АНД 6064/2016 - Мотиви - 18-11-2016

МОТИВИ

МОТИВИ

към решение по АНД № 6064/2016 г. по описа на ПРС IХ н. с.

 

Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд Пловдив досъдебно производство 429/2016г. по описа на Четвърто РУ „Полиция“ – при ОД МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А от НК спрямо С.А.К. – роден на ***г. в ***, живущ ***, *, българско гражданство, разведен, средно специално образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл.296, ал.1 от НК, за това, че на 23.09.2015г. в гр. Пловдив не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие – Заповед за защита от дата 18.06.2015г. на ПРС по гр. д. № 5760/2015г. по описа на същия съд, с която се задължава С.А.К. да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо Д. П. П.-К. с ЕГН ********** и Н. Н. * с ЕГН **********, както и забранява на С.А.К. да приближава жилището, което обитават Д. П. П.-К. с ЕГН *********** и сина й Н. Н. * с ЕГН ********** на адрес ***, местоработата на първата - *** на адрес гр. П., бул. „В. А.” №**, ***, ***, както и училището в което учи вторият молител - ***, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от дата 15.09.2015г., когато е издадена заповедта, като е приближил жилището, което обитават Д. П. П.-К. с ЕГН *********** и сина й Н. Н. * с ЕГН ********** на адрес ***.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като сочи, че обвиняемия е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.296, ал.1 от НК, доколкото пред съда е заявил, че е запознат със заповедта за защита от домашно насилие, въпреки това е приближил жилището на свидетеля Д.К., както и че има доказателства, които не са включени в обвинението срещу него – че е доближавал и други места, където е работила К.. Сочи, че от събраните доказателства се установява категорично, че обвиняемият е нарушил заповедта за защита от домашно насилие, като се е стигнало до инцидент с повишаване на тон, което е било причина синът на свидетеля К. да звънне на спешен телефон „112“, а обвиняемият С.К. е бил наясно, че не следва да доближава свидетеля и сина й, но го е направил, като е извършил престъпление. Поддържа също, че са налице всички предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия С.К., като предлага съда да го признае за виновен, като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба”, ориентирано към минималния размер, предвид заявеното от обвиняемия, че работи почти на минимална работна заплата, плаща издръжка, живее на квартира, а глоба в по-голям размер ще му се отрази негативно.

Защитникът на обвиняемия - адвокат И. поддържа, че от установеното в хода на разследването в досъдебното производство, както и предсъда, относно фактическата обстановка се установява, че обвиняемият се е движил на улицата, на която се намира жилището на свидетеля П. - К., забелязвайки нейния автомобил, той отишъл да й поднесе извинението си за предходна случка, което действие и съответно срещата им не е нарушение на заповедта за защита от домашно насилие, тъй като със своите действия обвиняемият не е посетил нито жилището на свидетеля П., нито местоработата й. Поддържа, че тяхната среща е плод на случайността, при която обвнияемият не е извършил нищо нередно, а единствено е искал да поднесе извинението си, като С.К. не е нарушил заповедта за защита от домашно насилие и не е осъществил престъплението по чл. 296, ал.1 от НК, поради което предлага същият да бъде оправдан от съда. Алтернативно предлага да му бъде наложено минимално наказание „Глоба”.

Обвиняемият К. заявява, че поддържа казаното от защитника си, добавя, че при срещата му с Д. П. синът и не присъствал, дошъл в последствие, след което обвиняемият си тръгнал, а той е звънял на телефон 112 след това. В последната си дума сочи, че оставя да реши съдът, той е осъзнал грешката си.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият С.А.К. е роден на ***г. в ***, живущ ***, *, българско гражданство, разведен, средно специално образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********

Съдът намира за установено, че обвиняемият С.А.К. и свидетелят Д. П. П.-К. били сключили граждански брак, като през лятото на 2013 год. отношенията им се влошили, а през месец май 2015 год. обвиняемият К. нанесъл побой на свидетеля П.-К.. В началото на месец юли 2015 год. обвиняемият К. заминал в чужбина, като се върнал през месец септември 2015 год.

С решение от 18.06.2015 год. по гр. дело №5760/2015г. на Районен съд - гр.Пловдив, в сила от 09.07.2015г., на основание чл. 11 ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие съдът е отстранил обвиняемият С.А.К. от съвместно обитаваното със свидетелите Д. П.-К. и Н. Н. * жилище, находящо се в гр. П.ул. „Б.” № *** ет. * ап.* за срок от 18 месеца, считано от 18.06.2015 год. Със същото решение Районен съд гр.Пловдив е забранил на обвиняемия К. да доближава жилището на свидетеля Д. П.-К. и Н. Н. *, находящо се в гр.П., ул. „Б.” №*** ет.*, както и местоработата на първата в *** гр. П. на адрес - гр.П. ул.„В. А.” № **, ул. „П. ш.” № ** - хирургичен блок, МБАЛ „Джимед" - гр.П. бул. „К. ш.", училището, в което учи сина й Н. Н. * ***, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца от 18.06.2015г. Въз основа последното съдебното решение е била издадена и заповед за защита от домашно насилие от същата дата, подлежаща на незабавно изпълнение, с която е заповядано на обвиняемия С.К. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. П.-К. и Н. Н. *.

На 23.09.2015 год. около 13.00ч. свидетелят Н.Б. се обадил на майка си - свидетеля П.-К., като и съобщил, че си е забравил ключа от апартамента, което мотивирало същия свидетел П.-К. да отиде на адреса, на който живели в гр.П., ул.„Б.” ** ет. *, за да даде ключа на Б.. При това свидетеля П. - К. пристигнала на гореописаното място и спряла автомобила си на 10-15 метра от входа на блока. Докато чакала сина си да дойде, до колата й се приближил обвиняемият С.К. и започнал да я упреква, че води дела срещу него. Свидетелят П.-К. го предупредила, че не желае да говори с него, още повече, че има ограничителна заповед, и че ще се обади на тел.„112“, но обвиняемият не си тръгвал. В този момент дошъл синът на последния свидетел -  свидетелят Н.Б., който щом видял обвиняемият К. се обадил на тел.„112“. Чувайки, че свидетелят Б. се обажда по телефона обвиняемия С.К. си тръгнал, като малко преди това заплашил свидетелите П.-К. и Н.Б., че ако го вкарат в затвора щял да ги избие, както и че им е „утрепана работата".

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както следва:

Възприетата фактическа обстановка се установява от показания на свидетелите Д. П. П. – К., Н. Н. * и Ц.М.М..

Свидетелят Д. П. П. – К. сочи, че преди около три години сключила граждански брак с обвиняемия С.К., в последствие отношенията им се влошили, последния нансъл побой на нея и сина и - Н. Н. * на 08.05.2015г.. Посочва още, че и била издадена заповед за защита, но обвиняемият продължавал да я търси по телефона, след като се върнал в България през септември 2015г. бил видян от нейна колежка – Ц.М., да обикаля сградата на местоработата на П. – К. в гр.П., на бул.„В. А.“. Изнася още, че на 23.09.2015г. синът и се обадил, че си бил забравил ключовете за апартамента, където живеели и тя отишла да му ги занесе. При това и докато паркирала автомобила на около 10-15 метра от входа на блока в който живеела на ул.„Б.“ № **, до нея ненадейно се появил обвиняемия С.К. и започнал да я упреква, че води дела срещу него. Свидетелят П.-К. го предупредила, че не желае да говори и че ще се обади на тел.„112“, но обвиняемият не си тръгвал. Последното сторил, когато дошъл синът на последния свидетел -  свидетелят Н.Б., който щом видял обвиняемият К. се обадил на тел.„112“. Чувайки, че свидетелят Б. се обажда по телефона, обвиняемият С.К. си тръгнал, като малко преди това заплашил свидетелите П.-К. и Н.Б., че ако го вкарат в затвора щял да ги избие, както и че им е „утрепана работата". Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От последните се установява, че на инкриминираните дата и място обвиняемият С.К. приближил жилището, което обитават Д. П. П.-К. и сина й Н. Н. *, на адрес в гр. П., ул. „Б.” № **.

Свидетелят Н. Н. * посочва, че неговата майка - Д. П. П.-К. се омъжила за обвиняемия С.К., но отношенията им се влошили, като на 08.05.2015г. последният обвиняеми им нанесъл побой, след което им била издадена заповед за защита. Посочва още, че на 23.09.2016г. си бил забравил ключа за вкъщи, позвънил на майка си - Д. П. П.-К. и тя дошла, но тогава се появил обвиняемият С.К., при което Б. се обадил на тел.112, а обвиняемият заявил, че ако го вкарат в затвора щял да ги избие, както и че им е „утрепана работата". Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От последните се установява, че на инкриминираните дата и място обвиняемият С.К. приближил жилището, което обитават Д. П. П.-К. и сина й Н. Н. *, на адрес в гр. П., ул. „Б. № ***.

Свидетелят Ц.М.М. сочи, че работи като лаборант в УМБАЛ „Св.Георги“, като на 16.09.2016г. била в двора на сградата на адрес – гр.П., бул.„В. А.“ № ***, когато видяла на същото обвиняемия С.К., за който знаела, че е съпруг на колежката и П.-К., както и че има издадена заповед да не доближава дома и местоработата на П.-К.. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От последните се установява, че обвиняемият С.К. е бил в близост до сграда, където П.-К. е работила, което му действие е извън обхвата на повдигнатото му обвинение и не подлежи на разглеждане от съда.

Горната фактическа обстановка се установява и от обясненията на обвиняемия С.К., който не отрича, че на посочената датата е бил в близост до дома на П.-К., но сочи, че последното е било случайно, че мотива му е бил да се извини, както и че заповедта за защита от домашно насилие му е била връчена. Последните обяснения напълно кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото и следва да бъдат кредитирани от съда като правдиви. От същите се установява обстоятелството, че на инкриминираните дата и място обвиняемият С.К. приближил жилището, което обитават Д. П. П.-К. и сина й Н. Н. *, на адрес в гр. П., ул. „Б. № ***, както и че заповедта за защита от домашно насилие му е била известна.

На основание чл.378 ал.2 от НПК, съдът преценява и събраните по досъдебното производство писмени доказателства, както следва – заверено препис от решение от 18.06.2015 год. по гр. дело №5760/2015г. на Районен съд - гр.Пловдив, в сила от 09.07.2015г., в едно със заповед за защита от домашно насилие от 18.06.2015г., от които се установява, че съдът е отстранил обвиняемият С.А.К. от съвместно обитаваното със свидетелите Д. П.-К. и Н. Н. * жилище, находящо се в гр. П.ул. „Б.” № *** ет. * ап.* за срок от 18 месеца, считано от 18.06.2015 год. Със същото решение Районен съд гр.Пловдив е забранил на обвиняемия К. да доближава жилището на свидетеля Д. П.-К. и Н. Н. *, находящо се в гр.П., ул. „Б.” №*** ет.*, както и местоработата на първата в *** гр. Пловдив на адрес - гр.Пловдив ул.„В. А.” № **, ул. „П. ш.” № ** - хирургичен блок, МБАЛ „Джимед" - гр.Пловдив бул. „Кукленско шосе", училището, в което учи сина й Н. Н. * ***, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца от 18.06.2015г.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия обвиняемият С.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

За това, че на на 23.09.2015г. в гр. Пловдив не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие – Заповед за защита от дата 18.06.2015г. на ПРС по гр. д. № 5760/2015г. по описа на същия съд, с която се задължава С.А.К. да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо Д. П. П.-К. с ЕГН ********** и Н. Н. * с ЕГН **********, както и забранява на С.А.К. да приближава жилището, което обитават Д. П. П.-К. с ЕГН *********** и сина й Н. Н. * с ЕГН ********** на адрес ***, местоработата на първата - *** на адрес гр. П., бул. „В. А.” № **, ***, ***, както и училището в което учи вторият молител - ***, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от дата 15.09.2015г., когато е издадена заповедта, като е приближил жилището, което обитават Д. П. П.-К. с ЕГН *********** и сина й Н. Н. * с ЕГН ********** на адрес ***, както и разписка към разпореждане на полицейски орган при Шесто РУ „Полиция“ при ОД МВР – Пловдив, от което е видно, че същата заповед е връчена на обвиняемия К..

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

         Деянието е извършено от обвиняемия К. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието.

         На първо място следва да се отбележи, че обвиняемия К. е знаел за издадената спрямо него заповед за защита от домашно насилие, видно от разписка към разпореждане на полицейски орган при Шесто РУ „Полиция“ при ОД МВР – Пловдив, с което заповедта му е връчена, което се сочи и от самия обвиняем.

         В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на обвиняемия К., че бил на мястото случайно, тъй като посетил дом за деца, намиращ се на същата улица, с цел да занесе свои неща, които не ползва. Тук следва да се отбележи, че очевидно обвиняемият няма как да не знаел местоположението на жилището, което и сам е обитавал и от което е бил отстранен, както и че приближава същото. Последният обвиняем е бил наясно и с издадената спрямо него Заповед за защита от домашно насилие, което не отрича, подари което приближаването му до горното място няма как да бъде определено като „случайност“. Напротив обвиняемия К. е следвало да съблюдава известната му заповед за защита и да не е нарушава, независимо от „повода“. 

         С оглед за последното следва да бъде посочено още, че съдът намира за напълно неотносим въпроса какви са били подбудите на обвиняемия К. да не изпълни Заповедта за защита на домашно насилие и да доближи дома на П.-К. и дали това е било в следствие стремеж на обвиняемия да се извини на горния свидетел, каквото заключение иначе трудно може да се направи от установеното му поведение при срещата. Заповедта за защита на домашно насилие се издава с оглед защита основни права и интереси на лица, пострадали от домашно насилие и съответно лицето, срещу което е издадена същата заповед е длъжно да спазва оказаните в същата ограничения, без значение субективните подбуди и мотиви за действията си.

         Също така установеното деяние съставлява съставомерно такова по смисъла на чл.296, ал.1 от НК, независимо, че обвиняемият не е проникнал в самото жилище на адрес гр.П., ул. „Б.” № ***, а е приближил входа на същия блок. Така издадената Заповед за защита от 18.06.2015г. на ПРС по гр. д. № 5760/2015г. задължава обвиняемия К. да не приближава жилището на П.-К. и Б., предвид което същата заповед е нарушена и с факта на приближаване в непосредствена близост входа на жилището. Последното е така не само с оглед буквалното тълкуване съдържанието на Заповедта за защита, но и доколкото очевидната цел на същата Заповед е не просто физическата защита на пострадалия, докато се намира вътре в очертанията на жилището си, а гарантиране правото му безпрепятствано да ползва дома си, без да бъда изложен на опасност от насилие, както и осигуряване психическото му спокойствие и равновесие, което очевидно е невъзможно при приближаване на отстраненото лице в непосредствена близост до дома.

Ето защо съдът призна обвиняемия С.А.К. – роден на ***г. в ***, живущ ***, *, българско гражданство, разведен, средно специално образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 23.09.2015г. в гр. Пловдив не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие – Заповед за защита от дата 18.06.2015г. на ПРС по гр. д. № 5760/2015г. по описа на същия съд, с която се задължава С.А.К. да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо Д. П. П.-К. с ЕГН ********** и Н. Н. * с ЕГН **********, както и забранява на С.А.К. да приближава жилището, което обитават Д. П. П.-К. с ЕГН *********** и сина й Н. Н. * с ЕГН ********** на адрес ***, местоработата на първата - *** на адрес гр. П., бул. „В. А.” №**, ***, ***, както и училището в което учи вторият молител - ***, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от дата 15.09.2015г., когато е издадена заповедта, като е приближил жилището, което обитават Д. П. П.-К. с ЕГН *********** и сина й Н. Н. * с ЕГН ********** на адрес *** - престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК

         Установява се още, че обвиняемият С.А.К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Също така, предвиденото в НК наказание за престъплението по чл.296, ал.1 от НК е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. При осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни  имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на обвиняемия К. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла на чл.296, ал.1 от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл.296, ал.1 от НК, както следва – обвиняемият К. е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.296, ал.1 от НК е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, обвиняемият К. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това обвиняемият К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК

При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на смекчаващи такива, а именно – заявеното от същия, че е осъзнал грешката си, събраните данни за затрудненото му имуществено положение, с оглед получаваната заплата, обстоятелството, че живее на квартира и заплаща издръжка.  Ето защо съдът намери, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото. 

 

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                                                        ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Т.М.