, не е давало право на жалбоподателя да извършва превоз на процесния товар с претоварени 3- та, 4- та и 5-та ос, а единствено превоз на извънгабаритен товар. Жалбоподателят  е следвало да бъде наясно с това обстоятелството, доколкото видно от приложеното по преписката Заявление за издаване на разрешение за движение на тежко или извънгабаритно ППС, в същото е декларирано натоварване на посочените оси от по 8 т. Няма спор, а и това се установява от приложената по преписката Кантарна бележка и от показанията на свид. П., че при в хода на извършената проверка е установено натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето 25.395 т., при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т., съгласно чл. 7„ ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата. Правилно при това положение е било прието, че е налице извършено административно нарушение. Авторството на същото не се оспорва, а и същото се установява от събраните по делото доказателства, поради което следва да се приеме, че в случая правилно и законосъобразно е било прието, че жалбоподателят подлежи на санкция.

          Както беше посочено по-горе, извършването на процесното нарушение по същество не се оспорва, като единствено се навеждат доводи за невъзможност то да бъде избегнато, поради липсата на кантари, с които товарите да бъдат теглени преди да бъдат превозвани. Последното, макар да обяснява причината за извършване на нарушението, не извлича неговия противоправен характер. Законът е вменил определени задължения за лицата, извършващи съответната дейност, поради което същите, като адресати на тези задължения, са длъжни да ги изпълнят, независимо от това дали ги намират за уместни, морално и правно остарели, адекватни и необходими. Съдът няма законодателни правомощия, а е длъжен да прилага законите такива каквито са те до отмяната им по предвидения за това ред. Понастоящем посочените по-горе разпоредби са част от действащото законодателство, поради което няма причина същите да не бъдат прилагани. Горните съображения са валидни и за възражението, изложено от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, касаещо подлежащото на санкция лице. Законът ясно и недвусмислено е очертал субекта на нарушението, поради което обсъждането на доводите на адв. З. в тази насока се явява безпредметно.

          При  служебно извършена проверка, съдът не констатира допускането на нарушения в хода на АНП. В конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

          Съдът споделя изложените от наказващия орган съображения, с които е обосновал преценката си, че нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, предвид важността на обществените отношения, които защитават нарушените разпоредби. Процесното нарушение не се явява маловажен случай, тъй като същото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от други такива случаи.

          Що се касае до размерът на наложеното наказание, съдът констатира основание за ревизиране на НП в тази част. Съгласно чл. 53, ал. 1 ЗП, за нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗП се предвижда наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лв. В случая жалбоподателят е санкциониран с глоба, ориентирана към средния предвиден в закона размер, който се оценява от настоящия съдебен състав като необосновано висок. По делото не бяха ангажирани доказателства за предходни наказания, налагани на жалбоподателя за същото или други сходни нарушения, напротив – в НП е посочено, че това е първо нарушение за жалбоподателя. Последното, наред с обстоятелството, че същият е семейно ангажиран и получава трудово възнаграждение в минимален размер, обосновава и извода, че наложеното му наказание се явява несъразмерно тежко с обстоятелствата по делото.

          Ето защо и наложената на жалбоподателя Б. глоба следва да бъде намалена в законоустановения минимум от 1000 лева, тъй като по делото не са налице доказателства, които да обосновават налагането на санкция над този размер. В тази връзка следва да бъде изменено процесното наказателно постановление.

 

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ІII н.с.

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 4679/09.08.2017 г., издадено от главен инспектор, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна Инфраструктура“, гр. София, с което Д.Ф.Б., ЕГН: **********, е санкциониран с глоба в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС в частта, касаеща наказанието, като НАМАЛЯВА размера на наложената на ГЛОБА на 1000.00 /хиляда/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК