АНД 5212/2016 - Решение - 25-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

1673   гр.Пловдив, 25.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 06.10.2016г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №5212/2016г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

  Постъпила е жалба против наказателно постановление №16-1030-001861 от 17.06.2016г. издадено от началник сектор пътна полиция при ОД на МВР-Пловдив с което на М.М. с ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес гр.Пловдив, на основание чл.53 от ЗАНН са наложени административни наказания на основание чл.174, ал.3 от ЗДВП глоба в размер на 2000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДВП глоба в размер на 10лева, на основание на чл.183, т.3, предл.1 от ЗДВП глоба в размер на 50лева и на основание чл.183, ал.1 т.2 от ЗДВП глоба в размер на 10лева.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок, чрез процесуалния си представител адв.Н. и моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв.Н., който излага съображения за процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Въззиваемата страна редовно призована не изпращат представител и не взема становище.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.05.2016г. около 22:00 часа се получил сигнал на телефон 112, че моторист е паднал на бул. „Санкт Петербург”.На място отишъл полицейски екип който установил жалбоподателя М. в неадекватно състояние и същия бил докаран за проверка в КАТ.Свидетеля Д., който е и актосъставител започнал разговор с М., тъй като според него разбирал български език.Свидетеля Д. заявява, че от училище владеел английски език и според него и ** М. разбирал английски и той превеждал.Д. поискал от М. да бъде изпробван за алкохол, но М. отказал.В същия момент Д. установил и другите описани в АУАН нарушения и съставил на М.М. акт за констатираните нарушения включително нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДВП.Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.По делото е разпитан св.Д., чиито показания са почти сходни с тези на Д., но противоречащи в частта, че М. говори български език.Съдът кредитира и двамата свидетели относно фактическата обстановка по нарушението, но кредитира в цялост показанията на Д. относно знанията на жалбоподателя по български, а именно че последния не владее езика.Това е така е защото видно от съставения АУАН М. се е подписал под акт в който двете му имена са разменени и като първо име е вписано М., а не М., което правилно е изправил впоследствие административнонаказващия орган в наказателното постановление.

          От правна страна при описаната фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

            Административнонаказателното производство е протекло при няколко съществени процесуални нарушения.На първо място не е еднакво индивидуализиран нарушителя.В АУАН като нарушител е посочен М.М., а в наказателното постановление е санкциониран М.М..На следващо място безспорно е установено че в М.М. е чужденец, а факта дали владее български език е следвало да се установи по субсидиарно приложимите правила на НПК.Субсидиарното приложение на процесуалните норми на НПК, следва по силата на препращането от чл.84 ЗАНН, тъй като в последния, явяващ се специален процесуален закон, няма предвидени особени правила, когато страната в производството – нарушител е лице невладеещо български език. В случая, по делото няма данни да е назначаван преводач  на нарушителя М., в хода на развилото се административнонаказателното производство против него, нито такива ** гражданин да се е отказал изрично с писмена декларация от ползването на преводач от немски език.Ако в крайна сметка актосъставителя е преценил, че лицето владее български език е следвало предвид нормата на чл.395б, ал.2 с нарочен акт да установи този факт.Дори да се приеме, че М. е владеел англисйки език и се кредитира този факт според решаващият съдебен състав, съвместяването едновременно на две процесуални качества – това на преводач на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, с качеството на свидетел в производството по установяване на административнонарешение и повдигане на административно-наказателно обвинение, е абсолютно неприемливо, а и процесуално недопустимо, по преки аргументи от чл. 53, ал.1,вр.чл.47,ал.1 и чр.29,ал.1,т.6 НПК и вр.чл.142 НПК.Така че дори и разбирателството да е станало на говорим за М. език (английски) също е налице съществено процесуално нарушение.

            Изложените до тук съображения, безусловно очертават всички признаци за игнориране правилото по чл.21,ал.2 НПК вр. с чл.395а и чл. 55, ал.3 НПК, задължаващо осигуряване на преводач от родния език, за нуждите на законосъобразното провеждане на административнонаказателното произовдството.Също така, с последното накърнени са  и основните изисквания по чл. 6, т. 3, б. "а" и "е", вр. т. 1 от ЕКПЧ, която  разпоредба е част вътрешното ни право.Всички това в достатъчна степен води до незаконосъобразност на наказателното постановление, като акт завършващ едно опорочено административнонаказателно производство.За пълнота следва да се отбележи и друго процесуално нарушение в самото наказателно постановление.Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДВП съдържа две коренно различни предложения.В настоящия случай жалбоподателя практически е бил силно затруднен да разбере, дали акта му е съставен за това, че е отказал проверка за алкохол, или не е изпълнил предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.В наказателното постановление са изписани фактически двете нарушения, които са алтернативни и взаимоизключващи се.М. е бил наказан за това че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, или не е изпълнил предписание за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му.От словесното съдържание на наказателното постановление се извежда, че М. е наказан и за двете алтернативно предвидени нарушения.Затруднението в тълкуването на волята на наказващия орган безспорно оказва значение на законосъобразността на акта.

                Предвид всичко гореизложено обжалваното наказателно постановление е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като такова следва да бъде отменено поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                      Р Е Ш И:

           ОТМЕНЯ наказателно постановление №16-1030-001861 от 17.06.2016г. издадено от началник сектор пътна полиция при ОД на МВР-Пловдив с което на М.М. с ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес гр.Пловдив, на основание чл.53 от ЗАНН са наложени административни наказания на основание чл.174, ал.3 от ЗДВП глоба в размер на 2000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДВП глоба в размер на 10лева, на основание на чл.183, т.3, предл.1 от ЗДВП глоба в размер на 50лева и на основание чл.183, ал.1 т.2 от ЗДВП глоба в размер на 10лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.        

               Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.