АНД 469/2016 - Мотиви - 20-05-2016

Мотиви по Наказателно дело 469/2016г.

МОТИВИ

към решение по НАХД № 469/2016 година по опис на Пловдивски Районен съд, четиринадесети наказателен състав

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

Районна прокуратура - гр. Пловдив с Постановление от 15.01.2016г. е направила предложение обвиняемият Н.Л.Й. /ЕГН:**********/ да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. чл. 130 ал. 1 от НК, което се е изразило в това, че на 13.04.2013 год. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди е нанесъл лека телесна повреда на В. К. З., ЕГН: **********,  изразяваща се в  контузия на дясната предмишница, контузия на лицето, контузия на лявата очна ябълка, разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото око, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Представителят на Районна Прокуратура – гр. Пловдив се явява в съдебно заседание и поддържа направеното предложение. Дава становище, че обвиняемият е осъществил престъплението съгласно вмененото му обвинение и затова следва да бъде признат за виновен. Предлага, в предвид наличието на всички обективни предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Не взима становище относно конкретния размер на глобата, както и по направените разноски в наказателното производство.

Обвиняемият Й. се явява в съдебно заседание и се признава за виновен, като дава обяснения в хода на съдебното следствие по вмененото му престъпление. Той признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в Постановлението на Районна Прокуратура- Пловдив. Изразява съжаление за случилото се и моли за справедлива присъда.

Упълномощеният защитник на обвиняемия, адвокат Г.Д. навежда твърдение, че е налице съществен порок на прокурорския акт, изразяващ се в неправилно определяне на правната квалификация на престъплението, който ограничава и нарушава правото на защита на подзащитния му. Излага доводи за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна поради отсъствието на признаците на състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК.  Счита че, деянието не е извършено по хулигански подбуди и при условията на пряк умисъл, поради което се касаело за извършено престъпление по чл.130, ал.2 вр. чл.132 от НК, предвид на което пледира наказателното производство да бъде прекратено. В случай, че съдът счете,  че е налице извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение на Й., алтернативно моли последният да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като при определяне размера на наказанието да се отчете тежкото материално положение на обвиняемия.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото и в хода на съдебното следствие доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обвиняемият Н.Л.Й. е роден на *** ***. Той по произход е б. и е български гражданин. Семейното му положение е женен и не е осъждан. Има завършена образователна степен „средно образование”, като понастоящем е *** в охранителна фирма „В.С.“. Постоянно живее на адрес в гр. П., ул.“С. С.“ № **, ет.*, ап.**. Има ЕГН **********. На 13.04.2013 г. около обяд свидетелят В. З. бил потърсен по телефона от своята близка приятелка- свидетелят В.К., която силно разстроена му споделила, че върху нея било извършено физическо насилие от бившия й наемодател- обвиняемия Н.Й., както и неговата съпруга свидетелят Е.П.-Й.. Пострадалата помолила З. да я вземе от аптеката, намираща се до бившето й ателие в комплекс „Р. к.-*“ на ул.“А.С.“. Обезпокоен от чутото, свидетелят тръгнал веднага към мястото, където заварил К. изплашена, разплакана и с прорезна рана на дланта на ръката. В аптеката се намирала и свидетелят Р. К., която работела там като **. Свидетелката К. разказала на свидетелят З. за възникналия инцидент между нея, обвиняемия Й. и жена му, като му съобщила, че последните двама я нападнали, заплашвали, обиждали и набили, а причината за това били неуредени финансови въпроси между нея и тях във връзка с прекратени наемни отношения, като К. дължала остатък в размер на 15 лева за разходи по наетото от нея в периода от месец януари 2012 г. до месец ноември 2012 г. помещение на адрес в гр.П., бул.“А.С.“ № **, жилищен комплекс „Р. к.-*“, използвано за шивашко ателие. Силно афектиран от чутото, свидетелят З. решил да потърси Й. и да му поиска обяснение за случилото се с приятелката му. В непосредствена близост до аптеката той видял обвиняемият и съпругата му да стоят пред салон за масажи. Обърнал се към него и му потърсил сметка за поведението му спрямо К., като отбелязал, че упражненото спрямо нея насилие се случвало за втори път, както и че ще сигнализира за случилото се органите на реда. В момента, в който З. се обърнал, за да си тръгне, обвиняемият се нахвърлил върху него, ожесточен от направената му забележка и предупреждение. Подкрепян от съпругата си, която държала и дърпала за ръка пострадалия, обвиняемият нанесъл няколко юмручни удари в главата на З., придружени с отправени към последния ругатни. Част от тези удари попаднали в областта на лявото око на пострадалия, което започнало да кърви и се подуло. В резултат на агресията на обвиняемия, очилата на свидетелят паднали и се счупили, а тениската му се скъсала. За да се предпази от нанасяните му удари, пострадалият приклекнал и свил ръце над главата си. Междувременно намиращия се наблизо св.П.Ф. се намесил и прекратил побоя над свидетелят, при което обвиняемият и съпругата му напуснали мястото на инцидента. Очевидци на случилото се станали свидетелите Ю. Н. Т., П. П. Ф., О. С. П., М. П. П., които се възмутили от постъпката на обвиняемият. Непосредствено след нападението З. се върнал в аптеката и разказал на свидетелите К. и К. за нанесения му побой от Й.. Те възприели, че пострадалият бил с разкървавено и подуто ляво око, счупени очила, а тениската му била разкъсана, което състояние изплашило и двете. Затова З. потърсил спешна помощ в лечебното заведение УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД - Пловдив, където му била оказана медицинска помощ, а на 15.04.2015 г. бил прегледан и от специалист в Катедрата по съдебна медицина при МУ – Пловдив, за което му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 337/2013 г. Впоследствие се установило, че в резултат на нанесените на З.  удари с юмруци в областта на главата от обвиняемия, са му били причинени контузия на дясната предмишница, контузия на лицето, контузия на лявата очна ябълка, разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото око, водели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – частично от показанията на обвиняемия в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство, както и изцяло от показанията на свидетелите В. К. З., В. К. К., Р. Х. К., М. Л. С., Ю. Н. Т., П. П. Ф., частично от показанията на О. С. П., М. П. П., Е. Б. П. – Й., дадени в хода на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, както и от приложените писмените доказателства по дознанието, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно инкорпорирани в съвкупният доказателствен материал –заключение на проведената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 156/2014 г. с вещо лице д- р Б., заключение на проведената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 169/2014 г. с вещо лице д- р Б., съдебно медицинско удостоверение № 336/2013 г., съдебно медицинско удостоверение № 337/2013 г., дневник за получени сигнали и разпореждания в ОДЧ на Първо РУП – Пловдив към ОД на МВР – Пловдив, справка за съдимост, характеристична справка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля З., които съответстват на събраните други гласни доказателства – показания от свидетелите В.К., Р.К., М. С., Ю.Т., които също кредитира като обективни, последователни, непредубедени и логични относно изразените с тях факти, непротиворечиви и кореспондиращи си помежду си, подкрепени от останалите събрани по делото писмени доказателства: заключение на съдебно медицинска експертиза по писмени данни, което съдът кредитира като обективно, научно и методологически правилно изготвено, без възникнали съмнения относно неговата правилност, неоспорено от страните. Както от показанията на самия пострадал, така и от показанията на  преките очевидци на инцидента - св.Ю. Т., О. П. и М. П., Е. Й. се установяват по категоричен начин нанесените от обвиняемия удари с юмрук главата на св.З.. Свидетелите са присъствали на самото причиняване на телесната повреда и дават непротиворечиви показания относно начина  на причиняването й. От тях съгласно изискванията на чл. 102 от НПК по несъмнен начин се установява механизма на престъплението, неговото време и място, характерът и размера на причинените вреди, както и авторството. Този извод се съдържа и в заключението на СМЕ,  съгласно което  описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар със или върху такъв или неговото тангенциално действие и е възможно да се получат по начин, който се посочва от пострадалия и свидетелите в досъдебното производство, а именно при нанасяне на удари с юмруци по лявата половина на лицето в областта на лявото око, дърпане за лявата мишница. Самият обвиняем в дадените в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство не отрича обстоятелството, че е ударил неколкократно с юмрук в лицето св.З.. Имайки предвид, че обясненията на обвиняемия, освен източник на доказателства са и средство за защита, съдът оцени останалата част от обясненията на обв.Й. по обвинението за изцяло защитни и необосновани, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. Следва да се посочи, че за наличие на следи от удари по пострадалия и неговото състояние след инцидента сочат свидетелите В.К., Р.К., М. С., Ю. Т., които свидетелстват, че е имало видими следи от удар по лицето на пострадалия, което било окървавено, лявото му око зачервено и силно подуто, а тениската му разкъсана. В тази си част показанията на геропосочените свидетели са взаимодопълващи, и обективни, съответни на заключението на СМЕ, което недвусмислено посочва, че на датата на инцидента на пострадалия му е било причинено контузия на дясната предмишница, контузия на лицето, контузия на лявата очна ябълка, разкъсно-контузна рана по горния клепач на лявото око, които по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Не следва да се дава вяра на показанията на св.О. П. и св.М. П., в частта им, в които сочат, че пострадалия е използвал нецензурни  думи спрямо обвиняемия, тъй като по техни данни същите са се намирали на 30-40 метра разстояние от мястото на инцидента, като покрай тях са минавали автомобили и са заглушавали звука от случващото се, което поставя под съмнение достоверността на възприетото от тях на инкриминираната дата. Съдът не кредитира показанията на св.Е. Й., в частта, в която сочи, че не е докосвала пострадалия и единствено той е използвал нецензурни думи по време на инцидента, тъй като същите противоречат на останалия доказателствен материал. Съдът отчита, че свидетелката е съпруга на обвиняемия, повлияна е от близките си отношения с последния  и е заинтересована от това да подкрепи защитната теза на обв.Й. и не дава вяра на показанията на свидетеля в тази им част.

От правна страна съдът счита, че с деянието си обвиняемият Н.Й. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.12 във вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Същият е годен субект на престъплението, защото към момента на извършването му е действал в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна действията на обвиняемия са се изразили в това, че на 13.04.2013г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди е нанесъл лека телесна повреда на В. К. З., ЕГН **********, изразяваща се в контузия на дясната предмишница, контузия на лицето, контузия на лявата очна ябълка, разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото око, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Поведението на обвиняемия е изцяло съставомерно по този състав, тъй като неговите действия и поведение в оскърбително отношение спрямо св.З. на публично място пред повече хора, в сбиване без оглед на каквито и да било лични мотиви и по своето съдържание се явяват демонстрация против установените в обществото правила на поведение и явно незачитане на човешкото здраве и телесна неприкосновеност. Липсват доказателства деятелността на обвиняемият да е резултат от личен мотив или да е провокирана от неправомерно поведение спрямо него, тъй като е познавал пострадалия само визуално, което се установява от направената в хода на досъдебното производство очна ставка между двамата, а от друга страна с поведението си е демонстрирал явно неуважение към обществото чрез нанасяне на удари с юмруци по лявата половина на лицето в областта на лявото око и дърпане на лявата мишница на пострадалия св. З., в резултат на което му е причинил лека телесна повреда. Действията на обвиняемият са били осъществени на публично място и са били възприети от множество хора, предизвикали са тяхното възмущение и реакция, като цялото му поведение обективира тяхната неправомерност. Механизмът на осъществяването им, дързостта на обвиняемия при нанасяне на ударите с оглед конкретната обстановка, обективират хулиганските подбуди, заради което е и налице този по – тежко наказуем състав на престъплението.

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл като форма на вината на обвиняемия. Същият е съзнавал последиците от неправомерното си поведение, свързани с нанасянето на юмручните удари, които засягат здравето на пострадалия З., като е предвиждал настъпването на противоправния резултат и е бил съгласен с последиците от него. На второ място, хулиганските подбуди са били в представното съзнание на дееца, където е очертан общественоопасния характер на деянието не само като засягащо телесната неприкосновеност на личността, но и обществения ред. Формата на вината се обективира чрез посочените по-горе признаци и се извежда от фактите, такива каквито са те по делото, а не само от обясненията на дееца. В случая от събраните доказателства, съдът приема, че субективните представи на обвиняемият са не само да засегне личния интегритет на пострадалия, но и да изрази своето противопоставяне на създадения обществен ред.

При тези данни опитът на защитата да изключи съставомерните елементи на престъплението по чл. 131, ал.1 , т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК – нанесена лека телесна повреда по хулигански подбуди, изтъквайки личен мотив за скандала, е неоснователен. Разправата, която обвиняемият осъществил с пострадалия З., показва, че умисълът на обвиняемия  значително надхвърля представата за личен конфликт и съдържа желание за демонстрация на явно неуважение към обществото. Начинът на извършване на побоя, на който са станали свидетели множество хора, правилно е определен като грубо нарушение на обществения ред, обхванато от съзнателните представи на обвиняемия Й.. В настоящия казус избраното от последния поведение е било мотивирано от стремежа му при открито пренебрегване на обществения порядък и неуважение към обществото да извърши действия, с които да покаже себе си, да се саморазправи с пострадалия. Но дори и да се приеме хипотезата за наличие на конкретен личен мотив в поведението на обвиняемия/продиктуван от отношенията му със св.К., която е приятелка на пострадалия/, поведението на обвиняемия съдът отново не намира за лишено от хулигански подбуди. Именно проявената демонстративна, провокираща непристойност на действията на обвиняемия, характеризира мотивите за извършването им като хулигански. Изпълнителното деяние спрямо пострадалия З. е извършено от обвиняемия чрез действия, които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тези действия са довели до възмущението на присъстващите на инцидента свидетели. При всички тези изложени по-горе съображения се налага извода, че действията на обвиняемия  могат да бъдат квалифицирани единствено като действия, осъществени по хулигански подбуди с причиняване на лека телесна повреда.

Съдът намира, че законосъобразно е било направено предложение от Районна Прокуратура– Пловдив за освобождаване на обвиняемия Н.Й. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а ал.1 от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на тази норма. За посоченото по-горе деяние по чл. 131, ал. 1, т.12 във вр. чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години лишаване от свобода, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и към момента на извършване на настоящото деяние спрямо него до този момент не е прилаган този институт, няма причинените от деянието имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. С оглед на гореизложеното съдът намира, че на основание чл. 378, ал. 4 от НПК обвиняемия следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност. Съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства – критичното отношение към извършеното, липса на други противообществени прояви, изразеното съжаление, трудовата му ангажираност. Не се отчетоха отегчаващи вината обстоятелства. Затова на обвиняемия при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК и при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства без да има отегчаващи такива, като най-съответно на извършеното следва да се наложи административно наказание глоба. Неговият конкретен размер следва да се определи към предвидената долна граница. Ето защо беше наложена на обвиняемият определена в минимален размер глоба от 1000.00 /хиляда / лева. При индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 от НК и се съобрази с получаваните доходи. Съдът е убеден, че така определеното административното наказание ще спомогне в най-пълна степен да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, ще спомогне да се поправи обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави, ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще допринесат според становището на съда за целите на специалната и генералната превенция.

Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред и на личната неприкосновеност.

Като признат за виновен, съобразно изискванията на чл. 189 ал. 3 от НПК, обвиняемия Н.Л.Й. бе осъден да заплати направените в наказателното производство разноски в размер на 140.00 лева за проведените експертизи.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК съдът се произнесе с решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала!ЙТ