АНД 5589/2016 - Решение - 04-10-2016

Решение по Наказателно дело 5589/2016г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1540

гр. Пловдив, 4.10.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 30.09.2016г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Катя Чокоевска, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5589/2016 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № I- 2240 издадено от Директора на ОДБХ-Пловдив, с което на ЕТ „Й. Р.-**“ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.

          Жалбоподателят, ЕТ „Й. Р.-**“, обжалва цитираното НП, като сочи конкретни пороци на същото- неправилна квалификация на нарушението по чл. 12 ЗХ, непосочване на коя от хипотезите на нормата е осъществена, непосочване в АУАН и НП на време, място и изпълнително деяние на нарушението, недоказаност на посочената в НП фактическа обстановка, липса на компетентност на лицето издало наказателното постановление, недостатъчна индивидуализация на проверявания субект в констативния протокол въз основа на който е издаден АУАН, пороци при връчване на наказателното постановление.

          Въззиваемата страна оспорва така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

          Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.  

          Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

          От представените по делото доказателства се установява, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от териториално и материално компетентно лице. Неоснователно е в този смисъл изричното възражение срещу компетентността на лицето издало наказателното постановление. В чл. 49, ал.2  от Закона за храните е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния компетентен орган в зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението. От законовата разпоредба следва принципа, че компетентния административно наказващ орган се определя в зависимост от териториалната структура към която принадлежи актосъставителят. Видно от АУАН и представената от въззиваемата страна Заповед от 06.07.2016г. издалото АУАН лице М.П. е на длъжност главен инспектор отдел КХ при ОДБХ- Пловдив. От това следва, че съответния компетентен орган да издаде наказателното постановление е Директора на ОДБХ-Пловдив. Персоналната компетентност на издалото НП лице К. Я. се установява от представената от въззиваемата страна Заповед от 17.08.2015г.

          При извършената служебна проверка съдът не установи да са били допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.

          На първо място следва да се отбележи, че пороците при връчване на НП не могат да бъдат самостоятелно основание за неговата отмяна, както твърди жалбоподателят. Те могат да имат отношение към преценка за спазване/ неспазване на срока за обжалване. В настоящия случай съдът е приел, че жалбата е подадена в срок, поради което жалбоподателят не е лишен от възможност да оспори законността на наказателното постановление по същество и евентуални нарушения при връчване на НП, не могат да бъдат съществени. Видно от приложеното по делото известие за доставяне такива нарушения не са и допуснати.

          В наказателното постановление нарушението е детайлно описано по време, място на извършване и  изпълнително деяние- а именно на 26.07.2016г. в обект: склад, находящ се в складово помещение 33, Стоково тържище „Родопи-95“ АД, землище на с. Марково, община „Родопи“, област Пловдив, масив 106, ЕТ „Й. Р.-**“ е стопанисвал горепосочения обект и е извършвал търговска дейност с плодове и зеленчуци без да има Удостоверение за регистрация по чл. 12 от ЗХ. Подробно са посочени храните, които са били складирани и търгувани  в склада: 1700кг- домати, 150кг - тиквички, 700кг –ябълки.

          Посочената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Стопанисването на склада от жалбоподателя е видно от Договор за отдаване под  наем на търговски обекти и площи 216/18.08.2016г. Извършването на търговска дейност се установява, от показанията на актосъставителя, който при разпита си в съдебно заседание с положителност твърди, че лично е възприел продажбата на хранителни продукти от склада срещу заплащане и касова бележка.  В т. 60 от ДР на Закона за храните е дадено легално определение на понятието Търговия /което следва да се приеме за аналогично на търговска дейност/ за нуждите на закона. Под това понятие се разбира процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.  В случая показанията на актосъставителя доказват една от предвидените форми на осъществяване на търговска дейност, а именно продажба на храни. Вида и количеството на продаваните стоки, посочени в НП се установяват от представения по преписката Формуляр за проверка за съответствие, подписан без възражения лично от Й. Р. Наличието на въпросните хранителни продукти не е и спорно между страните, доколкото в жалбата се намира признание, че те са се намирали в склада, но с твърдение, че са били оставени там на временно съхранение. Липсата на Удостоверение за регистрация по чл. 12 от ЗХ не е спорна между страните.

          В АУАН е дадена същата словесна формулировка на времето, мястото и изпълнителното деяние на нарушението, както в НП. Направено е и изрично препращане за детайлизиране на нарушението към Констативен Протокол 0033276.  Констативния протокол е подписан лично от Й. Р., като същия е посочен като лице присъствало на проверката и съставяне на протокола, от което следва, че елементите на нарушението посочени в протокола са му известни.

          Действително точните количества и вид храни, посочени в НП, не са посочени в АУАН. В този смисъл е налице разминаване между НП и АУАН. Нарушението обаче не е съществено, доколкото, както се спомена храните са индивидуализирани по вид и количество, идентични с тези в НП, във Формуляр за проверка за съответствие. Същият е подписан лично и без възражения от Й. Р., което означава, че количеството стоки, което ще му бъде вменено в нарушение,  му е било известно и в този смисъл правото му на защита не е нарушено.

          Неоснователен е доводът за допуснати нарушения в индивидуализацията на субекта в констативния протокол 0033276. В същия е посочено наименованието на фирмата,  стопанисваща процесния склад- ЕТ „Й. Р.-**“, седалището и адреса на управление: гр. К., ул. В. Л. **, както и управителя, който в случая с ЕТ е самия едноличен търговец- Й. Р. Настоящият състав намира, че посочените белези са напълно достатъчни за индивидуализиране на субекта-нарушител.

          Описаното покрива състава на административното нарушение визирано в чл. 42, ал.2 вр. чл. 12, ал.1 ЗХ, като в този смисъл е неоснователен изричния довод на жалбоподателя в тази насока. Както в АУАН, така и в НП нарушението е посочено както с цифрова квалификация, така чрез изписване с думи състава на нарушението-извършване на търговска дейност без издадено Удостоверение за регистрация, което в максимална степен гарантира правото на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено във вина.            

          Наложеното наказание е в рамките на установения в  чл. чл. 42, ал.2 вр. чл. 12, ал.1 ЗХ минимум, като не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.  

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № I- 2240 издадено от Директора на ОДБХ-Пловдив, с което на ЕТ „Й. Р.-**“ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.

 

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.