АНД 5654/2016 - Мотиви - 10-10-2016

МОТИВИ

МОТИВИ

към решение по АНД № 5654/2016 г. по описа на ПРС IХ н. с.

 

Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд Пловдив досъдебно производство 109/2016г. по описа на РУ „Полиция“ – гр.Хисаря при ОД МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А от НК спрямо обвиняемия Г.И.Г. – роден на ***г***, ***, б., българско гражданство, неженен, начално образование, не работи, неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 11.05.2016г. в с. Старосел, обл. Пловдив, по пътя за хижа „Бяло камене”, е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № ****, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 16-0273-000063/17.02.2016г., издадено от Началника на РУ на МВР – Хисаря при ОДМВР – Пловдив, връчено му лично на 26.02.2016г. и влязло в законна сила на 08.03.2016г., за управление на МПС без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като сочи, че от събраните в досъдебното производство и в хода на съдебно следствие доказателства е изяснена фактическата обстановка такава, каквато е тя в обстоятелствената част на постановлението на Районна прокуратура –Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия. Поддържам че е установено, че на 11.05.2016г. обвиняемият Г.Г. е управлявал МПС – товарен автомобил без да е правоспособен водач и е извършил това деяние, след като е бил наказан за друго, също такова деяние – за управление на МПС без да е правоспособен водач, в 1-годишния срок от определеното му административно наказание, като така е осъществил състава на престъплението по чл. 343 в, ал.2 вр. ал.1 от НК. Сочи, че предвиденото в Закона наказание за това престъпление е 3 години „Лишаване от свобода” и глоба от 500 лева до 1200 лева, поради което и доколкото с деянието не са причинени имуществени щети, то в случая са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия Г. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Предлага, предвид факта, че обвиняемият е безработен и има нередовни доходи, които са около минималната работна заплата за страната, и като се има предвид чл. 47 от НК, то на същия да се наложи административно наказание „Глоба” около минималния предвиден от Закона размер.

Обвиняемият Г., заявява, че съжалява за всичко, което е станало, няма какво друго да каже, като сочи, че е нямал избор, тъй като шефът му го е накарал. В последната си дума предоставя случая на преценката на съда.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Г.И.Г. е роден на ***г***, ***, б., българско гражданство, неженен, начално образование, не работи, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът намира за установено, че обвиняемият Г.И.Г. бил неправоспособен водач и не притежавал СУМПС. Въпреки това същия управлявал МПС, като на 28.01.2016г., в Община Хисар, на път Трети клас № 6061 – пътят за комплекс „Бяло камене“, управлявал МПС - автомобил „ГАЗ 66” с рег. № ***, без съответно свидетелство за управление, за което обвиняемият Г. бил наказан по административен ред с Наказателно постановление № 16-0273-000063/17.02.2016г., издадено от Началника на РУ „Полиция“ – Хисаря при ОДМВР – Пловдив. Същото му било връчено лично на 26.02.2016г., не било обжалвано и влязло в законна сила на 08.03.2016г..

На 11.05.2016г. обвиняемият Г. бил на работа в планината, като дейността му се състояла в товарене на дървен материал. В хода на работата си и доколкото на мястото нямало шофьор, обвиняемият Г. решил да управлява натовареното с дърва моторно превозно средство – товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № ****, което сторил от сечището до пътя, където камионът бил разтоварен. След това и въпреки, че бил неправоспособен водач, обвиняемият Г. реши отново да управлява товарния автомобил, с който да отиде до с.Старосел. В изпълнение на решението си обвиняемият Г. привел в движение товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № **** и започнал да управлява същия, като се движи по пътя с.Старосел – туристически комплекс „Бяло камене“. В този момент обвиняемият Г. се разминал с пътуващите в служебен автомобил свидетели К. И. и И. П. – служители в РУ „Полиция“ – Хисаря при ОДМВР – Пловдив, които решили да спрат за проверка товарния автомобил. При това двамата свидетели установили, че същото МПС – товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № **** било управлявано от обвиняемия Г., който заявил, че е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС. На място пристигнал и свидетеля П. Г. – *** в РУ „Полиция“ – Хисаря при ОДМВР – Пловдив, който след справка от системата, потвърждаваща обстоятелството, че Г. е неправоспособен водач, съставил срещу последния АУАН с бланков номер 375365 от 11.05.2016г. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, който обвиняемият подписал без да отрази възражения.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както следва:

Възприетата фактическа обстановка се установява от показания на свидетелите К. Т. И., И. М. П. и П. В. Г..

Свидетелят к. Т. И. сочи, че на 11.05.2016г. по разпореждане на началника РУ „Полиция“ – Хисаря при ОДМВР – Пловдив, заедно със свой колеги, бил изпратен да окаже съдействие на горските инспектори при ДГС – Хисаря, при което, около 17:30 часа на същата датата, докато пътувал със служебния автомобил по пътя с.Старосел – туристически комплекс „Бяло камене“, забелязал товарен автомобил, който заедно с колегата си спрял, с оглед проверка за нарушение на Закона за горите. При проверката констатирал, че същото МПС - товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № **** било управлявано от обвиняемия Г., който заявил, че е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС, предвид което на място бил извикан свидетеля П. Г. – *** в РУ „Полиция“ – Хисаря при ОДМВР – Пловдив. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От последните се установява, че обвиняемият Г. управлявал МПС – товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № ****, не представил свидетелство за управление на МПС, признал, че няма такова.

Свидетелят И. М. П. посочва, че на 11.05.2016г. по разпореждане на началника РУ „Полиция“ – Хисаря при ОДМВР – Пловдив, заедно със свой колеги, бил изпратен да окаже съдействие на горските инспектори при ДГС – Хисаря, при което, около 16:30 часа на същата датата, докато пътувал със служебния автомобил по пътя с.Старосел – туристически комплекс „Бяло камене“, забелязал товарен автомобил, който заедно с колегата си спрял, с оглед проверка за нарушение на Закона за горите. При проверката констатирал, че същото МПС - товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № **** било управлявано от обвиняемия Г., който заявил, че е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС, предвид което на място бил извикан свидетеля П. Г. – *** в РУ „Полиция“ – Хисаря при ОДМВР – Пловдив. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От последните се установява, че обвиняемият Г. управлявал МПС – товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № ****, не представил свидетелство за управление на МПС, признал, че няма такова.

Свидетелят П. В. Г. сочи, че на 11.05.2016г. работил по график като ***, като около 17:00 часа получил сигнал от свой колеги за установено лице, управлявало товарен автомобил по пътя с.Старосел – туристически комплекс „Бяло камене“, без да притежава свидетелство за управление на МПС. Пристигайки на мястото свидетелят Г. установил товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № **** и обвиняемият Г., самоличността на който била вече установена от полицейските служители. След като направил справка в системата  свидетелят Г. установил, че обвиняемият Г. бил неправоспособен водач и вече имал констатирани нарушения на чл.150 от ЗДвП, след което съставил срещу обвиняемия АУАН с бланков номер 375365 от 11.05.2016г.. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От последните се констатира, че обвиняемият Г. бил и установен от служители на МВР да управлява товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № ****, както и че бил неправоспособен водач, за което му било съставен АУАН.

Така описаната възприета от съда фактическа обстановка се установява и от дадените в хода на досъдебното производство и пред съда обяснения на обвиняемия Г. който сочи, че на инкриминираната дата 11.05.2016г. бил на работа, същия ден нямало шофьор за товарния автомобил „ГАЗ“, поради което решил той да управлява същото МПС, защото знаел как, макар да нямал свидетелство за управление на МПС. При това на асфалтовия път с.Старосел – туристически комплекс „Бяло камене“ се разминал с кола на МВР, след което бил спрян за проверка. Сочи още, че е шофирал без „книжка“, както и че е получил Наказателно постановление № 16-0273-000063/17.02.2016г., издадено от Началника на РУ на МВР – Хисаря при ОДМВР – Пловдив, като не е обжалвал същото. Последните обяснения напълно кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото и следва да бъдат кредитирани от съда като правдиви. От тях се установява обстоятелството, че на 11.05.2016г. обвиняемия Г. е управлявал МПС - товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № ****, че е неправоспособен шофьор, както и момента на влизане в сила на Наказателно постановление № 16-0273-000063/17.02.2016г., издадено от Началника на РУ на МВР – Хисаря при ОДМВР – Пловдив.

 На основание чл.378 ал.2 от НПК, съдът преценява и събраните по досъдебното производство писмени доказателства, както следва – заверено копие от АУАН с бланков номер 375365 от 11.05.2016г., от който се установява факта на сторената на същата дата проверка от служители на ОД МВР – Пловдив на обвиняемия Г., заверено копие от заверено копие от наказателно постановление Наказателно постановление № 16-0273-000063/17.02.2016г., издадено от Началника на РУ на МВР – Хисаря при ОДМВР – Пловдив, от което се установява факта на наказване на обвиняемия Г. за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, както и това, че същото наказателно постановление е връчване на обвиняемия на 26.02.2016г., справка за нарушител/водач, от която се установява, че обвиняемият Г. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и че Наказателно постановление № 16-0273-000063/17.02.2016г., издадено от Началника на РУ на МВР – Хисаря при ОДМВР – Пловдив е в сила.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия обвиняемият Г.И.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

За това, че на 11.05.2016г. в с. Старосел, обл. Пловдив, по пътя за хижа „Бяло камене”, е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № ****, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 16-0273-000063/17.02.2016г., издадено от Началника на РУ на МВР – Хисаря при ОДМВР – Пловдив, връчено му лично на 26.02.2016г. и влязло в законна сила на 08.03.2016г., за управление на МПС без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство

         ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

         Деянието е извършено от обвиняемият Г. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. В случая е очевидно, че обвиняемият е нямало как да не знае, че не притежава СУМПС, както и че е за последното му е наложено административно наказание, доколкото съгласно установеното, лично му е в бил връчен препис от същото.

Ето защо съдът призна обвиняемия Г.И.Г. – роден на ***г***, ***, б., българско гражданство, неженен, начално образование, не работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 11.05.2016г. в с. Старосел, обл. Пловдив, по пътя за хижа „Бяло камене”, е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „ГАЗ 66” с рег. № ****, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 16-0273-000063/17.02.2016г., издадено от Началника на РУ на МВР – Хисаря при ОДМВР – Пловдив, връчено му лично на 26.02.2016г. и влязло в законна сила на 08.03.2016г., за управление на МПС без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

Въпреки горното съдът намери, че обвиняемият Г. следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това деянието по чл.343в, ал.2 от НК да е извършено във връзка с чл.343в, ал.1 от НК. Няма данни и в постановлението не се твърди обвиняемият Г. да е лице, управлявало моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, като по никакъв начин не консумира състава на същото престъпление. На следващо място и след изменение разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК с ДВ, бр. 74 от 2015 г., последната не препраща към чл.343в, ал.1 от НК и по отношение на наказанието. Ето защо и съдът намери, че обвиняемият Г.И.Г. следва да бъде ОПРАВДАВАН по първоначално повдигнатото обвинение, а именно престъплението по чл.343в, ал.2 от НК да е извършено във връзка с чл. 343в, ал.1 от НК.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК

         Установява се още, че обвиняемият Г.И.Г. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Също така, предвиденото в НК наказание за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК е лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. При осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни  имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на обвиняемия Г. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла на чл.343в, ал.2 от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл.343в, ал.2 от НК, както следва – обвиняемият Г. е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.343в, ал.2 от НК е лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева, обвиняемият Г. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това обвиняемият Г. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК

При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на смекчаващи такива, а именно – относително младата му възраст, също и признанието на вината по така повдигнатото обвинение, показваща критичност към извършеното, изразеното съжаление. Ето защо съдът намери, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото. 

 

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.