АНД 855/2016 - Решение - 12-05-2016

Решение по Наказателно дело 855/2016г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 836

гр. Пловдив, 12.05.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ

                                                                                        

          при участието на секретаря Боряна Козова, като разгледа докладваното от съдията АНД1502/2016 г. по описа на ПРС, I нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление №15-1030-005555/23.11.2015г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” ОДМВР Пловдив,  с което на В.С.А., ЕГН ********** е наложено административно наказание  глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 20 ал.1 от ЗДвП лв., както и административни наказания  глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят В.А., обжалва цитираното наказателно постановление, като намира същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.  Алтернативно се иска радуциране на наложените наказания.

Въззиваемата страна, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пловдив не взема становище по така депозираната жалба.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

От фактическа страна:

На 25.10.2015 г., около 22.00 ч. жалбоподателят В.А. управлявал  таксиметров лек автомобил „Сузуки Форенца” с рег. № ******* в гр. Пловдив по бул. „България” в посока изток.  До № 33 същият изгубил контрол над управляваното от него превозно средство, вследствие на което напуснал пътното платно и ударил паркирания на паркомясто  л.а. „Пежо” с рег. № ********, като от удара лекия автомобил „Пежо” отскочил и се ударил в метален ел. стълб. Били причинени материални щети по лекия автомобил „Пежо”. Водачът на л.а. „Сузуки” напуснал мястото на произшествието без да уведоми контролните органи за него.

На другия ден, собственикът на л.а. „Пежо” констатирал щетите по превозното си средство и сигнализирал в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пловдив. със случая се заел св. Й.К.. Същият прегледал записите на  охранителните камери до колелото на Панаира и установил лекия автомобил на жалбоподателя А., който бил силно деформиран. Не се виждал обаче от записите регистрационния номер на таксиметровия автомобил. Св. К. предприел издирване на таксито при водещите таксиметрови компании. Два дена по- късно обаче, жалбоподателя сам се явил при  полицейските служители и споделил, че той е автора на произшествието.

Тази фактическа обстановка съдът прие от показанията на разпитания по делото актосъставител, Й.К., както от писмените доказателства по делото- а именно АУАН,  решение на ТЕЛК към „МБАЛ Пловдив” ЕАД, както и Епикриза от МК Св. Иван Рилски” ЕООД .

Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя, тъй като същите са ясни, точни и последователни. Св. К.  изключително подробно  разказва за извършената от него проверка и за начина по който е стигнал до извода, за извършените нарушения и за техния автор.

Съдът кредитира и приложения по делото  АУАН, доколкото съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът намира, че АУАН е съставен от компетентно лице по установения ред и форма, а по делото не са събрани доказателства, оборващи неговите констатации. Кредитират се и останалите писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на жалбоподателя- същите са изгоотвени по надлежния ред от компетентни органи и на се оспорват от страните.

От правна страна:

Компетентността на Началника на сектор „Пътна полиция“ да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП се извлича от Заповед на министъра на  вътрешните работи  № 8121з/24.06.2015 г. В същата заповед е определена и компетентността на актосъставителя да съставя актове за нарушения по ЗДв.П.

По административно- наказателната преписка не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а НП- на чл. 57 от ЗАНН.

Относно нарушението по чл. 20 ал.1 от ЗДв.П.

Посочената правна норма въвежда задължението на  всеки водач на моторно превозно средство да упражнява  непрекъснато контрол върху същото, така че то да не се отклонява от траекторията си, респективно да създава опасност за движението. Според съда, жалбоподателя не е упражнявал непрекъснато контрол върху управлявания върху него лек автомобил, в следствие на което е загубил управлението, лекия автомобил се отклонил от траекторията си и е ударил друг паркирал автомобил. посоченото поведение, правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 20 ал.1 от ЗДвП. Законосъобразно е приложена и санкционната норма- 185 от ЗДвП, която не предвижда и възможност за индивидуализация на административното наказание.

Относно нарушението по чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП

Посочената норма в б ”в” въвежда задължение, когато от ПТП са причинени само имуществени вреди за всеки водач, участник в ПТП без да напуска мястото на произшествието, при наличие на разногласия относно обстоятелствата на произшествието да уведоми съответната контролна служба и да следва указанията й. От доказателствата по делото безспорно се установява, че е настъпило ПТП, съгл. дефиницията по § 6 т.30 от ЗДвП, доколкото при възникналата пътна ситуация са били причинени материални щети. Безспорно е също, че жалбоподателя е причинил ПТП, също така е безспорно, че го е напуснал без да уведоми контролните органи за него и без да изпълни указанията им.  Като е напуснал произшествието, без да стори това, водачът е осъществил състава на нарушението по чл. 123 ал.1 т.3 б ”в” от ЗДвП.

Според съда обаче, следва да бъде коригирана преценката на административно-наказващия орган досежно размера на административната  санкция.  Без в НП да са изложени конкретни мотиви и двете наказания глоба и  лишаване от правоуправление на МПС са наложени над средния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП. Вярно е че нарушителя има много други наказания по ЗДвП,  които безспорно  го характеризират като недисциплиниран водач.  Недооценени от адиминистративно-наказващия орган обаче са останали смекчаващите вината на нарушителя обстоятелства. Нарушителят е бил установен до голяма степен благодарение на добросъвестното поведение на последния, който сам се е явил в сградата на Трето РУП при ОДМВР Пловдив и си е признал за нарушението. Освен това, видно от решението на ТЕЛК, същия е лице със здравословни проблеми, като има и съответно призната по установения ред намалена работоспособност. Жалбоподателят е таксиметров шофьор  и наказание лишаване от правоуправление за срок от 4 месеца ще се окаже сериозна пречка пред полагането на труд за един немалък период от време. Ето защо съдът е на становище, че наложените на основание чл. 175 ал.5 от ЗДвП наказания следва да бъдат редуцирани- наказанието глоба следва да бъде намалено от 150 на 100 лв., а наказанието лишаване от право на управление на МПС да бъде редуцирано от 4 месеца, на 2 месеца.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, І н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №15-1030-005555/23.11.2015г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” ОДМВР Пловдив в ЧАСТТА в която на В.С.А., ЕГН ********** на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания  глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА  размера на наложената глоба от 150 на 100 /сто/ лева и размера на наказанието лишаване от право на управление на МПС от 4 месеца на 2 /два/ месеца.

          ПОТВЪРЖДАВА  наказателното постановление в останалата част.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.