АНД 3202/2017 - Мотиви - 05-12-2017

МОТИВИ към Решение № 2083 от 17

 

МОТИВИ към Решение № 2083 от 17.11.2017г. по АНД 3202/2017 по описа на ПРС-Ін.с.

 

С Постановление от 22.05.2017г. Районна прокуратура – Пловдив е внесла предложение И.Х.К. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78А от НК за това, че на 03.04.2016 г. в гр. Пловдив, е извършил непристойни действия гpy6o нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -  престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

 

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага К. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба” в среден размер.

 

Обвиняемият И.Х.К. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение.   

  

 Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното

     

И.Х.К. е роден на *** ***, живущ ***, б., български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан ЕГН: **********.

Свидетелят Г.А.П. работел като т. по ф на д, родени през ...г., във ФК " А.", гр. Асеновград, а обв. К. бил т. по ф. на д. и п. на ФК „Х", гр. Х..

На 03.04.2016г. в 11.00ч. в град Пловдив, до Гребния канал, на игрище с изкуствена тревна настилка бил организиран футболен мач между децата от двата отбора. Част от трибуните били в непосредствена близост до игралното поле, а друга част била ситуирана зад преместваемо преградно съоръжение, тип мрежа. На трибуните присъствала публика, която се състояла предимно от родители на децата, включително свидетелите С.И., Р.И., Д.М. и А.Х. - родители на футболисти от ФК , А.", както и треньорът П. и негов приятел - свидетелят Г.Ж.П.. Отборът на ФК " А." в този мач бил воден от помощник -треньора РА.З, а на срещата присъствали и свидетелите В М Ф - делегат на БФС, З Т А - лекар и А Г К - футболен съдия.

От страна на ФК „Х.", освен треньора К., присъствали св. Й.Н.К., с която той съжителствал на семейни начала, и св. Н. Г К. - неин баща и треньор на вратарите на ФК „Х.".

Отсъждане на съдията в края на мача при негативен резултат за отбора на ФК „Х." било оспорено от обв. К., но му била направена забележка от треньора П., че всичко било ио правилата на футболния турнир. Тогава обв. К. нарекъл „мишок" и „палячо" св. П., но последният премълчал и продължил да гледа мача.   Малко ио - късно обв. К. се насочил към св. П., за да излее агресията си, минавайки отвъд преградната мрежа, но бил спрян от хора от публиката.

До края на футболната среща, през цялото време обв. К. псувал, обиждал и се заканвал на публиката от град Асеновград, сред която имало и множество деца, което предизвиквало всеобщо възмущение по трибуните и провокирало св. А.Х. да го попита дали си е пил лекарствата, за да говори такива неща. Това дало повод обв. К., вместо да следи играта на неговия отбор, да тръгне яростно и към свидетеля Х. и да се опита да премахне част от оградата, за да се разправи физически с него. Между двамата обаче застанал св. К., който предотвратил физическия сблъсък, но по грешка бил наплют от обв. К. /вместо Х./. Св. К. върнал обв. К. към терена, опитвайки се да обуздае непонятната за всички околни негова подчертана ярост.

Раздразнени от поведението на противниковия треньор и използвания от него нецензурен език и псувни, от страна на привържениците на ФК ,А." започнали подвиквания към обв. К.. В резултат на отправена към нея от обвиняемия псувня св, Р.И. го нарекла „миндил", което отново го провокирало да търси вербална и физическа разправа и той започнал още по -активно да я псува и обижда, като се заканил, че ще я заколи. Обвиняемият К. дори си позволил да хвърли малък твърд предмет по посока срещу свидетелката, което, както и фактът, че била обект на вербална агресия, били възприети от съпруга й - св. С.И., намиращ се в този момент зад огражденията на терена, който се намесил в нейна защита и поискал обяснение за невъздържаните действия на обвиняемия. Раздразнен от това, обв. К. взел очилата от главата на св. С.И. и ги счупил, заканвайки му се, че „ще го спука от бой", като имало и размяна на обидни реплики между двамата мъже в този момент. Физическата разправа била предотвратена от намесата на св. К. и св. М..

След края на футболната среща всичко било за момент спокойно. Напускайки вече района на игрището обаче, св. С.И. бил застигнат в фъб от обв. К., който неочаквано и внезапно го ударил с юмрука на дясната си ръка в тила, при което св. С.И. паднал на земята. Тогава обв. К., крещейки „ще ви избия всичките", нанесъл още няколко удара по главата, лицето и торса на св. С.И., вследствие на които му причинил контузии но главата, по долната устна и дланта на дясната ръка, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето. Обвиняемият бил спрян да продължава да бие С.И. от св. М. и от св. Н. К., след което се прибрал в съблекалнята на децата от неговия отбор, продължавайки да псува. На пострадалия С.И. била оказана помощ от св. М. и от съпругата му, които сигнализирали за случилото се органите на МВР. Междувременно обаче обв. К. решил да се престори на жертва, влязъл в автобуса на своя отбор, самонаранил се леко във вътрешността на носа, след което излязъл от автобуса, демонстрирайки, че имал от носа си кръвотечение -инсценировка, която обаче била забелязана от свидетеля Г.Ж..  

 

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин отчасти от показанията на свидетелите Н.Г.К., Й Н. К, както и напълно от заявеното от свидетелите С.Р.И., Г.А.П., Д.А.М., Р.А.И., А Х.Х., Г.Ж.П., депозирани в съдебната фаза на процеса, както и от приложените по делото писмени доказателства- заключение на съдебно-медицинска експертиза, медицински документи, , справка от ЕЕН 112, свидетелство за съдимост и характеристична справка, находящи се по дознанието.

Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели, които намира за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие помежду си и с останалите доказателства по делото и незаинтересовани.

От друга страна съдът не дава вяра на част от заявеното от свидетелите К. и К във фазата на съдебното  производство. В тази връзка твърденията им, че обвиняемият не е нанасял удари на никого, по мнение на съда, не отговаря на обективната истина. На първо място така заявеното се намира в пряко противоречие с показанията на всички останали свидетели, очевидци на случилото се, депозирани както непосредствено след инцидента, така и пред настоящия състав в разпитите им. В същите свидетелите са категорични и напълно последователни, като казват, че  съвсем ясно са възприели, че именно обв. К. е извършил всички гореописани действия. За разлика от първата група свидетели, останалите лица не се намират в никакви взаимоотношения с К., на инкриминираните дата и място просто са присъствали на футболен мач на своите деца или в качеството си на част от отборите им и поради това не възниква никакво съмнение в достоверността на заявеното от тях относно авторството на извършеното деяние. В този смисъл твърденията на свидетелите К. и К пред съда относно някакви целенасочени действия на свидетелите И., без те да са предизвикани изобщо от обвиняемия, противоречат на всякаква житейска логика и се оборват от останалите гласни доказателства по делото. От гледна точка на близките роднински отношения както на К., така и на свидетелката К. с обвиняемия, далеч по-достоверно и логично е твърдението на останалите свидетели, че обвиняемият е осъществил всички гореописани свои действия.

Поради това и показанията на горепосочените свидетели – К. и К., в обсъдената им част, следва да бъдат отхвърлени като недостоверни, депозирани не с цел изясняване на обективната истина по делото, а единствено като реализация на защитната позиция на К. по делото, с цел да бъде той оправдан по повдигнатото му обвинение.

 

При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, съдът е на становище, че обвиняемият И Х.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.325 ал.1  от НК, тъй като на 03.04.2016 г. в гр. Пловдив, е извършил непристойни действия гpy6o нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Реализираното от обвиняемия притежава всички характеристика на извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК - хулиганство, защото непристойните му действия се изразяват в публична демонстрация на абсолютно необосновано агресивно, арогантно, неуважително и обидно отношение към гражданите, присъствали на детската футболна среща. Предвид времето, мястото и съдържанието на действията на обвиняемия, са били засегнати отрицателно обществените отношения, свързани с опазването на обществения ред и спокойствие, в достатъчно висока степен, за да им предаде това престъпен характер. С поведението си К. е изразил пренебрежението си към обществените норми на поведение, заявявайки себе си като личност неподвластна на тези правила. Нападението, което обв. К. е осъществил спрямо св. С.И., е извършено демонстративно, на публично място, в присъствието на множество други лица, включително и на невръстното дете на пострадалия, което силно се разстроило от нанесените удари по баща му пред очите му. Всичко това означава, че обв. К. грубо е скандализирал обществото и е проявил явно неуважение към присъстващите лица, на които действията на треньора на ФК „Х." са станали достояние и които останали дълбоко възмутени от тях. Тук е необходимо да се отбележи и че спортното събитие с било организирано за малки деца именно с цел и възпитаването им в дух на спортсменство, демонстриране на уважение и респект както към съотборници, така и към противници и именно поради това, че в тази възраст децата възприемат поведението на възрастните като пример за подражание, обв. К. е трябвало да прояви много повече усърдие да „спести" на малолетните зрители част от своите действия.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия умишлено, при формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на общественоопасните му последици.

  

За извършеното от обвиняемия Киряковпрестъпление по чл. 325 ал.1 от НК, се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години, „пробация” както и „обществено порицание”, видно от приложеното свидетелство за съдимост същият не е осъждан за престъпление, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и не са налице причинени с деянието съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че И Х.К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото – ниската степен на обществена опасност на дееца, отсъствието на каквито и да било противоправни прояви до момента. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват високия интензитет на престъпната му дейност, упоритият отказ да преустанови същото, макар да се е намирал в присъствието на много други хора, включително и малки деца. С оглед на така изложеното, както и предвид имотното и семейно състояние на обвиняемия, най-справедливо е на И Х.К. да се определи и наложи наказание “глоба” в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН ЛЕВА.

 

Иззетите по делото веществени доказателства- два броя оптични носители на информация – диск,  следва ДА ОСТАНАТ по делото.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, обвиняемият И.Х.К., предвид признаването му за виновен по повдигнатото обвинение, следва да бъде ОСЪДЕН да заплати по сметка на ОДМВР гр. Пловдив направените в досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 115.92 лева

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.