АНД 5751/2016 - Решение - 19-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

                                              Р     Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1642

                                           гр. Пловдив, 19.10.2016г.

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА       

 

Пловдивски районен съд, XVІІІ н. с. в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД №5751/2016г. по описа на ПРС, XVІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление НП №501 от 29.06.2016г. на Заместник – кмет ОР в Община Пловдив, упълномощен със Заповед 15ОА3157/24.11.2015г. на Кмета на Община Пловдив, с което на Х.А., ЕГН:********** за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив / НРСППППСТГП/ на осн. чл.43, ал.3 вр. чл.40, ал.3 от същата Наредба е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Т. Т., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 10.01.2016г. от *** при ОП „Общинска охрана” Н.Д.А. била наложена глоба с фиш №0002103696 на Х.А., ЕГН:**********, собственик на лек автомобил „Киа”, с рег. № ***, за това, че МПС –то е било паркирано върху тротоара на бул. „6-ти септември” № 128 в гр. Пловдив. Отразено било, че това е в нарушение на чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП, поради което и на осн. чл.186, ал.3 от ЗДвП, вр. чл.42, ал.3 от НРСППППСТГП била наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.

Срещу същия фиш постъпила жалба от Х.А., по която било образувано НАХД 474/2016г., по описа на XXII н.с. на ПРС. С разпореждане на съда от 22.01.2016г. жалбата била оставена без разглеждане, производството по същото дело било прекратено, а жалбата била изпратена по компетентност за съставяне на АУАН, съобразно разпоредбите на ЗАНН.

На 26.05.2016г. срещу жалбоподателя Х.А.  бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/  № 033913 от Н.Д.А. - *** при ОП „Общинска охрана”, за това, че на 10.01.2016г. в 19.25 часа е паркирал лек автомобил „Киа” с рег. № *** върху тротоара без разрешение на собственика на пътя или администрацията. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив. Актът не бил съставен в присъствието на жалбоподателя. 

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Х.А., ЕГН:********** за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТГП/ на осн. чл.43, ал.3 вр. чл.40, ал.3 от същата Наредба е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение. От доказателствата по делото става ясно, че лекият автомобил, собственост на жалбоподателя, е бил неправилно паркиран върху тротоар в нарушение на чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП, но не се установява паркирането да е сторено именно от жалбоподателя. Това, че той е собственик на МПС – то не може да промени горния извод. Тъй като неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност за жалбоподателя, то наказателното постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

Наред с горното следва да се отбележи, че при извършената служебна проверка съдът констатира и допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Внимателната преценка на АУАН и НП сочи, че актът е съставен извън преклузивния тримесечен срок, предвиден в чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, тъй като се твърди деянието да е извършено на 10.01.2016г., а актът е съставен на 26.05.2016г. Съобразно цитираната разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете предпоставки за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, са кумулативни, като съответния административен орган е длъжен да следи за тях служебно, а именно както за обстоятелството от извършване на нарушението да не е изтекла повече от една година, така и за обстоятелството от откриване на нарушителя да не са изтекли повече от три месеца. При липсата на която и да е от двете предпоставки, не следва да бъде съставян акт за установяване на административно нарушение, като административнонаказателното производство се явява порочно образувано още в началния си стадий.  В уредения тримесечен срок от откриване на нарушителя, който в случая е изтекъл на 10.04.2016г., контролният орган е следвало да реализира правомощията си по образуване на административнонаказателно производство, за което не е имало обективни пречки като след изтичането му, тази възможност се е преклудирала.

Като не е съобразил обстоятелството, че АУАН е съставен извън законоустановените срокове и не е прекратил производството, така както повелява чл.34, ал.1, изр.1 от ЗАНН, компетентният административен орган е допуснал издаването на един незаконосъобразен административен акт, поради което следва същият да бъде отменен на още едно основание.

Отделно от горепосоченото налице е още един съществен порок в административнонаказателната процедура. Съгласно изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя /единствено изключение прави разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН/, а съгласно чл.43, ал.1 ЗАНН, след съставянето му актът следва да бъде предявен на нарушителя за подпис или да му бъде изпратен за връчване по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН - чрез съответната служба или чрез съответната общинска администрация по местоживеенето на лицето /когато актът е съставен в отсъствието на нарушителя/. В настоящия казус, както бе посочено по - горе, актът е съставен срещу жалбоподателя Х.А., но не в негово присъствие. Няма доказателства по делото той да е бил поканен за съставяне на акта, а напротив самият актосъставител потвърждава в съдебно заседание, че не е съставил акта в присъствие на жалбоподателя, вследствие на което АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Тази разпоредба представлява важна процесуална гаранция, която осигурява в пълен обем правото на защита на нарушителя още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство. Тя е императивна и е предвидена именно да осигури възможността на нарушителя да оспори фактическата обстановка, изложена в АУАН, да представи доказателства във връзка с това оспорване и да се защити още преди произнасяне на наказващия орган. В случая, бивайки лишено от тази процесуална възможност се е стигнало до ограничаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Посочените процесуални нарушения не са от категорията нарушения в АУАН, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като от една страна са съществени, доколкото са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна не биха могли да се санират в последващ стадий на административнонаказателното производство.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                               

                                                Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №501 от 29.06.2016г. на Заместник – кмет ОР в Община Пловдив, упълномощен със Заповед 15ОА3157/24.11.2015г. на Кмета на Община Пловдив, с което на Х.А., ЕГН:********** за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив / НРСППППСТГП/ на осн. чл.43, ал.3 вр. чл.40, ал.3 от същата Наредба е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд- Пловдив.

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ