АНД 4492/2016 - Решение - 06-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

1559  гр.Пловдив, 06.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 29.09.2016г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №4492/2016г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

  С наказателно постановление №16418 от 15.10.2010г. издадено от нач. група в сектор КАТ при ОД на МВР-Пловдив на Т.К.П. с ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.6, предл. 1, чл.183, ал.4, т.7, предл.1, и чл.181, т.1, предл.1 са наложени глоби в размер на 50 лева за всяко от описаните нарушения.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок, и моли да се наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв.Г., който излага съображения за изтекла давност. Въззиваемата страна редовно призована не изпращат представител и не взема становище.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.09.2010г. около 16:10 часа жалбоподателя е управлявал лек автомобил и след като бил спрян от св.Ч. се установило, че извършва следните нарушения: използва мобилен телефон при управление на МПС, без устройство позволяващо използване на телефон без участие на ръцете му, не използва обезопасителен колан, не представя ППС при технически преглед. Свидетеля Ч. дава показания, че той е съставил АУАН, но тъй като случая е от преди повече от шест години не си спомня подробности.

          Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

            Съгласно изискванията на чл. 34 от ЗАНН съдът следва служебно да следи за изтичането на преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. От момента на извършване на деянието 16.09.2010г. до настоящия момент са изтекли 6 години. За конкретното административно нарушение на жалбоподателя е наложено наказание Глоба. Предвид тези обстоятелства съобразно чл. 11 от ЗАНН за неуредени въпроси относно обстоятелствата изключващи отговорността, субсидиарно се прилагат правилата на НК. Доколкото ЗАНН не урежда въпросите на спиране и прекъсване на давността –обстоятелство изключващо отговорността, съдът намира, че приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 81, ал.3 от НК във връзка с чл.34 от ЗАНН и чл. 82, ал.3 от ЗАНН, действали към момента на извършване на нарушението, които се явяват по-благоприятен закон по отношение на нарушителя, където е предвидено, че не се образува административно наказателно производство, ако са изминала една година от извършване на нарушението. В този смисъл е Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. на ОСНК и Тълкувателно решение № 1 по т.д 1/2014г. на ВКС и ОСС на втора колегия на ВАС. В настоящия случай давността е била прекъсната със съставянето на АУАН и НП, но предвид разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако от момента на осъществяване на деянието е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в предходния член. Абсолютната давност в конкретния случай възлиза на три години. Това налага извода, че административно наказателната отговорност е изтекла по давност.

          Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено.

           Поради наличието на формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, съдът намира, че е безпредметно обсъждането на правилността на така издаденото постановление, а именно налице ли е   административно нарушение, как същото следва да се квалифицира.

         Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                      Р Е Ш И:

           ОТМЕНЯ наказателно постановление №16418 от 15.10.2010г. издадено от нач. група в сектор КАТ при ОД на МВР-Пловдив на Т.К.П. с ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.6, предл. 1, чл.183, ал.4, т.7, предл.1, и чл.181, т.1, предл.1 са наложени глоби в размер на 50лева за всяко от описаните нарушения.             

               Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:     

 

Вярно с оригинала: И.П.