АНД 4257/2017 - Мотиви - 02-11-2017

Мотиви по Наказателно дело 4257/2017г.

МОТИВИ

от 02.11.2017 г. към Решение № 1850 от 24.10.2017 г., постановено

по AНД № 4257/2017 г. по описа на ПРС, III н.с.

 

         Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

         С Постановление с вх. № 38330 от 04.07.2017 г. по описа на РС-Пловдив, РП-Пловдив е внесла в РС-Пловдив материалите по досъдебно производство № 176/2017 г. по описа на РУ Раковски при ОД на МВР, град Пловдив, водено срещу обвиняемия А.С.С., ЕГН: ********** за това, че на 09.04.2016 г. в с. С., обл. Пловдив е причинил другиму - Р.П.Т., с ЕГН ********** *** , лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на носа, счупване на носните кости, кръвотечение от носа, сътресение на мозъка, което е протекло със степен на разстройство на съзнанието /зашеметяване/, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

         В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа горното предложение, като изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин и са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като предлага на обвиняемия да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева.

         Привлеченият към административнонаказателна отговорност обвиняем, А.С.С., се явява в проведеното съдебно заседание, оспорва обвинението и моли да бъде признат за невинен.

         От страна на неговия защитник – адв. Б.У., също оспорва обвинителната теза и моли спрямо подзащитния му да бъде постановено решение, с което същият да бъде признат за невинен.

         От фактическа страна се установява следното:

         Обвиняемият, А.С.С. е роден на *** ***, ..., български гражданин, със средно образование, разведен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

         Свид. Т. работел като ... към фирма „Темпо Лог” ЕООД гр. София, която имала за предмет на дейност транспорт на стоки в страната и чужбина. На 09.04.2016 г., около 14.00 ч. свидетелят пристигнал с управлявания от него товарен автомобил пред хале, намиращо се в Индустриална зона в с. ..., стопанисвана от фирма Уилям Хюз България” ООД, която също се занимавала с експорт-импорт на стоки и товари, за да бъде натоварен за курс за Румъния. В момента, в който пристигнал, за да натовари стока, след моторното превозно средство на същия спрял и товарен камион на фирма „Мегалог” ООД, който бил управляван от свид. И.Т.. Двата камиона били установени в двора на Индустриалната зона, като свид. Т. бил паркирал камиона на самия вход на склада, с цел да бъде натоварен. По същото това време, на същото място бил и обв. А.С., който работел като ... в посоченото по-горе дружество. Докато паркирал камиона към свид. Т. се приближил обв. С.. Последният започнал да го обижда и да му крещи, обвинявайки го, че е повредил превозена от него стока. Свид. Т. първоначално не разбрал, че отправените обиди са към него и попитал обвиняемия дали говори на него, при което последният му отговорил утвърдително, като го приканил да погледне снимки на стоката, която била превозена от свид. Т.. Свидетелят заедно с обвиняемия отишли навътре в „халето”, където последният му показал снимки на стока, получена в Румъния. На въпросните снимки се виждала стока с повредена опаковка. Обвиняемият попитал свидетеля дали вижда повредената стока, като същият бил видимо ядосан от случилото се, тъй като румънският получател на стоката предявил претенции към фирмата, в която работел обвиняемият. В този момент, неочаквано за свид. Т. и без да провокира по какъвто и да е начин подобно поведение, обвиняемият му нанесъл силен удар с юмрук на дясна ръка в носа на свид. Т.. От самия удар главата на свидетеля се наклонила назад, след което същият с цел да я предпази се навел напред и надолу. Въпреки това обаче обвиняемият нанесъл още няколко удара отзад в тила на главата. В този момент свид. Т. чул викове „Спрете, ще го убиете, той има платка в главата”. В този момент обвиняемият прекратил нанасянето на удари.

         Свид. Т. забелязал, че от двете ноздри на носа му тече обилно кръв и на пода пред него се е образувала локва кръв. Обвиняемият хванал свидетеля и го завел до чешмата, където направил тампони от хартия, за да спре кръвта. След като се измил с вода, свид. Т. забелязал, че кожата на носа му е разцепена напречно по средата на носа около 1 см. По същото това време в склада влязъл свид. И.Т., който забелязал, че свид. Н.И. бършел кръв от пода, а обв. А.С. помагал на Р.Т. да измие кръвта му. Свид. И.Т. пояснил пред другите, че пострадалия бил получил лек инсулт преди година и не трябва да се карат с него за глупости, защото могат да влошат неговото здравословно състояние. Свид. И.Т. отишъл да помогне на свид. Т. да се доизмие и да спре кръвотечението и в този момент забелязал, че същият има охлузване от външната част на кожата на носа, което не било налице преди влизането му в склада. Пред халето имало други работници, които започнали да питат какво се е случило, но обвиняемият им казал да не се месят и да си гледат работата. След като стоката била натоварена, пострадалият си тръгнал, като излизайки с моторното превозно средство от територията на индустриалната зона подал сигнал на спешен телефон 112, който бил предаден съответно на РУ на МВР гр. Раковски. Прибирайки се в гр. Свищов здравословното състояние на свид. Т. се влошило, същият се почувствал зле и поради тази причина потърсил съдействие от екип на Спешна помощ, а на следващия ден бил освидетелстван и му било извадено медицинско по повод нанесените му травматични увреждания.

         В хода на воденото разследване е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза № 363/2016 г., видно от заключението на която от инкриминираното деяние на Р.Т. е било причинено: разкъсно-контузна рана в областта на носа, счупване на носните кости, кръвотечение от носа, сътресение на мозъка, което е протекло със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/. Според вещото лице описаните травматични увреждания са били причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да се получат така, както е посочено от пострадалия, а именно при нанасяне на удари с юмруци в областта на носа и главата. Разкъсно-контузната рана, счупването на носните кости, кръвотечението от носа и сътресение на мозъка, което е протекло със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/, сами по себе си са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

         Назначена и изготвена е допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни с № 44/2017 год., в която изрично е посочено, че установените травматични увреждания е възможно да са получени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да се получат така, както е посочено от пострадалия, като изрично вещото лице е посочило, че кръвотечението е в резултат на травма в областта на носа, а именно получената разкъсно-контузната рана и счупването на носните костици. Според вещото лице заболяването на Т., отразено в приложената епикриза от Военно медицинска академия гр. София /аневризма/ - болестно разширяване на вътрешната сънна артерия и последвалото лечение с поставяне на вътресъдов стенд не е причина за възникване на кръвотечение от носа към момента на инцидента.

         Съдът кредитира заключенията на изготвените експертизи, доколкото същите дават ясни и обосновани отговори на поставените въпроси и не създават съмнения в тяхната достоверност.

         Описаната фактическа обстановка в обвинителния акт се възприема изцяло от настоящия съдебен състав, доколкото същата намира опора в събраните по делото доказателства. В тази връзка като свидетели по делото са били разпитани свид. Т., който в своите показания е заявил, че на процесните дата и място е получил непредизвикани удари от страна на обвиняемия С., който го обвинявал за повреден товар при превозването му до Румъния. В следствие на тези удари от носа му потекла кръв, а по-късно се оказало, че му е причинено счупване на носните кости и сътресение. Заявено от свид. Т. се подкрепя косвено от показанията на свид. И.Т., който потвърждава обстоятелството, че на посочената дата свид. Т. е получил кръвотечение от носа, като според този свидетел същото се е появило след срещата на свид. Т. с обвиняемия.

         Всъщност, в случая няма спор, че на посочените в постановлението на РП-Пловдив дата и място се е състояла среща между свид. Т. и обв. С., както и че в хода на същата от носа на свид. Т. е потекла кръв. От фактическа страна спорът се състои в това дали за това кръвотечение и установената в последствие разкъсно-контузна рана и сътресение се дължи на нанесен удар от страна на обвиняемия по отношение на свид. Т., а от правна, дали с действията си обвиняемият е реализирал съставът на вмененото му обвинение – нанесена лека телесна повреда по хулигански подбуди.

         Подобно на представителя на РП, съдът изгражда своите изводи основно на базата на показанията на свид. Т., които настоящият съдебен състав оцени като логични, последователни и кореспондиращи с обективните доказателствени източници по делото –  наличната по делото медицинска документация и заключението на изготвената по делото СМЕ, според което констатираните травматични увреждания са били причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да се получат така, както е посочено от свид. Т., а именно при нанасяне на удари с юмруци в областта на носа и главата. Видно е, че показанията на свид. Т. намират подкрепа и в показанията на свид. Т., по отношение на когото не се констатираха каквито и да е основания за евентуална заинтересованост от крайния изход на делото. Не същото може да се каже, обаче за свидетелските показания на свид. И., както и за обясненията на обвиняемия С., които се оцениха като необективни и съответно ненадеждни доказателствени източници. Всъщност, заинтересоваността на обвиняемия от крайния изход на делото е очевидна - същата произтича от прекия интерес на същия да отрича фактите, които го уличават в извършването на вмененото му обвинение. Макар последното да не е достатъчно основание обясненията му да не се кредитират, а единствено да бъдат подложени на по-задълбочен анализ при преценката дали и до каква степен да бъдат кредитирани, съдът оцени същите като ненадежден източник на информация, доколкото се намират в пряко противоречие както с показанията на свид. Т. по отношение на основните факти, които съдът кредитира по изложените по-горе съображения, така и с заключението на изготвената по делото допълнителна СМЕ, което изключва заявеното от обвиняемия, че кръвта на от носа на свид. Т. потекла без каквато и да е външна намеса. В тази връзка заключението е категорично, че кръвотечението е в резултат на травма в областта на носа, а именно получената разкъсно-контузната рана и счупването на носните костици.

         Всичко гореизложено очертава тезата на обвиняемия като изолирана от кредитирания доказателствен материал. Единствената подкрепа се открива в показанията на свид. И., но съдът не причислява показанията на този свидетел към групата на надеждните доказателствени източници. В тази връзка съдът отчете обстоятелството, че свид. И. и обв. С. са бивши колеги, както и явния стремеж на този свидетел с показаниярта си да обоснове отрицателни изводи по отношение на свид. Т., акцентирайки на виновността му за повредения товар. Последното обаче се оцени не само като индиция за пристрастност, но и като конкретен мотив за нанесената телесна повреда. Потвърждение на това, че свид. И. не е обективен доказателствен източник се открива и в показанията на друг работник – свид. С.А., който макар да не е бил пряк очевидец на нанесените удари от страна на обвиняемия, в своите показания е съобщил, че е станал свидетел на това как обвиняемият и свид. И. („Н.“) влизат в спор със свид. Т.. Без значение е обстоятелството, че според този свидетел свид. Т. не е бил прав в този спор, тъй като той бил отговорен за повредения товар. Макар обаче последното обстоятелство да е ирелевантно за съставомерността на деянието, в същото отново се съдържа ясният мотив за извършването на процесното престъпление.

         Горното даде основание на съда да не кредитира показанията на свид. И. и обясненията на обвиняемия С., доколкото очевидно същите не целят да допринесат за изясняване на обективната истина, а единствено да компрометират показанията на свид. Т., респ. да благоприятстват защитната теза на С., която обаче не намира опора в друг доказателствен източник извън посочения кръг от предубедени гласни доказателствени средства. От друга страна показанията на свид. Т. издържат проверката с посочените обективни доказателствени източници, което обосновава извод за пълно съответствие с тях, респ. извод за достоверност, добросъвестност и надеждност на тези показания. Ето защо съдът възприе изцяло като достоверни показанията на свид. Т. за разлика от показанията на свид. И., както и обясненията на обв. С., които очевидно обслужват единствено защитната теза на обвиняемия.

         По делото като свидетели са разпитани и свид. А.П. (... производство в Уилям Хюз), свид. М.С. (.... в Уилям Хюз), свид. П.Д. (...  в Уилям Хюз), свид. Е.М. (поддръжка на машини в Уилям Хюз)), но доколкото показанията на същите не съдържат данни, които да допринасят за изясняване на обективната истина, същите не се нуждаят от анализ и коментар.

         Горната фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства обосновават следните правни изводи:

         При така установената по несъмнен начин и неоспорена фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си обвиняемият А.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, а именно: на 09.04.2016 г. в с. ..., обл. Пловдив е причинил другиму - Р.П.Т., с ЕГН ********** *** .. , лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на носа, счупване на носните кости, кръвотечение от носа, сътресение на мозъка, което е протекло със степен на разстройство на съзнанието /зашеметяване/, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

         От събраните по делото доказателства – показанията на свид. Т. и свид. Т., а и косвено от показанията на свид. А., както и от приложените по делото медицински документи и заключенията на приетите по делото съдебномедицински експертизи, се черпят категорични данни както по отношение на датата и мястото на извършване на инкриминираната телесна повреда, така и по отношение на механизма на причиняването й, а от показанията на свид. Т., които съдът кредитира изцяло по изложените по-горе съображения, по несъмнен начин се установява и авторството на деянието. Характерът и видът на причинената телесна повреда се установяват отново от показанията на свид. Т., а също така и от наличната по делото медицинска документация и изготвената по делото СМЕ.

         С действията си обвиняемият е нарушил обществения ред и спокойствие, тъй като освен, че е обидил свид. Т. на публично място, без последният да му е дал основателен повод за това, воден от хулигански подбуди, му е причинил телесна повреда, изразила се в разкъсно-контузна рана в областта на носа, счупване на носните кости, кръвотечение от носа, сътресение на мозъка, което е протекло със степен на разстройство на съзнанието /зашеметяване/, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Действията на обвиняемия са били неприемливи и пресилени и са могли да станали достояние на неограничен кръг хора, доколкото по делото се установи, че на мястото на инцидента са присъствали и други служители, както и други ...и. С действията си спрямо свидетеля Т., обв. С. е изразил открито висока степен на неуважение както към обществото, така и към личността на свид. Т., посягайки на телесната неприкосновеност на последния, без да се съобразява с това, че се намира на публично място, че действията му могат да бъдат възприети от един широк кръг от хора, и най-вече - без да се съобразява с това, че подобна саморазправа е несъвместима с установения в държавата правов ред.

Мотивът за нанесената телесна повреда е изцяло хулигански, тъй като действия, и то в такъв обем, не са били провокирани от пострадалия. За да прецени дали телесната повреда е причинена по хулигански подбуди, съдът взе предвид всички обстоятелства, установени във връзка с деянието, а не само обективно причиненото нараняване. Данните, установени по делото за причината (неоправдано нервна реакция, неотговаряща по интензитет на поводът за нея), мястото на деянието (публично такова) и механизмът на нанасянето на удара над пострадалия (с удари в тялото и главата), който от своя страна не е дал никакъв повод на обвиняемия да извърши действия по причиняване на телесната повреда, установяват допълващия субективната страна на състава елемент. С действията си по гореописания начин обв. С. е засегнал като обект обществените отношения, свързани със защита на здравето и неприкосновеността на личността. Налице е и грубо нарушаване на обществения ред, тъй като не е нормално някой да напада другиго без основателна причина, на обществено място, както е в конкретния случай. Предвид горното съдът не сподели изложеното от страна на защитата съображение, че в конкретния случай не е налице хулигански мотив. Наличието на възникналия личен мотив също не се отразява на съставомерността на деянието. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно константната съдебна практика не винаги личния мотив изключва хулигасните подбуди – в този смисъл е Решение № 425/22.12.2015 г., пост. по н.д. № 1169/2015 г., I н.с. ВКС. Ето защо наличието на личен мотив не може да изключи автоматично хулиганския такъв.

Извършвайки описаните по-горе действия, и то на публично място, с възможност поведението им да бъде възприето от неограничен кръг от хора, подсъдимият е манифестирал личното си чувство на превъзходство над обществото, поставяйки личната си потребност да се саморазправи с пострадалия над всичко – над обществената потребност, над личната телесна неприкосновеност и над закона. Фактът, че по делото не са били установени други очевидци на случилото се освен пострадалият, не се отразява на съставомерността на деянието, тъй като според установената съдебна практика /която е абсолютно еднопосочна в това отношение/, не е необходимо хулиганската проява да е била възприета от множество хора, достатъчна е обективната възможност /като се имат предвид времето и мястото на извършването й/ това да се случи.

От субективна страна обв. С. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Обвиняемият е съзнавал, че нанасяйки удар с ръка в главата на свид. Т. може да му причини телесно увреждане, но въпреки това пряко го е целял и искал, воден от хулигански мотив, съображения за наличието на който бяха изложени.

Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че обв. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което го призна за виновен.

По въпроса за приложението на чл. 78а НК:

Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият С. не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. С оглед на изложените фактически и правни изводи са налице материалноправните предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК.

Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, като не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК и от престъплението, което е формално, т. нар. “на просто извършване”, не са причинени съставомерни  имуществени вреди.

По въпроса за вида и размера на административното наказание:

Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство ниската степен на обществена опасност на личността на обвиняемия, предвид чистото му съдебно минало. От друга страна съдът отчете и наличието на отегчаващи вината обстоятелства и това са:  интензитетът на телесната повреда – съпроведена с повече от едно телесни увреждания. Отделно от всичко гореизложено при определяне размера на санкцията съдът отчете и завишената обществена нетърпимост към подобни деяния на фона на зачестилите инциденти от този вид.

Ето защо и като взе предвид всичко гореизложено съдът определи и наложи на обвиняемия глоба в размер над законоустановения минимум, а именно в размер на  2000 лева, но под предвидения среден размер, като се взе предвид чистото му съдебно минало. Съдът счете, че именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на наказанието.

По въпроса за разноските:

По делото са направени разноски в размер на 270,48 лева, представляващи възнаграждение за изготвените по делото СМЕ, които на основание  чл. 189 ал. 3 НПК, съдът възложи в тежест на обвиняемия, като го осъди да заплати тази сума, по сметка на ОДМВР-Пловдив.

По изложените мотиви Съдът постанови Решението си.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК