АНД 7173/2016 - Решение - 05-01-2017

Решение по Наказателно дело 7173/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е  

36

 

гр.Пловдив, 05.01.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на шести декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА 

като разгледа АНД № 7173/2016г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-001162 от 28.09.2016г. издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Нюпак“ ЕООД, ЕИК:160066760, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ЖК.„Тракия“ бл.91, вх.А, ет.4, ап.25, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 700 лв.  (хиляда и седемстотин лева), за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, във вр. с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.

В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е  незаконосъобразно, тъй като е издадено въз основа на нередовен АУАН, който е връчен на лице – М. С., което не притежава представителна власт, в която насока се сочи пълномощно с рег.№ 2790 от 30.06.2016г. на нотариус Л. Т.. Последното се сочи като нарушение реда на чл.416, ал.3 от КТ, както и нарушение правото на защита на жалбоподателя. На следващо място се сочи, че е следвало да бъде приложен като по-благоприятен реда на чл.414В от КТ, съгласно който за нарушение, отстранено веднага след установяването му и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, на работодателя се налага санкция от 100 до 300 лева. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат А. поддържа жалбата на посочените основания като добавя, че санкцията от 1700 лева е несъразмерно тежка спрямо дееца и нарушението, като се касае за двама работници, при наличие на много други, за всеки от които работници е наложена отделна санкция.

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата. Сочи, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, като е категорично установено, че Ц. С. към момента на проверката е работила, без да и представено копие от трудовия договор, което е трябвало да бъде сторено преди постъпване на работа, трудовият договор не е бил регистриран в НАП, видно от справката за приети и отхвърлени уведомления. Поддържа също, че чл.415, ал.2 от КТ изключва възможността деянието по чл.63, ал.2 от КТ да се приеме като маловажно, както и че с оглед извършеното нарушение не може да се приложи чл.28 от ЗАНН, в който смисъл посочва, че НОИ ползва данни от ТД НАП и при липса на регистрирани трудови договори, НОИ не отпуска редица обезщетения – за болест, при трудова злополука. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 26.10.2016г.  видно от приложената заверено копие на разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 01.11.2016г. съгласно отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 15.06.2016г., около 15:00 часа, в обект за пакетиране на храни, находящ се в гр.Пловдив, ул.„Брезовоско шосе“ № 170, стопанисвана от „Нюпак“ ЕООД, свидетелят К. Т., в качеството му на *** Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, извършил проверка, като констатирал, че на същия обект работил Ц. И. С., като ***. Ц. С. заявила пред свидетелката Т., че е започнала работа от понеделник, както и попълнила справка по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, в която посочил, че работи като *** с работно време от 08:00 до 17:00 часа, почивните дни – събота и неделя, възнаграждение – 420 лева. След направена справка било установено, че към момента на проверката на Ц. И. С. не било предоставено преди постъпването и на работа копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, за регистрация на сключения с нея трудов договор. С оглед на горното, на 04.07.2016г. свидетелят Т., в присъствието на упълномощен представител на „Нюпак“ ЕООД – М. С., съставила АУАН № 16-001162 срещу същото дружество, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление. 

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел свидетеля К.М.Т., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, включително, че Ц. И. С. е полагала труд като работник на „Нюпак“ ЕООД съставил с уговорено работно време и възнаграждение, както и процедурата по съставяне на акта.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от всички писмени доказателства по делото – справка по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, от която се установява, че Ц. И. С. е полагал труд като работник на „Нюпак“ ЕООД с уговорено работно време и възнаграждение, трудов договор № 00000045 от 13.06.2016г. между Ц. И. С. и „Нюпак“ ЕООД, от които се наличие на трудово правоотношение, както и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, от която се установява, че същото уведомление е подадено на 15.06.2016г., в 15:19 часа или след момента на проверката.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а тази на актосъставителя – от разпоредбата на чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

В горния смисъл съда намира, че правилно е приложен реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и в наказателното постановление е посочена дата на съставяне на АУАН № 16-001162 – 04.07.2016г., при отразената такава в акта – 04.06.2016г.. Последната, предвид датата на констатиране на нарушението (15.06.2016г.) е очевидно фактическа грешка, която обаче не е от категорията на съществените такива, нито води до ограничаване правото на защита на лицето, посочено като нарушител, доколкото представител на същото е присъствал при съставяне на акта.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „Нюпак“ ЕООД, ЕИК:160066760, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ЖК.„Тракия“ бл.91, вх.А, ет.4, ап.25 е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, във вр. с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, за това, че 15.06.2016г., около 15:00 часа, в обект за пакетиране на храни, находящ се в гр.Пловдив, ул.„Брезовоско шосе“ № 170, стопанисвана от „Нюпак“ ЕООД, е допуснало до работа работника си Ц. И. С., без преди това да и предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, за регистрация на сключения с нея трудов договор.

Липсата на предоставяне на работника на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите се установява от обстоятелството, че последното уведомление е подаден в ТД НАП след проверката.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че наказателното постановление е  незаконосъобразно, тъй като е издадено въз основа на нередовен АУАН, който е връчен на лице – М. С., което не притежава представителна власт, в която насока се сочи пълномощно с рег.№ 2790 от 30.06.2016г. на нотариус Л. Т.. След запознаване с горното пълномощно, приложено по преписката се установява, че М. С. може да представлява дружеството жалбоподател пред Инспекция по труда, като подписва и получава всякакви документи и представлява управителя пред всички органи.

На следващо място съдът намери за неоснователно становището, че, че е следвало да бъде приложен като по-благоприятен реда на чл.415В от КТ, съгласно който за нарушение, отстранено веднага след установяването му и от което не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, на работодателя се налага санкция от 100 до 300 лева. Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично изключва нарушението по чл.63 ал.1 и ал.2 от КТ от приложното поле на чл.415в, ал.1 от КТ.

 

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, във вр. с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. В случая е без значение дали и колко други работници са установени допуснати до работа без при същите да са констатира горното нарушение, както и че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за друг работник, доколкото допускането на всеки едни работник в нарушение разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, във вр. с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда съставлява самостоятелно нарушение.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията, съдът намери, че  съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 63, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда на работодател - юридическо лице се налага  имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.. В случая е определена имуществената санкция е определена над минималния размер или в такъв от 1 700 лева. Същия размер на наказанието е незаконосъобразен като необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на дееца. Не с твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се коментира личността на дееца и др.. Подобни отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира и в хода на съдебното следствие. Обстоятелството дали при проверката е бил констатиран и друг работник, допуснат до работа при идентично нарушение разпоредбите на КТ е неотносимо, доколкото за последното работодателя носи отделна отговорност. Ето защо съдът счете, че така определените наказание следва да бъдат коригирани към определения от закона минимум, като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН. 

Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ от ЗАНН, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-001162 от 28.09.2016г. издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Нюпак“ ЕООД, ЕИК:160066760, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ЖК.„Тракия“ бл.91, вх.А, ет.4, ап.25, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 700 лв.  (хиляда и седемстотин лева), за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, във вр. с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 700,00 лева до размер от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление в останалата му част.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.