АНД 859/2016 - Решение - 05-05-2016

Решение по Наказателно дело 859/2016г.

РЕШЕНИЕ №812

Град Пловдив, 04.05.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският Районен съд, двадесет и първи наказателен състав в открито съдебно заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 859 по описа на Районен съд- град Пловдив - ХХІ-ви наказателен състав за 2016 година, намира и приема за установено следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15-1030-007047, издадено на 18.01.2016 год. от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - град Пловдив, упълномощен със заповед №8121з-748/24.06.2015г. на МВР, с което на лицето Г.К.Д., ЕГН:**********,*** за осъществено административно нарушение на чл.40, ал.1 от Закон за движението по пътищата /съкр. ЗДвП/ на основание чл.183, ал.2 т.11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лева и за административно нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/месеца.

Жалбоподателят, в жалбата пред съда моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно поради това, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание за него се явява като процесуален представител адв. Г., който поддържа жалбата и дава становище, че са налице съществени процесуални нарушения при водения административно наказателен процес, които водят до неговата незаконосъобразност. По същество прави искане за отмяна на атакувания административен акт.

Въззиваемата страна – Началник Сектор „Пътна полиция” – гр. Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание не се явява представител, като допълнително ангажира писмени доказателства. По същество не дава становище относно законосъобразността на проведеното административно производство и атакуваното наказателно постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от  наказаното лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

На 11.12.2015 година, около 09.30 часа, жалбоподателят управлявал на територията на гр. Пловдив, ул.”Хан Кубрат” до №8 собственият се автомобил марка „Митсубиши Спейс стар” с ДК № **. Зад него се движел автомобил марка „БМВ” с ДК № **, управляван от Е.Г..М.В.. При приета маневра на заден ход, за да заеме свободно място за паркиране, Д. ударил със задната си броня намиращия се зад него автомобил, като го наранил в областта на преден десен калник и предна дясна врата. След настъпилото ПТП той слязъл и установил щетите, като пред водача на удареният автомобил заявил, че е съгласен на двустранен протокол, но само ще премести своето МПС, за да не затруднява движението, при което потеглил и напуснал местопроизшествието. Това принудило и съпругът на пострадалият водач да подаде сигнал на национален телефон 112, а в последствие да уведоми писмено органите на МВР. Преписката по изясняване на случилото се била разпределена на П.С., заемащ длъжност „**“ към ОД на МВР гр.Пловдив, който установил жалбоподателят и снел от него обяснение относно случилото се, като съставил и протокол за ПТП №154729129.122015г.. С проверката бил запознат и актосъставителят К.Ц., заемащ длъжност „**” при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- град Пловдив който преценил, че изяснените обстоятелства касаят осъществени административни нарушения на чл.123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП и чл.40 ал.1 от ЗДвП от страна на Д., поради което съставил АУАН сериен №466317/29.12.2015година, който нарушителя подписал без възражение. За проверката била изготвена и докладна записка до началник на сектор „Пътна полиция”-Пловдив от инспектор П.С.. В тридневен срок не постъпило и писмено възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на споменатия по-горе АУАН било издаденото и атакуваното НП, връчено на 27.01.2016 година.

Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните по делото доказателства: свидетелски показания от актосъставителя К.Ц., който не помни факти и обстоятелство от случилото се и на свидетелят Д.М., които съдът кредитира като обективни и логични,  както и от писмени доказателства: оригинал на АУАН и наказателно постановление с разписки за връчването им, копие от преписка с рег.№441р-11228/17.12.2015година по опис на Сектор „ПП”-Пловдив, копие от Заповед №8121з-748/24.06.2015година на МВР.

На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на службата му и в предписаната от закона форма. В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП в частта, касаеща административно нарушение на разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, които обуславят неговата незаконосъобразност. Така нормата на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП определя, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да предприеме определено поведение, което е изброено в различните си хипотези в  буквите към разпоредбата - от б.”а” до б.”в”. Непосочването в НП на конкретно нарушеното правило за поведение, определено със задължението на наказващият орган да посочи конкретната нарушена законова разпоредба представлява неизпълнение на задълженията по смисъла на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и е липса на реквизит на съставения правораздавателен административен акт. Липсата на реквизит винаги е съществено процесуално нарушение, защото то води до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Налице е невъзможност за него да разбере в какво конкретно, законово дължимо поведение се е изразила виновността му, а това от своя страна е пречка той да организира своята защита. Формата на административният акт е законово определена със съответните задължителни реквизити, които гарантират и осигуряват правото на защита в процеса.  С оглед на това разпоредбата на чл. 57 ал.1 от НПК съдържа всички онези положения, предвиждането на които в административно – наказателната процесуалната система е безусловно необходимо, за да се гарантира ефективното осъществяване на правото на защита. Това са така наречените „основни процесуални гаранции за правото на защита“, наречени основни, защото неизменно го съпътстват през всичките стадии на процеса и защото лежат в основата на всички други процесуални гаранции за ефективното осъществяване на защита. Те гарантират упражняването на процесуалните права и спазването им не се осъществява от гражданите, а от държавните органи, ръководещи процеса. Неизпълнението им винаги е съществено закононарушение, което е предпоставка за незаконосъобразност на издадените административно наказващи актове. По тези съображения в тази си част атакуваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В съставения административно-наказателен акт по отношение на вмененото административно нарушение на разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗДвП е дадено точно описание на извършените административни нарушения и коректно са посочени нарушените законови разпоредби. От събраните и проверени по делото доказателства може да се направи несъмнен извод относно авторството на деянието. Не съществуват посочените в жалбата неясноти относно настъпилите материални щети. Даденото фактическо описание на административното нарушение, на обстоятелствата, при които е осъществено от жалбоподателя, място на извършването му и на основата на какви доказателства е законосъобразно. По категоричен начин се установява, че Д. е управлявал посоченото МПС и при зивършване на маневра на заден ход не се е убедил по един категоричен и несъмнен начин, че може да я осъществи без да избегне допир с друго, намиращо се зад него МПС. Самият жалбоподателя признава посочените факти и обстоятелства. Наказващият орган е дал пълно и точно описание на обстоятелствата, при които са осъществени административните нарушения от страна на жалбоподателя, което отговаря на установените фактически обстоятелства по съставения по административно наказателната преписка АУАН. В атакуваното НП са посочени всички необходими факти, които квалифицират административното нарушение. По несъмнен начин са конкретизирани осъществените неправомерни действия на жалбоподателя като водач на МПС, като няма съмнение в обективността и безпристрастността на контролните органи. Били са налице безспорни предпоставки за налагане на административно наказание. Законосъобразно наказващият орган е определил санкцията за административното нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗДвП по реда на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП. При определяне на наказанието  наказващият орган е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл.27 от ЗАНН, като е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, имущественото състояние на нарушителя, степента на засегнатост на обществените отношения. Законосъобразно той го е определил и наложил в константните граници, предвидени в закона. Така определената санкция съответства на имущественото състояние на нарушителя. Съдът счита, че определяне на административно наказание глоба в минималния размер от 20 лева ще спомогнат в най- пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздействува възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото. Предвид изложеното атакуваното НП в пункт1 от него следва да бъде потвърдено.

Ето защо на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление 15-1030-007047 от 18.01.2016 год. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - град Пловдив, издадено по отношение на лицето Г.К.Д., ЕГН:**********,*** като го ПОТВЪРЖДАВА в частта, в която за осъществено административно нарушение на чл.40, ал.1 от Закон за движението по пътищата  на основание чл.183, ал.2 т.11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лева и ГО ОТМЕНЯ като незаконосъобразно в частта, в която за административно нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/месеца”

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд –Пловдив по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала

В.Ш.