АНД 5999/2016 - Мотиви - 06-12-2016

Мотиви по Наказателно дело 5999/2016г.

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 18.11.2016г. ПО АНД № 5999/2016 г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

 

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемият М.Ю.Ю. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му  се наложи административно наказание по чл. 78а НК, за това че на 13.08.2015 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Освобождение" и ул. „Професор Цветан Лазаров", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № ********, е нарушил правилата за движение:

Чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";

Чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП - „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства";

Чл.6 т.1 пр.З-то я пр.4-то от ЗДвП - „Участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка";

Чл.8 ал.1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго"

като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.А.У., ЕГН **********, а именно:

-        Средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лопатка, изкълчване на дясната раменна става и счупване на дясната ключица поотделно и по съвкупност са довели до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник;

-        Средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 1, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10 ребра вдясно и 12-то ребро вляво, както и счупване на кръстцевата кост вляво, поотделно и по съвкупност са довели до трайно затрудняване на движението на снагата;

-Средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на десния бял дроб с наличие на кръв и въздух в гръдната кухина, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота

 престъпление по чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото по отношение на обвиняемия обвинение и моли същият да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание глоба в рамките на 2000лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 година.

Защитникът на обвиняемия оспорва заключението на назначената допълнителна автотехническа експертиза. Счита, че вещото лице не е посочило мястото на удара, не е изчислило спирачния път в процесния случай,  не е отчело трите възможни посоки на импулсната сила, както и завъртането и евентуалното преместване на автомобила. Намира, че деянието на неговия подзащитен е несъставомерно, доколкото при установяване на произшествието полицейските служители не са съставили АУАН, в който да отразят допуснатите нарушения на ЗДвП. Счита, че ПТП се дължи не на нарушения,  допуснати от обвиняемия, а на нарушения допуснати от пострадалия У.. Счита, че съдът следва да основе решението си върху показанията на свидетелите О., К. и Ю.. По изложените съображения моли обвиняемият да бъде оправдан

В правото си на лична защита обвиняемият поддържа казаното от своя защитник. С последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

М.Ю.Ю. e роден на *** ***, б., български гражданин, средно образование, пенсионер, женен, неосъждан, правоспособен водач на МПС, категория В,  ЕГН **********

На 13.08.2015г., около 14:50 часа, водачът В.А.У. управлявал мотоциклет Ямаха с рег.№ ******* по северното платното за движение на бул. „Освобождение" в посока от изток на запад. По това платно движението било еднопосочно и се извършвало единствено в посока от изток на запад. На платното имало хоризонтална пътна маркировка, разделяща го на три ленти за движение, като мотоциклетът се движел по средната лента. През това време водачът - обв. М.Ю.Ю. управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло" с рег.№ ******** по северното платно за движение на същия път, в посока от запад на изток, срещу мотоциклет Ямаха и насрещно на движението по северното платно на булевард „Освобождение" в гр. Пловдив. В един момент водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло" с рег.№ ********* се отклонил към средната лента на северното платното за движение на булеварда, в посока от северозапад на югоизток към кръстовището с ул. „Професор Цветан Лазаров" в гр. Пловдив. Навлизайки в кръстовището, свид. У. в последния момент видял намиращия се в неговото платно и насрещно движещ се автомобил, който извършвал маневра „отклоняване към дясната лента за движение", който автомобил се намирал в положение леко диагонално спрямо пътната маркировка. Свид. У. веднага реагирал, като задействал спирачната система и се опитал да отклони мотоциклета надясно, но превозното средство се наклонило и, хлъзгайки се, се ударило в задната лява броня и праг на автомобила, управляван от обв. Ю.. На мястото на инцидента пристигнал полицейски автопатрул и екип на "Бърза помощ", който, след идването си, откарал пострадалия моторист В.У. в болнично заведение. Водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло" с рег.№ ****** бил тестван с техническо средство „Алкотест-Дрегер" за наличието на алкохол, като пробата му била отрицателна. На водача на мотора било разпоредено да му бъде взета кръвна проба за наличието на алкохол в кръвта в болничното заведение.

Назначена и изготвена била съдебно-химическа експертиза, заключението на която било, че концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия моторист В.А.У. била 0,20 %. По делото била изготвена автотехническа експертиза, заключението на която било, че скоростта на движение на мотоциклет „Ямаха" непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 52 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген" непосредствено преди задействане на спирачната му система и в момента на удара е била около 18 км/ч.

В анализираната пътна ситуация, водачът на мотоциклет Ямаха е нямал техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на мотоциклета би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 44 км/ч. В случая е нямало технически условия, които да са налагали движение на МПС със скорост по-ниска от установената. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лек автомобил "Фолксваген Поло"- обв. М. Ю. се е движел по платното за движение насрещно на движението и е предприел маневра навлизане в средната лента за движение, по която се е движел мотоциклет „Ямаха" на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно.

Обв. Ю. се е движел в насрещното платно за движение като още от предното кръстовище е навлезнал по погрешното платно за движение на бул."Освобождение". Въпреки това той е продължил да се движи срещу движението и достигайки до кръстовището на бул. „Освобождение" и ул. „Професор Цветан Лазаров" в гр.Пловдив е тръгнал да пресича косо платното за движение. По този начин той е засякъл пътя на право движещия се моторист, който не е успял да го избегне и се е блъснал в неговата задна странична лява част.

По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза №416/2015 г., която е дала заключение, че при възникналото на 13.08.2015 г. ПТП на В.А.У. му е било причинено: счупване на дясната лопатка, изкълчване на дясната раменна става, счупване на дясна ключица, счупвания на 1, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10 ребра вдясно и 12-то ребро вляво, счупване на кръстцовата кост вляво, счупване на надлъжните израстъци на 8-ми и 9-ти гръдни прешлени, контузия на десни бял дроб с наличие на кръв и въздух в гръдната кухина, контузия на гръдния кош и корема, контузия на главата и тялото, охлузвания по крайниците, по главата и шията. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или от неговото тангенциално действие и е възможно да са били получени по време, място и начин, както е било съобщено в документите по досъдебното производство, а именно при станало ПТП на 13.08.2015 г., при което пострадалият е участвал в него като мотоциклетист. Налице е причинно-следствена връзка между установените по У. травматични увреждания с претърпяното ПТП. Счупването на дясната лопатка, изкълчването на дясната раменна става и счупването на дясна ключица поотделно и по съвкупност са довели до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник. Счупванията на 1, 3, 4, 5, 6, 8,9,10 ребра вдясно и 12-то ребро вляво, както и счупването на кръстцовата кост вляво, поотделно и по съвкупност са довели до трайно затрудняване на движението на снагата. Контузията на десния бял дроб с наличие на кръв и въздух в гръдната кухина, наложило оперативно отстраняване на кръвта и въздуха от гръдната кухина, е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на надлъжните израстъци на 8-ми и 9-ти гръдни прешлени, както и контузията на гръдния кош и корема и контузията на главата и тялото, поотделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Охлузванията по крайниците, по главата, по шията са довели само до болка и страдание. Така посочените травматични увреждания представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 вр.ал.1 от НК / с изключение на травматичното увреждане, представляващо счупването на надлъжните израстъци на 8-ми и 9-ти гръдни прешлени, контузията на гръдния кош и корема и контузията на главата и тялото/.

По делото е назначена и изготвена автотехническа експертиза, която е дала следното заключение:

1.     Ударът е настъпил на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, които приблизително се намират по дължина срещу ориентира, приет в протокола за оглед, по широчина - на около 6-7 м южно от ориентира.

2.     Скоростта на движение на мотоциклет „Ямаха" непосредствено преди задействане на спирачната система е била 52 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Фолксваген" непосредствено преди задействане на спирачната му система /и в момента на удара/ е била 18 км/ч.

3.     В анализираната пътна ситуация, водачът на мотоциклет „Ямаха" е нямал техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

4.     Водачът на мотоциклет „Ямаха" би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 44 км/ч.

5.     В случая няма технически условия, които да са налагали движение на МПС със скорост по-ниска от установената.

6.     Най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното пътно-транспортно произшествие: Водачът В.А.У. е управлявал мотоциклет „Ямаха" по платното за движение на бул. „Освобождение" в посока от изток на запад. През това време водачът М.Ю. е управлявал л.а. „Фолксваген" по платното за движение на същия път в посока от запад на изток, срещу мотоциклет Ямаха и насрещно на движението, за което е предвидено това платно. В един момент водачът на л.а. „Фолксваген" се е отклонил към средната лента на платното за движение в посока от северозапад на югоизток. Водачът на мотоциклет „Ямаха" е реагирал, като е задействал спирачната система, но въпреки това е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът настъпил в долната страна на мотоциклета „Ямаха" и в лявата страна на л.а. „Фолксваген". След ПТП мотоциклет „Ямаха" е паднал на платното за движение на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а л.а. „Фолксваген" е спрял на платното за движение на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.

7.     Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „Фолксваген" М.Ю. се е движел по платното за движение, насрещно на движението и е предприел навлизане в средната лента, по която се е движел мотоциклет „Ямаха" на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно.

 

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

         Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от назначената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно техническа експертиза, както и от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства- показания на свидетелите У., Т., Г., Т.,  заключение на съдебно техническа експертиза, заключение на съдебно медицинска експертиза по писмени данни, заключение на автооценъчна експертиза, протокол за химическа експертиза, както и от писмените доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие с приложени към него скица и фотоалбум, протокол за медицинско изследване, медицинска документация /л.99-л. 117/, справка за нарушител, констативен протокол за ПТП с пострадали лица свидетелство за съдимост,  характеристична справка.

         В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК, съдът изцяло ги кредитира и базира върху тях фактическите си изводи без допълнително да ги обсъжда.

         Неоснователно е възражението на защитата срещу доказателствената стойност на първоначалната и допълнителната автотехническа експертиза. В заключението, както към първоначалната, така и  към допълнителната експертиза изрично е посочено къде вещото лице приема, че е мястото на удара. В съдебно заседание вещото лице изясни, че при определеното на  мястото на удар при изготвяне на първоначалната експертиза  е използвало всички събрани до момента материали, а при изготвяне на допълнителната експертиза  е съобразило свидетелските показания на свидетелите О., К. и Ю., каквато е и изрично поставената  му задача. Вещото лице също така е категорично и че при определяне на мястото на удара е съобразило нормалното от житейска и техническа гледна точка вземане на маневрата. Въпреки гореизложеното, с оглед максимално гарантиране правото на защита на обвиняемото лице, в съдебно заседание бяха подробно обсъдени от вещото лице всички други варианти за вземане на маневрата, предложени от защитата. Следва да се отбележи, че за вземане на маневрата по посочените от защитата алтернативни варианти няма доказателства по делото, те се явяват чисто хипотетични възможности и въпреки това бяха обстойно обсъдени от вещото лице в съдебно заседание, като същото подробно мотивира и защо са невъзможни от техническа гледна точка. Така при разпита си в съдебно заседание  вещото лице поясни, че ако автомобилът захожда към завоя като се намира на десет метра по – нагоре от посоченото в скицата, както поставя въпроса си защитата, то в този случай мотоциклетът трябва да се върне назад и да започне да се плъзга в обратна посока, като  това противоречи на всички физични закони. Вещото лице мотивира и че поради разположението на следата от гумите на мотоциклета, която е обективна находка по делото,  е невъзможно удара да е настъпил и след средата на кръстовището.  Според вещото лице действително е възможно ударът между мотоциклета и автомобила да е станал където е прекратена следата, както поставя въпроса си защитата. Тогава движението на автомобила обаче ще е малко по – различно, от това което описват свидетелите на защитата и е поставено като задача. Вещото лице изключва с положителност като противоречаща на физичните закони възможността ударът да е настъпил на мястото където свършва следата, ако автомобила се е движел по начина посочен от свидетелите О., К. и Ю.. От разпита на вещото лице в съдебно заседание става ясно и че поради положението на колелата на автомобила, фиксирано в албума към протокола за оглед,  е изключен варианта завоя да е взет с минимален разрез, като нещо повече положението на колелата, а именно завити леко на ляво, както е засвидетелствано на снимка 6 от албума изключва възможността за наличие на друго място на удар между двете МПС, освен приетото за установено от вещото лице. Изяснено е и че е невъзможно автомобилът да е взел маневрата завиване като е бил застанал  първоначално в положение на 45 градуса, посока югозапад /както твърдят защитата и обвиняемият/,  тъй като това на първо място противоречи на конструкцията му, която не позволява „огъване като локум“, а на следващо място би означавало, че мотоциклета се е движел между двете островчета на пътното платно.

         Съгласно трайно установената съдебна практика, намерила израз в Решение № 94/12 март 2014 г. на ВКС, второ наказателно отделение по наказателно дело № 16/2014 г. не се налага назначаване на допълнителна или повторна експертиза, ако в съдебно заседание, при защита на заключението си,  вещото лице вземе достатъчно мотивирано становище по отношение на всеки от фактите и възраженията на страните. Видно от гореизложеното, вещото лице в съдебно заседание е обсъдило всяка една от хипотезите наведени от защитата като възможна локация на мястото на удар и възможен начин на осъществяване от обвиняемия Ю. на инкриминираната маневра, като убедително е мотивирало тяхната невъзможност от физична гледна точка, поради което и възраженията на защитата в тази насока се явяват несъстоятелни.

         По същите съображения са неоснователни и останалите възражения на защитата свързани със заключението на съдебно техническата експертиза. Действителният спирачен път на мотоциклета в процесният случай е установен посредством дължината на следата, фиксирана в протокола за оглед. Въз основа на посочения спирачен път в заключението на първоначалната и допълнителната технически експертизи мотивирано са изчислени и скоростите на движение на мотоциклета към момента на задействане на спирачния механизъм и към момента на удара. В съдебно заседание вещото лице изрично е посочило механизма на образуване на оставената следа: „Той се е плъзгал по тази следа. Това е следа от гумата на мотоциклета и то задната. Дължината на следата е  21 метра. Мотоциклетиста е паднал в края на следата. Следата е обективна данна. Към края на следата е паднал моториста. Следа може да остане когато гумата е напълно блокирана или когато се намира на границата на блокиране. Или гумата е била блокирала или е била на границата на блокиране, тъй като няма пълно търкаляне, а е имало търкаляне с леко плъзгане. Това е характерно за тези мотори, а именно да се държи гумата на границата на приплъзването. Тогава спирането е най – ефективно.“ Искането на защитата да се изчисли спирачният път при този вид мотори при пълно сработване на спирачния механизъм е неоснователно, поради изясненото от вещото лице в съдебно заседание, че механизмът на спиране на мотоциклетите е по-различен от този при автомобилите, при който екстреното спиране се характеризиране с „набиване на спирачки до край“. За разлика от автомобилите,  при мотоциклетите  се спира с приплъзване. Спирачките не се натискат рязко и докрай. В противен случай ще се загуби баланс и ще се падне настрани.

         Неоснователен е и доводът свързан с посоката на импулсния удар при ПТП-то. Този довод се въвежда с оглед твърденията на защитата, че при удара автомобилът на подсъдимия се е завъртял на повече от 110  градуса в резултат от насочеността на импулсния удар. В съдебно заседание вещото лице с положителност изясни, че каквато и да е насочеността на импулсния удар, предвид установените по делото маса на двете ППС, скорост на движение, място на удара в бронята на автомобила, пораженията по същата и оставените следи на местопроизшествието завъртане е изключено от физическа гледна точка.

         Неоснователни са и възраженията, че вещото лице не е изследвало възможното преместване на МПС. В съдебно заседание вещото лице категорично изясни, че предвид съотношението между масите на двете МПС, за да бъде преместено по-тежкото МПС, а именно автомобилът, скоростта на мотоциклета е следвало да бъде път пъти по-висока от тази, за която има обективни находки по делото. Относно преместването на мотоциклета вещото лице изясни, че при отчитане мястото на съприкосновение на двете МПС в долната част на бронята на автомобила, степента на нейната еластичност, степента на пораженията по нея и скоростта на движение на мотоциклета по времето на удара, то от физическа гледна точка е възможно изместването на мотоциклета само няколко метра назад. Именно невъзможността мотоциклета да бъде изместен повече от 2-3 метра назад и реалното разположение на следата, зафиксирана в протокола за оглед,  мотивират вещото лице да счете за физически неосъществими голяма част от предложените от защитата механизми на деянието.

         Предвид всичко гореизложено, и доколкото както първоначалното, така и допълнителното заключение на изготвените по делото автотехнически експертизи напълно отговарят на поставените задачи и почиват на задълбочен научен анализ на установените по делото обективни находки, фиксирани в протокола за оглед и приложените към него фотоалбум и скица, а и кореспондират изцяло с показанията на св. У., Т., Г., Т.,  а и с оглед подробната, изчерпателна и обоснована защита на заключенията в съдебно заседание, съпроводена с научно издържано оборване на всяко едно от възраженията на защитата, свързани с навеждането на хипотетични възможности за осъществяване на ПТП, съдът изцяло кредитира посочените заключения и ги поставя в основата на фактическите си изводи.  

         При преценката си на обясненията на обвиняемия,   настоящият състав съобрази трайно установеното в  съдебна практика положение, че обясненията на подсъдимия имат двойнствена правна природа- като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и  житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали  да ги кредитира или не.

         В релевантната си част обясненията на обвиняемия се свеждат до твърдението, че той не е допуснал нарушението вменено му с постановлението за освобождаване от наказателна отговорност, а именно че противоправно се е движел в платното за насрещно движение.  Точно обратното,  обвиняемият излага твърдения, че правомерно се е движел по посоката на движението, но при удара между двете МПС автомобилът му се завъртял на място на 135 градуса и така му бил придаден вид, че се е движел насрещно на движението. Тези обяснения на подсъдимия категорично се оборват както от заключенията на първоначалната и на допълнителната техническа експертиза, така и от показанията на свидетеля У.. Обясненията противоречат и на изясненото от вещото лице в съдебно заседание, че предвид съотношението между масите на двете МПС /автомобилът на обвиняемия е многократно по-тежък от мотоциклета/, скоростта на движение на двете МПС, мястото на физическо съприкосновение между двете МПС, щетите по тях и оставените на местопроизшествието следи, завъртането на автомобила на обвиняемия, още повече на твърдените от обвиняемия градуси, се явява технически невъзможно. Поради гореизложеното съдът намира обясненията на обвиняемия за израз на неговата защитна позиция и не ги кредитира.

         Съдът не кредитира показанията на свидетелите О., К. и Ю.. На първо място посочените свидетели се намират в близка родствена, брачна или приятелска връзка с обвиняемия, поради което и е налице стимул у свидетелите да не свидетелстват правдиво, за да оневинят обвиняемия. На следващо място свидетелстваното от тях противоречи на кредитираните от съда показания на св. У., Т., Г., Т. Показанията на тримата свидетели не намират опора и в писмените доказателства по делото- протокол от оглед на местопроизшествие и приложените към него фотоалбум и скица. Следва да се отбележи и че според заключението на кредитираната от съда допълнителна техническа експертиза, посочения от свидетелите механизъм е невъзможен от техническа гледна точка, тъй като ако ударът е настъпил където те твърдят, автомобилът трябва да се измести от удара на 25,98 метра, което както бе мотивирано по-горе е невъзможно. По изложените по горе съображения е невъзможно и завъртането на автомобила, както твърдят свидетелите. Следва да се отбележи и че съдът изцяло споделя констатацията на вещото лице, че твърденията на свидетелите са вътрешно нелогични и противоречиви. И тримата свидетели твърдят как преди да настъпи ударът са видели моторист, който е карал много бързо. Ако автомобилът се е движел по посока на движението, както твърдят свидетелите, тоест по посока на движение на мотоциклета, който  по собствените им твърдения е идвал от задната им страна, то нито един от свидетелите не може да види моториста, освен водача на автомобила, който може да гледа в огледалата за обратно виждане. Свидетелите могат да забележат идващия отзад мотор, само ако се обърнат назад.  Никой от тях  не твърди да е сторил това. При това положение, никой от свидетелите няма как да види, че моториста е карал бързо освен ако автомобила не се е намирал в положението, посочено в първата експертиза, тоест насрещно на движението и насрещно на мотоциклета.  Поради гореизложеното съдът приема, че свидетелите не са изложили истината в своите показания, съответно не базира фактическите си изводи върху тях и намира, че материалите по делото, след приключването му с влязъл в сила акт,  следва да се изпратят на районна прокуратура за преценка за евентуално наличие на престъпление по чл. 290 НК.

         Настоящият състав намира, че събраните и обсъдени по делото доказателства в пълнота изясняват обективната истина по делото, поради което се явява неоснователно възражението на защитата за постановяване на решението при непълнота на доказателствата. Безспорно е, че светофарните уредби създават само правни предписания кога е допустимо и кога не навлизането в кръстовище. В случай на забранителен сигнал обаче, те не създават физически пречки за даден водач да навлезе в кръстовището. При положение, че от протокола за оглед на местопроизшествие е видно, че автомобилът обективно е навлезнал в кръстовището и ПТП се е случило в него, и при положение, че по делото не са изложени факти и не е повдигнато обвинение обвиняемият при движението си да е нарушил показанията на светлинната сигнализация, то въпросът на какъв сигнал е навлезнал в кръстовището се явява неотносим. Изискването на информация за организацията на светофарната уредба не е от естество да изясни въпроса, както твърди защитата, каква е била реалната пътна обстановка по време на ПТП. Както се посочи по горе светофарната сигнализация създава само предписания за поведението на водачите на МПС, които те могат да спазят или не. Наличието на зелен позволителен светофар не означава автоматично наличие и на други МПС в кръстовището, доколкото по това време, такива обективно може да е нямало. В същото време наличието на червена забранителна сигнализация не установява несъмнено отсъствието на други МПС в кръстовището, доколкото те може да са навлезнали при нарушение на правилата за движение.

         Съгласно трайно установената съдебна практика инстанциите по фактите не са длъжни безусловно да уважават всякакви доказателствени искания на страните. Задължението за разкриване на обективната истина не включва събиране и произнасяне по доказателствени материали, които са недопустими, които са неотносими – касаят факти и обстоятелства извън предмета на доказване или такива, за които вече са събрани доказателства. Когато обстоятелствата, за които са били искани отказаните доказателства са изяснени, съдът не пренебрегва задължението си за пълноценно разкриване на обективната истина, а напротив – следва законосъобразен подход при допускането и събирането на доказателствени материали, като предотвратява прекомерно и ненужно разрастване на дейността по осъществяване на предмета на доказване.  В този изричен смисъл Решение № 96/ 19.07.2016 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 301/2016 г. по описа на ВКС, Решение № 326 от 21.10.2015 г. по н. д. № 746 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 405 от 18.11.2014 г. по нак. д. № 1440/2014 г. на ВКС. В този смисъл съдът като е отказал да събира доказателства по искане на защитата за обстоятелства, които или са неотносими или са достатъчно изяснени от кредитираната по делото съдебно техническа и допълнителна съдебно техническа експертиза,  не е нарушил правата на обвиняемия.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по -отношение на обвиняемия са налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по 343 ал.1 б."б" пр. II-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК, доколкото на 13.08.2015 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Освобождение" и ул. „Професор Цветан Лазаров", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № ******, е нарушил правилата за движение: „ Чл.8 ал.1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго"

като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.А.У., ЕГН **********, а именно:

-        Средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лопатка, изкълчване на дясната раменна става и счупване на дясната ключица поотделно и по съвкупност са довели до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник;

-        Средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 1, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10 ребра вдясно и 12-то ребро вляво, както и счупване на кръстцевата кост вляво, поотделно и по съвкупност са довели до трайно затрудняване на движението на снагата;

-Средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на десния бял дроб с наличие на кръв и въздух в гръдната кухина, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е бланкетна, като за съставомерността на деянието препраща към правилата за движение по пътищата, уредени в специалния закон ЗДвП. Приетата за установена фактическа обстановка, а именно, че обвиняемият е управлявал автомобила си в платното за насрещно движение, налага извод че с поведението си същият е нарушил чл. 8 ЗДвП.

Неоснователен е доводът на защитата, че деянието на обвиняемия е несъставомерно, защото при установяване на ПТП, органите на реда не са съставили АУАН, в който да са отразени допуснатите нарушения на ЗДвП. Действително АУАН има значението на сезиращ наказващия орган акт и на акт, с който се повдига обвинението и очертават неговите рамки, но само при реализиране на административно-наказателната отговорност на дееца, когато извършеното от него съставлява административно нарушение. В случаите когато поради настъпилите вредни последици и степента на обществената си опасност, деянието, за което се търси отговорност представлява нарушение, както е в процесния случай, производството се развива по правилата на НПК. Рамките на обвинението се очертават с постановлението за привличане на обвиняем /на работното обвинение/ и с обвинителния акт/ мотивираното постановление за освобождаване от наказателна отговорност /за окончателното обвинение/. Съгласно чл. 14, ал.2 НПК в наказателния процес доказателствата и доказателствените средства не могат да имат предварително определено значение. Съгласно чл. 107 НПК на събиране и внимателна проверка подлежат всички допустими и относими доказателства. Както с постановлението за привличане на обвиняем, така и с постановлението за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия е вменено във вина нарушаването на чл. 8 ЗДвП. Както се прие за установено в доказателствения анализ, извършването на въпросното нарушение от обвиняемия е доказано по несъмнен начин, поради което не съществува пречка за реализиране на отговорността му за него дори и без да е съставен АУАН.

Деецът притежава специалното качество, изискуемо от закона, за да бъде субект на престъплението, а именно правоспособен водач на МПС.

От назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява и наличието на съставомерния по чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро престъпен резултат- причинена средна телесна повреда, като в случая средните телесни повреди са три.

Престъплението по чл. 343 НК се отличава със усложнена форма на психическото отношение на дееца. От една страна той съзнава, че извършва нарушение на ЗДвП. В процесния случай това е изводимо от предприетата от водача маневра, към момента, когато е настъпило ПТП, а именно- той се е бил насочил към навлизане в правилното платно за движение. Към съставомерния резултат, обаче,  деецът се отнася непредпазливо- не е предвиждал настъпването на обществено опасния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди. В процесния случай задължението на Ю. да предвиди настъпването на съставомерните последици се извежда от качеството му на правоспособен водач на МПС. Конкретната му възможност да го предвиди пък следва от притежавания от него стаж като шофьор- 30 години по собствените му твърдения и от особеностите на пътната обстановка, в която не са били налице фактори, които да възпрепятстват ефективното възприемане на пътната обстановка.

Неоснователно е възражението на защитата, че ПТП се дължи на противоправното поведение на св. У.. При доказателствения анализ бе обосновано извършването на нарушението на чл. 8 ЗДвП от страна на обвиняемия, както  и причинната връзка между извършеното нарушение и настъпилия резултат. Въпросът дали и друго лице е допуснало нарушение на ЗДвП не може да има отношение към реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия, при безспорно доказана по делото причинна връзка между неговото съсобствено противоправно поведение и настъпилия резултат.

Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро наказание е до три години лишаване от свобода; обвиняемият  не е  осъждан  до този момент, не е освобождаван от наказателна отговорност, от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди,  то са налице условията за освобождаването му  от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК.

Съгласно трайно установената практика разпоредбата на чл. 5 ЗДВП е обща и има принципен характер.  В двете й алинеи не се съдържа императивно правило за поведение, респективно нарушаването й в конкретния случай не може да бъде основание за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия. В този законов текст се съдържа общо изискване да не се поставя в опасност живота и здравето на хората, като това изискване е конкретизирано с множество други задължителни разпоредби в ЗДвП, част от които са инкриминирани по делото. При посочването на тези разпоредби на закона, в които законодателят е предвидил конкретни задължения за водачите на моторни превозни средства е било безпредметно да бъде инкриминирана и нормата на чл.5 ЗДвП.  Между нейното нарушаване и настъпилия обществено опасен резултат липсва пряка и непосредствена причинна връзка, поради което и обвиняемият следва да бъде оправдан с действията си да е нарушил и разпоредбите на чл. 5, ал.1 и чл. 5, ал.2 ЗДвП.  В този изричен смисъл и Решение № 567 от 07.02.2013 г. по нак. д. № 1961/2012 г. на ВКС.

         От приетата за установена фактическа обстановка не се установява деецът да не се е съобразил с пътната маркировка и поставените пътни знаци, поради което и следва да бъде оправдан по обвинението да е нарушил и разпоредбата на чл. 6 ЗДвП.

 

 

 ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

При индивидуализиране на административното наказание на обвиняемия съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения /засегнати са обществените отношения свързани с безопасността и сигурността на транспорта, които се отличават с голяма обществена значимост /, степента на засягане на същите, намерила израз във вида на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно движение в насрещното платно за движение, при което нарушение съществува значителна опасност от причиняване на значителни имуществени и неимуществени вреди. Съдът отчете и причиненият обществено опасен резултат. На пострадалото лице са причинени три отделни средни телесни повреди, докато за съставомерност на деянието по чл. 343 НК е достатъчно, причиняването и на една средна телесна повреда.  Следва да се съобрази и личността на обвиняемия- с добри характеристични данни, без данни за каквито и да било предходни противообществени прояви. Трайно установено правило в съдебната практика е, че липсата на признание на вината и изграждането на защитна версия не могат да бъдат ценени като отегчаващо обстоятелство и в този смисъл не могат да бъдат аргумент за завишаване размера на налаганата глоба на обвиняемия. В същото време не може да не бъде отчетено обстоятелството, че по делото обективно липсват такива типични смекчаващи вината обстоятелства, които безусловно налагат определяне на административно наказание към минимума на законово предвидения предел, каквито се явяват проявата на критичност към извършеното,  дълбоко разкаяние  и съжаление за стореното  и готовност никога повече да не се извършват престъпни прояви.

Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намира, че на обвиняемия  следва да се наложи глоба в размер  на 2000лв, като на основание  чл.78А, ал.4, вр. с чл 343Г, вр. с чл.343, ал.1 от НК бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година.

 Тези размери на санкциите съдът намира,      че съответстват на степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на Ю. без да се накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият М.Ю.Ю. следва да бъде осъден да заплати сумата от 445,88 лв. по сметка на ОД на МВР – Пловдив, както и сумата от 290 лева по сметка на ПРС, представляващи разноски по делото.

        

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:   ......................................

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.