АНД 6967/2016 - Мотиви - 03-01-2017

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1953 от дата: 01

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1953 от дата: 01.12.2016г. по АНД № 6967/2016г. по описа на Пловдивски районен съд, IV н.с.

 

РП – Пловдив е внесла постановление, ведно с досъдебно производство  158/2016г. по описа на  РУ на МВР – гр. Хисар при ОДМВР гр. Пловдив  с предложение обв.  С.М.И. да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание по реда на чл. 78 А от НК затова, че на 04.05.2016г. в с. Калояново, обл. Пловдив в едногодишен срок от наказването му по административен ред с влезли в сила на 24.07.2015г. Наказателно постановление № 14-1030-012425/03.02.2015г. и Наказателно постановление № 14-1030-011991/03.02.2015г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – гр. Пловдив за управление на МПС без съответното свидетелство е управлявал МПС – лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ********* без съответното за управление  – престъпление по чл.343в, ал.2 НК.

В открито съдебно заседание представителят на РП Пловдив поддържа постановлението и иска освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, а именно глоба в размер от 1 200 лева.

          Обвиняемото лице в открито съдебно заседание се явява лично. Признава вината си, моли Съда за снизхождение и налагането на по-леко наказание – минималното такова.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност намира за установено следното:

          От фактическа страна:

          Обвиняемият С.М.И. бил неправоспособен водач на МПС. Същият бил наказван с наказателно постановление № 14-1030-012425/03.02.2015г. и Наказателно постановление № 14-1030-011991/03.02.2015г. влезли в сила на 24.07.2015г.  затова, че е управлявал МПС, без да е правоспособен водач. Наказателните постановление били връчени лично на обв. И.. На 04.05.2016г. около 11:00 часа, било установено, че по ул. Райко Даскалов в с. Калояново се движи лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с рег. № *******. Свидетелите И. С. и П. Г. – ******** ********* спрели водача на автомобила и предприели проверка на водача И., който им представил само личната си карта и заявил, че не притежава СУМПС. Полицейските служители установили след справка в ОДЧ на РУ на МВР гр. Хисар, че обв. И. е неправоспособен водач и управлява МПС след като е бил наказан по административен ред затова, в едногодишен срок от налагане на административното наказание.

         

 

          Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приобщените доказателствени източници: Наказателно постановление № 14-1030-012425/03.02.2015г. и Наказателно постановление № 14-1030-011991/03.02.2015г. влезли в сила на 24.07.2015г. и съставените към тях АУАН, АУАН № 375360/04.05.2016г., справка за нарушител водач, показанията на св. И. С., св. П. Г., справка съдимост.

          Безспорно се установява, че обв. И. е управлявал процесното МПС – к автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с рег. № ******* на дата 04.05.2016г. около 11:00 часа, в с. Калояново, ул. Райко Даскалов – този извод следва от гласните доказателствени източници – показанията на св.С. и св. Г., който се подкрепят от съставения АУАН № 375360/04.05.2016г. Видно от наказателно постановление № 14-1030-012425/03.02.2015г. и Наказателно постановление № 14-1030-011991/03.02.2015г. влезли в сила на 24.07.2015г е наказван по административен ред с административно наказание глоба в размер от 300 лева заради това, че управлява МПС след като е лишен от това право по административен ред за първото наказателно постановление и глоба в размер на 300 лева за второто наказателно постановление.

Очевидно е че административните наказания не са изпълнили функциите си да възпрат обв. И. от управление на МПС предвид на обстоятелството, е неправоспособен, два пъти е бил наказван по административен ред затова и отново на 04.05.2016г. е управлявал МПС – в едногодишен срок от наказанията му по двете наказателни постановления. С това фактическият състав на престъплението по чл. 343в, ал.2 НК е завършен, поради което съдът намира от  правна страна следното:

 Обв. И. е годен субект на престъплението, защото към момента на извършването му е действал в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръкови постъпките си.

          От обективна страна действията на обвиняемия са се изразили с това, че е управлявал МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, а именно с наказан е за две адмнистративно нарушения с два броя наказателни постановление влезли в сила на 24.07.2015г.  като в рамките на едногодишния срок е извършил повторно нарушение, което е въздигнато от закона в престъпление, като е управлявал процесното МПС.

          Следва да се посочи, че въз основа на АУАН № 375360/04.05.2016г. не е било издадено наказателно постановление поради което не е нарушен принципа non bis in idem /не два пъти за едно и също нещо/. По делото няма данни да са заплатени глобите по двете наказателни постановления.

От субективна страна деянието е извършено виновно при пряк умисъл като форма на вината на обвиняемия, съзнавал е общественоопасните последици, предвиждал е общественоопасния характер и е целял настъпването на същите. В тази връзка следва да се посочи, че обв. И. е знаел, че е наказан по административен ред с глоба заради това, че управлява МПС след като е неправоспособен и въпреки знанието повторно е управлявал МПС в едногодишен срок от наказването си като е целял настъпването на общественоопасните последици.  

Само за пълнота следва да се посочи, че за периода от 07.11.2014г. – когато е констатирано първото нарушение – управление на МПС без правоспособност до датата на второто нарушение 27.12.2014г. не е имало влязло в сила наказателно постановление за нарушението от 07.11.2014г. поради което и деянието от 27.12.2014г. не се  е квалифицирало в престъпление по чл. 343в, ал.2 НК, в който случай за сегашното деяние нямаше да може да се приложи чл. 78а НК.

Поведението на обв. И. е укоримо, общественоопасно и не се констатират обстоятелства, които да доведат до отпадане виновността на престъплението.

            

          По наказанието:

Престъплението, което е извършено е с предвидено наказание от една до три години лишаване от свобода и глоба от 500 до 1200 лева.

По отношение приложението на чл.78 а от НК и индивидуализиране на наказанието:

В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 78а от НК. За престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода, което е до три години за умишлено престъпление, няма причинени от престъплението имуществени вреди, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78 а от НК, поради което няма пречки да бъде заменена наказателната с административно – наказателна отговорност.

При индивидуализиране на наказанието и предвид  невъзможността да се приложи ал.5 на чл.78а от НК / тъй като за престъплението е предвидено освен наказание глоба и наказание лишаване от свобода/, следва да се наложи глоба в минимален размер от 1000 лева с оглед постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК. При така наложения размер, Съдът следва да отчете като смекчаващи обстоятелства:  чистото съдебно минало на дееца, признанието му че е виновен за извършеното, съдействието му за разкриването на обективната истина, цялостното му процесуално поведение, липсата на други несъставомерни вредни последици. Отегчаващи обстоятелства  са системното шофиране без правоспособност, но предвид обстоятелството, че обвиняемия И. е безработен, няма постоянен трудов доход. Поради това не следва да се налага и глоба в по – тежък размер, тъй като същата би било неоснователна репресия спрямо обвиняемото лице И.. Настоящата инстанция намира, че глоба от 1000 лева би допринесла за личната и генерална превенция и същевременно би била контрамотив за извършване на други такива престъпления против транспорта.  Поисканата глоба от РП – Пловдив в размер на 1 200 лева не съответства на имущественото положение на обвиняемия И. поради което и не е съобразена с изискванията на чл. 47, ал.1 НК.

          По делото не са направени разноски и такива не се присъждат, няма и веществени доказателства, поради което съдът не се произнася в тази насока. 

          Така мотивиран съдът постанови своето решение.

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК