АНД 6105/2016 - Мотиви - 01-11-2016

МОТИВИ към Решение № 1707/28

 

МОТИВИ към Решение № 1707/28.10.2016г. по АНД 6105/2016г. по

 

описа на ПРС-ХХІІІн.с.

 

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

 

С постановление от 30.09.2016г. Районна прокуратура – Пловдив е внесла предложение Н.Х.Г. да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78А от НК за това, че на 09.12.2014г. в гр. Пловдив, пред служител на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, при условията на посредствено извършителство чрез М.Х.И.. ЕГН **********, съзнателно се е ползвала от неистински официален документ: Удостоверение образец УП-3 с изходящ № 12/06.02.2001 г.. посочен като издаден от ЦДГ С" - гр. Пловдив на Н.Х. С., когато от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, вр. чл.308 ал. 1 от НК.

 

Обвиняемият Н.Х.Г. не се явява и не взема отношение по случая.   

 

 Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното

     

Н.Х.Г. е родена на ***г***, б., българска гражданка, омъжена, неосъждана, ЕГН: **********.

Обвиняемата Г. през 2014г. искала да се пенсионира и с цел проверка дали е придобила възможност за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст потърсила свидетеля М.Х.И., която се занимавала с предоставяне на пенсионни услуги. Обвиняемата предоставила на И. всички притежавани документи, удостоверяващи придобит трудов стаж. След направени изчисления от страна на И., последната обяснила на обвиняемата, че тя няма право да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст и трябвало или да работи още около една година, или да си намери от фирма, ведомство или предприятие документ, удостоверяващ липсващия й стаж, без реално да го е отработила. Обвиняемата се опитала да намери такъв документ, но не успяла и продължила да работи. През лятото на 2014 г. обаче Г. случайно се запознала с лице от женски пол, представило се с малко име Т", което тя не познавала до този момент. Последната като разбрала от обвиняемата, че иска да се пенсионира, но няма необходимия за това стаж, й предложила да й осигури неистински официален документ с печат на ЦДГ С. и съответните подписи на длъжностни лица. Обвиняемата се съгласила, приела предложението и след около един месец двете се срещна и в гр. Пловдив, при което обвиняемата получила от лицето от женски пол, представило се като Т.", Удостоверение образен УП-3 с изходящ 12/06.02.2001г., посочен като издаден от Целодневна детска градина „С."  -  гр.   Пловдив  на  Н  Х. С..  Самата обвиняема предварително била предоставила личните си данни, за да бъдат вписани в неистинския официален документ. Въпреки че съзнавала, че предаденият й от лицето от женски пол, представило се като „Т."', документ е неистински, тъй като обвиняемата никога не била работила в ЦДГ „С.", последната решила да подаде заявление в ТД на НОИ - гр. Пловдив за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За целта събрала и подготвила необходимите документи - трудова книжка. Удостоверения образец УП - 3, сред които и Удостоверение образец УП-3 с изходящ № 12/06.02.2001г., посочен като издаден от Целодневна детска градина „С." - гр. Пловдив на Н.Х. С. и други пенсионни документи.

На 08 декември, 2014г. обв. Г. посетила отново свид. М. И. в офиса на нейната фирма за пенсионни услуги и консултации - ЕТ „М-М И." на ул. „И А"' № , гр. Пловдив. При посещението си обв. Г. представила оригинали на документи за трудов стаж като попитала свид. И. дали с тях би могла да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст. След като извършила проверка на документите, свид. И. уведомила обвиняемата, че с тях се събирал необходимият сбор от 100 точки и било възможно получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След това свид. И. попълнила ръкописно заявление до ТД на НОИ - гр. Пловдив за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обвиняемата подписала и изготвила бланка на пълномощно, с което да бъде упълномощена от обв. Г. да подаде необходимите документи в компетентната държавна институция- РУСО -Пловдив.

На 09.12.2014г. в гр. Пловдив свид. М. И. окомплектовала документите на обв. Г. и ги подала в ТП на НОИ гр. Пловдив, ул. „Л. К" . Свид. Й. К. - експерт по осигуряването в сектор „Пенсионно обслужване"", отдел „Пенсии" към ТП на НОИ Пловдив, на 09.12.2014г. приела и входирала подадените документи, сред които бил и Удостоверение образец УП-3 с изходящ № 12/06.02.2001 г., посочен като издаден от ЦДГ „С.'" - гр. Пловдив на Н.Х. С.. Към този момент св. И. нямала знание, че последно посоченият инкриминиран документ бил неистински, т.е. действала като посредствен извършител от правна страна. Било започнато административно производство по отразяване на осигурителния стаж на обв. Г.. В хода на проверката експертите, обработващи пенсионното досие, установили, че трудовият стаж. удостоверен като такъв в Удостоверение образец УП-3 с изходящ № 12/06.02.2001., посочен, не бил потвърден като реален, тъй като името на обвиняемата не фигурирало в заповедните книги на ЦДГ „С.", в които били описани всички заповеди за сключени и прекратени трудови правоотношения. Обвиняемата не фигурирала и в списъците на персонала на учебното заведение за същия период от време. Констатациите на проверяващия орган - ГД на НОИ Пловдив, били отразени в констативен протокол номер КП-5-15-00015436/06.04.2015г. В резултат на така извършената проверка на обв. Г. било отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст - с постановяването на разпореждане № **********/08.04.2015г. По делото е установено, че представеното удостоверение образец УП-3 с изходящ № 12/06.02.2001 г., посочен като издаден от ЦДГ „С." - гр. Пловдив на Н.Х. С., не е издадено от ЦДГ „С." Пловдив, като обвиняемата е била наясно, че не е издадено от посочения като издател.

Видно от изготвената съдебно-графическа експертиза /л. 34-39/ е, че 1. Свидетелите М. Б. М. И. и Ц. М. не са изпълнили подписа за „Изготвил" в удостоверение образец УП-3 с изходящ № 12/05.02.2001 г., посочен като издаден от ЦДГ „С." - гр. Пловдив на Н.Х. С. Подписите за „Гл. счетоводител" и за „Ръководител" в удостоверението са с опростен строеж и не може да се отговори дали са изпълнени от свидетелите М Б, М И. и Ц М. Отпечатъкът от печат в удостоверение образец УП-3 с изходящ № 12/06.02.2001r., не е идентичен с отпечатъците от печата на целодневна детска градина „С." - гр. Пловдив, представен за сравнително изследване.

От приложеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена е видно, че Н.Х.Г. и Н.Х. С. са имена на едно и сьщо лице.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин преди всичко от показанията на свидетелите Г С Д, Ц И М, М Й Б, Й. К К, М.Х.И., И А З, депозирани в досъдебната фаза на процеса и приобщени към доказателствата по делото, както и от приложените по делото писмени доказателства- заключение на съдебно-графична експертиза, писма от ТП на НОИ-Пловдив, протокол за доброволно предаване, удостоверение образец УП-3 с изходящ № 12/05.02.2001 г., посочен като издаден от ЦДГ „С." - гр. Пловдив на Н.Х. С., заявление, писма от от ЦДГ „С." - гр. Пловдив , свидетелство за съдимост и характеристична справка, находящи се по дознанието.

Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели, които намира за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие помежду си и с останалите доказателства по делото и незаинтересовани.

Настоящият състав изцяло възприема заключението на изготвената по делото съдебно-графична експертиза, което счита за обективно, всестранно, компетентно изготвено, с необходимите специални знания и умения и в съответствие с материалите по делото.

При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, съдът е на становище, че обвиняемата Н.Х.Г. е осъществила от обективна и субективна страна съставите на престъпление по чл316, вр. чл.308 ал. 1 от НК, тъй като на 09.12.2014г. в гр. Пловдив, пред служител на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, при условията на посредствено извършителство чрез М.Х.И.. ЕГН **********, съзнателно се е ползвала от неистински официален документ: Удостоверение образец УП-3 с изходящ № 12/06.02.2001 г.. посочен като издаден от ЦДГ С." - гр. Пловдив на Н.Х. С., когато от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

От субективна страна всяко от деянията на обвиняемата е извършено от същата с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Същата е съзнавала противоправния характер на извършеното, предвиждала е и е целяла настъпването на общественоопасните последици. Доказателство за това са както целенасочеността и последователността на действията й, така и показанията на свидетелите Д, М, Б, К, И. З.

 

За извършеното от от обвиняемата престъпление по чл. 316 вр. чл.308 ал.1 от НК, се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години. Видно от приложеното свидетелство за съдимост същата не е осъждана за престъпление, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и от деянията й няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че Н.Х.Г. следва да бъде освободена от наказателна отговорност като й се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото –оказаното съдействие при разследването, ниската степен на обществена опасност на дееца, отличните характеристични данни, отсъствието на каквито и да било противоправни прояви до момента. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на така изложеното, както и предвид имотно и семейно състояние на обвиняемата, най-справедливо е на Н.Х.Г. да се определи и наложи наказание “глоба” в размер на минимално предвидения, а именно – ХИЛЯДА ЛЕВА.

 

По делото не са иззети веществени доказателства.

 

В хода на досъдебното производство са били направени разноски за съдебно-графична експертиза в размер на 200лв. С оглед признаването на обвиняемата Н.Х.Г. за виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 316 вр. чл.308 ал.1 от НК същата следва да бъде ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ посочената сума по сметка на ОДМВР гр. Пловдив.

 

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.