АНД 5215/2016 - Решение - 14-10-2016

Решение по Наказателно дело 5215/2016г.

 Р Е Ш Е Н И Е  

№ 1613

 

гр.Пловдив, 14.10.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на шеснадесети септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА 

като разгледа АНД № 5215/2016г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-1030-001584 от 28.04.2016г., издадено от Й. П. М., на длъжност *** към ОД МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на П.Д.И., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.177, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като се сочи, че в последното, както и АУАН, въз основа на който същото е издадено, липсва описание на нарушението – данни за размерите на ППС, общата маса и натоварването на осите, както и че по същество не е посочена разпоредбата и нормативния акт, към който препраща посочената като нарушена норма. Последното се сочи като недопустимо, доколкото жалбоподателят следва да бъде информиран относно елементите от състава на нарушението, като последният трябва да бъде наясно с всички факти от състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Поддържа се, че не са ясни начина и средството с които са извършени замерванията на твърдените превишения, което може да бъде сторено само от служители на АПИ с уреди, посочени в Закона за измерванията, а не със споменавания в наказателното постановление фотоапарат. Отделно от горното се сочи, че в случая е налице Разрешително № РП-2818/21.12.2015г. по смисъла на Наредба 11 , издадено от МРРБ, за превозвача „***“ ООД, като в случая единствено по технически причини посочения в същото влекач е заменен с напълно адекватен такъв от същата марка, вид и размери. Посочва се, че описаните като допуснати от наказващия орган процесуални нарушения са от категорията на съществените, довели до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя и са неотстраними такива, като се предлага наказателното постановление да бъде отменено. 

Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител, не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 04.07.2016г., видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР - Пловдив на 11.07.2016г., съгласно отразеното върху плика пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 08.01.2016г., около 10:00 часа, в община Марица, на път Автомагистрала № А-1 – АМ „Тракия“, в посока гр.София, до бензиностанция „Петрол“, свидетелят П.Д.Д., в качеството му на ***  при сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка МПС – товарен автомобил „МАН“, с рег.№ „***“ с прикачено полуремарке „НОТЕБОМ“ с рег.№„ ***“. При проверката същият свидетел установил, че гореописаното МПС било управлявано от жалбоподателя П.Д.И., както и че същото МПС било с размери, маса и натоварване на ос, които надвишавали нормите. Предвид това, на място свидетелят Д. съставил АУАН с бланков № 998018 от 08.01.2016г. срещу П.Д.И. за нарушение на чл.139, ал.3 от ЗДвП, който последният водач подписал. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление от *** към ОД МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“ за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от КЗ.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П.Д.Д., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Относно приложението на процесуалните правила: Съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар административнонаказателното производство да е образувано по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН с АУАН, издаден от орган, притежаващ нужните правомощия за тези действия – съгласно така представената Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г. на директор ОД МВР – гр.Пловдив – относно материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя, както и разпоредбата на чл. 320, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – за актосъставителя, то съставените АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:

I.В нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в последните два липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както следва:

 1.В АУАН и наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят извършвал превоз на товари, надвишаващи нормите, определени по реда на т.2 – с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите и представляват опасност за участниците в движението. Липсва всякакво указание в какво се изразява същото надвишаване, а именно – кои стойности са превишени и с колко. От описаното в АУАН и наказателното постановление дори не става ясно дали се касае за надвишение нормите и на трите показателя - размери, маса и натоварване на ос или само на някой от тях. Последното се изяснява едва от сторения от съда разпит на актосъствителя, който пояснява, че са били надвишени и трите показателя, макар да не може да посочи с колко.

С оглед на горното съдът намира за недопустимо административнонаказателната отговорност на определено лице да бъде ангажирана за превишаване стойности, които не се сочат в АУАН и наказателното постановление. Последното е равнозначно например на издаване наказателно постановление срещу лице за управление на МПС със скорост над допустимата, без обаче да се сочи нито с каква скорост същият е управлявал МПС, нито каква е била допустимата такава на съответното място.  В този смисъл ясно е, че последното напълно препятства изясняване въпроса сторено ли е нарушение изобщо и ако все пак такова е налице – съставлява ли последното типичен или маловажен случай на нарушение от същия вид.

2.На второ място и отделно от горното, от описаното в наказателното постановление и АУАН остава напълно неясно как е установено твърдяното от административнонаказващия орган надвишение на посочените норми. Едва в сторения пред съда разпит актосъствителят пояснява, че е установил нарушение по документи, без да бъдат извършени някакви измервания. Последното съставлява съществено нарушение правото на защита на лицето, посочено като нарушител, доколкото го лишава от указание въз основа на какви констатации е сторен извод за осъществено от него нарушение и съответно препятства формиране доказателствената му активност.

3.Също така се констатира, че съобразно посоченото в АУАН и наказателното постановление, че жалбоподателят „извършва превоз на товари надвишаващи нормите, определени по реда на т.2 – с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите и представляват опасност за участниците в движението“, предвид което е видно, че актосъставителят и съответно - административнонаказващия орган твърдят едновременно осъществяване от страна на нарушителя и на двете, иначе алтернативни хипотези на нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно – както че е управлявал МПС, което е с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, така и че е управлявал МПС превозващо товари, които представляват опасност за участниците в движението. Въпреки това в АУАН и наказателното постановление липсва всякакво упоменаване какви по същество са тези товари и защо представляват опасност за участниците в движението.

II.На следващо място и на самостоятелно основание, съдът констатира нарушение разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН – за наказателното постановление, в последните два липсва посочване на законовите разпоредби, които са нарушени.

В този смисъл следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП е бланкетна и същата единствено указва „размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството“. Ето защо посочването на нарушените разпоредби по смисъла на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в значението им на правило за поведение, не е сторено, докато не бъдат посочени въпросните нормите, към които препраща чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Тук съдът не следва да обсъжда въпроса, дали в случая се касае именно за посочената от жалбоподателя Наредба № 11 за движение на извънгабаритни или тежки пътни превозно средства, доколкото административнонаказващият орган не се е ангажирал с подобно твърдение, а съдът не следва тепърва да квалифицира деянието, в хода на едно производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. 

Така описаните нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се преценят като такива от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото лишават лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере съставомерните за деянието факти, както и нарушените законови разпоредби и съответно - от възможността да организира защитата си. Последното съществено процесуално нарушение мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Предвид така посочената липса на яснота в обжалваното наказателно постановление както на съставомерните за деянието факти, така и на нарушените законови разпоредби, то съдът намери за невъзможно, дори и единствено с оглед изчерпателност, да обсъди въпроса за правилността на същото наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-1030-001584 от 28.04.2016г., издадено от Й. П. М., на длъжност *** към ОД МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на П.Д.И., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.177, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.