АНД 4510/2017 - Решение - 23-10-2017

Решение по Наказателно дело 4510/2017г.

Р  Е Ш Е Н И Е  №1845

23.10.2017г., гр. Пловдив

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НК, IV – ти наказателен състав в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

         при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4510 по описа за 2017 г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно Постановление № К-040604  от 25.04.2017г. на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена съгласно заповед № 289/ 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което по отношение на търговско дружество „МОБИЛТЕЛ" ЕАД ЕИК: 131468980 със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Илинден, ул. „Кукуш" № 1 представляван от управляващите заедно А.В.Д.ЕГН ********** и М.М.ЛНЧ ******, М. за нарушение на чл.127, ал.3 от Закона за защита на потребителите е наложена глоба в размер от 1000 (хиляда) лева на основание чл.222 ЗЗП.

Жалбоподателят „Мобилтел“ ЕАД чрез юрк. Г.Х.счита, че не е допуснал нарушение на закона, поради което моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован не се явява в съдебно заседание. Подробно излага съображения в жалбата за неправилност на обжалваното наказателно постановление. Не ангажира доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Не ангажира доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна се установи следното:

При направена проверка на 22.02.2017г. в магазин „Мтел", находящ се в гр.Пловдив, ул. „Александър Батенберг" № 49 е установено следното: Повод за извършената проверка с КП № К-0241783/22.02.2017г. е жалба на потребител, заведена с вх.№ П-03-359 на 08.02.2017г. в КЗП, РД Пловдив. Жалбата на потребителя касае мобилен телефон LG, модел G5, закупен на 11.11.2016г. от „Мобилтел" ЕАД, който съгласно изложеното в жалбата, на втория ден от покупката е заменен с нов, поради дефектиране на апарата, но и вторият апарат е дефектирал след два дни - рестартира се и се бъгва. Потребителката е предявила рекламация на второто устройство на 24.11.2016г., удовлетворена чрез извършен ремонт в едномесечен срок. Апаратът е върнат на потребителя на 14.12.2016г.

В хода на извършената проверка е установено, че в регистъра на предявените рекламации, който се поддържа от „Мобилтел" ЕАД на електронен носител е описана само една рекламация на мобилното устройство и тя е втората рекламация, предявена на 24.11.2016г. под № SOP09M287746, на мобилен телефон LG G5 с IMEI **********.

При проверката в търговския обект е било изискано, но не е представено доказателство за вписване на първата рекламация, предявена от потребителя, удовлетворена на втория ден след покупката чрез замяна на стоката с нова. В тази връзка от управителя на търговския обект е заявено, че рекламациите, предявени в 3-дневен срок от покупката, се описват в отделен регистър, а при замяната на стоката с нова се издава ръчен протокол, както и че всички документи по първата рекламация се съхраняват на адреса на управление на „Мобилтел" ЕАД в гр.София.

С КП № К-0241783/22.02.2017г. е изискано търговецът да представи на 02.03.2017г. в КЗП, РД Пловдив писмено становище по жалбата на потребителя, което да съдържа документи, удостоверяващи приемане, вписване и удовлетворяване на първата рекламация, предявена от потребителя.


 

На 02.03.2017г. упълномощено от търговеца лице представя изисканото писмено становище по жалбата на потребителя, прието с Протокол за проверка на документи (ППД) № К-0098616/02.03.2017г.

Според наказващия органе не са били представени изисканите документи, удостоверяващи приемане, вписване в регистъра за рекламации и удовлетворяване на първата рекламация, предявена от потребителя след покупката, при която дефектиралото устройство е заменено с ново, заявено от потребителя и потвърдено от търговеца в писменото становище.

В писменото становище на „Мобилтел" ЕАД се посочва, че устройството на потребителя е заменено с ново в тридневен срок, което е добра търговска практика, прилагана от „Мобилтел" ЕАД.

Прието е че търговецът „Мобилтел" ЕАД не е описал рекламацията на потребителя на мобилен телефон LG, модел G5, предявена в тридневен срок след покупката - от деня на покупката до 14.11.2016г., с което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.3 от Закона за защита на потребителите, обн. ДВ бр.99/2005г., в сила от 10.06.2006г.

Нарушението е било установено на 02.03.2017г. с ППД № К-0098616 и е съставен Акт № К-040604 от 09.03.2017г. Поради това и на основание чл. 222 ЗЗП е издадено процесното наказателно постановление с което жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Горната фактическа обстановка се установи от приобщените гласни доказателства - показания на актосъставителя       Г., както и всички материали приложени към административно-наказателната преписка – АУАН, НП, КП № К0241783/22.02.2016Г., ППД № 0098616/02.03.2017г., разписка за връчено НП, куриерска товарителница, разписка за връчен АУАН, пълномощно, становище на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, на база събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът направи следните правни изводи:

НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Правилно административно наказващият орган е приел, че следва да бъде санкциониран жалбоподателя, че е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал.3 ЗЗП. Тази норма конкретно е вменила определени задължения за даден търговец, а именно: при предявяване на рекламация лицата по ал. 1 на чл. 127 ЗЗП задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията.

Не се е стигнало до съществени процесуални нарушения на административно наказателния процес, които да ограничат съществено правото на защита на жалбоподателя. По безспорен начин е установено извършеното нарушение и правилно са посочени обстоятелствата по неговото осъществяване, които са подкрепени с необходимите доказателства. Налице е редовност на съставения АУАН и на атакуваното НП, които като административни актове са годни да породят съответните правни последици. Не са налице посочените с жалбата и становището в съдебно заседание липса на елементи от задължителните реквизити на издаденото НП, посочени са ясно датата на нарушението и неговото място. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че липсва фактическо описание на нарушението в АУАН, а единствено бланкетно е посочено извършеното нарушение. В АУАН изрично е посочено в какво се състои неспазването на задължението по чл. 127, ал.3 ЗЗП - не са представени изисканите документи, удостоверяващи приемане, вписване в регистъра за рекламации и удовлетворяване на първата рекламация, предявена от потребителя след покупката, при която дефектиралото устройство е заменено с ново, заявено от потребителя. Тези документи не се представят и в хода на настоящето производство. Следва да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения извод, че се касае да осъществено нарушение по смисъла на посочената законова разпоредба от страна на жалбоподателя.

В допълнение не могат да се споделят наведените с жалбата оплаквания поради следните съображения:

Първо, описаната фактическа обстановка е вярна и не е налице непълнота на извършената проверка. Ясно и недвудмислено в административно—наказателната преписка е посочено, че жалбоподателят не представя поисканите документи - удостоверяващи приемане, вписване в регистъра за рекламации и удовлетворяване на първата рекламация. Единствено и само наличието на тези документи биха могли да опровергаят констатациите за допуснато нарушение на чл. 127, ал.3 ЗЗП. И доколкото самото нарушение се състои в бездействие АНО няма как обективно да ангажира други доказателствени източници за отрицателни факти / тъй като последните обективно отсъстват – изисканите документи/ и е в тежест на санкционираното лице да установи надлежно изпълнението на законовото задължение на чл. 127, ал.3 ЗЗП. Противното би означавало да се вмени в тежест на АНО да установява отрицателни факти, което и житейски и правно е невъзможно. В тази връзка, за да може АНО да провери документите въз основа на които рекламацията се извършва е следвало жалбоподателят да регистрира надлежно тази рекламация и негова е преценката за основателността дали следва същата да бъде удовлетворена, тъй като по същество това представлява извънсъдебно доброволно уреждане на потребителски спор. Ето и защо абсолютно безпредметно е да се установяват документи, които удостоверяват основателността на рекламацията, защото последната касае възникнал правен спор между равнопоставени субекти, а в случая е налице административно-наказателно производство срещу жалбоподателя, което се развива не заради това, че рекламацията на потребителя е била неоснователна, а заради това, че рекламацията на потребителя не е била описана в съответния регистър. Дали тази рекламация е основателна или не няма никакво отношение към административното наказване на жалбоподателя, защото единствено на търговеца е преценката дали извънсъдебно да удовлетвори претенцията на потребителя или да не я удовлетворява.

Второ, неоснователно е възражението за непосочване на датата и мястото на твърдяното нарушение. Първо, датата на твърдяното нарушение няма как да бъде извлечена, тъй като изобщо жалбоподателят не е регистрал съобразно изискванията на закона първата рекламация на потребителя, т.е абсолютно неясно е точния момент от който търговецът е нарушил закона. Тази неяснота обаче не произтича от неизпълнение на производствените задължения на наказващия орган, а изцяло се дължи на бездействието на търговеца. Следователно, категорично, последният не може да черпи правопогасяващи възражения от собственото си противоправно поведение. Нещо повече,  АНО ясно и недвусмислено посочва, че по данни на потребителя първата рекламация е удовлетворена на втория ден от покупката на телефона – 11.11.2016г. Следователно, дата на първата рекламация е в периода 11.11.2016г. – 13.11.2016г.  Тази дата, както вече се посочи, съставлява неизпълнение на задължението на търговеца не може да бъде извлечена, тъй като бездействието на търговеца обхваща именно точния момент на регистриране на рекламацията, за което и той е санкциониран.

Трето, не може да се сподели възражението, че не е имало надлежно предявяване на рекламация от страна на потребителя. Установява се, че рекламация е имало, но не е имало надлежно отразяване на тази рекламация. В тази връзка налице са косвени доказателства от които се установява, че първоначално закупеният телефон е бил заменен с нов, който повторно е дефектирал – така сервизна поръчка /RS/ - SOPL20M303638 в която изрично е отразено, че се касае до повторен ремонт. Следователно, щом търговецът е предоставил нов телефон, то е удовлетворил първоначалната рекламация, а щом я е удовлетворил, то значи е приел, че същата е редовна и отговаря на изискванията на закона. Едва в настоящето производство обаче се релевира, че първоначалната рекламация страда от пороци, без обаче да се посочва поради какви причини защо щом същата е ненадлежна, то тя е била удовлетворена и се е стигнало до повторен ремонт. С други думи, за да е налице повторен ремонт, то е налице повторна рекламация, за която по делото има налични данни, но щом е имало втора рекламация, то е имало и първа рекламация, за която обаче пък няма данни да е отразена в съответния регистър.

В тази връзка няма как да се представят доказателства от АНО за първата рекламация, тъй като тя се прави не пред наказващия орган, а пред търговеца, а както се установи, такава първа рекламация е имало, защото ако я нямаше, то нямаше да има сервизна поръчка № /RS/ - SOPL20M303638, която пък самия жалбоподател квалифицира като повторна рекламация от страна на потребител Т.Д.. Следователно, щом търговецът отразява, че е налице повторна рекламация от един и същ потребител, то възражението му че липсва първа рекламация от този потребител е вътрешно противоречиво, опровергано от доказателствения материал и съдът го възприема не като източник на информация, а като защитна позиция.

В настоящият случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28, б.а от ЗАНН, съгласно която при маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Правилно е било преценено от наказващия орган, че се касае за обективно отговорно поведение от жалбоподателя, свързано с неизпълнение на разпоредбата на чл. 127, ал.3 ЗЗП. Имуществената санкция е ориентирана към минималния размер и не следва да се намалява до 500 лева, тъй като се касае до търговец с неограничен кръг потребители и допуснатото нарушение от него е с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения.

Ето защо на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № К-040604  от 25.04.2017г. на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена съгласно заповед № 289/ 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което по отношение на търговско дружество „МОБИЛТЕЛ" ЕАД ЕИК: 131468980 със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Илинден, ул. „Кукуш" № 1 представляван от управляващите заедно А.В.Д.ЕГН ********** и М.М.ЛНЧ ******, М. за нарушение на чл.127, ал.3 от Закона за защита на потребителите е наложена глоба в размер от 1000 (хиляда) лева на основание чл.222 ЗЗП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд -Пловдив по реда на АПК.

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.

Вярно с оригинала.

Т.К.