АНД 5882/2016 - Решение - 24-10-2016

Решение по Наказателно дело 5882/2016г.

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 1663

гр. Пловдив, 24.10.2016 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 14.10.2016г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Катя Чокоевска, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5882/2016г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 141/25.08.2016г., издадено от Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ към община Пловдив, с което на „Алекс-2003“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 123 ЗМДТ, вр. чл. 15, ал.1, вр. чл. 14, ал.1 ЗМДТ.

          Жалбоподателят, „Алекс-2003“ ЕООД, обжалва цитираното НП като навежда конкретни доводи за незаконосъобразност на същото. Позовава се на съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН, респективно на НП- издаване на АУАН в присъствието на един свидетел, непосочване на ЕГН на присъствалия свидетел, непосочване мястото на извършване на нарушението, непосочване на вида на имота, за който не е подадена в срок данъчна декларация и начина на придобиването му, непосочване на нарушената законова разпоредба в АУАН, издаване на НП на основание АУАН различен от издадения на жалбоподателя, непосочване на времето, мястото и обекта до който се касае нарушението в НП. Правят се оплаквания за нарушения на материалния закон, доколкото в случая не била налице новопостроена сграда по смисъла на чл. 177 ЗУТ. В условията на евентуалност се прави позоваване на чл. 28 ЗАНН.

          Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.  

          Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по всички от изложените в нея съображения:

          От представените по делото доказателства се установява, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от териториално и материално компетентно лице. При извършената служебна проверка съдът не установи да са били допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.

          От систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 43 ЗАНН и чл. 42, т.7 ЗАНН следва, че ако АУАН е съставен само в присъствието на един свидетел и същият е подписал акта,  какъвто е настоящият случай, то нарушението не е съществено, доколкото са налице гаранциите за спазване правата на нарушителя при съставяне на АУАН и не се затруднява разкриването на обективната истина. В този изричен смисъл, че съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел не е съществено процесуално нарушение е и постоянната практика на съдилищата - Решение № 1625 от 11.08.2016 г. по н. д. № 1458 / 2016 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 288 от 17.02.2015 г. по н. д. № 3411/2014 г. на Административен съд – Пловдив.

          Не представлява съществено нарушение и непосочването на ЕГН  на присъствалия свидетел. Изискването на чл. 42, т.7 за посочване на ЕГН не е самоцелно, а е с оглед установяване по несъмнен начин самоличността на свидетеля, доколкото трите имена на различни лица могат да съвпадат. В процесния случай свидетелят е индивидуализиран с три имена и посочване на длъжността, която заема, а именно Главен инспектор при община Пловдив, с което са създадени достатъчно гаранции за установяване точната самоличност на свидетеля.

          Не представлява съществено нарушение и непосочването на мястото на нарушението. В случая нарушението се състои в бездействие- неподаването на данъчна декларация в законоустановения срок. Постоянна е съдебната практика, че в случаи, когато  нарушението се състои в бездействие, за място на извършване на нарушението се приема местонахождението на съответния орган, пред който е било дължимо действието, в случая- община Пловдив, дирекция местни данъци и такси, което определя и местната подсъдност на делото на Пловдивски районен съд.

          Неоснователно е възражението за допуснати нарушения във връзка с обекта, до който се отнася нарушението. Както в АУАН, така и в НП са точно описани имотите, за които не са подадени декларации- Офис 5 и Магазин 1, находящи се в гр. Пловдив, Пловдив-ЮГ 382. Действително липсва изрично посочване с думи дали се касае за новопостроени сгради или за новопридобити и ако са новопридобити, кога и какъв е придобивния способ. И в АУАН и в НП обаче е посочено, че нарушението е по чл. 14, ал.1 вр. чл. 15, ал.1 ЗМДТ. Изричното препращане към чл. 15, ал.1, в която се уреждат сроковете за подаване на декларации при новопостроени сгради, не оставя съмнение, че в случая неподаването на данъчна декларация е във връзка с новопостроена сграда. Изрично и в АУАН и в НП са посочени датите, от когато се ползват обектите, тоест правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

          Неоснователен е доводът, че в АУАН не е посочена нарушената разпоредба. Действително в бланката на АУАН, в графата „ с което са нарушени разпоредбите на…“ не е посочена конкретна нарушена разпоредба. В текстовото описание на нарушението, обаче изрично като нарушена е посочена нормата на чл. 14, ал.1 вр. чл. 15, ал.1 ЗМДТ. Същата норма е посочена като нарушена и в НП, като този път посочването  е както в текстовото описание на нарушението, така и в графата на „ с което е нарушил /осъществил състава/ на …“, поради което настоящият състав намира, че не са ограничени правата на нарушителя да разбере, нарушението на коя норма му се вменява във вина.

          Неоснователно е възражението, че в НП не са посочени времето, мястото на извършване на нарушението и обекта, до който то се отнася. Както вече се посочи нарушението се състои в бездействие- неподаване на декларация в законоустановения срок. При нарушения изразяващи се в бездействие, времето на нарушението се индивидуализира, чрез посочване на крайния срок, в който действието е било дължимо. В процесния случай в НП е посочено, че срока за  подаване на декларацията по надлежния ред е до 02.03.2016г., а същата е подадена на 19.07.2016г. Поради гореизложеното настоящият състав намира, че времето на извършване на нарушението е надлежно посочено в НП. Относно посочването на мястото на извършване на нарушението и обекта, до който се отнася същото важат същите съображение, изложени по-горе, поради което не следва да се преповтарят.

          Неоснователно е възражението, че при издаване на НП, административно наказващия орган е разгледал различен АУАН, от издадения и връчен на нарушителя. На нарушителя е съставен и връчен АУАН 6609001573 от дата 19.07.2016г., съставен от В.Г.. НП е издадено въз основа на акт 1573 от дата 19.07.2016г., съставен от В.Г.. От гореизложеното е видно, че акта в двата случая е идентичен. Действително в НП той е индивидуализиран не с целия си номер, а с последните четири цифри от номера, но доколкото тези последни цифри 1573, датата на издаване, актосъставителят, и съдържанието в двата случая съвпадат, съдът намира, че нарушението, състоящо се в непосочване в НП на пълния номер на АУАН не е съществено.

         

          Приетата за установена в Наказателното постановление фактическа обстановка, че жалбоподателят не е подал декларация по чл. 14, ал.1 ЗМДТ в законоустановения двумесечен срок по чл. 15, ал.1 ЗМДТ за следните недвижими имоти:  Офис 5 и Магазин 1, находящи се в гр. Пловдив, Пловдив-ЮГ 382 се установява от показанията на актосъставителя, разпитан като свидетел и от приложената по делото Данъчна декларация. Налице е пълно съвпадение между фактическата обстановка изложена в АУАН и НП.

          Описаната фактическа обстановка покрива съставите на административното   нарушение  визирано   в чл. 123, ал.1, вр. чл. 15, ал.1, вр. чл. 14, ал.1 ЗМДТ.

          Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл. 177 ЗУТ. По делото не се спори, че обектът на нарушение е новопостроена сграда, за която няма издаден акт 16 и същата не е въведена в експлоатация. От систематичното тълкуване на чл. 14, ал.1 и чл. 15, ал.1 ЗМДТ следва, че двумесечният срок за подаване на декларация започва да тече от два различни момента, в зависимост от вида на данъчното събитие. Двете данъчни събития са посочени в условията на алтернативност, като е достатъчно настъпването на което и да е от тях, за да възникне задължение за подаване на декларация и за заплащане на данък. При първата алтернатива меродавно за възникване на задължение е завършването на сградата. Доколкото в ЗМДТ не е посочено кога сградата се счита завършена приложение следва да намери разпоредбата на 177 ЗУТ, съгласно която строежът е завършен с въвеждането на сградата в експлоатация и издаването на разрешение за ползване. По делото не се спори, че обектите не са въведени в експлоатация, поради което тази хипотеза не е налице. При втората алтернатива, меродавно за възникване на задължението за подаване на декларация и за заплащане на данък е започване на ползването на сградата. В случая под ползване, се разбира реалното, фактическо служене с имота, независимо дали същото е позволено съгласно благоустройствените правила и норми. В този случай в тежест на административно наказващия орган е да докаже реалното ползване на имота от дата предшестваща официалното въвеждане на сградата в експлоатация. В този изричен смисъл и Решение № 108 от 06.01.2015 г. по адм. д. № 7585/2014 на Върховния административен съд.

          В процесния случай е налице изрично признание от страна на нарушителя в подадената от него данъчна декларация за ползване на обектите, преди въвеждането им в експлоатация по реда на 177 ЗУТ, а именно от датите, както следва: от 1.10.2014г. за офис 5 и от 01.01.2016г. за магазин 1. Декларацията не е подадена до 02.03.2016г., поради което правилно е преценено, че е налице нарушение по чл. 14, ал.1, вр. чл. 15, ал.1 ЗМДТ във втората предвидена алтернатива-неподаване на декларация в двумесечен срок от започване ползването на имотите.

          В нарушение на чл. 28 ЗАНН административно наказващия орган не е приложил чл.28 ЗАНН, в който смисъл са основателни доводите в жалбата.

          В случая от  показанията на актосъставителя се установи, че проверката и административно наказателната преписка са инициирани изцяло и единствено по инициатива на наказания субект, който е подал макар и със закъснение данъчна декларация, без предшестващи действия на администрацията. В декларацията нарушителят добросъвестно е декларирал, датите от които е започнало ползването на обектите, като е декларирал дати отдалечени с две години от датата на подаване на декларацията. Други доказателства за реалното ползване на обектите от административно наказващия орган освен самопризнанията на нарушителя не са събирани. При тежест на доказване за административно наказващия орган и при пасивност от негова страна в продължение на две години / от 2014 до 2016/ да констатира и докаже реално ползване на имоти, които не са въведени в експлоатация, единствената причина за наказването на нарушителя се явява неговата собствена добросъвестност- по своя инициатива да подаде данъчна декларация и да декларира действителните дати, от когато е започнало ползването. В резултат от подаването на данъчната декларация на нарушителя реално е начислен данък по ЗМДТ за период предшестващ с две години подаване на декларацията. Тоест, с поведението си нарушителя не само не е ощетил фиска, а е създал в негова полза вземане, което при пасивност от негова страна не би съществувало. Всичко гореизложено, и най-вече добросъвестността и доброволността в действията на нарушителя и  констатираното обстоятелство, че от поведението на нарушителя, не само не са последвали обществено опасни последици- ощетяване на фиска, а точно обратното, създадено е вземане в негова полза, мотивират настоящия състав да приеме, че нарушението, макар и формално налично, разкрива по ниска степен на обществена опасност от типичните случаи на подобен род нарушения, поради което се явява маловажен случай. Следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, а наказателното постановление, с което е наложена имуществена санкция по чл. 123 ЗМДТ да бъде отменено.         

           

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 141/25.08.2016г., издадено от Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ към община Пловдив, с което на „Алекс-2003“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 123 ЗМДТ, вр. чл. 15, ал.1, вр. чл. 14, ал.1 ЗМДТ.

 

 

 

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.