АНД 4582/2016 - Решение - 07-10-2016

Решение по Наказателно дело 4582/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

1572

 

гр. Пловдив, 07.10.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪДII наказателен състав в публично заседание на дванадесети септември на две хиляди и шестнадесета  година в състав:

                                                               

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

при секретаря: Величка Илиева,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4582/2016г. по описа на ПРС – II наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

             Обжалваното е наказателно постановление № 36-0000369 от 05.07.2016г.  на А.В.Г. на длъжност **** към ОО”АА”Пловдив с което на В.Д.В. *** с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.43, ал.1, т.1,  б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, във вр. с чл.30, ал.1, т.4 от Наредбата е наложено административно наказание Глоба в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева.

             Жалбоподателят В.В. в жалбата и в съдебно заседание, излага доводи за недоказаност на нарушението, както и за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Моли съда да отмени НП.

             Въззиваемата страна – ОО “Автомобилна администрация” гр.Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище мотивира доказаност на нарушението и законосъобразност на НП, моли съда да го потвърди.

             Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

              Атакуваното наказателно постановление /НП/ е издадено въз основа на съставен на 17.06.2016г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия А-2015 бланков № 210645 от свидетел Ч.С.С.,*** на длъжност ****, срещу жалбоподателя и съгласно който на 29.06.2015г. около 15:08 часа в гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” № 34 – адресът на контролнотехническия пункт /КТП/, като ***** на комисия за извършване на периодични прегледи за проверка техническото състояние на пътни превозни средства /ППС/  на фирма „Филтранс” АД, притежаваща разрешение № 356, валидно  до 13.04.2018г. за категория III, извършва следното нарушение: При извършване на

периодичен технически преглед на товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № ****, рама № ****, собственост на „АТН-Транс” ЕООД, БУЛСТАТ: 126093525, представен за преглед от М.И.Д., ЕГН: ********** с протокол № 8271334/29.06.2015г. със заключение: „допуска се пътно превозно средство да се движи по пътищата”, като допуска извършването на прегледа в нарушение на чл.30, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32 на МТИТС от 16.12.2011г., а именно без платен данък моторно превозно средство, видно от справка и писма на Община Свиленград, Дирекция „местни данъци и такси”, с входящ № 50-00-488/4/02.06.2016г. и № 50-00-488/15.06.2016г., с което е нарушил разпоредбите на чл.43, ал.1, т.1 буква „б” във връзка с чл.30, ал.1, т.4 от  Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Въз основа констатациите в АУАН е издадено и атакуваното НП. В издаденото срещу В.В.  наказателно постановление нарушението и нарушените правни норми са посочени по идентичен с акта начин. В НП е посочено, че според АНО не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Според АНО с извършеното В.Д.В. е нарушил състава на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС,  във вр. с чл.30, ал.1, т.4 като на основание чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП  на  В.В. е наложена глоба в размер на 1 500 лв.

           Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 17.06.2016г. в присъствие на нарушителя. Визираните в него констатации се преповтарят в наказателното постановление, съобразно разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Актът е подписан от нарушителя, като в графата за възражения е саморъчно вписал „ще дам допълнителни обяснения”.  В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН  В.В. е дал писмени обяснения относно нарушението посочено в АУАН.

           Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в административнонаказателните преписки по издаването им, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Ч.С.. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията от която е видно, че НП по ЗДвП могат да издават Главните инспектори в ОО”АА”.

          При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

           Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.

           Преценена по същество Жалбата е основателна.

По същество на спора:  За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН  или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.

          Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощени за това лица, притежаващи нужната за това компотенция съгласно приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2013г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Посочено е в какво се състои нарушението, дадена е правна квалификация на същото, индивидуализиран е нарушителят, посочена е приложимата санкционна разпоредба, както и вида и размера на административната санкция.

            Съдът обаче намира, че при съставяне на НП е допуснато съществено процесуално нарушение – неспазване нормата чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени в пълнота релевантните обстоятелства около извършване на твърдяното нарушение. Непълнотата е дотолкова съществена, че препятства изобщо възможността да се прецени има ли извършено нарушение. Касае за това, че в НП не е посочено данъкът за коя година не платен, за да се прецени съставомерността в поведението на жалбоподателя. Съгласно чл.60, ал.1 от Законът за местните данъци и такси /ЗМДТ/ данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, като на предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто. Ал.6  на чл.60 от ЗМДТ посочва, че заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Систематичното място на ал.6 в чл. 60 от ЗМДТ, както и редакцията на текста не оставя каквото и да било съмнение, че законодателят под понятието „дължим данък“ има предвид дължимият данък за съответната календарна година, през която се извършва годишния технически преглед. Посочената разпоредба има специален характер по отношение на ал.1 /за сроковете/, тъй като поставя специално изискване данъкът за календарната година, през която ще се извърши техническият преглед на автомобила, да е платен; поставя това като условие за възможността изобщо да бъде извършен технически преглед на автомобила.  В чл.60, ал.1 от ЗМДТ е посочено, че данъкът е дължим за текущата година и са посочени две дати като крайни срокове за заплащането на вноски - до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим“. Т.е. самият законодател е указал, че данъкът е платим, т.е. дължим от първи януари на текущата година /за която е дължим/, най-късно до посочените дати.

            Наред с изложеното по-горе, съдът намира че нарушението не се доказва по несъмнен начин. Видно от приетите по делото доказателства, при извършването на технически преглед на 29.06.2015г. на товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № ****, рама № ****, собственост на „АТН-Транс” ЕООД е била представена вносна бележка от 15.07.2015г.. за внасяне на сумата от 503 лева и 50 ст. в полза на Община Свиленград, представляваща данък МПС с рег. № ****. В показанията си дадени в съдебно заседание свидетел С. посочи, че е била поискана справка  от дирекция МДТ при Община Свиленград и която е приложена след получаването и по преписката. Съгласно същата справка „АТН-Транс” ЕООД е заплатил всичките си задължения, за което е приложена приходна квитанция, за заплатени дължими суми и лихви за годините 2012 , 2013, 2014 и 2015. в общ размер на 1684 лева и 89 стотинки. А със справката с която е била първоначално уведомена „АА” от община Свиленград е посочено, че не платения изискуем данък към датата на прегледа е бил 911,60 лева.  В нормата на чл 30, ал.1, т.4 от същата Наредба се посочва, че при периодичния преглед на ППС се представя „документ за платен данък върху превозното средство, дължим към деня на извършване на прегледа на пътното превозно средство, съгласно чл.60, ал.6 от Закона за местните данъци и такси, или документ, че са освободени от данък, съгласно чл.58 от Закона за местните данъци и такси“. Видно от приложения протокол за ГТП такъв документ е бил представен. За коя година обаче и бил платен данъка и доколко това обстоятелство кореспондира с информацията, посочена в писмото на Община Свиленград, съдът не може да прецени предвид липсата на ангажирани от въззиваемата страна конкретни доказателства. Още повече, че дори в самото писмо не се съдържа информация за коя година не е бил платен дължимия данък. А в тежест именно на наказващия орган е да докаже извършеното нарушение. Издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно в този смисъл ще следва да бъде отменено.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът       

 

                                        Р   Е   Ш   И :

 

             ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 36-0000369 от 05.07.2016г.  на А.В.Г. на длъжност **** към ОО”АА”Пловдив с което на В.Д.В. *** с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.43, ал.1, т.1,  б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, във вр. с чл.30, ал.1, т.4 от Наредбата е наложено административно наказание Глоба в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.