АНД 6325/2016 - Мотиви - 30-10-2016

Мотиви по Наказателно дело 6325/2016г.

МОТИВИ

към решение по НАХД № 6325/2016 година по описа на Пловдивски Районен съд, Двадесет и първи наказателен състав

    Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

  Районна прокуратура - гр. Пловдив с Постановление от 05.10.2016 година е направила предложение обвиняемия А.А.А. с ЕГН:********** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал. 1 от НК за извършено от него престъпление по чл. 343в ал.2 от НК, което се е изразило в това, че на 29.09.2016г. в гр. Перущица, обл. Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с наказателно постановление № 15-1030-006680/22.12.2015 г., издадено от Началник на Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - гр. Пловдив, връчено на 11.04.2016г. и влязло в законна сила на 19.04.2016г., е извършил такова деяние - управлявал е моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд", модел „Фиеста" с per. № ***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Представителят на Районна Прокуратура – гр. Пловдив се явява в съдебно заседание и поддържа направеното предложение. Дава становище, че са налице материалноправните предпоставки за разглеждане на делото по реда на глава XXVIII от НПК. Счита, че престъплението е доказано от обективна и субективна страна, като моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание от Съда, ориентирано към минимално предвидения в закона размер.

   Обвиняемият А., се признава за виновен, като дава обяснения по вмененото му престъпление, с което прави самопризнание на всички посочени в постановлението факти и обстоятелства. Изразява съжаление за стореното и моли за налагане на минимално наказание.

Упълномощеният защитник на подсъдимият, адвокат Д.В. дава становище, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че именно обвиняемият А. е извършил деянието при фактическата обстановка, изложена в постановлението на прокурора. Затова предлага същият да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” по реда на чл.78а ал.1 от НК. Конкретно предлага, тя да бъде в минимален размер в предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които релевира.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото и в хода на съдебното следствие доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 Обвиняемият А.А.А. е роден на *** ***. Той по произход е б. и е български гражданин. Има завършена образователна степен „основно образование”, като работи като строител на частна практика. Женен е и не е осъждан. Живее на настоящ адрес ***. Има ЕГН**********. неправоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/. Същият не притежава валидно, издадено по надлежния ред свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. С Наказателно постановление № 15-1030-006680/ от 22.12.2015г., издадено от Началник на Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР гр.Пловдив /л. 6/, обв. А. бил наказан по административен ред за управление на МПС без да притежава съответното свидетелство за управление, за това че на 05.09.2015г. около 13:40ч. в с. Устина, на ул."Никола Петков" до № 16 управлявал л.а. марка „Форд", модел „Фиеста" с per. номер ***, като неправоспособен водач, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. Поради това и на основание чл. 177 ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП му било наложено наказание „Глоба" за съответното нарушение. Посоченото наказателно постановление било връчено лично на обв. А. на 11.04.2016г. и влязло в законна сила на 19.04.2016 г. На 29.09.2016г., свидетелите И. Д. Ю. и Х. В. Д. /***/ били на работа за времето от 08:30 часа до 17:30 часа, съгласно утвърден от началника на РУ на МВР гр.Стамболийска график. Те изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред и контрол на безопасността на движението, когато около 13:30 часа в гр. Перущица, обл. Пловдив, на бул. „Иван Вазов" срещу № 127, спрели за проверка л.а. марка „Форд", модел „Фиеста" с per. номер ***. Поводът за проверката било обстоятелството, че водачът на горния автомобил не бил с поставен обезопасителен колан. В хода на проверката св. И.Ю. и св. Х.Д. изискали документите на водача на посоченото превозно средство, свидетелството му за управление, както и документите на автомобила. В резултат на това, обв. А. заявил, че не притежавал надлежно издадено свидетелство за управление на МПС. Свидетелите Ю. и Д. установили самоличността на водача, а именно обв. А.А. *** и след направена справка в системата от

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на обвиняемия А., дадени в  хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, както и от показанията на свидетелите И.Ю. и Х.Д., дадени в досъдебното производство и преценени в настоящото съдебно производство на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, както и от приложените писмените доказателства по дознанието, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно инкорпорирани в съвкупният доказателствен материал: заверен препис от НП №15-1030-006680/22.12.2015година с подпис на обвиняемият, АУАН бл.№842339/05.09.2015година, АУАН бл.№346930/29.09.2016година. Установява се и от приобщените справка за съдимост на обвиняемият, характеристична справка, приложена от дознател. Съдът кредитира изцяло самопризнанието на обвиняемия, направено в бързото производство като правдиво, логично, съответствуващо на събраните други гласни доказателства – показанията на свидетелите И.Ю. и Х. Д., които се явяват обективни, последователни относно изразените с тях факти, непротиворечиви и кореспондиращи си помежду си, непредубедени, като са подкрепени от останалите доказателства, събрани и приложени по делото. Между така събраните по делото доказателствени материали не съществуват противоречия, касаещи установените факти, включени в предмета на доказване. Свидетелите обективно сочат, че действията на обвиняемия са се проявявали в управление на МПС без съответната правоспособност. От тях съгласно изискванията на чл. 102 от НПК по несъмнен начин се установява механизма на престъплението, неговото време и място, авторството, като в настоящия случай от престъплението не са причинени вреди.

 От правна страна съдът счита, че с деянието си обвиняемият А.А. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.343в ал.2 от НК. Той е годен субект на престъплението, защото към момента на извършването му е действал в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

 От обективна страна действията на обвиняемия са се изразили в това, че на 29.09.2016г. в гр. Перущица, обл. Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с наказателно постановление № 15-1030-006680/22.12.2015 г., издадено от Началник на Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - гр. Пловдив, връчено на 11.04.2016г. и влязло в законна сила на 19.04.2016г., е извършил такова деяние - управлявал е моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд", модел „Фиеста" с per. № ***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство. Поведението на обвиняемият е изцяло съставомерно по този състав. Изпълнителното деяние се изразило в това, че той е осъществил противоправно действие по управление на МПС, без да е имал съответната правоспособност и това е станало в едногодишен срок от наказването му за същото деяние по административен ред. Налице е съставомерност на неговото поведение от обективна страна.

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл като форма на вината на обвиняемия. Същият знаел за възможните общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване. Формата на вината се обективира чрез посочените по-горе признаци и се извежда от фактите, такива каквито са те по делото, а не само от обясненията на дееца.                                                                              

  Съдът намира, че законосъобразно е било направено предложение от Районна Прокуратура– Пловдив за освобождаване на обвиняемия  А.А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на тази норма. За посоченото по-горе деяние по чл.343в ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и към момента на извършване на настоящото деяние спрямо него до този момент не е прилаган този институт, няма причинени от деянието имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. С оглед на гореизложеното съдът намира, че на основание чл. 378, ал. 4 от НПК обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност. Съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало на обвиняемия и липсата на други негови противообществени прояви извън инкриминираните, изразено критично отношение към стореното, трудовата му ангажираност, семейните му задължения по грижи за малолетно дете, ниският размер на получаваните трудови доходи. Не се отчетоха отегчаващи вината обстоятелства. Затова на обвиняемия при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК и при значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като най-съответно на извършеното следва да се наложи административното наказание глоба, определена в размер от 1000.00 /хиляда/ лева. При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 от НК, т.е. тези които касаят имущественото и семейно състояние на обвиняемия. Съдът е убеден, че така определеното административното наказание ще спомогне в най-пълна степен да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, ще спомогне да се поправи обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави, ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще допринесат според становището на съда за целите на специалната и генералната превенция. Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред. Няма направени в наказателното производство разноски, които да подлежат на възстановяване.

             С оглед на гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК съдът се произнесе с решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ