АНД 837/2016 - Решение - 05-05-2016

Решение по Наказателно дело 837/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е  

820

 

гр.Пловдив, 05.05.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – IX наказателен състав в публично заседание на осми април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА 

като разгледа АНД № 837/2016г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 01 от 07.01.2016г. издадено от И. В. В., на длъжност *** околната среда и водите, с което на „Йока“ ЕООД, ЕИК:825359517, със седалище и адрес на управление – с.Куртово Конаре, ул.„6-та“ № 70, на основание чл.69в, ал.7, вр. ал.8 от Закона за опазване на околната среда, е наложена административно наказание – имуществена санкция в размер на  30 201,24 лв.  (тридесет хиляди, двеста и един лева и двадесет и четири стотинки), за нарушение на чл.69в, ал.5 от Закона за опазване на околната среда.

В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е  необосновано, неправилно и незаконосъобразно, издадено при груби нарушения процедурата по неговото издаване и в противоречие с материалния закон. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл.69, ал.8 от ЗООС, видът, размерът и редът за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредба на Министерския съвет, която в случая е Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, приета с ПМС № 247 от 30.08.2011 г., обн., ДВ, бр. 70 от 9.09.2011 г.. В тази връзка посочва, че съгласно чл.8, ал.7 от същата Наредба - констативният протокол се съставя в срок до 15 дни след съставянето на протокола за проверка, докато в случая протокола за проверка е съставен на 13.10.2015г., а констативния протокол - на 21.12.2015г., или извън посочения срок. Последното се сочи като формално основание за отмяна на оспорваното наказателно постановление, доколкото в случая констативния протокол, който замества АУАН, е акта, поставящ началото на производството, а срокът за съставянето му е преклузивен и е предпоставка за законосъобразност на наказателното постановление. На следващо място се посочва, че наказателното постановление е необосновано, като обект на проверка е била консервна фабрика, която не е работила почти цяла година, съответно констатацията, че „обектът работи“ е голословна, тъй като към същият момент в консервната фабрика не е извършвала производствена дейност, а е тествана техническата годност на машините и съоръженията, като в тази връзка са били обясненията на присъстващия при проверката механик, а също и възраженията на жалбоподателя. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателят – адвокат Й. поддържа жалбата на изложение основания, като подчертава, че жалбоподателят не е извършил деянието, за което е наказан, предлага наказателното постановление да бъде отменено като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.

Ответната страна – Министерство на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител Д. К., оспорва жалбата. Сочи, че описаното в наказателното постановление нарушение е формално по своя характер изразява се в неподаване на уведомление в 3 дневен срок до РИОСВ, като за съставомерността не е необходимо установяване на реално замърсяване на околната среда, въпреки че такова в било налице, поради което предвиденият 15 дневен срок за издаване на констативен протокол, посочен в наредбата, не е основание за отмяна на процесното наказателно постановление. Поддържа, че обекта на проверка е консервна фабрика, като посоченото производство на пенджур е свързано с формирането на отпадъчни води, което е установено от анализа на проби от изхода на пречиствателната станция, показващи завишени показатели, поради което производството на пенджур е дейност, която замърсява околната среда, с оглед на което е без значение дали печенето на чушки е само една брънка от производството. Като неоснователно се сочи и възражението, че в протокола е посочена само дата, но не и час от денонощието на проверката, което на нарушава правото на защита, а също и е вписан часът на вземане на извадка от води – 11:30 часа. На следващо място се взема становище, че няма достатъчно данни за своевременно уведомяване на РИОСВ за възобновяване на производството, доколкото макар да е налично писмо на „Йока“ ЕООД в този смисъл, същото е с изходящ номер от 12.10.2015г., който номер обаче касае единствено отчетността на  жалбоподателя, като очевидно изпращането на същото писмо е породено от извършената проверка, доколкото датата на пощенското клеймо – 13.10.2015г., съвпада с тази на проверката. Посочва, че обясненията на жалбоподателя се взети предвид при издаване на наказателното постановление, липсват съществени нарушения при издаване на същото, както и че от приложените доказателства относно броя на ангажираните работници в дружеството е видно, че при проверката същите дори надвишават с един лицата, ангажирани месец по-късно, когато реално е изпратено уведомление за възобновяване на дейността. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено като правило и законосъобразно.      

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 20.01.2016г.  видно от приложената обратна разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Министерството на околната среда и водите на 27.01.2016г. съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

С наказателно постановление № С-И-72/12.11.2012г. на директора на РИСОВ – гр.Пловдив на жалбоподателя „Йока“ ЕООД била наложена текуща санкция в размер на 908 лева месечно за неспазване на индивидуални емисионни ограничения, определени в Разрешително за заустване № 300060/16.05.2006г, продължено с Решение № 557/06.02.2009г., издадено от Басейнова дирекция Източно Беломорски район с център Пловдив.

След уведомление от дружеството за спиране на дейността на същата консервна фабрика, със Заповед № С-И-72-3/22.12.2014г. на директора на РИОСВ – Пловдив, санкцията била спряна на основание чл.69в, ал.3 от ЗООС, до възобновяване на дейността.

На 13.10.2015г. служители на РИСОВ – гр.Пловдив, сред които и свидетеля А.Х.Д., извършили планова проверка по реда на Закона за водите в обект – консервна фабрика, находяща се в с.Куртово Конаре, обл.Пловдив, стопанисвана от „Йока“ ЕООД. При проверката било установено, че в обекта се извършвала производствена дейност, при което се образували битово-фекални и производствени отпадъчни води, които били видимо непречистени – с остатъци от люспи от чушки и които се зауствали във водоприемник – главен напоителен канал „Въча-4“. От последните води била взета проба, като бил съставен Протокол за проверка № 0000360 от 13.10.2015г. от свидетеля Д., както и протокол за вземане на извадка от води № 473 от 13.10.2015г. на Регионална лаборатория -  Пловдив. Било извършено изпитване на същата проба, за което било съставен протокол за изпитване № 10-1572 от 21.10.201г. на Регионална лаборатория – Пловдив. Предвид горното, на 21.12.2015г. свидетелят Д. съставила Констативен протокол № 0000235 срещу „Йока“ ЕООД за нарушение на чл.69б, ал.5 от ЗООС, въз основа на който протокол  било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел свидетеля  А.Х.Д., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, както и процедурата по съставяне на протокола за проверка и констативния протокол. Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства – копия от предложение по чл.69в, ал.7 от ЗООС, Протокол за проверка № 0000360 от 13.10.2015г. от който се установява сторената проверка, протокол за вземане на извадка от води № 473 от 13.10.2015г. на Регионална лаборатория -  Пловдив – относно вземане на проба, наказателно постановление № С-И-72/12.11.2012г. на директора на РИСОВ – гр.Пловдив – относно налагане текуща санкция на дружеството, Заповед № С-И-72-3/22.12.2014г. на директора на РИОСВ – Пловдив – за спиране на същата текуща санкция, Заповед № 04 от 01.02.2006г. в едно с длъжностна характеристика – относно материалната компетентност на свидетеля Д. да изаърши проверка и да състави протокол за проверка и констативен протокол, протокол за изпитване № 10-1572 от 21.10.201г. на Регионална лаборатория – Пловдив – относно факта на изпитване на взетата извадка от води. 

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложеното по дело намира, че обжалваното НП отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия, съгласно разпоредбата на чл.168 от ЗООС, констативния протокол също е съставен от лице притежаващо материална компетентност за същото, а именно – главен експерт в дирекция „Контрол на околната среда“ – РИОСВ – Пловдив, съгласно вече коментираните писмени доказателства в тази насока. При издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. Протоколът за проверка и констативният протокол също е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.69в, ал.7 от ЗООС и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

Следва да се отбележи, че реда на чл.69в, ал.7 от ЗООС е специален спрямо този по чл.167 от ЗООС, вр. чл.36, ал.1 от ЗАНН, като в случая не е предвидено съставяне на АУАН, а наказателното постановление се издава въз основа на съставения въз основа на протокол за проверка и съставен констативен протокол.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „Йока“ ЕООД, ЕИК:825359517, със седалище и адрес на управление – с.Куртово Конаре, ул.„6-та“ № 70 е нарушило разпоредбата на чл.69в, ал.5 от Закона за опазване на околната среда, за това, че 13.10.2015г., след като с наказателно постановление № С-И-72/12.11.2012г. на директора на РИСОВ – гр.Пловдив му е била наложена текуща санкция в размер на 908 лева месечно за неспазване на индивидуални емисионни ограничения, относно обект – консервна фабрика в с.Куртово Конаре, обл.Пловдив, която санкция е била спряна на основание чл.69в, ал.3 от ЗООС, до възобновяване на дейността със Заповед № С-И-72-3/22.12.2014г. на директора на РИОСВ – Пловдив, е възобновило дейността на същия обект без в срок не по-късно от три дни преди датата на възобновяване на дейността писмено да уведоми директора на РИОСВ – Пловдив.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в нарушение на чл.8, ал.7 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, приета с ПМС № 247 от 30.08.2011 г., констативният протокол е съставен след изтичане на 15 дневния срок от съставяне протокола за проверка. Посочения в чл.8, ал.7 от същата Наредба, 15 дневен срок за съставяне на констативен протокол – когато замърсяването или увреждането на околната среда не се установява с протоколи от лабораторни изпитвания/анализи (както и аналогичния 15 дневен срок, посочен в чл.8, ал.6 от същата Наредба – когато са извършени лабораторни изпитвания/анализи) намират приложение единствено при установяване посочените в чл.6, ал.1 от Наредбата факти, а именно - установяване на увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми, и/или, неспазването на определените емисионни норми и ограничения, и/или, неспазване на нормативно установените срокове за привеждане на даден обект в съответствие с разпоредбите на законодателството по опазване на околната среда. В случая обаче твърдяното нарушение по на чл.69в, ал.5 от Закона за опазване на околната среда е съвсем различно, а именно – възобновяване дейността на обект, за който вече е констатирано, че не отговаря на индивидуални емисионни ограничения, без да е подадено съответното предизвестие, а не тепърва констатиране на замърсяване, неспазване на емисионни норми и др.. Предвид това, сроковете по чл.8, ал.6 и ал.7 от същата Наредба не следва да намерят приложение. В случая е очевидна волята на нормотвореца, с предвидените в  чл.8, ал.6 и ал.7 от Наредбата срокове да създаде гаранция за сточни действия на компетентните органи при констатиране на замърсяване, неспазване на емисионни норми и др., които срокове обаче нямат своето място при установяване на едно нарушение на чл.69в, ал.5 от ЗООС, което по съществото е съвсем формално и се изразява в неподаване на съответното уведомление.

В тази връзка следва да се отбележи, че установяването на замърсяване не съставлява факт от състава на нарушението по чл.69в, ал.5 от ЗООС, а може да бъде единствено обстоятелство, което да съставлява определено доказателство за реализирането на съставомерното действие – възобновяване на производството.

На следващо място не може да бъде споделено и становището, че наказателното постановление е необосновано, тъй като към момента на проверката в консервната фабрика не е извършвала производствена дейност, а е тествана техническата годност на машините и съоръженията. Тук следва да се посочи, че когато се извършва преценка за „възобновяване на дейността“ по смисъла на по чл.69в, ал.5 от ЗООС от страна на съответния орган – както съставителя на констативния протокол, така и административнонаказващият орган, то същите следва да преценяват горното възобновяване именно в светлината на възобновено неблагоприятно въздействие върху околната среда, което както вече бе отбелязано, не съставлява факт от състава на нарушението, но същевременно се явява очевидно доказателство за същото. В този смисъл са явно неотносими и не подлежат на изследване в хода на едно производство относно констатирано нарушение на чл.69в, ал.5 от ЗООС въпросите дали обекта осъществява дейност в изпитателен режим, дали осъществява пълен производствен цикъл или само елементи от него, дали има осигурени достатъчно работница и т.н, доколкото е установена дейност, водеща до възобновено замърсяване. Предвид горното, извод в смисъл, че като към момента на проверката в консервната фабрика не е извършвала производствена дейност, не може да бъде извършен и предвид показания свидетелите М. К. Д. и И. П. Г., които сочат, че 13.10.2015г. е бил ден в който са изпробвани машините и съоръженията, изпечени са 300-400 кг. чушки и т.н.. Последното показва, че обектът е осъществявал дейност, независимо от характера на същата. От представените доказателства на броя на работниците е „Йока“ ЕООД е видно, че същите действително към момента на проверката са по-малко от примерно през 2012г., но както вече бе посочено, мащабът на същата, от гледна точка на производствения процес е без значение, след като е възобновено съответното отделяне на производствени води, в нарушение на индивидуални емисионни ограничения.

Също така, приложеното по преписката писмо на управителя на „Йока“ ЕООД до директор РИОСВ – Пловдив не мотивира извод за липса на нарушение на чл.69в, ал.5 от ЗООС. В случая установяема дата на изпращане на същото може да бъде само тази на пощенското клеймо -13.10.2015г., съвпадаща с датата на проверката. Но дори и писмото действително да е от 12.10.2015г., съгласно отразения от самия жалбоподател изходящ номер, то отново към момента на проверката и съответно – установеното възобновяване на дейността, не е изтекъл предвидения от законодателя три дневен срок за предизвестие.

Също така в случая не се констатират основания и за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на именно чл.69в, ал.5 от ЗООС, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е  необходимо да се установява във всеки отделен случай, а именни – от кога е възстановена дейността, неблагоприятните последици от същото върху околната среда.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.69в, ал.7 от ЗООС, санкцията по чл.69в, ал.7 се налага в троен размер на спряната първоначална санкция. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба са приложени правилно, поради което следва неизбежния извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 01 от 07.01.2016г. издадено от И. В. В., на длъжност *** околната среда и водите, с което на „Йока“ ЕООД, ЕИК:825359517, със седалище и адрес на управление – с.Куртово Конаре, ул.„6-та“ № 70, на основание чл.69в, ал.7, вр. ал.8 от Закона за опазване на околната среда, е наложена административно наказание – имуществена санкция в размер на  30 201,24 лв.  (тридесет хиляди, двеста и един лева и двадесет и четири стотинки), за нарушение на чл.69в, ал.5 от Закона за опазване на околната среда.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                              

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

И. Й.