АНД 5214/2016 - Решение - 07-10-2016

Решение по Наказателно дело 5214/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е 

№1574

гр.Пловдив, 07.10.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - II наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми септември,    две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

при секретаря: Величка Илиева,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 5214/2016г. по описа на ПРС,  II наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

             Обжалвано Наказателно постановление НП № 16-1030-001161 от 26.04.2016г. на началник сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Плоовдив, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на С.К.М. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 20  лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

             С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност и неправилност, като се излагат подробно съображения по същество на искането.

                Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се явява и лично участва, като поддържа жалбата си. Не желае разпита на актосъставителя. Не ангажира доказателства. В пледоарията си изразява становище за неизвършителсво на посоченото в НП нарушение.

               Въззиваемата страна, началник сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Пловдив, редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище по жалбата на М..

               Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, и след като съобрази исканията на страните, намира и приема за установено следното:

                Жалбоподателят С.К.М. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС № ****, категории А В АМ и се води на отчет в ОД на МВР гр.Пловдив.

                За неправилно паркиране на лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ” с рег. № ****  на ул.”Славееви гори” срещу № 21 в гр.Пловдив е била наложена глоба в размер на 20 лева  с фиш № 00020924481 от 05.10.2015г. на Д.П.П. с ЕГН ********** в качеството му на собственик на автомобила за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Не съгласен с наложената глоба Д.П.П.  е обжалвал издадения фиш пред РС Пловдив.

               С разпореждане на съдия по АНД № 8067/2015г. по описа на ПРС от 04.12.2015г. образуваното производство е било прекратено а преписката изпратена на Първо РУ на МВР Пловдив.

               На 09.03.2016г. от Г. В.Д. на длъжност **** при Първо РУ на МВР Пловдив е съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение бл. № 295808 за извършено нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на   жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му и саморъчно вписал „ имам възражения ще посока допълнително”. На същата дата е връчен препис от акта на жалбоподателя. Пред контролните органи не са били представени писмени възражения от страна на жалбоподателя. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя. Не съгласен с наложената глоба в срок пред ПРС е обжалвано издаденото НП.

               При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

   По допустимостта на жалбата:

   Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

  Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

  За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление.  Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

               Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН  настоящият състав на Пловдивския районен съд,  достигна до следните правни изводи:

С оглед изложеното,  съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия, произтичащи от разпоредбата на ЗДвП и оправомощителна заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи.  Атакуваното НП е издадено в срок но съдът счита, че същото е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, поради, което и следва да бъде отменено поради допуснати процесуални нарушения които са съществени, като не следва съдът да се произнася по съществото относно нарушението, като съображенията  на съда за това са следните:

             Настоящият касационен състав намира, че в хода на административно -наказателното производство е допуснато нарушение на  разпоредбата на  чл.40, ал.3 от  ЗАНН,  с което е нарушено и правото на  защита на  жалбоподателя.  За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН  урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат.  Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за  изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.  Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.

              От анализа на разпоредбата на чл.51, ал.1, б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят разграничава актосъставителя от свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в отделните алинеи на  чл.40 от  ЗАНН са предвидени различни процедурни правила за съставянето на  АУАН в зависимост от  това дали, последният се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на   нарушението или не.  Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и  на нарушителя, акта се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на   двама други свидетели, които в този смисъл са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно нарушение.  В настоящия случай от приетите по делото доказателства се установи, че  посочения в АУАН  свидетел В.Б.А.  се явява свидетел при съставянето на акта, като това негово процесуално качество е посочено в съставения АУАН. Във връзка с посоченото, съдът намира че е следвало  актосъставителят да състави АУАН в присъствието на  още едно лице. Доколкото това не е сторено, а акта е съставен в присъствието само на  един свидетел,  определя и заключението на съда че това представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна  на атакуваното  НП, без да се произнася съда по същество относно нарушението. С оглед на посоченото съдът намира, че така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му, АНО пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при  стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на  всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция  за  справедливост на процедурата и липса  на произвол.

             Във връзка с изложеното и на основание чл.63,  ал.1, предл.3  от ЗАНН Съдът

 

Р Е Ш И:

 

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 16-1030-001161 от 26.04.2016г. на началник сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Плоовдив, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на С.К.М. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 20  лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

 

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на  гр. Пловдив  по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала!

В.И.