АНД 6505/2016 - Мотиви - 28-10-2016

МОТИВИ

МОТИВИ

 

към Решение по АНД № 6505  по описа на ПРС – Х н.с. за 2016г.

 

         Производство по реда на чл. 4 и сл. от Указа за борба с дребното хулиганство.

Внесена е за разглеждане преписка, касаеща Акт № 438000-9757 от 19.10.2016 г. на ТРЕТО РУ Полиция– гр. Пловдив, за констатиране на проява на дребно хулиганство срещу лицето А.А.А. ***, ЕГН **********.

Нарушителката А. се явява в съдебно заседание и оспорва изложените в акта факти и обстоятелства. Моли съда да постанови справедливо решение.

Съдът, след като прецени приложените по преписката доказателства, намира и приема за установено следното:

Нарушителката е родена на ***г. в с.Д.. Живее в гр. П., ***, българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно образование, не работеща, ЕГН **********. На 18.10.2016 година, свидетелите Д. и Л. *** изпълнявали служебните си задължения, като при извършване на обход в района на ул. „Стефан и Обрейко Обрейкови” пред № 55 забелязали два неправилно паркирали автомобила върху тротоара. Двамата свидетели пристъпили към съставяне на фишове по НРСППППСТГП на Общински съвет гр. Пловдив за неправилно паркиране на автомобилите, единият от които бил лек автомобил марка „Нисан Алмера”, управляван от свид. Т. А..  Върху този автомобил свид. Д. залепил фиш – стикер, като в служебния автомобил запознало оформянето на другите екземпляри от фиша. В този момент към него се приближила свидетелката Т. А., която с невъздържан тон започнала да търпи от полицейския служител защо й  е залепен фиш при условие, че е паркирала пред дома си. Свид. Д. запознал да обяснява на свид. Т. А. в какво се е изразило нарушението, за което е съставен фиш, като предвид нейното поведение – говорене на висок глас, слязъл от полицейския автомобил. В този момент към свидетелите се насочила нарушителката А.А. – майка на свид. Т. А., която също на висок тон започнала разправия във връзка с действията на полицаите, от които останала недоволна. В един момент докато се намирала в непосредствена близост до полицай Д.  и полицай Л., нарушителката А. ги нарекла „олигофрени такива”. Когато полицаите я попитали защо ги обижда по този начин, нарушителката се опитала да се измъкне, като заявила, че репликата й била отправена към лицата, които неправилно били паркирали и поради нямали място за техния автомобил. Тъй като обаче и нарушителката и нейната дъщеря продължили разправията с полицаите, като нарочно говорили на висок тон, с цел да бъдат привлечени и минувачи и предвид употребената на висок тон обидна реплика пред други лица на улицата, полицейските служителите приканили служителката да се качи в служебния автомобил, за да бъде отведена в ІІІ РУП Пловдив за вземане отношение по реда на УБДХ. Нарушителката А. категорично отказала да се качи в служебния автомобил, като по този начин не изпълнила полицейско разпореждане и продължила да оспорва действията на полицаите. Тогава свид. Д. хванал нарушителката за ръцете, за да я качи в полицейския автомобил, като тя започнала да оказва физическа съпротива, блъскала го с ръце и започнала да крещи. В този момент свид. Т. А. се опитала да осуети задържането на своята майка, като се нахвърлила върху полицай Д. и започнала да го удря с ръце. Той пуснал нарушителката и хванал свид. Т. А. за да я отстрани от себе си. В този момент свид. Л. хванал нарушителката, която оказала съпротива и на него и отказала да се качи в полицейския автомобил. Едва когато на мястото на инцидента се явили съпрузите на нарушителката и нейната дъщеря, нарушителката се съгласила да се качи доброволно в полицейския автомобил, за да бъде отведена в РУП, а свид. Т. А. междувременно се прибрала в домът си и не излязла повече. А.А. ***, където била задържана за 24 часа и й бил съставен акт по УБДХ.

 Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по преписката доказателства, а именно от обясненията на свидетелите, приложените АКПДХ, заповед за задържане на лице, протокол за обиск, справка за регистрация в ЦПР, докладни записки, карта за медицински преглед, както и от показанията на непосредствено разпитаните свидетели Д. и Л., чиито показания съдът кредитира изцяло, а също и от части показанията на свид. Т. А.. Последните съдът разглежда критично, тъй като се установява заинтересованост от изхода на производството, доколкото Т. А. е дъщеря на нарушителката, а също и понеже тези показания не намират опора в по-голямата им част в останалия доказателствен материал.

 При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът прие, че с действията си нарушителят А. А. А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ, защото на 18.10.2016г. в гр.Пловдив е извършила проява на публично място – употреба на обидни изрази към органите на властта и възпрепятстване изпълнението на служебните им задължения, с която е нарушен обществения ред и спокойствие. Извършеното от А., е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение със сходни случаи, поради което не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като тя е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е общественоопасните последици от поведението си и е целяла тяхното настъпване.

За постигане на целите на личната и генерална превенции, и най-вече за поправянето и превъзпитаването на нарушителя Съдът намери, че на същата следва да бъде наложено на основание чл. 1, ал. 1 т.2 от УБДХ по-лекото от двете алтернативно предвидени наказания, а именно – „Глоба”. Този извод на съда се обосновава от характера на извършената й непристойна проява, която не се отличава с от обикновените случаи на проява от този тип. Относно размерът на глобата съдът взема предвид обстоятелството А. не работи, като с оглед вида на непристойната проява счита, че глоба в размер на 100 лв. е достатъчна и справедлива.

 Водим от горното, Съдът се произнесе с решението си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.