АНД 4189/2016 - Решение - 14-10-2016

Решение по Наказателно дело 4189/2016г.

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 1605

Гр. Пловдив, 14.10.2016г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Пловдивски районен съд, XI н. с. в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                               

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА

      

         При участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4189/2016г. по описа на ПРС, XI н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството и по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 166/23.06.2016г. на Директора на РДГ Пловдив, с което на И.И.Б., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.257, ал.1, т.3 вр. чл.108, ал.2 и ал.3 от Закон за горите /ЗГ/, на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ.

Жалбоподателят И.Б. се явява лично, като в хода на делото оспорва издаденото му НП. По същество подкрепя изцяло подадената от него жалба, като счита, че не е осъществил състава на вмененото му нарушение.

Въззиваемата страна РДГ Пловдив се представлява от юрк. Г.И., която е на становище, че издаденото НП е законосъобразно и основателно и като такова същото следва да се потвърди изцяло.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Административнонаказателното производство е образувано вследствие на проведена на 07.04.2016г. проверка в землището на с. Старосел, отдел 38, под. в – сечище с ПС № 0282649/12.01.2016г. По време на проверката органи на ТП ДГС констатирали, че в периода от 15.01.2016г. до 07.04.2016г. И.Б., в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, на който било издадено ПС № 0282649/12.01.2016г., не е изпълнил контролните си правомощия, възложени му с чл.108, ал.3 от ЗГ и чл.12б, ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ и не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия при извършване на добив на дървесина, а именно сеч на немаркирани дървета от зимен дъб – 42 бр. и от бук 8 бр. Отделно от това органите на ТП ДГС установили и че не е бил спазен технологичният план поради направа на извозен път или технологична просека с дължина 400 м. и широчина 4-5 м и временни складове, които не били отразени по технологичния план.

Проверяващите отразили своите констатации в съставения от тях Констативен протокол № 013521/07.04.2016г. С оглед резултатите от проверката спрямо И.Б. бил съставен АУАН серия ЮЦДП № 007371/16.05.2016г., като впоследствие административнонаказателното производство било прекратено с Резолюция на Директора на РДГ Пловдив поради незаконосъобразност и необоснованост на последния. От съдържанието на акта се създавало впечатление, че сечта на немаркирани дървета и неспазването на технологичен план чрез направата на нерегламентиран извозен път или технологична просека и временни складове са извършени физически от И.Б., но след преглед от административнонаказващия орган /АНО/ се установило, че нарушителят е *** и лице по чл.108, ал.2 от ЗГ. Поради тези пропуски бил издаден нов АУАН серия ЮЦДП № 007373/06.06.2016г., в който било посочено, че И.Б., в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, на което е издадено ПС № 0282649/12.01.2016г. не е изпълнил контролни правомощия, възложени му с чл.108, ал.3 от ЗГ и чл.12б, ал.1 от НКОГТ и не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия при извършване на добив на дървесина, като тези действия били квалифицирани като нарушение на чл.257, ал.1, т.3 вр. чл.108, ал.2 и ал.3 от ЗГ.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, АНО е издал обжалваното НП № 166/23.06.2016г., като е възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН. Осъщественото от жалбоподателя деяние било квалифицирано като нарушение на чл.257, ал. 1, т.3 вр. чл.108, ал.2 и ал.3 от ЗГ, като на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ на И.Б. е било наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лева.

Описаната по–горе фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Н.М.П., които съдът кредитира и от приложените писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Безспорно в хода на проверката е било установено това, че в проверявания подотдел е имало допуснато нарушение. Същото се е изразява в това, че наред с разрешените за добив дървета са били отразяни и такива от видовете зимен дъб и бук, въпреки че са били немаркирани и не е трябвало да бъдат сечени. Отделно от това е бил направен извозен път /просека/ с дължина 400м. и широчина 4-5 м от същите дървета, както и временни складове за дървесина, които не са били отразени в технологичния план. В качеството му на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ именно на И.Б. е било възложено това да следи какви точно видове дървета се режат, като с това се спазва и издаденото разрешително за сеч, както и да спазва технологичния план. Неговите задължения и следващата от тях отговорност не могат да отпаднат независимо, че сечта на забранената дървесина е била извършена от негови работници, тъй като в ал.3 на чл.108 от ЗГ е посочено, че именно лицето, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището.

Относно основното възражение на жалбоподателя, че е недопустимо да бъде образувано ново, повторно административнонаказателно производство, след като образуваното въз основа на първоначално съставения АУАН е прекратено на основание чл.54 от ЗАНН, настоящият съдебен състав приема следното:

С процесното НП не се е стигнало до налагане на повторно наказание по смисъла на  чл.17 от ЗАНН, тъй като въобще липсва издадено друго НП, касаещо същото нарушение. В случая следва да се посочи, че в компетентността на наказващия орган е да реши дали описаното в АУАН нарушение се доказва от събраните доказателства или не, респективно да издаде НП или да прекрати производството на основание  чл.54 от ЗАНН. Във втория случай от изричния текст на закона следва, че се прекратява единствено производство (преписката – така  чл.54 от ЗАНН), но това само по себе си не води до погасяване административнонаказателната или имуществена отговорност на нарушителя.

Обстоятелствата, които погасяват последната са изчерпателно посочени в чл.34 от ЗАНН и в съответните разпоредби на НК – по силата на изричното препращане на чл.11 от ЗАНН, и сред тях не е прекратяване на административнонаказателното производство. Това е така и защото наказващият административен орган следва да прекрати производството не само в случаите, когато не се установява извършването на нарушението или вината на нарушителя, а и когато при съставяне на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност, които не могат да се санират при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

 В този смисъл след прекратяване на преписката по първоначално съставения АУАН липсва процесуална пречка за съставяне на нов срещу същото лице – в случай, че са събрани нови доказателства, че е променена правната квалификация на нарушението, отстранени са допуснати съществени процесуални нарушения в първоначално съставения АУАН.

Въпреки така констатираното нарушение обжалваното НП следва да се отмени, тъй като както в АУАН, така и в НП е прието, че жалбоподателят И.Б. е нарушил чл.257, ал.1, т.3 вр. чл.108, ал.2 и ал.3 от ЗГ. Текстът на чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ предвижда налагане на наказание глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията. Видно е, че цитираният текст представлява санкционна норма, като същият следва да намери приложение само, ако съответните текстове на ЗГ не предвиждат други задължения за съответните адресати и по-конкретно за лицата, които имат качество по чл.108, ал.2 от ЗГ. Тази норма освен това се явява и бланкетна, доколкото в нея не се съдържат конкретните задължения и правомощия, за неизпълнението или несвоевременно изпълнение на които посочените лица носят административнонаказателна отговорност, поради което, за да бъде санкционирано лицето на това основание е необходимо да се посочи конкретната правна норма, в която се съдържа съответното задължение или контролно правомощие. Бланкетна е и нормата на чл.108, ал.3 от ЗГ, съгласно която лицето по ал.2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището.

Действително в обстоятелствената част на акта и постановлението е посочено, че жалбоподателят, в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, не е изпълнил контролните си правомощия, възложени му с чл.108, ал.3 от ЗГ и чл.12б, ал.1 от НКОГТ, която разпоредба предвижда задължения за лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч, включително да следят за спазването на сроковете и правилата, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета /т.5/ и за спазването на одобрения технологичен план /т.7/. Доколкото обаче в случая не само, че нормата на чл.12б, ал.1 от НКОГТ не е посочена като нарушена, но и не са посочени конкретните нарушени разпоредби на чл.12б, ал.1 от НКОГТ, които съдържат конкретните задължения на лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, за неизпълнението на които същите носят административнонаказателна отговорност, следва да се приеме, че е било допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл.42 т.5 от ЗАНН, респ. чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН относно реквизитите на акта и постановлението, същите трябва да съдържат и законните разпоредби, които са били нарушени. Приетите за нарушени законни разпоредби трябва да са посочени конкретно, точно и ясно, доколкото противното в твърде сериозна степен застрашава правото на защита на санкционираното лице.

Налице е разминаване и относно правната квалификация по чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ и нормата, въз основа на която е определено в случая административното наказание. Видно от обжалваното НП, административното наказание глоба в размер на 300 лв. е била определена на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, която разпоредба не е санкционна и не предвижда налагането на административни наказания.

Установените процесуални нарушения са довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице да разбере точно в какво се състои нарушението, на какво основание е било определено наложеното административно наказание и съобразно това да организира своята защита, поради което същото се явява незаконосъобразано и като такова следва да се отмени.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

 

 

                                                          Р   Е   Ш   И:

      

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 166/23.06.2016г. на Директора на РДГ Пловдив, с което на И.И.Б., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.257, ал.1, т.3 вр. чл.108, ал.2 и ал.3 от ЗГ, на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

                                                     

                                                           

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

АМ