АНД 5530/2016 - Мотиви - 03-11-2016

МОТИВИ по АНД № 5530/2016 година, ПРС, НО, 4-ти състав

МОТИВИ по АНД № 5530/2016 година, ПРС, НО, 4-ти състав

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

Районна прокуратура - гр. Пловдив с Постановление от 31.08.2016 година е направила предложение обвиняемият Д.В.Г. с ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за извършено от него престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 и т.12 вр с. чл. 130, ал.2 от НК, което се е изразило в това, че на 26.12.2015г. в гр. Пловдив, като длъжностно лице – ***** в „Автотранс – 2000“ ООД гр. Пловдив при изпълнение на службата си и по хулигански подбуди е причинил на Т.А.М. лека телесна повреда, която се изразява в контузия на лицето, представена с хиперемия / зачервяване/ на лявата буза, довела до болка и страдание без разстройство на здравето.

Представителят на Районна Прокуратура – гр. Пловдив се явява в съдебно заседание и поддържа направеното предложение. Дава становище, че обвиняемия е осъществил престъплението съгласно вмененото му обвинение и затова следва да бъде признат за виновен. Предлага, в предвид наличието на всички обективни предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер, с оглед възрастта на обвиняемия, имотното му състояние и признанието на вината.

Обвиняемият Д.В.Г. се явява в съдебно заседание и се признава за виновен, не желае да дава обяснения. Признава се за виновен.

Упълномощеният защитник на обвиняемият, адв. Е.Х. също счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му престъпление според изложените в постановлението факти. Затова моли да му бъде определено и наложено минимално наказание.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

 

Обв. Д.В.Г. - роден на *** *** ***, български гражданин, със средно обрачовапие, работещ ***** в „Автотранс 2000" гр.Пловдив, неженен, неосъждан с ЕГН **********.

Обв.Д.Г. работел като ***** в „Автотранс 2000" ООД в гр.Пловдив от 27.05.2014 год. Съгласно длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност с която той е бил запознат лично на същата дата в пункт I „Основни дльжностни задьлжения" са му вменени следните задължения: т. I „Продава билети и изисква за проверка карти": т.2 „Преди излизане от гаража получава от диспечера билети" и т.3 „След приключване на работната смяна се отчита па диспечера", които го квалифицират каго „длъжностно лице" по смисъла на чл. 93 т.1 б."б" от ПК

На 26.12.2015г. обв.Г. бил на работа, каго изпълнявал служебните си задължения в автобус с рег.№ ****** на „Автотранс - 2000" ООД гр.Пловдив движещ се по линия на градския транспорт №99 в гр.Пловдив и управляван от св.Р.Х..

В късния следобед св.П.П. и св.Т.М. и двамата на 14 години, се качили в автобуса от спирката на градския транспорт, която се намира в северния край на тунела, като пьтували в посока oт центъра към ЖР "Тракия". Обв.Г. проверил картите им ча пътуване в градския транспорт и седнал на мястото зад шофьора. По същото време в автобуса пътувала св.Г.П. и други не- установени но делото лица.

Двамата свидетели П. и М. се заговорили с един от тях -  възрастен мъж, който ги попитал дали спортуват, на което те дали положителен отговор. Тъй като в автобуса нямало много пътници той поискал да узнае дали могат да направят набирания па металния лост в автобуса предназначен за държане на пътниците. П. и М. казали, че могат и след това за да потвърдят думите си първо св.П. направил седем набирания, а слег него и св. М.. Когато втория приключил при тях отишъл обв.Г. и им поискал по 1 лев за да ги таксува, те обаче показали картите си за пътуване и казали, че нямат пари. Toгaвa обв.Г. хванал с лявата си ръка св.М. за врата и с дясната ръка му ударил шамар в областта на лицето, като го нарекъл „пикльо“. Тогава възрастният мъж, който бил ги предизвикал да правят набиранията, направил забележка на обвиняемия за държането му, но последния му качал да млъкне, че иначе ще удари и него. Възмутена от поведението на обв.Г. св.Н. също му направила забележка. но гой и на нея казал да мълчи и да не му се репчи.

 

 

         


След като и други пътуващи в автобуса му направили забележка за държането му обв.Г. отишъл и седнал на мястото зад шофьора и продължил пътуването си. През това време св.Т.М. се обадил на баща си св.А.М.. който след като узнал какво се е случило пресрещнал автобуса па спиркага на „.Мебелна къща“ и се качил в него. Там намерил синът си със силно зачервена от удара нанесен му от обвиняемия лява буза. Св.А.М. потърсил сметка на обв.Г. за поведението му, но той започнал да говори как св. Т.М. му бил посегнал да го удари и за това, че той му е отвърнал, но тогава пътуващите и автобуса започнали да опровергават думите му. След като слязъл от автобуса св.А.М. съобщил за инцидента па тел.112.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - самопризнанието на обвиняемия Г., което се подкрепя от съдебно-медицинско удостоверение № 1356/2015г., писмени доказателства – копие на трудов договор и длъжностна характеристика, показанията на св. А. М., на св. П.В. П., на Т.А. М., показанията на св. Р.И.Х., показанията на св. Г.Н. Н. дадени пред съдия, съдебно-медицинска експертиза по писменни данни № 105/2016г., справка за съдимост, характеристична справка.

По делото не се спори, а и несъмнено се установява, че обв. Г. е работел на длъжност „*****“ в „Автотранс 2000" ООД в гр.Пловдив от 27.05.2014 год. Установява се и че на процесната дата 26.12.2015г. обв. Г. е бил на работа като е изпълнявал служебните си задължения в автобус с рег. № ***** стопанисван от „Автотранс – 2000“ ООД като в късния следобед на деня в автобуса се качили св. П.П. и св. Т.М.. Тези обстоятелства са категорично доказани видно от служебна бележка изх. № 026/02.02.2016г. /л. 24 от досъдебното производство/, както и от показанията на св. П.П., св. Т.М. и св. Г. Н.. Показанията им са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират с останалия по делото доказателствен материал. Ето защо същите се кредитират относно тези обстоятелства.

След като децата са се качили, видно от показанията им, същите били запитани от възрастен мъж – неустановен по делото, дали могат да направят набирания на релсата/металния лост, който служи за придръжане на пътниците в автобуса. След като отговорили положително, за да докажат думите си, направили набирания на металния лост. Това провокирало *****а – обв. Г., който поискал да таксува св. П. и св. Т.М., при което след като получил отказ от тяхна страна, обвиняемият хванал св. Т.М. и го ударил с плесник в областта на бузата и ухото като го нарекъл „пикльо“. Тези обстоятелства категорично се установяват от показанията на непосредствените очевидци – св. П., Т.М. и св. Н., които лично са възприели нанасянето на удар – плесник по бузата и ухото на пострадалия, придружен с отправянето на обидни думи. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на бащата на пострадалото лице – св. А. М., който след като е пристигнал на мястото на произшествието е заварил сина си със силно зачервена буза, видимо стресиран и доста уплашен. На въпроса на св. А. М. към обв. Г. защо е ударил сина му, последният заявил, че момчето го било нападнало – обстоятелство, което остава изолирано и неустановено по делото – така напълно незаинтересования св. Н. казва, че децата по никакъв начин не са провокирали поведението на обв. Г., нито са се държали грубо или са го обидили. Изолирани остават и показанията на св.Р.Х. – шофьор на автобуса / л. 38 от досъдебното производство/, който не е видял нищо от случващото се, а прави единствено предположение, че обв. Г. не би ударил дете. Христев е възприел обстоятелствата след пристигането на св. А. М. като до този момент е видял, че децата се катерят по седалките – обстоятелство, което никой от останалите свидетели не възпроизвежда.

Телесното увреждане се доказва по несъмнен начин видно от съдебно-медицинската експертиза, според която на св. Т.М. е била причинена контузия на лицето, представена с хиперемия/зачервяване/ на лявата буза.

Горните факти се признават от обв. Г.. Същият не оспорва нанасянето на удар по бузата и ухото на св. Т.М., както и че е отправил обидни думи към него. Не се установи провокация от страна на пострадалия нито с думи, нито чрез действия.

От представеното и прието по делото свидетелство за съдимост се установи, че обв. Г. е неосъждан.

От правна страна съдът намери следното

С поведението си обв. Г. е осъществени от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 131, ал.1, т. вр. с чл. 130, ал.2 НК – при изпълнение на служебните си задължения като „*****“ е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди. Изпълнителното деяние е извършено на място, време и по начин, който е предизвикал възмущението на множество хора, деянието е извършено спрямо непълнолетно лице, което не може да се защити, същото е засегнало отрицателно телесния интегритет на пострадалото лице, като му е причинило болка и страдание без разстройство на здравето. Обв. Г. в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ НК е проявил агресия на работното си място, което е в разрез с установения морал и етика при общуването с членовете на обществото с което е изпълнил квалифициращия признак на хулиганските подбуди.

От субективна страна, деянието е осъществено при пряк умисъл - деецът е съзнавал поведението си, съзнавал е че нанася телесно увреждане на непълнолетно лице, разбирал е че нарушава етичните правила и норми в общуването, показал е пълното им незачитане като е поставил собственото си увлечение над тях, предвиждал е че с нанасянето на удара ще предизвика целеното травматично увреждане, като е възприемал последното като своеобразна форма на наказание спрямо пострадалия. Тази форма на наказание е осъществена публично с цел да бъде постигнал превъзпитателен според обв. Г. ефект. Деецът също така е съзнавал, че деянието е проява на хулиганство и е целял да покаже незачитането на обществения ред и спокойствие с което е предизвикал възмущението на останалите присъстващи в автобуса лица.

По наказанието.

Съдът намира, че законосъобразно е било направено предложение от Районна Прокуратура – Пловдив за освобождаване на обвиняемия Г. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като са налице всички комулативно изискуеми предпоставки на тази норма. За посоченото по-горе деяние по чл.131, ал.1, т.2, т12 вр. с чл. 130, ал.2 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и към момента на извършване на настоящото деяние спрямо него до този момент не е прилаган този институт, като не са налице и причинени от деянието имуществени вреди. С оглед на гореизложеното съдът намира, че на основание чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК обвиняемия следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност. Съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства – липса на други противообществени прояви, добрите характеристични данни, признанието на вина, имотното състояние на обв. Г. и неговата възраст. Не се отчетоха отегчаващи вината обстоятелства. Затова на обвиняемия при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК и при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като най-съответно на извършеното следва да се наложи административното наказание глоба, определена в минимален размер от 1000.00 /хиляда/ лева. По-висок размер на глобата би била неоснователна репресия спрямо обв. Г. предвид на обстоятелството, че за поправянето и превъзпитанието му настоящата инстанция счита, че глоба в минимален размер е достатъчна.

Съдът е убеден, че така определеното и наложено административно наказание ще спомогне в най-пълна степен да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, ще спомогне да се поправи обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави, ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления, ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото и ще допринесе според становището на съда за целите на специалната и генералната превенция.

Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред.

На основание чл. 189, ал.3 НПК следва обв. Г. да бъде осъден да заплати направените от него разноски в досъдебното производство в размер на 76 лева.

По делото няма веществени доказателства поради което и настоящата инстанция не се произнася по този въпрос.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК съдът се произнесе с решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Т.К.