АНД 721/2016 - Решение - 03-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1534

 

гр. Пловдив, 03.10.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                        

          при участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД №721/2016г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление №КГ - 1442, издадено на 10.12.2015 година от Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „Лукойл България” ЕООД, с ЕИК:121699202, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров” №42, представлявано от В.В.З., за административно нарушение на чл.18б, ал.4, т.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ е наложено на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.34в, ал.1 от ЗЧАВ административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000  /хиляда/ лева.

   Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от „Лукойл България” ЕООД, с която се оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че вмененото нарушение не е извършено, и че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно и неясно от контролните органи, довело до неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв. С., излага конкретни доводи в подкрепа на тезата за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и пледира за отмяната му, поради факта, че в обекта е имало закачена табела, в която е била поставена фирмена спецификация на бензин А 95 Н с аналогично съдържание като това предвидено в Приложение № 1 от НИКТГУРНТК /Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол/.

  Въззиваемата страна, в депозирано по делото писмено становище, с вх. №7890/16.02.2016 г., оспорва възраженията и доводите в жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна, респ. издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила представител.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 01.04.2015г., свидетелкато В.Г.Н. и К.Б.  - *** към ГД НКТГ при ДАМТН, извършили проверка в обект на "Лукойл България" ЕООД – бензиностанция, намираща се в гр. Пловдив, ул. "Мария Луиза" №272 в присъствието на свидетелката С.И.К., работеща като *** на бензиностанцията. От органите на ДАМТН била взета контролна и арбитражна проба на течно гориво – Автомобилен бензин А-95Н, като установили, че за разпространяваното на пазара гориво има декларации за съответствие с №0064/13.03.2015г., издадена от "Лукойл България" ЕООД за партида №0064, в количество 3 500т. Извършвайки проверка контролните органи отбелязали, че в обекта липсва поставена на видно място информация за качеството на разпространяваната партида течно гориво – Автомобилен бензин А-95Н. 

Констатациите си отразили в съставен на мястото протокол №С-7/01.04.2015 г., със съдържанието на който била запозната и управителката на бензиностанцията - свид. К..

На 26.05.2015г. до управителя на "Лукойл България" ЕООД била изпратена покана, изх. № 84-00-110 от 26.05.2015г., за явяване в ДАМТН, дирекция "Контрол на качеството на течните горива", отдел "НКТГ" за съставяне на акт за констатирано с горепосочения протокол нарушение по ЗЧАВ.

На 15.07.2015г., чрез кмета на Район „Възраждане”- Столична община, на законния пълномощник на дружеството бил връчен АУАН № А-602 от 15.06.2015 г. срещу "Лукойл България" ЕООД за нарушение на разпоредбата на  чл.18б, ал.4, т.2 от ЗЧАВ, поради това, че на проверения обект не е била поставена на видно място информация относно изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8, ал.1 от ЗЧАВ. Актът бил предявен на пълномощника на дружеството за запознаване и подписване, при което А.С. го подписала, без да впише обяснения и възражения срещу констатациите в съдържанието му. На същата дата срещу разписка и бил връчен и препис от съставения акт.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнително писмени възражения.

На 10.12.2015г., базирайки се на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.34в, ал.1 от ЗЧАВ ангажирал имуществена отговорност на "Лукойл България" ЕООД за това, че не е поставило на видно място следната информация: изискванията за качество на разпространявана партида течно гориво – Автомобилен бензин А-95Н, определени в чл.6, ал.1, т.1, Приложение 1 от  НИКТГУРНТК, с което е нарушило чл.18б, ал.4, т.2 от ЗЧАВ.

 Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите В.Г.Н. и С.И.К., както и приетите писмени доказателства: АУАН № А-602 от 15.06.2015г., НП № КГ-1442 от 10.12.2015г.; Фирмена спецификация ФС 1-08-01, протокол №С-07/01.04.2015г., разписка, покана, изх. № 84-00-110 от 26.05.2015г., заповед № А-700/21.08.2015г., известия за доставяне, декларация за съответствие на качеството на течните горива изд. от "Лукойл България" ЕООД, с № 0064 от 12.03.2015г., пълномощно.

 За да се произнесе по съществото на правния спор съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. При установената фактическа обстановка съдът прие, че от страна на жалбоподателя "Лукойл България" ЕООД не е налице извършено нарушение, тъй като в хода на съдебното производство бе представено и прието като писмено доказателство копие на фирмена спецификация ФС 1-08-01 за автомобилен бензин А 95 Е 7, от което става ясно, без необходимост от специални познания, че има абсолютно аналогично съдържание с Приложение 1 от НИКТГУРНТК. Наред с това от показанията на свид. К. се установява, че тази фирмена спецификация е била на видно място в деня на проверката. Тези аргументи не са  оборени от показанията на актосъставителката, която нито си спомня за проверката, нито успя да представи обосновани и логични доводи, защо е приела, че фирмената спецификация не е предоставяла достатъчна информация, при условие, че има абсолютно идентично съдържание с приложение 1 от НИКТГУРНТК. Следва да се подчертае, че в тежест на наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение, което в случая не е така. 

Отделно от гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че в административно-наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушено право на защита на санкционираното лице, тъй като обхватът на обвинението, вписан в АУАН, е бил непълен и неясен, като е разширен недопустимо в наказателното постановление. Обективните рамки на изпълнителното деяние по повдигнатото с процесния АУАН обвинение не са идентични с тези по санкциониращия акт, а са стеснени. В АУАН не се посочва, респ. не се препраща към конкретните изисквания за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал.1 от ЗЧАВ, информацията, за които не е оповестена. Цитираното в НП Приложение № 1 към чл.6, т.1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) съдържа точно определен брой позиции, но същите не са приобщени към административно-наказателната преписка. В АУАН липсва и изрично препращане към констативния протокол от извършената административна проверка. Споменато е, че на същата дата е извършена проверка и че протоколът е иззет, но следва текстовата част на обвинението да насочва в достатъчна степен на яснота към цитиран документ или към определена част от него, за да се приеме, че е налице препращане. В същото време е необходимо от конкретната ситуация да се изведе еднозначен извод за адекватна възможност за възприемане за съдържанието на повдигнатото обвинение.

Не може за първи път с наказателното постановление да се въвеждат нови съставомерни факти, по които санкционираното лице не се е защитавало в хода на административнонаказателното производство по съставяне на АУАН. Законосъобразно съставеният АУАН има три функции: констатираща, сезираща и обвинителна. При допуснато нарушение на чл.42, т.5 ЗАНН, водещо до неяснота по кой закон е съставомерна констатацията на лицето по чл. 37 ЗАНН, не може да бъде реализирана, съгласно изискванията на закона, обвинителната функция. Със съставянето на акта, установените факти и обстоятелства се вменяват във фактическа вина на лицето, посочено като "нарушител" и изразяват волята на администрацията да поддържа срещу това лице обвинение, приписвайки му извършването на установеното в акта нарушение. В чл.2, ал.1 ЗАНН е прогласен принципа за законоустановеност на административното нарушение, а дефинитивната норма на чл.6 ЗАНН го определя, като "...деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред". Следователно, колкото и да са укорими констатираните факти с АУАН, ако не са субсумирани под норма от действащото право, обявяваща ги за нарушение, за което е предвидено административно наказание, те не могат да изпълнят обвинителната функция на АУАН, защото няма да е налице административно нарушение, като единство от съставомерни факти и правна квалификация. Актът трябва да отговаря на всички изисквания по чл.42, т.1-т.6 ЗАНН, защото те осигуряват правото на защита. Нещо повече, ако посочената за нарушена правна норма /в хипотезата на непълно, неточно, неясно квалифициране на фактите в АУАН/ е бланкетна, както е в случая, задължително се налага да бъдат посочени допълнително и нарушените други правни разпоредби /т.4.1 - ТР № 2/07.10.02 г. на ОСНК на ВКС/.

Неизпълнението на изискването по чл.42, т.5 ЗАНН, неточното му изпълнение или липсата на единство между текстовото и цифровото формулиране на "административното обвинение", би могло да бъде преодоляно в известен смисъл по пътя на чл.53, ал.2 ЗАНН, но само ако това няма да накърни правото на защита на "нарушителя", т.е. при хипотезата, когато той е могъл да разбере фактическите и правни рамки на обвинението, но се налага прецизиране на юридическата квалификация чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. За първи път, по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, АНО не може да повдига юридическо обвинение или да го допълва, като въвежда допълнително нарушените разпоредби, попълващи посочена в акта бланкетна норма. Процесният казус е за неизпълнение на задължение за поставяне на видно място в бензиностанцията на информация за изискванията за качество на горивото, определени в наредбата по чл.8, ал.1, както буквално гласи посочения в АУАН чл.18б, ал.4, т.2 ЗЧАВ, но не е посочена релевантната разпоредба от Наредбата, към която препраща изрично визирания в АУАН текст на чл.18б ЗЧАВ. Впоследсвтвие същата е допълнена от административнонаказващия орган в НП с посочване на чл.6, т.1, Приложение 1 от НИКТГУРНТК, но по този начин не може да бъде преодолян началният процесуален порок, защото деецът е бил лишен от възможността да се защитава пълноценно. И щом АУАН не просто страда от нередовност, отстранима по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН, а изобщо не е годен да осъществи обвинителната си функция, по изложените по-горе съображения, не се намира нормативен способ, чрез който този порок да бъде преодолян, освен чрез отмяна на НП като незаконосъобразно.         

           Предвид това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

                 ОТМЕНЯ  наказателно постановление №КГ - 1442, издадено на 10.12.2015 година от Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „Лукойл България” ЕООД, с ЕИК:121699202, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров” №42, представлявано от В.В.З., за административно нарушение на чл.18б, ал.4, т.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ е наложено на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.34в, ал.1 от ЗЧАВ административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000  /хиляда/ лева.

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.          

                                                  

 

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ