АНД 4844/2017 - Мотиви - 02-10-2017

Мотиви по Наказателно дело 4844/2017г.

МОТИВИ ПО АНД № 4844/2017 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав

 

          Производството е по реда на чл. 378 от НПК.

          С внесено в съда  постановление от 24.07.2017 г. Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение против К.А.Л. за това, че на 21.01.2017 г. в град Пловдив е управлявал превозно средстволек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. *** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 16-4332-004123/27.11.2016 г. и връчена му лично на 27.11.2016 г. престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

          Представителят на прокуратурата прави искане обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се определи административно наказание глоба в минималния предвиден в НК размер от 1000 лева.

          Защитникът на обвиняемия адв.М. също моли за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, което да бъде в минималния предвиден в закона размер предвид личността на обвиняемия и имотното му състояние.

          Обвиняемият Л. се признава за виновен, отказва да дава обяснения, сочи, че поддържа становището на защитника си, както и че е готов да поеме отговорност за извършеното престъпление.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

          Обвиняемият К.А.Л. е роден на *** ***, живущ ***, ***, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, студент в УНСС, работещ, ЕГН **********.

Обвиняемият Л. бил правоспособен водач, като във връзка с извършени от него нарушения по ЗДвП бил санкциониран с наказателни постановления, като му били определяни и наказания глоба, част от които останали незаплатени от него. На 27.11.2016 г. обвиняемият бил спрян за проверка в гр.София от служители на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като било констатирано, че има влязло в сила наказателно постановление с наложени глоби, срокът за заплащането на които бил изтекъл, но същите не били платени от обвиняемия. В тази връзка била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 9040/27.11.2016 г., с която СУМПС на водача Л. било временно отнето до заплащането на дължимите глоби на основание чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП. Препис от заповедта бил връчен на същия ден на обвиняемия, като същият не я обжалвал. При въвеждане на заповедта в Терминалната автоматизирана информационна система АНД в ОПП - СДВР заповедта получила автоматично генериран от системата номер 16-4332-004123/27.11.2016 г. Въпреки, че фактически СУМПС на Л. било отнето въз основа на издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка и същият не бил заплатил дължимите глоби към 21.01.2017 г., сиреч и СУМПС не му било върнато, на посочената дата, около 8,40 часа обвиняемият управлявал МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № *** в гр. Пловдив. На кръстовището на бул.“Васил Априлов“ и бул.“Дунав“ по същото време имало настъпило пътно - транспортно произшествие, като там се намирали свидетелите Б. и В., полицейски служители св Сектор Пътна полиция – Пловдив, които временно спрели движението, за да разчистят платното за движение, като преместят катастрофирал автомобил. По това време към кръстовището подходил с автомобила си обвиняемият Л., който бързал за изпит, като изнервен от това, че трябва да изчака възстановяването на движението, започнал многократно и продължително да натиска клаксона на автомобила. Когато движението било възстановено, при преминаването му покрай полицейските служители, обвиняемият отново натиснал клаксона на автомобила, като тогава свидетелят В. му подал сигнал да спре, за да му извърши проверка, предвид употребата на звуков сигнал без налична причина от водача и управлението на МПС без обезопасителен колан. При проверката се установило, че обвиняемият е с отнето временно свидетелство за управление на МПС и управлява автомобил, който е спрян от движение. Във връзка с установеното престъпление обвиняемият бил задържан по реда на ЗМВР с надлежна заповед. На 25.01.2017 г. обвиняемият заплатил останалите му дължими глоби и СУМПС му било върнато.

          Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от свидетелските показания на свидетелите В. и Б. от досъдебното производство, които съдът с оглед характера на процедурата ползва пряко. Съдът възприема и кредитира посочените свидетелски показания, тъй като същите кореспондират помежду си и не си противоречат, дадени са обективно и са логични.

 Събраните гласни доказателства са в съответствие и с приетите по делото писмени доказателства – копия от наказателни постановления и заповеди за ППАМ, справка за нарушител - водач, справка - картон на водача, справка от Отдел ПП при СДВР, заповед за задържане, справка за съдимост, характеристична справка, справка от АИС БДС, справка за регистрация на МПС.

          При така установената фактическа обстановка и наличието на обсъдените доказателства, съдът намира, че обвиняемият Л. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.343В, ал.3, вр. с ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата е управлявал автомобил в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като Л. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им. Деянието обвиняемият е извършил като е съзнавал, че свидетелството му за управление е временно отнето поради неплатени глоби за нарушения по ЗДвП, доколкото е присъствал при съставянето на ЗППАМ от 27.11.2016 г. и екземпляр от същата му е бил връчен, като обвиняемият не е обжалвал заповедта, а същата е подлежала и на предварително изпълнение. За горното съдът прави извод, както от признанието на вината, направено от обвиняемия, така и от писмените доказателства.

За това деяние, се предвижда наказание, като за деянието по ал.1 на чл.343в от НК, а именно лишаване от свобода до три години и глоба. Обвиняемият Л. е пълнолетен, неосъждан е и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ на НК към момента на извършване на престъплението, а от престъплението не са причинени съставомерни имуществени щети. При наличието на тези материално - правни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът е на становище, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, на основание посочената императивна разпоредба.

 С оглед на имотното състояние на Л., като съобразява, че същият има постоянни трудови доходи, но същевременно е студент, което е свързано с разходи за обучение, както и че признава вината си, съдът намери, че следва да уважи искането на страните и на обвиняемия да се определи минималния размер на административната глоба от 1000 лева. Според преценката на съда така определеното наказание е справедливо и ще съдейства в достатъчна степен за постигане целите на наказанието и по -конкретно ще се въздейства предупредително върху наказаното лице към спазване законите в страната.

          По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                                                Районен съдия:       

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.