АНД 836/2016 - Решение - 26-05-2016

Решение по Наказателно дело 836/2016г.

                                          Р     Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 918

Гр. Пловдив, 26.05.2016г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                         

         Пловдивски районен съд, XІ н. с. в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                              

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА

 

          При участието на секретаря Антоанета Моллова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 836/2016г. по описа на ПРС, XІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 34/27.01.2016г. на Директора на РДГ Пловдив, с което на Н.И.С., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 и чл.23 ал.1 от Закон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ са наложени административни наказания - глоба в размер на 150 лв., на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД, и лишаване от право на ловуване за срок от три години, на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят Н.С., чрез процесуалния си представител адв. С.Б., моли съда да отмени наказателното постановление /НП/.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.И., моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.012016г. свидетелите Е.И., Т.П., Г.Т. и Е.Г. - *** при ТП ДГС Хисар извършвали обход в землището на с. Чернозем във връзка с получен сигнал за извършване на незаконен лов. Св. И. констатирал, че в гората ловували две лица, които започнал да преследва. Тръгвайки след тях обаче ги изгубил от поглед, след което забелязал автомобил, който идвал от с. Бегово и предположил, че в този автомобил ще се качат лицата, които преследвал, поради което и решил да изчака, за да разбере какво ще се случи, като с бинокъл наблюдавал ситуацията. Тогава св. И. видял, че от автомобила слизат три лица, две от които носели със себе си огнестрелно оръжие и започнали да се движат по течението на р. „Дълга вода”, местността „Воденицата”, ловен район на с. Бегово. Св. И. тръгнал към лицата, които установил като П.Х., Н.С. и М.К., последните двама от които носели сглобени ловни пушки. Св. И. поискал от Н.С. и М.К. да представят билети за лов и писмени разрешителни за лов. Жалбоподателят С. не могъл да представи нито билет за лов, нито писмено разрешително за лов. Другото от лицата, което носело ловна пушка – М.К. носел със себе си ловен билет, но нямал писмено разрешително за лов. Оръжието, което Н.С. носел му било преотстъпено от друго лице – К.К. и за това оръжие жалбоподателят не притежавал разрешително за носене. Св. И. установил, че пушката, която Н.С. носел, била заредена с ловни патрони № 5 и № 7. Св. И. се обадил на своите колеги и след като същите пристигнали, лицата били отведени в ТП ДГС Хисар. Там св. И. съставил Констативен протокол серия ЮЦДП № 0137861/07.01.2015г. В последствие бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 007731/21.01.2016г. срещу Н.С. за нарушение на чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 и чл.23 ал.1 от ЗЛОД.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното постановление, с което на Н.С. за нарушение на чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 и чл.23 ал.1 от ЗЛОД били наложени административни наказания - глоба в размер на 150 лв., на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД, и лишаване от право на ловуване за срок от три години, на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. С.И.М., както и частично от показанията на свидетелите Е.Г.И. – актосъставител, П.Х.Х. и Т.В.П.. Св. И. е лицето, което първо е установило контакт с лицата, които са ловували и е придобил преки и непосредствени впечатления относно случващото се. Актосъставителят поискал от Н.С. да представи билет за лов и писмено разрешително за лов, но последният не притежавал такива, поради което и не могъл да ги представи. Наред с това св. И. установил, че жалбоподателят не притежавал разрешително за оръжието, което носел, а същото му било преотстъпено от друго лице. При проверка на оръжието, което Н.С. носел, св. И. установил, че същото е заредено с ловни патрони № 5 и № 7.

Съдът не кредитира показанията на св. Х. в частта им, в която същият твърди, че с придружаващите го лица, сред които и жалбоподателят С., не са ловували, а са отишли на мястото, за да се упражняват да стрелят. Тези показания на св. Х. се опровергават от установените по делото факти. Установява се от показанията на св. И., че лицата, след като слезли от автомобила, с който пристигнали на мястото, на което били забелязани от свидетеля, започнали се движат по поречието на реката, което ще рече, че не са се установили на едно място, което би следвало да стане, ако бяха отишли там само, за да стрелят, без да ловуват. На следващо място, както посочва и св. Х., не са носели мишени, каквито би следвало да има в случай, че ще се упражняват в стрелба. Заявеното от св. Х., че за мишени са щели да бъдат използвани боклуците, които имало на място, звучи най-малкото несериозно. Наред с горното, ако са щели само да стрелят, но не и да ловуват, то тогава би било достатъчно само едно оръжие, а в случая всяко едно от лицата – Н.С. и М.К. са носели ловни пушки. Още повече, че ловната пушка, която е държал жалбоподателят не е била негова, поради което се поставя въпросът за смисъла на това да се обучаваш да стреляш с чуждо оръжие, при положение, че няма как да ловуваш с него, тъй като не притежаващ разрешително за носенето му.

На следващо място, съдът не кредитира и показанията на св. Х. относно това, че оръжието, което е носел жалбоподателят е било в калъф. В тази им част показанията на св. Х. се опровергават от тези на св. И., който посочва, че пушките, които са носели лицата, включително и тази на жалбоподателя, са били в ръцете им, сглобени и заредени с патрони. В тази връзка следва да се отбележи, че св. Х. се намира в приятелски отношения с нарушителите, поради което същият е заинтересован от изхода на делото. Освен това същият в известна степен е съпричастен към случилото се, което се установява от неговите показания, поради което и е нормално да дава показания, които оневиняват нарушителите. Действително св. Х. посочва, че има конфликт със св. И., на което отдава ангажирането на отговорността на жалбоподателя. Както обаче заявява и самият свидетел този конфликт е личен, поради което и не става ясно защо същият ще рефлектира върху останалите лица, още повече, че св. Х. по никакъв начин не е потърпевш от случилото се. В подкрепа на показанията на св. И. относно горното обстоятелства е и заявеното от св. П., който посочва, че пушката, която е държал жалбоподателят е била без калъф.

Установява се от доказателствата по делото, че носенето от жалбоподателя оръжие е било заредени с патрони. Св. И. посочва, че лично е накарал лицата да счупят оръжието, което носят и е било установено, че същото е заредено. Съдът не дава вяра на показанията на св. Х., че св. И. не е проверявал дали пушките са заредени, като посочва, че това не е могло да стане, тъй като същите са били в калъф. Както беше посочено по-горе тези показания на св. Х. се опровергават както от св. И., така и от св. П., които заявяват, че пушката, носена от жалбоподателя не е била в калъф. Действително в показанията си св. И. заявява, че двете пушки са били заредени с ловни патрони № 7, докато в акта, съставен срещу жалбоподателя е посочено, че пушката, което е носел е била заредена с ловни патрони № 5 и № 7. Следва да се отбележи, че от извършване на нарушението е изминал продължителен период от време, поради което е нормално свидетелят да не си спомня в детайли всички обстоятелства, свързани с извършеното нарушение. Още повече, че важното в случая е обстоятелството, че пушката е била заредена с патрони, като видът на същите е без значение. Както сочи защитникът на жалбоподателя в съставения констативен протокол не е посочено, че носената пушка е била заредена с патрони. Неотразяването на това обстоятелство в протокола не означава, че пушката не е била заредена, доколкото това се установява от останалите доказателства по делото, а от друга страна съставянето на констативен протокол не е задължително в административнонаказателното производство, доколкото началото на същото се поставя със съставяне на АУАН. Действително св. П. посочва, че пушката, носена от жалбоподателя не е била заредена с патрони, след което обаче допълва, че той е отишъл на мястото след 15 мин. и не знае какво е правил неговият колега, който е бил там преди това. Това, че св. П. не е видял патрони не означава, че такива не е имало в пушката. Св. М., който е проверявал в последствие оръжията, включително и носеното от Н.С., посочва, че същите не са били заредени с патрони. Следва обаче да се отбележи, че съгласно показанията на този свидетел оръжието не следва да се транспортира заредено от мястото на нарушението до мястото, където в последствие е било оставено. Това от своя страна означава, че оръжието може да е било заредено, но преди транспортирането му патроните да са били извадени. В тази връзка св. М. посочва, че не е видял дали оръжията са били заредени на мястото, от което са били транспортирани.   

Съдът обаче не кредитира показанията на св. И. относно това, че нарушителят е имал и патрондаш с патрони. В тази част показанията на св. И. се опровергават както от св. Х., така и от св. П., които са категорични, че лицата, включително и Н.С., са нямали патрондаш с патрони.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че Н.С. е осъществил състава на нарушение по чл.84 ал.1 от ЗЛОД, която разпоредба забранява ловуването без редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, както и ловуването извън определените в разрешителното места, без да е убит или уловен дивеч. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е ловувал без да притежава редовно заверен билет за лов, съответно и без писмено разрешително за лов с незаконно притежавана ловна пушка, която е била сглобена и заредена с патрони в ловен район на с. Бегово, по течението на л. Дълга вода, местност „Воденицата”. Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Ловната пушка, която жалбоподателят е носел е била извадена от калъфа, сглобена и освен това, както беше посочено по-горе заредена с ловни патрони. Тук следва да се отбележи, че в случая е без значение обстоятелството дали оръжието, което Н.С. е носел, е било заредено или не, доколкото съгласно чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, за да се приеме, че е налице ловуване не е необходимо ловното оръжие да е заредено. Съгласно чл.23 ал.1 от ЗЛОД правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов. Жалбоподателят не е притежавал нито билет за лов, нито разрешително за лов, поради което и същият не е имал право да ловува.

За така извършеното нарушение на жалбоподателя са наложени кумулативно предвидените от ЗЛОД административни наказания – глоба, която е определена в размер на 150 лв., на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД, и лишаване от право на ловуване за срок от три години, на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД.

Неоснователно е направеното от защитника на жалбоподателя възражение за допуснато процесуално нарушение, тъй като в АУАН е извършена поправка на датата на съставяне и на връчване. Действително такава поправка е била извършена, но това следва да се приеме за допусната при съставяне и връчване на АУАН техническа грешка, която е била отстранена, още повече, че от страна на жалбоподателя не е оспорено, че актът е бил съставен, респ. връчен на 21.01.2015г., съгласно извършената поправка.

 Съдът намира, че макар и жалбоподателят да е нарушил посочените разпоредби от ЗЛОД, са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на  чл.28 от ЗАНН. За да достигне до този извод съдът взема предвид обществената опасност на нарушителя, това, че нарушението е извършено за първи път, както и това, че не се установява жалбоподателят да е извършвал други нарушения на ЗЛОД. Следва да се вземат предвид липсата на настъпили вредоносни последици, както и младата възраст на нарушителя. Предвид горното наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и в конкретния казус, в нарушение на процесуалните правила, без да бъдат съобразени горепосочените обстоятелства административнонаказващият орган е издал НП в противоречие със закона, което от своя страна се явява основание за неговата отмяна /в този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005г., ОСНК на ВКС на РБ/.

По изложените  съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                     Р   Е   Ш   И:

         

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 34/27.01.2016г. на Директора на РДГ Пловдив, с което на Н.И.С., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 и чл.23 ал.1 от ЗЛОД са наложени административни наказания - глоба в размер на 150 лв., на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД, и лишаване от право на ловуване за срок от три години, на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.            

                                          

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

АМ