АНД 5372/2016 - Решение - 05-10-2016

Решение по Наказателно дело 5372/2016г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1553

гр. Пловдив, 05.10.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА

                                                                                        

          при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5372/2016 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 16-001093/25.07.2016 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Пловдив, срещу „Розата” ООД, ЕИК: 130697830, с което на същото е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Жабоподателят, „Розата” ООД, обжалва посоченото НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Оспорва се изводът на наказващия орган, че в конкретния случай е налице трудово правоотношение, като в тази връзка са наведени твърдения, че между дружеството и лицето Ю.Г.Н. е бил сключен граждански договор. Предвид това се претендира за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда”, оспорва основателността на жалбата, като моли обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, издадено при спазване на изискванията на ЗАНН, да бъде потвърдено.

От фактическа страна се установява следното:

При извършена проверка на 01.06.2016 г. от служители при Дирекция „Инспекция по труда”, на обект, стопанисван от „Розата” ООД, представляващ масив от маслодайни рози, намиращ се в землището на  с. Михилци, общ. Хисар, било установено, че от страна на дружеството е приет на работа, като работник лицето Ю.Г.Н., при съществуващи елементи на трудово правоотношение, а именно: установено работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и обжалваното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, в това число от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Видно от показанията на свид. В.П.Б. – ... в Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Пловдив, същата е посочила, че към момента на проверката, в обекта се намирали двама мъже, единят от които бил Ю.Г.Н.. В разговор с проверяващите последният споделил, че работи в масива като ..., с работно време от 08.00 до 17.00 часа и с месечно възнаграждение от 400 лева. Същите обстоятелства отразил и в представената му Справка по чл. 402 КТ, в която посочил, че има сключен догор, без да посочи какъв – трудов или граждански. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се явяват последователни, логични, изхождащи от обективен източник и съответни на наличните по делото доказателства.

Видно от приложената по преписката Справка по чл. 402 КТ от 09.07.2015 г., попълнена саморъчно Ю.Г.Н., в нея същият е отразил, че работи в обекта от януари 2016 г. на длъжност „..., ...”, с установено работно време от 08,00 ч. до 17,00 ч., с  почивен ден и уговорено трудово възнаграждение 420.00 лева на месец.

По делото е приложен и препис от Граждански договор от 22.02.2016 г., сключен между „Розата” ООД, като възложител и Ю. Н., като изпълнител, със срок на договора 30.06.2016 г., с предмет помощна работа в селското стопанство с нерегламентирано работно време и с уговорено възнаграждение 400.00 лева – до април 2016 г и 400 лева – до юни 2016 г. Съдът не кредитира този документ, доколкото същият, като частен документ, не притежава достоверна дата, поради което няма обвързваща доказателствена сила и не е годен самостоятелно да докаже обстоятелството, че на посочената дата страните по него са били обвързани от посоченото гражданскоправно отношение.

По делото като свидетел е бил разпитан и самият работник – свид. Ю.Г.Н.. При преценката дали и доколкото да кредитира показанията на този свидетел, съдът взе предвид обстоятелството, че понастоящем свидетелят се намира в трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател, което предполага наличие на интерес свидетелят със своите показания да се стреми да подпомогне тезата на своя работодател, тъй като се  намира в икономическа зависимост от него. В своите показания същият е заявил, че е започнала работа в дружеството през месец февруари 2016 г., че не е имал работно време, а се е отзовавал при повикване, като работата му се изразявала в подпомагане на ...а и ...а, както и обща работа – разпъване на маркучи, запалване на помпата, полагане на тор и пр. Свидетелят е заявил, че уговорката е била да работи няколко дни в седмицата при необходимост, за което му се заплащало на тримесечие по 400 лева. По отношение на попълнената от него Справка по чл. 402 КТ е посочил, че част от данните са му били продиктувани от проверяващите, което в последствие е отрекъл, посочвайки че самостоятелно е решавал какво да впише на длъжност и възнаграждение. Посочил е също така (без да уточни защо държи да го посочи), че към момента на извършване на проверката е бил употребил алкохол (с което създаде убеждение у съда, че същият с показанията си цели да благоприятства тезата на дружеството-жалбоподател), уточнявайки все пак, че не е бил алкохолно повлиян. Заявил е и, че в последствие е сключил трудов договор с дружеството-жалбоподател, като на практика изпълнявал същите задължение както по време на действието на гражданския договор. Съдът не кредитира тези показания в частта, в която свидетелят е посочил, че е попълвал Справката по чл. 402 КТ под давлението на проверяващите, доколкото самият той опроверга частично това свое изявление още в съдебно заседание, може би осъзнавайки нелогичността на същото, а и доколкото противното се установява от показанията на свид. Б., чиито показания съдът не намиери причина да не кредитира. Извод за ненамеса на проверяващите се извлича и от непълно попълнената справка, доколкото в същата е посочено, че договор е сключен, но не е подчертано какъв-трудов или граждански. Така или иначе от показанията на Н. се потвърждава категорично установеното обстоятелство, че понастоящем същият има сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател, като на практика трудовите му задължения са същите като при действието на гражданския договор. Предвид всичко гореизложено, съдът кредитира показанията на свид. Н. с известна критичност, и то само в посочените части.

Като свидетели по делото са били разпитани и други двама служители на дружеството-жалбоподател, а именно: свид. А.Д.Д. (...) и свид. С. Д. А. – .... В своите показания свид. Д. (понастоящем с преустановени трудови правоотношения с жалбоподателя) се потвърждава обстоятелството, че свид. Н. е работел в масива на Розата ООД като общ работник, подпомагайки дейността по обработката на розовия масив. Съдът намира, че показанията на този свидетел следва да се кредитират, доколкото не се намират в противоречие с друг доказателствен източник. Същото следва да се посочи и за показанията на свид. А., от чийто показания се потвърждават горните обстоятелства, като се установява, че в случая се касаело за биопродукция с цена за килограм около 5лв., поради което лично управителят нощем пазел продукцията от набези. Въпреки че тази свидетелка и понастоящем се явява в трудови правоотношения с жалбоподателя, което се явява хипотетично основание същата да не е обективна, съдът не констатира основания за това, доколкото показанията на тази свидетелка се явяват в съответствие с кредитирания доказателствен материал.

Тази фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай няма спор по фактите, доколкото в жалбата не се оспорва, че на посочените в НП дата и място в обекта на дружеството-жалбоподател е установен Ю.Н., който извършвал помощна дейност в процесния розов масив. Спори се единствено по обстоятелството дали същият е предоставял работна сила, при установени характеристики за трудово правоотношение или е извършвал дейност за постигане на определен резултат, за което бил сключен и граждански договор.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява с категоричност, че в нарушение на трудовото законодателство, на посочената в НП дата и място в обекта, стопанисван от „Розата” ООД, от страна на същото е приет на работа, като работник лицето Ю.Н., при съществуващи елементи на трудово правоотношение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.

От събраните по делото доказателства се установи, че лицето Ю.Н. е бил приет на работа, макар и с нерегламентирано работно време, но зависещо изцяло от волята на работодателя, което е доказателство за наличието на отношения на власт-подчинение, типични за трудовите правоотношения и съвсем нехарактерни за гражданските такива, където страните са равнопоставени. Налице е и установено работно място – розовият масив, стопанисван от жалбоподателя, както и уговорено трудово възнаграждение за престирания труд - все обстоятелства, типични за  едно трудово правоотношение, което в конкретния случай не е било скрепено в изискуемата от закона форма – писмен трудов договор, поради което правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Обстоятелството, че ангажираността на работника не е била всекидневна също не изключва приложението на трудовото законодателство, доколкото именно с цел предотвратяване на подобни случаи, законодателят е предвидил изключително богата уредба, позволяваща дори сключването на трудов договор за работа през определени дни от месеца или трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, които се сключват за длъжности и работни места, при които няма пълна месечна натовареност и няма възможност за уплътняване на пълно или дори непълно работно време.

Представеният по делото Граждански договор, не е годен да промени вече възприетия извод за наличие на трудово правоотношение, доколкото е видно, че в същия липсва посочване на трудов резултат. Посоченият предмет „помощна работа в селското стопанство“ предполага престиране на работна сила, което е иманентна характеристика именно на трудовото правоотношение. Последното още веднъж потвърждава обстоятелството за наличие на трудови правоотношения, които не са били скрепени в предвидената форма.

Доказателство за това, което се явява и своеобразно признание на нарушението е и обстоятелството, че непосредствено след извършване на процесната проверка „Розата“ ООД е сключило трудов договор с работника Ю.Н., като от показанията на последния се установи, че трудовите му задължения са същите както и преди сключването на трудовия договор.

Поради посочените по-горе съображения, съдът прие, че в конкретния случай са налице трудовоправни отношения, прикрити под формата на гражданскоправни такива, поради което правилно е била наложена санкция за извършено административно нарушение.

Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на дружеството-жалбоподател, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Не се споделя доводът за неправилно посочване на местоизвършване на нарушението. Дори и да се приеме, че процесният масив административно принадлежи към землището на община Хисар, същото не се отразява на законосъобразността на администартивнонаказателното производство, доколкото същото непроменя нито компететнтността на Инспекцията по труда, нито подсъдността на настоящето дело, нито пък се е отразило на правото на защита, доколкото видно от самата жалба, жалбоподателят е пределно наясно за кое място става въпрос. Нещо повече - всички свидетели в своите показания са посочили че масивът се намира в близост до с. Михилци, а видно от показанията на свид. Б., при разговор с управителя на дружеството, същият е потвърдил, че масивът е негов, т.е. в нито един момент не е съществувало съмнение за никого, за кой масив става въпрос, нито къде се намира той. Очевидно е че в случая се цели обосноваването на извод за формално нарушение, въз основа на което обжалваното НП да бъде отменено, предвид несъмнената доказаност на самото нарушение.

Не се споделят и доводите за погрешна правна квалификация. Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В конкретния случай вмененото нарушение на дружеството-жалбоподател е това, че е допуснало до работа работник, при наличие на елементи на трудово правоотношение, без да е бил сключен с него трудов договор в писмена форма. Видно е, че така описаната словесна квалификация е изцяло съответна на цифровата такава по чл. 62, ал. 1 КТ. Правилно е направена и връзка с чл. 1, ал. 2 КТ, доколкото за да е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, следва преди всичко да е налице трудово правоотношение.

Следва да се посочи, че съдът не възприе тезата на процесуалния представител на жалбоподателя за приложение на нормата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като в случая не може да се сподели изводът за липса или за малозначителност на обществената опасност на деянието. Касае се за деяние, което не само е ощетило хазната, но и самия работник, като за посочения период от време го е лишило от всички социални рискове, което на фона на рисковата дейност, извършвана от работника, налага извод дори за завишена опасност на процесното деяние.

Не случайно и с нормата на чл. 415в, ал. 2 КТ е изключена възможността процесното деяние да бъде квалифицирано като маловажен случай, което е несъмнена индиция, че волята на законодателя е била безкомпромисно отношение към подобен род деяния, тъй като същите засягат изключително важни обществени отношения.

Въпреки гореизложеното, съдът намери, че в случая е налице основание процесното НП да бъде изменено, акто размерът на наложената санкция бъде намален. Съгласно чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. При преценката на законосъобразността на наложеното наказание съдът счете, че в случая необосновано е наложена санкция над предвидения в закона минимум, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за това дружеството и друг път да е било санкционирано за същото или за друго нарушение на КТ. Ето защо и доколкото в случая съдът не отчете наличието на отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагането на имуществена санкция над предвидения в закона минимум, съдът счете, че същият следва да бъде редуциран до 1 500 лева, като намира, че този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на ЗАНН.

 

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ІII н. с.

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-001093/25.07.2016 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Пловдив, срещу „Розата” ООД, ЕИК: 130697830, с което на същото е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда като

          НАМАЛЯВА размера на „имуществената санкция” на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК