АНД 3938/2016 - Решение - 12-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

    1592                                                     12.10.2016  год.                       Град  ПЛОВДИВ

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд       -       5 наказателен    състав

На четиринадесети септември през  две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

         Председател: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

 

Секретар: ТАНЯ СТОИЛОВА

разгледа докладваното от съдията

АНД № 3938  по описа за 2016  година          

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 16-1030-000957 / 28.04.2016 год. на Началник Сектор ПП при ОДМВР Пловдив, с което на И.Ц.Г. ЕГН: **********, е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл.20 ал.2 вр.чл.179 ал.2  от ЗДвП.

Жалбоподателят в депозираната от него жалба желае да бъде отменено обжалваното НП като необосновано и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

 

СЪДЪТ, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, и след като съобрази доводите и исканията на страните, намира и приема за установено следното:

С АУАН от 10.04.2016г. актосъставителят Т.Г. съставил акт на жалбоподателя, за това, че на същата дата на път РDV1154 км.0+200 посока АМ Тракия като водач на лек автомобил Тойота Ярис  с рег.№ ***, управлявал същия със скорост,  несъобразена с атмосферните условия в завой и при мокра настилка, изгубил контрол върху автомобила и се ударил в предпазната мантинела и допуснал ПТП с материални щети. Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП.

Фактите по делото се установяват от разпита на актос.Г., както и от приложеното по делото писмено доказателство – АУАН. По фактите не се спори от страните – т.е. относно настъпилото ПТП и че жалбоподателят е управлявал автомобила на процесното време и място. Жалбоподателят оспорва наличието на вина за настъпилото ПТП.

Съдът намира, че атакуваното НП относно първото нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП се явява необосновано, почиващо на предположение, поради което се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено от съда в тази част. Липсва доказателство  относно твърдените от актосъставителя обстоятелства в съставения на жалбоподателя АУАН за това нарушение, тъй като последният няма как да обоснове виновно поведение на жалбоподателя за настъпилото ПТП, още повече, че в показанията си сам той казва, че не е очевидец, не си спомня по случая, не може да конкретизира с точност причините, поради които е настъпило ПТП.

Предвид характеристиките на мястото там имало и  други случаи на пътни произшествия. Същевременно жалб.Г. твърди, че е имало пясък по пътя, поради което му поднесъл автомобила. Поради това той станал неуправляем, не е искал, допускал и предвиждал причиняването на ПТП.

Издаденото НП въз основа на констатациите по АУАН, които не се оспорват, се явява неправилно по същество – т.е. нарушението не е доказано, че е извършено по несъмнен и категоричен начин. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия казус липсва  елементът на нарушението вина, респ. тя не е доказана.  Административнонаказателната отговорност е лична и тя почива на съответно основание от закона /легално/, а от друга на фактическо – следва да е налице каузален принос на нарушителя към настъпилия противоправен резултат. Последното е независимо от формата на вината на нарушителя – дали той е действал при умисъл или непредпазливост. Вината задължително подлежи на установяване в производството. Тя не може да се извлича абстрактно и единствено от съдържание на нормативния акт, въз основа на който е ангажирана - случая чл.20 ал.2 от ЗДвП / Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението./. Следва да се подчертае, че настоящият случай касае отговорност на физическо лице, което следва да действа виновно, а не е налице т.нар. обективна безвиновна отговорност на юридическите лица по чл.83 от ЗАНН. В случая не може да се свърже поведението на жалбоподателя с противоправния резултат. Не се установява причинно-следствена връзка на нарушено правило  за движение по пътищата от страна на привлеченото към отговорност лице с настъпилото ПТП. Безспорно от материалите по делото се установява, че жалбоподателя не е действал умишлено, защото не е целял, нито допускал да причини материални щети по собствения си автомобил /т.е. не е действал нито при пряк, нито при евентуален умисъл/. В случая обаче не се установява, настъпилото ПТП да е било причинено от жалбоподателя и при непредпазливост. Последната се проявява в  две форми – небрежност и престъпна самонадеяност. Самонадеяността изисква съзнание за нарушеното правило за движение по пътищата, но разчитане на въображаеми външни фактори, които ще препятстват настъпването на неблагоприятните последици за дееца. Небрежността изисква обективна възможност у извършителя да е могъл и да е бил длъжен да предвиди настъпилия укорим резултат вследствие поведението си. За съдът се налага изводът, че Г. е взел всички мерки за недопускане на ПТП, за което е съобразил движението си с пътните условия в конкретния случай, защото доказателства в противната насока няма, при доказателствена тежест на наказващия орган. Поведението му е било съответно на факторите, визирани в нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, но въпреки това ПТП е настъпило, защото автомобилът станал неуправляем, за което обаче не  е доказано виновно нарушаване на правилата за движение по пътищата  на правния субект, на когото е ангажирана административнонаказателната отговорност. Освен това органите на реда са били сигнализирани от самия жалбоподател. Не е имало други участници в ПТП, както и очевидци на деянието. Последното представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, което изключва и непредпазливата форма на вина. 

Липсата на вина изключва административнонаказателната отговорност и следователно вмененото на жалбоподателя административно нарушение не е извършено.

Горното изложение мотивира съда да счете обжалваното наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно в тази част, с което неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. То следва да бъде отменено.

 

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът 

                                        Р      Е      Ш      И :

 

          ОТМЕНЯ  № 16-1030-000957 / 28.04.2016 год. на Началник Сектор ПП при ОДМВР Пловдив, с което на И. Ц.Г. ЕГН: **********, е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл.20 ал.2 вр.чл.179 ал.2  от ЗДвП.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ПАС по реда на АПК  в 14-дневен срок  от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС