АНД 6734/2016 - Мотиви - 15-12-2016

МОТИВИ

МОТИВИ

към Решение по АНД № 6734/2016 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд гр. Пловдив досъдебно производство № 251/2015 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив с предложение обвиняемият Г.М.П. да бъде освободен от наказателна отговорност с реализирането на административна такава на основание чл.78А от НК за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.”Б” пр.ІІ вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че на 10.09.2015 г. в гр. Пловдив на бул. „Христо Ботев” срещу входа за Централна ж. п. гара при управляване на моторно превозно средство - специален автомобил „Мерцедес Спринтер 308 ЦДИ” с рег. № *****, е нарушил правилата за движение:

         - чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДП - Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.;

         - чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.;

         - чл. 20 ал. 2 от ЗДП - Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случая на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението.;

         - чл. 116 от ЗДП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към слепо-глухите, които се движат с червено- бял бастун, и към престарелите хора.; и 

- чл. 117 ал.1 от ЗДП - При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост  и да спре.;

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Л.К.К. ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лъчевата и лакътната кости на левия горен крайник в тяхната долна част, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник.          Съдебното производство се проведе по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.

         Прокурорът поддържа обвинението спрямо предаденото на съд лице по посочената в постановлението правна квалификация на инкриминираното деяние, както и предложението за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Моли съда да признае обвиняемото лице за виновно, да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание глоба в размер на 1500 лева и да го лиши от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Взема становище и относно разноските по делото – за възлагането им в тежест на обвиняемия.        

Защитникът на обвиняемия не оспорва фактите по делото, които са изложени в описателната част на постановлението на прокуратурата, не оспорва и правната квалификация на извършеното деяние. Също изразява становище, че са налице основанията за освобождаване на клиента му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Моли съда да не лишава обвиняемия от правото да управлява моторно превозно средство.

         Обвиняемият Г.М.П. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, не дава обяснения. Изразява съжаление за извършеното. Моли съда да не му налага наказание лишаване от правоуправление на МПС.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Обвиняемият Г.М.П. е роден на *** *** ***, б., български гражданин, неженен, с полувисше образование, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.

Обвиняемият Г.М.П. *** е правоспособен водач на моторни превозни средства от м. декември 2005 г., като притежава придобити категории „В”, „М” и „АМ”. Той работи като с. в „Д.” Е  гр. Пловдив и за изпълнение на работата си се налагало често да пътува с управлявани от него служебни моторни превозни средства.

На 10.09.2015 г. около 11.00 ч. обвиняемият се придвижвал с управлявания от него специален автомобил „Мерцедес Спринтер 308 ЦДИ” с рег. № ****, собственост на „Димитър Маджаров – 2” ЕООД гр. Пловдив, в гр. Пловдив като се движел по северното платно на бул. „Христо Ботев” в посока от изток на запад.

По същото време в района на Централна ж. п. гара Пловдив на тротоара от южна страна на бул. „Христо Ботев” до входа за автомобили за гарата се намирала свидетелката Ф.К.К. *** и двете й деца, по – голямото от които била св. Л.К.К. – на 12 години. Свидетелката К. била с децата си до магазин, разположен в района на Централна ж. п. гара Пловдив, откъдето им купила дрехи и помагала за училище. На мястото, на което се спрели жената с двете й деца, бул. „Христо Ботев” бил разделен на две платна – южно и северно, всяко с по три пътни ленти, участъкът се намирал между две кръстовища, всяко от които регулирано със светофарни уредби, които уредби били изправни и работещи същия ден. Докато майката св. К. поставяла на гърба на по – малкото си дете раница, детето Л.К. *** в посока от юг на север. Мястото на пресичане било между двете кръстовища по протежението на булеварда, нямало пешеходна пътека.

Обвиняемият П. с управлявания от него автомобил „Мерцедес Спринтер 308 ЦДИ” с рег. № ********, движещ се по бул. „Христо Ботев” в най – лявата лента на северното платно в посока изток – запад, виждайки разрешен зелен сигнал за преминаване от светофарните уредби на посочените по – горе две кръстовища, продължил с движението на автомобила, като скоростта била около 56 км./ч. Той възприел тръгналата да пресича Л.К., намалил леко скоростта, като продължил в посоката си. Детето не спряло пресичането на пътното платно, след него тръгнала да пресича и майка му с другото по – малко дете. Г.П., виждайки пресичащата пътя св. Л.К. и преценяйки евентуалния сблъсък между детето и автомобила, задействал екстрено спирачките. Нереагирането навреме от страна на водача с по – бързо и рязко спиране довело до настъпил удар между автомобила в неговата предна лява част и пресичащата Л.К.. От удара детето паднало в ляво зад автомобила „Мерцедес Спринтер 308 ЦДИ”, който пък автомобил преустановил движението си в резултат на задействаната от обвиняемия спирачна система. Ударът бил визуално възприет от св. Н. Г.  – управлявал автомобил, движещ се непосредствено за този управляван от Г.П., от майката на пострадалото момиче св. Ф.К., спирането на автомобила „Мерцедес Спринтер 308 ЦДИ” и търкалящото се на земята дете било видяно и от св. М. С. – пешеходец.

След удара обвиняемият Г.П. слязъл от автомобила, отишъл при пострадалата, попитал я дали е добре и подал сигнал за ПТП на тел. 112 – ЕЕНСП. На мястото на пътния инцидент пристигнали полицейски автопатрул и екип на Спешна медицинска помощ. Л.К. била откарана в болнично заведение в гр. Пловдив за оказване на медицинска помощ – детето било със счупена лява ръка – счупени лъчева и лакътни кости в тяхната долна част, имала и разкъсно – контузна рана на главата. Водачът П. бил изпробван за алкохол с техническо средство – апарат „Алкотест Дрегер”, като уредът отчел отрицателна проба.

При управление на специалния автомобил „Мерцедес Спринтер 308 ЦДИ” с рег. № ****** при описаните по – горе начин, време и място обвиняемият Г.М.П. нарушил следните правила за движение по пътищата: чл.5 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/ „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.”; чл.5 ал.2 т.1 от ЗДП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.”; чл.20 ал.2 от ЗДПВодачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случая на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението.”; чл.116 от ЗДП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към слепо-глухите, които се движат с червено- бял бастун, и към престарелите хора.”; и чл.117 ал.1 от ЗДП „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре.”.

Според заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза по делото /л.40 – 44 от досъдебното производство/ на Л.К.К. при станалото на 10.09.2015 г. ПТП й е било причинено счупване на лъчевата и лакътната кости на левия горен крайник в тяхната долна част, разкъсно - контузна рана на главата и контузия на главата. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са причинени при станало на 10.09.2015 г. ПТП, в което пострадалата е участвала като пешеходка. Налице е причинно – следствена връзка между претърпяното от пострадалата ПТП и причинените й травматични увреждания. Счупването на лъчевата и лакътната кости на левия горен крайник в тяхната долна част е довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник. Разкъсно - контузната рана на главата е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а контузията на главата сама по себе си е довела до причиняване на болка и страдание.

Според заключението на вещото лице по авто – техническата експертиза /л.48 – л.64 от досъдебното производство/ скоростта на движение на л. а. „Мерцедес Спринтер” непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 56 км./ч. В анализираната ситуация, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път /опасна зона/, пешеходката е била около средата на платното за движение и водача на автомобила при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да избегне удара. Водачът на л. а. „Мерцедес Спринтер” би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране ако в момента, в който е реагирал, се е движел със скорост по – малка от 42 км./ч. в случая няма технически условия, които да са налагали движение на автомобила със скорост по – ниска от установената. Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са: че пешеходката Л.К.К. е пресичала платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, че водачът на л. а. „Мерцедес Спринтер” Г.М.П. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката Л.К.К..

Горната фактическа обстановка се установява безспорно и категорично от следните доказателства: от показанията на свидетелите Н.Б.Г., М.К.С., Ф.К.К., К.К.К., Л.К.К., П.И.П., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, ползвани на основание чл.378 ал.2 от НПК, от заключенията на вещите лица по СМЕ и АТЕ, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, писма, справки, медицински документи - истории на заболяването /ИЗ/, епикриза, резултати от изследвания, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, справка за нарушител/водач, характеристична справка, справка за регистрация и собственост на МПС, справка за съдимост.

Съдът ползва като достоверни показанията на свидетелите Н.Б.Г., М.К.С., Ф.К.К., К.К.К., Л.К.К., П.И.П., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, ползвани на основание чл.378 ал.2 от НПК, тъй като същите са обстойни, последователни, логични, взаимодопълващи се и съответстващи на останалите доказателства по делото. Тези свидетелски показания съдът счете за обективни и правдиви.

         Съдът кредитира заключенията на вещите лица по всички изготвени експертизи – СМЕ и АТЕ, като компетентни, изготвени с нужния професионален опит и познания, неоспорени от страните и съответстващи на останалия доказателствен материал.

При така изложената фактическа обстановка съдът прие, че с действията си обвиняемият Г.М.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.”Б” пр.ІІ вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 10.09.2015 г. в гр. Пловдив при управляване на моторно превозно средство - специален автомобил „Мерцедес Спринтер 308 ЦДИ” с рег. № *******, е нарушил правилата за движение: - чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДП - Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.; - чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.; - чл. 20 ал. 2 от ЗДП - Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случая на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението.; - чл. 116 от ЗДП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към слепо-глухите, които се движат с червено- бял бастун, и към престарелите хора.; и - чл. 117 ал.1 от ЗДП - При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост  и да спре.;

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Л.К.К. ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лъчевата и лакътната кости на левия горен крайник в тяхната долна част, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник.

От обективна страна обвиняемият Г.П. е правоспособен водач на МПС и като такъв на 10.09.2015 г. в гр. Пловдив е управлявал специален автомобил „Мерцедес Спринтер 308 ЦДИ” с рег. № *******. При управлението на автомобила по бул. „Христо Ботев” – в северното платно в посока от изток на запад, непосредствено при преминаване на кръстовищата пред Централна ж. п. гара Пловдив е нарушил следните правила за движение по пътищата: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.”; чл.5 ал.2 т.1 от ЗДП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.”; чл.20 ал.2 от ЗДПВодачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случая на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението.”; чл.116 от ЗДП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към слепо-глухите, които се движат с червено- бял бастун, и към престарелите хора.”; и чл.117 ал.1 от ЗДП „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре.”.

Поведението на обвиняемия по нарушаване на тези разпоредби на ЗДП според съда са причината за настъпилия противоправен резултат – травматичните увреждания на св. Л.К.К.. С това свое поведение П. по непредпазливост е причинил на малолетната Л.К. следните травматични увреждания – счупване на лъчевата и лакътната кости на левия горен крайник в тяхната долна част, разкъсно - контузна рана на главата и контузия на главата. Счупването на лъчевата и лакътната кости на левия горен крайник в тяхната долна част е довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник. Разкъсно - контузната рана на главата е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а контузията на главата сама по себе си е довела до причиняване на болка и страдание. Трайното затрудняване движенията на левия горен крайник представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на  вината – непредпазливост, а именно обвиняемият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжна и е могъл да ги предвиди.

С оглед на посочената правна квалификация, настоящата инстанция счита, че обвиняемият П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78 А ал.1 от НК, тъй като в случая са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за прилагането на този законов институт. Г.М.П. е пълнолетно лице, не е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата на чл.78 А от НК, за осъщественото от него престъпление, което е извършено при форма на вина – непредпазливост, законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Обвинението спрямо П. не касае причиняването на имуществени щети, нито пък с деянието са причинени съставомерни такива.  Поради това и съдът с решението се освободи обвиняемият Г.П. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.343 ал.1 б.Б пр.ІІ вр. чл.342 ал.1 от НК.

Що се касае до размерът на наказанието, като взе предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, трудова ангажираност, признание на вина, изразено съжаление за извършеното, а като отегчаващи отговорността обстоятелства – наличието на административни наказания за други нарушения на правилата за движение /наказван е с един път с наказателно постановление и един път с фиш/, съдът счете, че този размер следва да се определи в размер от 1100 лева – при превес на смекчаващите административната отговорност обстоятелства, който е най – справедлив, съответстващ на обществена опасност на деяние и извършител, а и би повлиял превъзпитаващо и предупредително на обвиняемия.

Съдът като прецени цялостното поведение на обвиняемия и всички събрани доказателства за личността на извършителя на престъпното деяние, както и изразеното съжаление, както и това, че осигуряването на доходи е свързано с необходимостта от управление на моторно превозно средство, прие, че на основание чл.78 А ал.4 от НК не следва да налага на П. и наказание лишаване от право да се управлява МПС.

Налагането на административно наказание глоба в размер на 1100 лева според настоящата инстанция се явява целесъобразно – както по отношение на индивидуалната, така и на генералната превенция.

Обвиняемият Г.М.П. следва да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК сумата от 363.88 лева – разноски по водене на делото – за експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство, по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив.

         По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА ! В.Т.