АНД 3767/2016 - Решение - 18-10-2016

Решение по Наказателно дело 3767/2016г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                             № 1859

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

18.10.2016 г.                                                                        гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 3767по описа за 2016 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

                ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1030-001262 от 13.05.2016 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Пловдив, упълномощен с МЗ № 8121з-748/24.06.2015 г. на МВР, с което на Л.Й.  Г., ЕГН ********** с адрес: *** са наложени административни наказания за: нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/месеца.

         Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                         

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.    

         Обжалвано е Наказателно постановление № 16-1030-001262 от 13.05.2016 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Пловдив, упълномощен с МЗ № 8121з-748/24.06.2015 г. на МВР, с което на Л.Й.  Г., ЕГН ********** с адрес: *** са наложени административни наказания за: нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/месеца.

Жалбоподателят Л.Й.  Г., се явява заедно с процесуалния представител адв.Т..

Административнонаказващия орган – Сектор „ПП“ при ОД МВР ГР.ПЛОВДИВ, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

На 22.04.2016 г. от актосъставителя Г.В.М. е съставен акт за установяване на административно нарушение против Л.Й.Г., с ЕГН **********  за това, че на 22.04.2016 г. около 05:30 часа в гр.Пловдив, бул.“Н.Цанов“ № 38,  посока север-юг, управлявал лек автомобил „Фолксваген Лупо“ с рег. № ***, собственост на С.Р.Р., ЕГН ********** от с.К., като допуснал следните нарушения: 1. При избиране скоростта на движение, водачът не се съобразил с пътните условия дясна крива, в резултат на което загубил управление, излязъл извън пътното платно /тротоар/, преминал през два броя новозасети дръвчета и допуснал ПТП с имуществени и неимуществени вреди; 2. Като участник в ПТП не останал на местопроизшествието да изчака пристигането на органите на МВР, за да установи вредите от ПТП-то. Актосъставителят квалифицирал извършеното като нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.3, б.“а“ от ЗДвП. След като се запознал със съдържанието на акта, нарушителят го подписал с отбелязано възражение, че не се е обадил веднага на Пътна полиция защото нямал телефон и се обадил на тел.112 в 07.30 часа, а ПТП станало в 05.45 часа.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление № 16-1030-001262/13.05.2016 г. за извършени от жалбоподателя: нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП му било наложено наказание глоба в размер на 100 лева и нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, и на основание чл.175, ар.1, т.5 от ЗДвП му било наложено наказание глоба в размер на 100 лева , както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Чрез подадената до съда жалба Г. моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и процесуалния закона. В съдебно заседание процесуалния представител адв.Т. прави същото искане.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Г.В.М. сочи, че на процесната дата бил на работа в периода от 07.00 часа до 19.00 часа. Изпратен бил заедно с колегата му П. П. на мястото на ПТП на бул.“Найчо Цанов“, настъпило между пет и шест часа. На място установили с колегата му лекия автомобил и неговия водач, който стоял до него. Водачът на МПС казал, че няма телефон, затова не се обадил. Свидетелят допълва, че по този маршрут минал към 06.30 часа, когато отивал на работа и забелязал автомобила, но не видял човек в него, което го озадачило.  При разговор с колегите му от ІV РПУ те също споменали, че е нямало никой в автомобила, когато посетили местопроизшествието. Свидетелят не помни какво е отговорил водача, когато го попитали къде е бил. Заявил, че той е управлявал автомобила и тъй като имало материални щети, съставили АУАН. По спомени на свидетеля, не се е обадил водача на автомобила, който нямал телефон. Изразява съмнения относно времето на настъпване на ПТП /05.30 часа/, след като обаждането е било в 07.30 часа. М. минал оттам в 06.30 часа и автомобилът бил там. Не си спомня климатичното време. Констатирали спукан картер на автомобила. По думите на неговите колеги идвала и пожарна. Уточнява, че направената от него констатация е за настъпило ПТП при несъобразена скорост, тъй като водачът бил загубил управление. Преценката била на правена от следите, които оставил автомобила и неговото положение. В близост до мястото на ПТП имало паркинг, откъде обяснили, че в автомобила имало младо момче, което се качило в лек автомобил и избягало. Свидетелят изразява становище, че водачът от ПТП не е жалбоподателя, но последният бил на място, който твърдял,че той е управлявал лекия автомобил. Не е пробвал този водач, който дошъл на мястото на ПТП в 07.30 часа, през който период е можел да отиде до КАТ и да уведоми служителите.

Относно нарушението по т.1 от НП:

Съдът, след като разгледа представените по делото доказателства счита, че в хода на административнонаказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с които е накърнено правото на защита на жалбоподателя по т.1 от НП.

Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В настоящият случай съдът констатира наличие на неяснота относно описанието на нарушението и на обстоятелствата около неговото извършване. Не става ясно при какви фактически обстоятелства се е осъществило самото пътно транспортно произшествие. Нито в акта, нито в наказателното постановление е посочено с каква скорост е следвало да се движи водачът, т. е. коя скорост се е явявала съобразена с обстоятелствата, посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП, така че да е бил състояние да спре пред предвидимо препятствие, респ. при създадена опасност за движението. Не е посочена и скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, за да може да се прецени дали същата е била съобразена или не с обстоятелствата по чл.20, ал.2 от ЗДвП, респ. да може да се прецени дали водачът се е движил с несъобразена скорост.

Наред с горното следва да се отбележи и това, че нито в акта, нито в наказателното постановление е посочено пред какво жалбоподателят не е бил в състояние да спре - дали пред предвидимо препятствие или пред възникнала опасност за движението.

Отделно от това при изброяване на обстоятелствата по чл.20, ал.2 от ЗДвП, с които жалбоподателят не е съобразил избраната от него скорост на МПС е посочено „и др.обстоятелства“, без да се конкретизира кои точно са тези обстоятелства. Дали става въпрос за останалите конкретно изброени в закона обстоятелства или други, не става ясно. И в АУАН, и в НП не е посочено какви са били конкретните атмосферни условия, за да се прецени съобразена ли е с тях или не скоростта на управляваното от Г. МПС. Не е конкретизиран какъв е бил релефът на местността, какви са били условията на видимост, нито пък интензивността на движение, за да се извърши преценка за обоснованост на наложеното административно наказание. Така се ограничава възможността нарушителят да разбере за какво точно е санкциониран и се създава пречка за съда да извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се доказва скоростта на движение да не е била съобразена с горепосочените обстоятелства, за да спре водачът пред видимо препятствие или пред създадена опасност за движението. В случая обстоятелствата, съдържащи се и в акта, и в НП, не се явяват достатъчни за обосноваване на отговорността на водача. Недопустимо е при ангажиране на административно наказателната отговорност на дадено лице, да не се сочат изчерпателно всички релевантни обстоятелства, каквото се установява в  настоящия казус. Това ограничава правото на нарушителя за защита, тъй като реално не знае по кои обстоятелства да се защитава. Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите с кои фактори да се съобразяват при избиране скоростта на движението. Наказващият орган е следвало конкретно да опише обстоятелствата, при които нарушението е извършено и да изпълни по този начин задължението си по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Отделно от това, посочената санкционна разпоредба на  чл. 179, ал.2 от ЗДвП също предвижда няколко различни хипотези за налагане на наказание, а именно, когато е установено движение с несъобразена скорост, или неспазване на дистанция, или нарушение по ал. 1 на чл. 179 от ЗДвП и с това е причинено пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. В настоящият случай наказващият орган не е посочил изрично в НП коя от хипотезите на  чл.179, ал.2 от ЗДвП е имал предвид, което допълнително създава пречка да се установи, дали правилно и съответно е приложен законът.

Гореизложеното налага извода за отмяна на атакуваното НП по т.1 от същото, като незаконосъобразно.

Относно нарушението по т.2 от НП:

Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в следното. Съгласно чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъдат посочени законовите норми, които са нарушени. В този смисъл следва да е налице правно единство, както между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, съставен на жалбоподателят, така и тази отразена в НП. В конкретния случай обаче видно от АУАН съставен на жалбоподателят като нарушена е посочена разпоредбата на чл.123, ал.3, б.“А“ от ЗДвП, докато в НП фигурира разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП. На първо място в чл.123 от ЗДвП няма алинея 3, както и посочената към нея буква „А“. Отделно от това са посочени различни цифрови квалификации от ЗДвП в АУАН и НП, което създава неяснота относно приетото от административно наказващия орган за нарушение. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Разпоредбите  на чл. 42  и чл.57 от ЗАНН са императивни и визират задължителните реквизити, които трябва да съдържа акта и НП. Освен това сочените разпоредби  осигурява правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, което включва и правото му да узнае правната квалификация на твърдяното нарушение, за да може да организира адекватно защитата си.  Посоченото по-горе нарушение е съществено и не може да се преодолее по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде отменено обжалваното НП и по т.2 от същото.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:   /п/

Вярно с оригинала!

МГ