АНД 5848/2016 - Мотиви - 19-10-2016

Мотиви по Наказателно дело 5848/2016г.

Мотиви към решение

по НАХД № 5848/2016г. по описа на ПРС, ХVІ н.с.

 

             С постановление от 14.09.2016г. на Районна прокуратура Пловдив е направено предложение обвиняемият по ДП №31 по описа за 2016г. на отдел ИП при ОД на МВР-Пловдив П.К.М. с ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от Наказателния кодекс (НК) за извършено от него престъпление по чл.313, ал.1 НК.

            Прокурорът при РП Пловдив в съдебно заседание поддържа постановлението, счита, че са налице предпоставките по чл.78а НК на обвиняемия да бъде наложено административно наказание „глоба”, която с оглед съществуващите смекчаващи отговорността обстоятелства да бъде определена към минимален размер.

              Обвиняемият М. се признава за виновен. В последната си дума  изразява съжаление за стореното.Защитника му адв.К. *** излага становище, че са налице предпоставките за прилагане на 78а от НК и моли на подзащитния му се наложи глоба на предвидения минимум от 1000лева.  

             Съдът, като взе предвид събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени към материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

             Обвиняемият П.К.М. е роден на ***г***, живущ ***, б., български гражданин, със средно образование, разведен, работещ, неосъждан с ЕГН **********. През месец март 2015г. пребивавал във Великобритания за да търси работа като шофьор, каквато е и професията му.

             В този момент обв.М. притежавал СУМПС с № 281127824, издадено на 22.08.2011г.М. обаче решил да подмени СУМПС във Великобритания с дигитално такова и подал нужните документи.Малко след това М. се върнал в България преди да изчака процедура по подмяна на СУМПС.Тъй като такова свидетелство му трябвало за упражняване на професията се наложило М. да извади дубликат на СУМПС и за целта упълномощил свидетелката А. да го представлява пред органите на КАТ тъй като бил възпрепятстван да се яви лично.На А. казал, че е изгубил своя СУМПС във Великобритания.А. му се доверила и подала от негово име декларация и заявление  в сектор ПП при ОД на МВР-Пловдив, че горецитирания СУМПС е изгубен.

              След служебна проверка се установило, че свидетелството на М. не се намира в сектора и не е отнемано поради налагане на санкция.Поради това на М. бил издаден СУМПС дубликат с номер 282665955, което обвиняемия получил лично.Подадената от А. писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, която по силата на закона – чл. 160 ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи, е дадена пред орган на властта – служител на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР гр. Пловдив.

              На 16.09.2015г. в сектор ПП при ОД на МВР-Пловдив бил получен служебно СУМПС с № 281127824, изпратен от властите във Великобритания, тъй като същия бил подменен.При така получената информация станало известно, че подадена декларация от А. е с невярно съдържание, тъй като документа СУМПС с № 281127824 не е бил изгубен.Било образувано досъдебно производство по което П.М. бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, тъй като е прието от разследващите органи, че А. е действала без умисъл, а наказателноотговорен е М., като е извършил деянието при условията на посредствено извършителство.

               Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на обвиняемия М., показанията на свидетелите, от писмените доказателствени материали – писмо от отдел „Пътна полиция” към МВР; заявление-декларация по чл.160 ЗДвП и чл.16, ал.2 от Наредба І-157/01.10.2002г; справка за съдимост, характеристична справка, пълномощно и други, приобщени към материалите на настоящото дело по реда на НПК.

                  Приетата фактическа обстановка дава основание да се приеме, че с деянието си обвиняемият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от Наказателния кодекс.

                   От обективна страна на 07.04.2015г. в гр. Пловдив, при условията на посредствено извършителство – чрез З. А.А. от гр.  Пловдив, е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, която по силата на закона – чл. 160 ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи, е дадена пред орган на властта – служител на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР гр. Пловдив, за удостоверяване на истинността на обстоятелства, а именно, че е изгубил притежавания от него български личен документ /свидетелство за управление на моторно превозно средство с № 281127824, издадено на името на П.К.М., ЕГН ********** /за издаване на документ за самоличност на български гражданин – свидетелство за управление на моторно превозно средство.

                  От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и целенасочено се е стремял към тях. Имал е необходимите представи относно всички обективни елементи от състава на престъплението, а именно – че декларираното обстоятелство от св.А. не отговаря на истината, както и, че тя представя декларацията пред надлежен орган на властта, за да удостовери истинността на отразените в нея обстоятелства.

                     Приложената към материалите на досъдебното производство справка за съдимост установява, че М. не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, като от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Санкцията, предвидена за съответния вид престъпление, е лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Предпоставките за приложение разпоредбите на раздел ІV НК са налице. Ето защо предложението на РП-Пловдив се явява основателно и  обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него деяние, като му се наложи административно наказание.

                    При определяне размера на наказанието, което да се наложи на обвиняемия М., съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът съобрази, че деецът не е личност с висока обществена опасност, видно от приложените по делото характеристични данни, искрено съжалява за стореното, направил е пълни признания в съдебно заседание. Отегчаващи отговорността му обстоятелства по делото не се установиха, поради което и с оглед имущественото му положение, съобразено по силата на на чл.47, ал.1 НК, съдът определи наказанието глоба при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в рамките на законоустановения минимум от 1000лв. Съдът намира, че този размер е достатъчен, предвид обществената опасност на деянието и дееца, да удовлетвори целите на личната и генерална превенция на наказанието, като се въздейства предупредително и възпитателно, както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК и чл.78а, ал.1 НК, съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.П.