АНД 4479/2016 - Решение - 31-10-2016

Решение по Наказателно дело 4479/2016г.

РЕШЕНИЕ №1718

Град Пловдив, 30.10.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският Районен съд, двадесет и първи наказателен състав в открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретаря Виолина Шивачева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4479 по описа на Районен съд- град Пловдив - ХХІ-ви наказателен състав за 2016 година, намира и приема за установено следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15-1030-002072, издадено на 21.05.2015г. от Началник Сектор към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Е.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, за осъществено административно нарушение на чл.96 от Закон за движение по пътищата /съкратено ЗДвП/ е наложено на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 100.00 /сто/ лева” и за административно нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 10.00 /десет/ лева“.

Жалбоподателят в жалбата и в депозирани пред съда писмени бележки моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и административно производствените правила.  В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Ш. изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на НП по посочените в жалбата съображения. Навежда доводи за нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

На 27.02.2015 година на жалбоподателя е бил съставен АУАН серия Т бланков № 807891/27.02.2015 г. за осъществени на 15.02.2015 г. административни нарушения на чл. 96 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, изразили се в това, че в гр. Пловдив на ул. „Георги Бенев“ № 15 в двора на „Елма Терм“ ЕООД, ЕИК: 201109218 като водач на лек автомобил  "Пежо Ж 5" с ДК № *** не е взела мерки, че автомобила да не се приведе в движение сам, същият се привежда в движение сам и удря паркирания за него л.а „Мерцедес CLK 200“, нерегистриран с номер на рама WDB20813551F036803 и реализира ПТП с материални щети, както и не представя контролен талон към СУМПС.

От фактическа страна на база събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи следното:

На 15.02.2015 г. *** Т. Т.и *** П.М. – *** гр.Пловдив посетили ПТП, възникнало в гр.Пловдив, в двора на ул.“Георги Бенев“ № 15. На място констатирали, че паркирания в двора товарен автомобил "Пежо Ж 5" с ДК № ***, собственост на „Елма Трейд“ ЕООД бил приведен самостоятелно в движение на заден ход и ударил в предната дясна част паркирания в същия двор лек автомобил „Мерцедес CLK 200“, нерегистриран с номер на рама WDB20813551F036803, собственост на П.Х.Г.. В разговор с В.И.К., ЕГН: **********, *** на горепосоченото дружество, полицейските служители установили, че товарния автомобил бил паркиран на това място от една година, но не се знаело кой е управлявал МПС.  Същите насочили собственика на пострадалия лек автомобил да подаде жалба в Трето РУ при ОД на МВР Пловдив. На 27.02.2015 г. свидетеля Н.Й.Н., заемащ длъжността „***“ при *** Пловдив посетил мястото на ПТП и съставил Протокол за ПТП № 1547971/27.02.2015 г. и  АУАН серия Т бланков № 807891/27.02.2015 г. за извършени от Е.Д.Д. нарушения на чл.96 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗАНН. На базата на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства- показания като свидетел на актосъставителя Н.Й.Н., който заявява, че си спомня за случая и че той е съставил и подписал акта. В хода на съдебното следствие уточнява, че двата автомобила, участвали при ПТП са били паркирани в двора на посоченото в акта дружество. След направения от него оглед на място установил, че щетите съвпадат с хода и посоката на движение на автомобила. Допълва, че актът бил съставен въз основа на жалба. Свидетелят не си спомня дали е имало свидетели при потегляне на автомобила и дали посочения в акта свидетел по неговото съставяне З.П.З. е присъствал при установяване на нарушението. Имало работник в двора. Така изложените обективни факти съдът счита, че са безспорно изяснени от показанията на актосъставителя, като ги кредитира като обективни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства. Разпитан в съдебно заседание свидетелят по съставяне на акта З.П.З. заявява, че не си спомня за случая, като поддържа написаното в акта. Сочи, че не е работил в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив, не познава жалбоподателя, а името на актосъставителя Н. му е познато. Уточнява, че няма спомен на какво обстоятелство е станал свидетел. Установява се и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства: оригинал от АУАН и от НП, разписки за връчването им, копия от заявление от П.Х.Г., декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, докладна записка рег.№ 1030р-4632/16.02.2015 г., Протокол за ПТП № 1547971/27.02.2015 г., заверени копия от Заповед № 8121з-47 от 16.01.2015 г. на МВР, справка за нарушител/водач.

На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

НП е издадено в предвидената от закона форма и от компетентен орган, видно от приложената и приета като писмено доказателство Заповед № 8121з—47/16.01.2015 г. на Зам.министъра на вътрешните работи. В случаят, според становището на съда в хода на проведеното административно наказателно производство са допуснати съществени нарушения на административно наказателните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и обуславят отмяна на НП като незаконосъобразно.

По отношение на нарушението по т.1 от НП съдът намира, че в съставеният правораздавателен административен акт не  е дадено конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които се твърди, че е осъществено административното нарушение на разпоредбата на чл.96 от ЗДвП, което е липса на реквизит по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Административно  наказващият орган единствено се е задоволил да посочи, че водачът на процесния лек автомобил не е взела мерки, така че автомобилът да не се приведе в движение сам, последният се привежда сам в движение и удря паркираното зад него МПС, при което реализира ПТП с материални щети. Съгласно чл.96 от ЗДвП водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. В случая при описание на конкретното неправомерно деяние не е посочена нито една от двете хипотези, предвидени в определената за нарушена законова норма, а именно: спряло за престой или паркирано е било конкретното МПС, което е пречка да се конкретизира и механизма на извършеното нарушение. Отделно от това в НП е посочено обстоятелството, че водачът напуска ППС, което липсва при описание на нарушението в АУАН и остава неподкрепено от събраните в административно наказателното производство доказателства. Отделно от това, в обжалваното НП не е отразено и каква е връзката между лекия автомобил „Пежо Ж5“ с рег.№ *** и соченият за извършител на нарушението по чл.96 от ЗДвП. Липсата на конкретика на извършеното деяние и релевантни към предмета на делото обстоятелства водят до липсата на яснота и пълнота в описанието на извършеното деяние, което безспорно съставлява съществено процесуално нарушение, защото ограничава правото на защита на жалбоподателят. Нарушителят освен субект на конкретни задължения по ЗДвП, е и субект на права в хода на административно наказателния процес и следва да наясно в какви конкретни негови действия се е изразило вмененото му нарушение. Общото и неточно позоваване от наказващият орган на нарушените законови разпоредби не съставлява описание на административно нарушение. Налице е липса на реквизит на издадения правораздавателен административен акт, което води до неговата незаконосъобразност. Наказващият орган е следвало с оглед дадените описание на обстоятелствата, при които е осъществено административното нарушение от страна на жалбоподателя, да посочи и конкретното му виновно деяние, което съставлява административно нарушение. От представените доказателства не е изяснено неправомерното поведение на жалбоподателят, тъй като субект на нарушението по чл.96 от ЗДвП е водачът на МПС, а в конкретния случай не е установено по несъмнен и категоричен начин, че към момента на нарушението жалбоподателят да е притежавал качеството на водач  по смисъла на § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.   Посочената норма определя, че  "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата“. Липсват каквито и да е доказателства, които да подкрепят тезата на административно наказващият орган, че Е.Д.  е автор на извършеното административно нарушение. С неизясняването на тези съществени факти, които да се установят по предвидения от закона ред от контролните органи и да се подкрепят със съответните за това доказателства, се е стигнало до необоснованост на издаденото НП, което съставлява нарушение на изискванията на посочените по – горе задължителни законови разпоредби, касаещи изискването за форма. Неспазването на тези изисквания е довело до съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя, който има правото да знае защо е приет за извършител, как е установено неговото конкретно участие в извършеното административно нарушение и от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената му административно наказателна отговорност.

Съдът счита, че следва да отпадне административно наказателната отговорност на санкционираното лице и за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, визирано в т.2 от НП. Причина за това е допускането на съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, засягащи правото на защита на жалбоподателя. Нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП въвеждат задължение за водача на моторно превозно средство да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Изпълнителното деяние на нарушението по посочената разпоредба от ЗДвП се състои в неносене на определените от законодателя документи, което обаче не е посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП. Непредставянето на контролен талон не е елемент от обективната страна на нарушението, а и не всяко непредставяне означава и не носене на този документи. Същата фактическа обстановка и неправилно излагане на обстоятелствата на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП са пренесени и в НП, където   отново е посочено, че изпълнителното деяние на нарушението се състои в непредставяне. Липсата на елемент от обективната страна на административното нарушение по посочената за нарушена правна норма от ЗДвП съставлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното лице и обосноваващо отмяната на НП, като незаконосъобразно.

С оглед изложеното Съдът приема, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като жалбоподателят е лишен от правото му на защита, а именно да разбере естеството на вмененото му нарушение, в какво качество му е вменено, кои са виновните действия, които административният орган е приел, че водят до констатираното нарушение и въз основа на коя законова разпоредба е ангажирана административно наказателната му отговорност. Това води до извода, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Относно направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски, същото съдът счита за недопустимо в настоящото производство, доколкото не е предвиден ред за присъждане на направените от жалбоподателя разноски. В чл.84 ЗАНН се препраща към НПК по неуредените въпроси, като дори и наказателното постановление да се отмени, съответният чл.190 от НПК не предвижда присъждане на разноски за подсъдимия, поради което искането за това, като неоснователно не следва да бъде уважено.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-1030-002072, издадено на 21.05.2015г. от Началник Сектор към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Е.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, за осъществено административно нарушение на чл.96 от Закон за движение по пътищата /съкратено ЗДвП/ е наложено на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 100.00 /сто/ лева” и за административно нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 10.00 /десет/ лева“.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-дневен срок  от получаване на съобщението от страните по реда на Глава 12 от АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ