АНД 5495/2017 - Мотиви - 09-11-2017

МОТИВИ

МОТИВИ

към решение по НАХД № 5495/2017г. по описа на ПРС IХ н. с.

 

Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд Пловдив досъдебно производство бързо производство № 344/2017г. по описа на Шесто РУ „Полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А от НК спрямо обвиняемия Ф.Ю.М. – роден на *** ***, б., български гражданин, основно образование, ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл. 343 в, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК за това, че на 05.08.2017 г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК”, с рег. № ***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, наложено му с наказателно постановление № 16-1030-006902/21.10.2016г., връчено му на 30.10.2016 г., влязло в сила на 08.11.2016 г..

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение срещу Ф.Ю.М. за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК. Поддържа, че въз основа на резултатите от извършеното разследване са налице безспорни доказателства, че обвиняемият Ф.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради което същият следва да бъде признат за виновен. Сочи, че заедно с това са налице и основанията на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност, като следва да му бъде наложено административно наказание за извършеното от него престъпление, тъй като за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 3 години и „Глоба” от 500 до 1200 лева, след редукция на наказанието НК предвижда „Лишаване от свобода” до 2 години, обвиняемият не е осъждан и друг път спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78а от НК, от деянието няма причинени имуществени вреди и не са налице ограниченията на чл. 78а, ал. 7 от НК. Поради предлага на същия да бъде наложено наказание „Обществено порицание”.

Защитникът на обвиняемия М. – адвокат Г. поддържа, че  вината на обвиняемият е доказана, същият е изразил съжаление за извършеното от него деяние. Посочва още, че са налице основанията на чл. 78а от НК, като предлага да бъде определено наказание „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено в учебното заведение, където учи обвиняемият, чрез прочитане от директора на училището.

 Обвиняемият М. посочва, че поддържа казаното от защитника си,  съжалявам за стореното, няма да се повтори.В последната си дума заявява, че от съда очаква да му наложи наказание „Обществено порицание.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Ф.Ю.М. е роден на *** ***, б., български гражданин, основно образование, ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът намира за установено, че обвиняемият Ф.Ю.М. бил неправоспособен водач, както и  бил непълнолетен.

С наказателно постановление № 16-1030-006902/21.10.2016г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив обвиняемият М. бил наказан по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. Наказателното постановление било връчено лично на обвиняемия М. на 30.10.2016 г., не било обжалвано и съответно влязло в законна сила на 07.11.2016 г..

На 05.08.2017 г. около 21.00 часа обвиняемият Ф.М. управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК”, с регистрационен номер *** по ул.„Вратцата” в гр. Пловдив.

По същото време и на същото място автопатрул при Шесто РУП гр. Пловдив в състав свидетелите Р. В. Х. и П. И. Т., извършвал обход в района. При това свидетелите Х. и Т. възприели лекия автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК”, с регистрационен номер ***, който бил управляван от обвиняемия М., и се движел в посока обратна на тяхното движение. Същите свидетели спрели за проверка МПС с регистрационен номер *** и поискали за проверка документите на водача – обвиняемия М., като същият им отговорил, че не ги носи у себе си. Полицейските служители извършили справка в дежурна част, от която установили, че обв. М. е непълнолетен, съответно неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Обвиняемият М. бил придружен от свидетелите Х. и Т. до Шесто РУП при ОД МВТД - гр.Пловдив, където било потърсено съдействие от екип на Сектор „Пътна полиция” гр. Пловдив, в чийто състав бил свидетеля К. Д.. Последният извършил справка в Сектор „Пътна полиция” гр. Пловдив и установил, че на обвиняемият М. било връчено лично наказателно постановление № 16-1030-006902/21.10.2016 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, което влязло в сила на 07.11.2016 г..

Свидетелят Д. съставил на обвиняемия Ф.М. акт за установяване на административно нарушение бл. № 957350/05.08.2017 г., който бил подписан без възражения от обвиняемия.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както следва:

Възприетата фактическа обстановка се установява от показания на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, а именно - Р. В. Х., П. И. Т., К. Б. Д. и Ю. Ф. М..

Свидетелите Р. В. Х. и П. И. Т. непротиворечив описват, че на 05.08.2017 г. около 21.00 часа, извършвали обход в гр.Пловдив, по ул. „Вратцата”, когато възприели и спрели за проверка движещ се лекия автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК”, с регистрационен номер ***. Сочат още, че констатирали, че същият автомобил бил управляван от обвиняемия М., който заявил, че няма свидетелство за управление на МПС, както и че след извършена проверка се установило издадено срещу обвиняемия наказателно постановление за същото деяние. Съдът преценява показанията на същите свидетели като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От последните се установява, че на 15.08.2017г. обвиняемият М. е управлявал МПС, макар да е бил неправоспособен, както и че спрямо същия имало издадено влязло в сила наказателно постановление в едногодишен срок от настоящото деяние.

Свидетелят К. Б. Д. посочва, че в качеството му на *** при сектор „Пътна полиция“ ОД МВР – Пловдив, на 05.08.2017г. бил изпратен като дежурен в сградата на Шесто РУП – ОД МВР – Пловдив, където установил обвиняемия М., също и след проверка констатирал, че спрямо последния било издадено наказателно постановление № 16-1030-006902/21.10.2016г., влязло в сила, за управление на МПС без съответното свидетелство за управление. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От последните се установява, че спрямо обиняемия имало издадено влязло в сила наказателно постановление в едногодишен срок от настоящото деяние.

 Свидетелят Ю. Ф. М. посочва, че е баща на обвиняемия М., както и че последния му обяснил, че взел ключовете от автомобила „Мерцедес”, модел „ЦЛК” и отишъл да зареди на безиностанцията „Хаджията Груев“, но на връщане бил спрян от полицаи. Посочва и че обяснил на сина си, че последният не трябва да управлява МПС докато не  придобие шофьорска книжка. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От последните се установява, че на 15.08.2017г. обвиняемият М. е управлявал МПС, макар да е бил неправоспособен.

Така описаната възприета от съда фактическа обстановка се установява и от дадените пред съда обяснения на обвиняемия М.който сочи, че е действително е управлявал автомобила, няма свидетелство за управление на МПС, както и че по-рано е получил наказателно постановление за същото деяние. Последните обяснения напълно кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото и следва да бъдат кредитирани от съда като правдиви. От тях се установява обстоятелството, че обвиняемия М. е неправоспособен водач, управлявал е МПС на инкриминираната дата, както и че е от субективна страна е знаел за издаденото срещу него и влязло в сила наказателно постановление № 16-1030-006902/21.10.2016г., за същото деяние.

Съдът взе предвид заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на обвиняемия М., от заключението на която е видно, че същият не страда от психично заболяване, не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към Център за психично здраве – Пловдив. Психичното му състояние към момента на инкриминираното деяние е било в съответни стойности на нормата, не са установени болестно променени психични сфери, не са регистрирани патологични отклонения. Обв. М. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. В състояние е да участва във всички фази на наказателното производство и да дава достоверни обяснения. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с прилагане необходимите познания и опит в съответната специализирана област, отговарящо на поставените въпроси и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява способността на обвиняемия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на извършване на инкриминираното деяние.

На основание чл.378 ал.2 от НПК, съдът преценява и събраните по досъдебното производство писмени доказателства, както следва – справка за нарушител/водач, от която се установява, че обвиняемият М. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и че наказателно постановление № 16-1030-006902/21.10.2016г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив не е обжалвано и е влязло в сила, копие от АУАН с бланков номер 957350 от 05.08.2017г., от който се установява факта на сторената на същата дата проверка от служители на ОД МВР – Пловдив на обвиняемия М., заверено копие от наказателно постановление №16-1030-006902/21.10.2016г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, от което се установява факта на наказване на обвиняемия М. за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, както и това, че същото наказателно постановление е връчено лично на обвиняемия на 30.10.2016г.,

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия обвиняемият Ф.Ю.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

За това, че на 05.08.2017 г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК”, с рег. № ***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, наложено му с наказателно постановление № 16-1030-006902/21.10.2016г., връчено му на 30.10.2016г., влязло в сила на 08.11.2016г..

         ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

         Деянието е извършено от обвиняемият М. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. В самият обвиняем заявява, че е неправоспособен, както и че е знаел за наказателно постановление, доколкото същото му е връчено лично и подписано от него. От субективна страна се установява още, че обвиняемият М., макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, съгласно събраните по делото доказателства, включително изготвената съдебно-психиатрична експертиза на обвиняемия М..

Ето защо съдът призна обвиняемия Ф.Ю.М. – роден на *** ***, б., български гражданин, основно образование, ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че на 05.08.2017 г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК”, с рег. № ***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, наложено му с наказателно постановление № 16-1030-006902/21.10.2016 г., връчено му на 30.10.2016 г., влязло в сила на 08.11.2016 г. – престъпление по чл.343в, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК

         Установява се още, че обвиняемият Ф.Ю.М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Също така, предвиденото в НК наказание за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК е лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. При осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни  имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на обвиняемия М. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла на чл.343в, ал.2 от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.78А, ал.6 от НК, във вр. с чл.343в, ал.2 от НК, както следва – обвиняемият М. е непълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.343в, ал.2 от НК е лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева, обвиняемият М. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това обвиняемият М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка.

ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А, АЛ.6 ОТ НК

При преценка дали да бъде наложено административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка, съдът намери, че наказанието обществено порицание ще съдейства по-ефективно за постигане целите по смисъла на чл.36, ал.1 от НК и най-вече, доколкото в случая се касае за непълнолетно лице – неговото превъзпитание. Извод за това се прави от възрастта на обвиняемия, който макар и непълнолетен към момента на деянието, е навършил седемнадесет годишна възраст и се намира едва няколко месеца от възрастта на пълнолетието,  което от своя степен предполага една относително по-висока степен на индивидуално развитие. Следва да бъде съобразен и самия характер на деянието, а именно – шофиране на МПС, което, за разлика от мнозинството други деяние по НК, само по себе си не е противоправно и общественоопасно деяние, стига да бъде осъществявано по законоустановения ред, след придобиване на съответната правоспособност. Ето защо, обвиняемият не е необходимо да бъде превъзпитаван по начина, приложим например при констатиране на едно престъпление срещу личността или собствеността, като спрямо него бъде приложена една продължителна във времето възпитателна мярка, а е достатъчно да му бъде наложено административното наказание, което да се изпълни с еднократното прочитане на решението на съда.

При определяне начина изпълнение на наказанието обществено порицание съда намери за неудачно предложението на защитника същото наказание да бъде изпълнено в учебното заведение, където учи обвиняемият, чрез прочитане от директора на училището. Във връзка с последното съдът намира, че при един такъв начин на изпълнение наказанието, субектите, възприемащи изложените факти относно противоправното деяние на обвиняемия ще бъдат изключително непълнолетни лица, а именно – неговите съученици. Именно тази твърда млада възраст на лицата, пред които се предлага да бъде изпълнено наказанието и съответната на тази възраст индивидуална психична незрялост, поставя под съмнение начина, по който същите съученици ще оценят действията на обвиняемия М., изразяващи се в управление на МПС – обстоятелство, което общоизвестно е предмет на желание у много подрастващи. Последното от своя страна поставя под съмнение превъзпитателния ефект от изпълнение наказанието по предложения от защитника начин. Ето защо съдът намери, че далеч по удачно е наказанието обществено порицание да се изпълни чрез обявяване на решението в кметството по местоживеене на обвиняемия.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 След като призна обвиняемият Ф.Ю.М. за виновен в извършено престъпление по чл. 343 в, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът намери, че същият следва да бъде осъден да осъжда заплати сумата от 95,22 лева по сметка на ОДМВР.

 

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

                                                                   

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!   

         И. Й.