АНД 4341/2016 - Решение - 03-10-2016

Решение по Наказателно дело 4341/2016г.

 Р Е Ш Е Н И Е  

1538

 

гр.Пловдив, 03.10.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на девети септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА 

като разгледа АНД № 4341/2016г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-0438-000006 от 13.04.2016г., издадено от С. К. П., на длъжност *** ОД МВР – гр.Пловдив, Трето РУ „Полиция“, с което на Г.Т.Н., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като неправилно е приложен материалния закон, издадено в противоречие с процесуалните правила и не спазена предвидената в закона форма. В този смисъл се оспорва материалната компетентност както на административнонаказващия орган – включително предвид посочената в наказателното постановление заповед за упълномощаване на същия с дата, предхождаща тази на нормативния акт, така и тази на актосъставителя – във връзка с качеството му на длъжностно лице от службите за контрол на ЗДвП. На следващо място се сочи разминаване между цитираната като нарушена материално правна норма в АУАН и в наказателното постановление, което се поддържа като нарушение правото на защита на наказаното лице, във връзка с лишаване последния от правото да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Алтернативно се сочи, че в случая са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, при наличие на множество смекчаващи обстоятелства, които не са отчетени от административнонаказващия орган и същият е издал наказателното постановление в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН.

Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, Трето РУ „Полиция“ не изпраща представител, не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 29.06.2016г.  видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР - Пловдив на 05.07.2016г., съгласно отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 03.02.2016г., около 01:00 часа, в община Марица, на път Първи клас № 8, до бензиностанция „Петрол Ортахан“, в посока юг – север, свидетелят Ж.И.Ж., в качеството му на *** Трето РУ „Полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка МПС – лек автомобил „БМВ 5 Х ДРАЙВ 40Д“, с рег.№ „***“. При проверката същият свидетел установил, че гореописаното МПС било управлявано от жалбоподателя Г.Т.Н., който не представил действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите относно превозното средство, а заявил, че същото МПС било служебно и не бил запознат, че няма сключен договор за същото. Свидетелят  Ж. в дежурната част и в „Гаранционен фонд и установил“, че за лек автомобил „БМВ 5 Х ДРАЙВ 40Д“ нямало действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Предвид това, на място свидетелят Ж. съставил АУАН с бланков № 295320 от 03.02.2016г. срещу Г.Т.Н. за нарушение на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, който последният подписал без да отрази възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление от *** ОД МВР – гр.Пловдив, Трето РУ „Полиция“ за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Ж.И.Ж., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Относно приложението на процесуалните правила: Съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар административнонаказателното производство да е образувано по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН с АУАН, издаден от орган, притежаващ нужните правомощия за тези действия – съгласно разпоредбата на чл.647, ал.1 от КЗ, във вр. с представените Заповед № З-4893 от 27.05.2010г. на директор ОД МВР – Пловдив и Заповед № З-4785 от 24.07.2013г. на директор ОД МВР – Пловдив, то по делото на се събраха достатъчно данни, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, предвид следното:

Съгласно чл.647, ал.2 от КЗ, за нарушенията по чл.638, ал.3 от КЗ. Наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице.

Предвид последното и доколкото процесното наказателно постановление № 16-0438-000006 от 13.04.2016г. е издадено от С. К. П., на длъжност *** ОД МВР – гр.Пловдив, Трето РУ „Полиция“, то съдът с разпореждане от 13.07.2016г., а след това и с определение от 10.08.2016г. е задължил въззиваемата страна да представи всички доказателства относно материалната компетентност на  административнонаказващия орган и надлежното възлагане на същия да издава наказателни постановления за нарушения на чл.638 от КЗ, по реда на чл.647, ал.2 от КЗ.

Въпреки горното въззиваемата страна не е представила доказателства относно надлежното възлагане на *** ОД МВР – гр.Пловдив, Трето РУ „Полиция“ да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на чл.638 от КЗ, доколкото така представената Заповед № З-6095 от 03.10.2012г. на директор ОД МВР – Пловдив визира правомощия по реда на чл.320, ал.2 от КЗ /отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ и няма отношение към нормативния акт, действал както към момента на извършване и установяване на нарушението, така и на издаване на наказателното постановление, а именно – КЗ /обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./. Що се отнася до другата представена от въззиваемата страна Заповед № 8121з-748 от 24.05.2016г., то последната визира единствено правомощия за издаване фишове, съставяне на АУАН и издаване на наказателни постановления по реда на ЗДвП и отново няма отношение към КЗ /обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./.

Ето защо и предвид разпределение доказателствената тежест в процеса, съдът следва да приеме, че към момента на издаване на наказателно постановление № 16-0438-000006 от 13.04.2016г., на посочения като административнонаказващ орган - *** ОД МВР – гр.Пловдив, Трето РУ „Полиция“ не е било възложено с надлежна заповед да издава наказателни постановления за нарушения на чл.638 от КЗ, по реда на чл.647, ал.2 от КЗ. Извода за последното се налага и с оглед изричното посочване като правно основание в обжалваното наказателно постановление на вече коментираната като неотносима Заповед № З-6095 от 03.10.2012г. на директор ОД МВР – Пловдив. Липсата на материална компетентност на издателя на наказателното постановление налага единствен възможен извод за незаконосъобразност на същото, което мотивира неговата отмяна от съда.

Отделно от горното и като самостоятелно основание съдът констатира, че е налице несъответствие на посочената като състав на нарушението норма в така съставения АУАН – от една страна и в наказателното постановление – от друга. В АУАН като нарушена разпоредба е посочена чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, която визира повторно извършено нарушение от притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и който не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Същевременно наказателното постановление е издадено за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, който текст предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Последното нарушение се отличава със съвсем различен фактически състав от това по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, описано в АУАН, поставил началото на административнонаказателното производство. Горното несъответствие в посоченото нарушение в АУАН и наказателното постановление следва да се прецени като такова от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото лишават лицето, посочено като нарушител, от правото му да разбере същността на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Последното съществено процесуално нарушение също и на самостоятелно основание мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Предвид посоченото становище за незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, включително и с оглед несъответствие на отразената като състав на нарушението норма в така съставения АУАН – от една страна и в наказателното постановление – от друга, което от своя страна налага извод за липса на яснота относно твърдяното нарушение, то съдът намира за невъзможно да разгледа въпроса за правилността на наказателното постановление, дори и единствено с оглед пълнота.

Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН, Районният съд Пловдив

 

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-0438-000006 от 13.04.2016г., издадено от С. К. П., на длъжност *** ОД МВР – гр.Пловдив, Трето РУ „Полиция“, с което на Г.Т.Н., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

                  

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

И. Й.