АНД 3779/2016 - Решение - 31-10-2016

Решение по Наказателно дело 3779/2016г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№1717

гр. Пловдив, 31.10.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря ДАНИЕЛА ДОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3779/2016 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление №16-1030-000946/28.04.2016 г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив с което на Л.Й.А. с ЕГН: ********** на основание чл. 174, ал. 1 ЗДвП са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 700 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 7 седем месеца, за извършено от него по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП нарушение на 01.04.2016 г. в гр. Пловдив.

          Жалбоподателят Л.А., чрез процесуалния представител адв. С. обжалва цитираното наказателно постановление, като намира същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага съображения, че от връчения му АУАН се установявало, че има разминавания в междуредията и ръкописния текст в същия, което водело до неговата нечетливост. Нормативните актове не били описани без съкращения. Цитираната нарушена норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП визирала няколко хипотези, като не се установявало, коя точно от тях е била нарушена. В АУАН не били отразени възрастта на нарушителя и неговата месторабота. Не се установявало дали актосъставителят и наказващият орган били компетентни да издават АУАН и НП. Не се установяло и дали техническото средство с което бил тестван жалбоподателят било преминало проверка. Излага съображения относно прилагането на чл. 28 ЗАНН, доколкото процесният случай бил маловажен такъв по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Наложените му наказания не съответствали на извършеното от него, поради което били значително завишени.

          Жалбоподателят Л.А. се яви в съдебно заседание, като заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник. Същият депозира обяснения, които бяха в насока, че признава, че е бил спрян от проверяващите и е бил тестван с техническо средство дрегер, което е отчело наличието на алкохол в издишания от него въздух.

Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представител и не депозира становище по съществото на спора.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 01.04.2016 г. около 00:54 часа в гр. Пловдив на бул. ,,Цар Борис‘‘ III Обединител № 151 като водач на лек автомобил ,,Фолсваген голф‘‘ с рег. № ***, собственост на Й. Л.. А. управлява под въздействието на алкохол, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARDM-0253, който отчел 0.61 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0195462. Не е дал кръвна проба. По този начин, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С.Д.. В своите показания, същият заяви, че не си спомня за случая, но след като му беше предявен намиращият се по административно-наказателната преписка АУАН, посочи, че поддържа отразеното в него. В допълнение допълни, че когато водач на МПС бъде спрян за проверка и техническото средство отчете под 1,2 промила, същият не бива придружаван до съответното лечебно заведение. Придружавани до болница били единствено водачи при които била отчетена проба над 1,2 промила.

Настоящият съдебен състав кредитира напълно показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, в това число и с депозираните от жалбоподателя обяснения.

Настоящият съдебен състав кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните.

Съдът кредитира представения по делото АУАН с бл. № 16-1030-000946 от 01.04.2016 г., видно от същия се установява, възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. В действителност, след запознаването с него се установява, че същият е съставен ръкописно. Този ръкописен почерк, обаче е четлив и съдебният състав е в състояние да се запознае с отразеното в него. Ето защо, неоснователно се явява наведеното в жалбата възражение, че жалбоподателят не е в състояние да се запознае в отразеното в АУАН, като следва да се отбележи, че и в представеното към жалбата копие от АУАН отново може да се разчете неговото съдържание.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач от 1996 г., като до настоящия момент спрямо него има издадени два броя наказателни постановления, последното от което е и процесното, по което има и наложена и принудителна административна мярка. Ето защо, достигна до извод, че за времето през което е бил неправоспособен водач, Л.А. е лице при което се наблюдава почти пълната лиса на нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.

От представения талон за медицинско изследване с бл. № 0195462 от 01.04.2016 г., се установи, че такъв е бил издаден на жалбоподателя и му е бил връчен в 01.00 часа, като е следвало до 01:45 часа на същия ден да се яви в УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘.

От представеното по делото копие от Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. се установява, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

От постъпилите с писмо с вх. № 34505/01.07.2016 г., копие от Заповед и длъжностна характеристика се установява, че актосъставителят С.С.Д. към 01.04.2016 г. е заемал длъжността ,,*** I степен в група ,,Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност‘‘ сектор ,,Пътна полиция‘‘ към отдел ,,Охранителна полиция‘‘ при ОД на МВР – гр. Пловдив. Видно от цитираната по-горе Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. се установява, че лицата заемащи длъжността ,,***‘‘ имат право да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата.

От представеното копие от Протокол за изпитване от 26.11.2015 г. се установява, че процесното техническо средство към датата на извършване на нарушението е било преминало технически преглед и е било технически годно.

В действителност в АУАН не е отразен нарушеният нормативен акт без съкращения, но това по никакъв начин не нарушава правото на защита на наказаното лице, доколкото видно от същия се установява, че като нарушена правна норма е посочена чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и нарушителят в пълна степен е в състояние да разбере, че е нарушен Закона за движението по пътищата.

Неоснователно се явява наведеното от страна на процесуалния представител възражение, че в АУАН не била отразена възрастта на нарушителя, доколкото след запознаване със същия се установи, че като такава е посочена 39 години. В представеното към жалбата копие от АУАН, не е посочена възрастта на жалбоподателя, но в конкретния случай трябва да се гледа представеният по административно-наказателната преписка оригинал, който съдържа възрастта на жалбоподателя. Дори и да се приеме, че в АУАН не е посочена възрастта на нарушителя, това по абсолютно никакъв начин не нарушава правото на защита на санкционираното лице, доколкото дори и да се приеме, че това е нередовност, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато има допусната нередовност в акта, но се установяват извършването на нарушението и самоличността на нарушителя.

Неоснователно се явява наведеното възражение, че не е посочена местоработата на жалбоподателя, доколкото в АУАН е отразено, че същият не я посочва, а актосъставителят не е в състояние да разбере какво работи жалбоподателят, ако той не му съобщи това.

За нарушена разпоредба в АУАН и НП е посочена тази на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Съгласно същата се забранява на водача на МПС да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В конкретния случай посочването на нарушения член от закона, алинея и точка е напълно достатъчно, като не е необходимо посочването и на конкретното предложение, още повече, че в АУАН и НП словесно е посочено, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство под въздействието на алкохол.

В Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства е установена процедура, въз основа на която се установява това. В чл.3 от същата e посочено, че в случаите по чл.2 заедно със съставянето на акта за административното нарушение при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда длъжностното лице от съответната служба за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) попълва и талон за медицинско изследване (приложение No 1) в три екземпляра - първият екземпляр за водача, вторият се прилага към акта, а третият остава за отчет.

В чл.6, от Наредбата е посочено, че в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство, отказът да се получи талон за медицинско изследване се установява с подписа на един свидетел.

По делото са налице данни, че жалбоподателят е отишъл да даде кръв за изследване във връзка с употребата на алкохол в кръвта си, но същият се е явил след предоставения от страна на актосъставителя срок, а именно до 01:45 часа на 01.04.2016 г., като това се установява от представената по делото справка от УМБАЛ ,,Свети Георги‘‘, видно от която жалбоподателят се е явил в 02:40 часа до 03:00 часа, което обаче е около час след крайният срок в който същият е би могъл да се яви, а именно 01:45 часа.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредбата предвижда, че вземането на кръв при изследване за алкохол се извършва в срока за явяване, определен в талона за медицинското изследване. При обективна невъзможност лекарят да вземе кръв за изследване в посочения срок той отразява причините за забавянето и часа на вземането.

Тълкувайки тази разпоредба се достигна до извод, че медицинското лице може да вземе кръв за изследване единствено в срока за явяване, който е бил определен от актосъставителя. По делото не са налице обективни причини за забавянето на жалбоподателя да се яви в болничното заведение, поради което и правилно съответното лице не му е взело кръв, доколкото това може да се направи единствено в случаите, когато нарушителят се яви в срок.

Предвид гореизложеното, правилно наказващият орган е приел на основание чл. 6 от Наредбата показанията на техническото средство, а именно 0,61 промила алкохол в издишания въздух.

Настоящият състав намира, че в случая не е налице основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, Осъщественото нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен, като от значение за правилното решаване на делото е обстоятелството, че употребата на алкохол е една от най-честите причини за настъпването на пътно транспортни произшествия.

Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е възведено под правилната правна квалификация и описанието на същото е коректно. При издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда, че се наказва лице, което управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,5 промила до 1,2 промила с наказание ,,глоба’’ в размер от 500 до 1000 лева и с ,,лишаване от право да управлява МПС’’ за срок от 6 до 12 месеца.

При определянето наказанието на санкционираното по делото лице, следва да се отчетат смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Към смекчаващите вината обстоятелства, следва да се отчетат размерът на количеството алкохол в кръвта на жалбоподателя, което е било в размер от 0,61 промила и е към минимума предвиден в закона. Към смекчаващите вината обстоятелства спада и признаването на вината от жалбоподателя, изказаното съжаление и почти пълната липса на нарушения по ЗДвП и ППЗДвП. Отегчаващи вината обстоятелства не се отчетоха.

Въз основа на гореизложеното се достигна до извод, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание ,,лишаване от право да управлява МПС’’ следва да бъде намалено до минимума предвиден в закон, който е в размер от 6 месеца, а размерът на ,,глобата‘‘ следва да бъде намален също до минимума предвиден в закона от 500 лева, като тези наказания съответстват на целите на наказанието, на личната и генералната превенции и наказаното лице следва да бъде поощрено за това, че признава вината си.

Ето Наказателно постановление №16-1030-000946/28.04.2016 г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив защо, обжалваното наказателно постановление следва да бтде изменено в частта с която на жалбоподателя е било наложено административно наказание ,,лишаване от право да управлява МПС’’, като същото бъде намалено от 7 месеца на 6 месеца, а ,,глобата‘‘ от 700 лева на 500 лева.

Правилно на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са били отнети 10 контролни точки на жалбоподателя.

 

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №16-1030-000946/28.04.2016 г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив в частта с която на Л.Й.А. с ЕГН: ********** са били наложени, на основание чл. 174, ал. 1 ЗДвП, административни наказания ,,лишаване от право да управлява МПС’’ за срок от 7 /седем/ месеца и ,,глоба‘‘ в размер от 700 /седемстотин/ лева, като НАМАЛЯВА размера на наказанието ,,лишаване от право да управлява МПС’’ на срок от 6 /шест/ месеца и размера на наказанието ,,глоба‘‘ на 500 /петстотин/ лева.

          ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Д.Д.