АНД 3772/2016 - Решение - 26-10-2016

Решение по Наказателно дело 3772/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е  

1693

 

гр.Пловдив, 26.10.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на девет и шести септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА 

като разгледа АНД № 3772/2016г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 15-1030-007703 от 22.12.2016г., издадено от Н. А. Н. Д., на длъжност *** „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Н.Т.К., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за нарушение на чл.315, ал.1 от КЗ /отм./.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че наказателно постановление е издадено за нарушение на чл. 315, ал.1 от КЗ, въз основа на АУАН, в който е записано, че същият е съставен за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.315 от КЗ, като е допуснато противоречие между правното и фактическото основание. В този смисъл се отбелязва, че нормата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ не забранява управлението на МПС, чийто притежател или ползвател не е сключил застраховка Гражданска отговорност, а изисква притежателя на същото МПС да сключи такава. Отбелязва се също, че е в АУАН е посочена нормата на чл.315 от КЗ, която съдържа три алинеи, всяка от които съдържаща различни хипотези на административни нарушения. Застъпва се становище, че горното нарушава правото на защита на жалбоподателя, предвид невъзможността му да прецени какво нарушение е извършил. Поддържа се, че на отправеното фактическо обвинение съответства състава на чл.315, ал.1, предл. второ, т.1 от КЗ, а на отправеното правно обвинение за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ – състава на чл.315, ал.1, предл. първо, т.1 от КЗ. В този смисъл се сочи, че жалбоподателят не е собственик на въпросното МПС и за него н съществува задължение да сключи застраховка Гражданска отговорност, въпреки което именно така е повдигнато обвинение срещу същия с така съставения АУАН. На следващо място се поддържа становище за противоречие и липса на единство в съдържателната част на наказателното постановление, както и че жалбоподателят би могъл да понесе отговорност единствено като водач, управлявал МПС, за което няма сключена застраховка Гражданска отговорност, но не това са фактите, отразени е наказателното постановление и АУАН, срещу които се е защитавал същия. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на глобата от 400 лева на 250 лева, предвид влизане в сила на нов КЗ от 01.01.2016г., съдържащ по-благоприятна процесуална разпоредба – чл.483, ал.1 от КЗ.

Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител, не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 15.04.2016г. видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР - Пловдив на 20.04.2016г., съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 25.09.2015г., около 16:30 часа, в община Садово, на път Първи клас № 8 – километър 246, свидетелят П.Д.Д., в качеството му на ***  при сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка МПС – лек автомобил „Фиат Браво“, с рег.№ „***“ и установил, че същото МПС  - собственост на Е. К.,  било управлявано от жалбоподателя Н.Т.К. – собственик на същото, който не представил действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите относно превозното средство. Свидетелят Д. още констатирал, че на предното обзорно стъкло на автомобила нямало залепен стикер за задължителната застраховка, след което направил справка в база данни чрез дежурната част и установил, че за лек автомобил „Фиат Браво“, с рег.№ „***“ нямало действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Предвид това, на място свидетелят Д. съставил АУАН с бланков № 998262 от 25.09.2015г. срещу Н.Т.К. за нарушение на чл.259, ал.1, т.1, във вр, с чл.315 от КЗ /отм./, който АУАН последният подписал с отбелязване, че няма възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл.315, ал.1 от КЗ.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П.Д.Д., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Относно приложението на процесуалните правила: Съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от така представената Заповед Рег.№ З-6095 от 03.10.2012г. на директора на ОД МВР – гр.Пловдив, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.320, ал.1, вр. чл.315, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.189, ал.1 от ЗДвП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

В този смисъл съдът намери за неоснователно становището на жалбоподателя за съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, във връзка с обстоятелството, че наказателно постановление е издадено за нарушение на чл. 315, ал.1 от КЗ, въз основа на АУАН, в който е записано, че същият е съставен за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.315 от КЗ, като е допуснато противоречие между правното и фактическото основание.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че твърдяното от актосъставителя нарушение е ясно и недвусмислено описано в АУАН, а именно – същото се изразява в това, че жалбоподателят Н.Т. К. управлявал лек автомобил „Фиат Браво“, с рег.№ „***“, за който няма сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Тук следва да се отбележи, че въпросът чие е задължението да сключи такъв договор за едно МПС, регистрирано на територията на Р.България, няма място за обсъждане в обстоятелствената част на акта, който визира единствено дейност по управление на превозно средство, при която правоспособният водач е длъжен да познава разпоредбите на ЗДвП, включително и условията на които следва да отговаря същото МПС.

Предвид това, действително посочването в АУАН на нормата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ може да бъде определено като ненужно, доколкото последната визира задължението на собственика на МПС да сключи посочената застраховка, бездействието на който собственик от своя страна е само част от фактическия състав на описаното в акта нарушение на водача. Следвало е още да бъде уточнена и хипотезата на посочения чл.315 от КЗ /отм./ Въпреки това съдът намира, че същата липса на прецизност в посочване на нарушената законова разпоредба в АУАН, дори и отчетена като нарушение нормата на чл.42, т.5 от ЗАНН, не може да бъде счетена като такова от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и в частност – правото му да разбере същността на твърдяното нарушение. Както вече бе посочено, в АУАН ясно е отразено, че нарушението се изразява във факта на управление на посоченото МПС, за което не е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, още повече изрично е отразено, че същото МПС принадлежи на трето лице. Ето защо очевидно неоснователно е едно твърдение, че спреният за проверка в хода на дейност по управление на МПС нарушител не могъл да разбере, дали отговорността му се ангажира за това, че управлява МПС, за което няма сключена посочената задължителна застраховка, или за това, че собственикът на същото МПС – трето лице, е бездействал във връзка с последното задължение.

Предвид това в случая правилно и законосъобразно е намерил приложение реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото по безспорен начин са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като същевременно допуснатите нередовности в акта не водят до ограничаване правото на защита на лицето, посочено като нарушител.

Издадено е наказателно постановление при съобразяване императивните разпоредби на чл.57 от ЗАНН, като ясно и недвусмислено е описано твърдяното нарушение – че водачът е управлявал лек автомобил без да има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, изрично и отново е посочено, че нарушението се състои именно в това, че водачът управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ  договор за  задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Законосъобразно е посочена и нарушената правна норма и а именно – чл.315, ал.1 от КЗ /отм./. Във връзка с последното следва да се отбележи, че действително чл.315, ал.1 от КЗ /отм./ визира две различни правила за поведение, свързани както със задължението на собственика на регистрирано на територията на Р.България на МПС да сключи по отношение на същото задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, така и на водача на МПС да управлява такова, за което последния договор е действащ и сключен. Въпреки това законодателят не е счел за необходимо двете различни правила за поведение да бъдат обособени в отделни разпоредби, ето защо посочването на чл.315, ал.1 от КЗ /отм./ е правилно и законосъбразно. Тук следва още да се посочи, че макар понякога да се практикува посочване  на „предложение“ от текста на разпоредба, то последното е изцяло по преценка и съответно - не може да бъде вменено в задължение на административнонаказващия орган, предвид липсата на законово изискване за същото, доколкото чл.26 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нopмaтивнитe aктoвe ясно е указал начина, по който се диференцират отделните разпоредби, без да предвижда обособяване на „предложения“.

В случая следва да се съобрази приложението на разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН и за нарушението да намери приложение нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му, доколкото липсва последващ по-благоприятен такъв.

На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на именно чл.315, ал.1 от КЗ, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението на чл.315, ал.1 от КЗ /отм./ по пътищата следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./,  за процесното нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер от 400 до 600 лева. В случая административнонаказващият орган е определил наказание в минимален размер – 400 лева. Последното наказание е идентично с наказанието за същото нарушение, предвидено съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ /в сила от 9.08.2016 г./ - глоба в размер на 400 лева, и за което наказание е законодателят не е предоставил възможност за индивидуализиция в определени граници. Ето защо и отнесено към конкретния случай, липсва последващ по-благоприятна за нарушителя законова разпоредба.

Предвид горното съдът намери за неоснователно и предложението на жалбоподателя за намаляване размера на глобата от 400 лева на 250 лева, предвид влизане в сила на нов КЗ от 01.01.2016г., съдържащ по-благоприятна процесуална разпоредба – чл.483, ал.1 от КЗ, доколкото последната разпоредба е материално правна и визира кръга на лицата, задължени да сключат задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, санкцията за неизпълнението на което се съдържа в чл.638, ал.1, т.1 от КЗ /в сила от 9.08.2016 г./ и която отговорност е различна от тази на водача на същото МПС по чл.638, ал.3 от КЗ /в сила от 9.08.2016 г./.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-1030-007703 от 22.12.2016г., издадено от Н. А. Н. Д., на длъжност *** „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Н.Т.К., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за нарушение на чл.315, ал.1 от КЗ /отм./.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.