АНД 5199/2016 - Решение - 31-10-2016

РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

 

          № 1724                                         31.10.2016 г.                               гр. Пловдив

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,          ДЕСЕТИ наказателен състав

На двадесет и седми септември,         две хиляди и шестнадесетата година,

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

 

секретар ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, 

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 5199/2016 г. по описа на ПРС, Х н.с., намира за установено следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.

          Съдът е сезиран с жалба от Ю. С.Т. с ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 9698/10 от 12.07.2010 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Пловдив, с което на жалбоподателя Т. са наложени административни наказания глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.  

В жалбата се излага искане за отмяна на наказателното постановление, поради изтекла абсолютна давност за административно-наказателно преследване. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител.

 Въззиваемата страна също не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата пред съда.

Към преписката е приложен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с  номер на бланката 148358 от 11.06.2010 г., с който се констатира, че на 18.03.2010 г., около 22,14 часа   на АМ „Тракия“ в района на км.118, посока на движение Пловдив – София, жалбоподателят управлява лек автомобил БМВ 325 И с рег. № ***, негова собственост, като се движи със скорост 162 км/час и превишава разрешената за автомагистрала 130 км/час. Отразено е, че скоростта е измерена, заснета и фиксирана със система ERS – 400 с № 003059047В7В с дата и час. Показан снимков материал на водача при предявяване на АУАН. Отразено е, че с това е нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП.

  В обжалваното наказателно постановление са посочени същите обстоятелства и дадена същата правна квалификация на установеното поведение.

В качеството на свидетел по делото е разпитан съставителят на акта Д., който е посочил, че е съставил, но не на мястото на нарушението, АУАН въз основа на преписка по представен му снимков материал, в който е заснет автомобила на нарушителя от стационарен радар. Свидетелят е посочил, че е съставил АУАН в отсъствие на водач-нарушител, като последният не бил и призоваван за съставяне на акта, а същият след подписването му от актосъставителя се изпращал за предявяване и връчване на нарушителя. 

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. като логични и дадени добросъвестно.

На базата на приложените по преписката материали, свидетелските показания и като се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, както и факта, че на практика фактическата обстановка не е оспорена от страна на жалбоподателя, съдът счита, че описаното поведение на  Т. по АУАН е установено. В тази насока по преписката са приложени, както разпечатка от техническото средство със снимка на автомобила, с който е извършено описаното нарушение, така и декларация, попълнена от жалбоподателя по реда на ЗДвП, в която същият е декларирал, че на датата и в часа на нарушението той лично е управлявал автомобила, заснет от радара.  Независимо от това обаче, съдът намери основания за отмяна на наказателното постановление и те са следните:

На първо място, съдът намира, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице.

Налице е нарушение и на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който изрично сочи, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя, като в негово отсъствие е допустимо да бъде съставен единствено при спазване процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно, ако нарушителят е известен и не се яви след покана.  В случая на актосъставителя е била предоставена преписката, оформена от РУП Провадия при РДВР Варна, в която са се съдържали конкретни данни относно самоличността на нарушителя и неговия адрес. При това положение актосъставителят е следвало да покани лицето за съставяне на акта и евентуално само при неговото ненамиране, или неявяване след отправена покана, да състави акта в отсъствието му. По делото липсват данни жалбоподателят да е бил канен изобщо за съставяне на АУАН, а напротив, налице са показанията на свидетеля Д. относно това, че не е канил нарушителя за съставяне на акта, а актът е бил съставен в отсъствието му. В тази насока следва да се има предвид, че предявяването на АУАН на нарушителя за подпис, което е станало действително след съставяне на акта на 28.06.2010 г., е вече отделно и различно действие от неговото съставяне, предвидено в чл.43 от ЗАНН, като съответно нарушителят има възможност да направи възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, както при съставянето на акта, така и в 3-дневен срок от подписването му, а в случая се установява, че соченият като нарушител жалбоподател въобще не е присъствал при съставянето на акта и съответно е бил лишен от това право.

Отделно от това съдът счита, че е налице посоченото в жалбата абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, а именно изтеклата абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл.81, ал.3 от НК. По силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, в административно - наказателното производство се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК е обстоятелство, изключващо отговорността, а съгласно Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г., по н.д. № 96/82 г. на ОСНК, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК - се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН, то безспорно, при липса на съответна уредба в ЗАНН относно абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно - наказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено ли­це за извършено от него нарушение, следва този институт да намери приложение и в административно - наказателното производство. Такова  е и разрешението, дадено в Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ВКС и ВАС. Институтът на абсолютната погасителна давност, уреден в нормата на чл.82 от ЗАНН, регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, но не и абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма изрична уредба в ЗАНН и съответно, както се посочи, по силата на чл.11 от ЗАНН, следва да се приложи нормата на чл.81, ал.3 от НК. В чл.34 от ЗАНН също няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във връзка с чл. 80, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Затова и понеже в случая отговорността на водача е била ангажирана на основание ЗДвП за нарушение по този закон, извършено на 18.03.2010 г., срокът на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК и чл.11 от ЗАНН, който е четири години и половина, следва да се счете за изтекъл преди настоящото произнасяне или още в края на 18.09.2014 г.

Доколкото давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване, то на основание чл.81, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, процесното наказателно постановление, следва да бъде отменено изцяло. 

 По изложеното по-горе  Съдът

 

РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 9698/10 от 12.07.2010 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Пловдив, с което на Ю. С.Т. с ЕГН ********** ***, са наложени административни наказания глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне пред Пловдивски административен съд по реда  на АПК.

 

                                                

                                                         Районен съдия:     /П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.