АНД 3649/2016 - Решение - 18-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е №

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1860

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 18.10.2016 г.                                                                                   гр. Пловдив                                                                              

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 3649 по описа за 2016 година

 

  Р      Е      Ш      И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/  № 36-0000265/18.05.2016г., издадено от Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Пловдив, с което на В.С.Л., ЕГН **********, е било наложено, на основание                      чл.93, ал. 1, т.1 Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ административно наказание ГЛОБА в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение по  чл. 58, ал. 1, т. 3 Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

М    О    Т    И    В    И:

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.    

 Обжалвано е НП № 36-0000265/18.05.2016 г., издадено от Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" Пловдив, с което на В.С.Л., ЕГН **********, е било наложено на основание чл. 93, ал. 1, т.1 ЗАвПр административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв. за нарушение по  чл. 58, ал. 1, т. 3 Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Жалбоподателят иска отмяната на обжалваното наказателно постановление, доколкото намира същото за неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата.  В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище депозирано пред съда излага доводи за обосновано, правилно и законосъобразно наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. 

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 19.04.2016г. около 14:20 часа в гр.Пловдив, бул. „Васил Априлов” №176, като водач на композиция в състав от следните пътни превозни средства – товарен автомобил „Мерцедес”, рег. № *** и полуремарке „Ламберет”, рег. № *** и двете собственост на „Бавекс Лимитед” ЕООД, извършващ международен превоз на товари от Кралство Испания до Република България с ЧМР без номер и използващ заверено копие на лиценз на Общността № 142510004, не е психологически годен по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и е без удостоверение за психологическа годност.  

По този начин жалбоподателят нарушил разпоредбата на                 чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТС. Съставен бил АУАН № 221902/19.04.2016г. в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието на АУАН и го подписал без възражения. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв., на основание чл. 93, ал. 1, т.1 ЗАвПр, за нарушение по  чл. 58, ал. 1, т. 3 Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

 Тази фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в съдебното следствие и приложените в административно -наказателната преписка писмени доказателства, както и от гласните  такива – показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител П.Т.. От показанията на свидетеля се установява, че при проверка на документите било установено, че водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като извършвал международен превоз на товари, като няма  удостоверение за психологическа годност. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Нещо повече в  писмо до съда с изх.№ 10-00-23-823/6/29.06.2016г. от ОО „Автомобилна администрация” гр. Пловдив, след направена справка в база данни „Регистър на психологическите изследвания на водачите” на ИА „АА” гр. София, е потвърдено, че на въпросното лице не е било отнемано удостоверение за психологическа годност, поради липсата на такова. Освен това от приложената като писмено доказателство по делото Справка в „Регистъра на психологическите изследвания на водачите”, е видно, че жалбоподателят е притежавал удостоверение за психологическа годност, но същото е изтекло преди около година, от констатиране на нарушението, което фактически се приравнява на липса на правно валиден документ.                                  

 Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът стигна до извода, че по безспорен и категоричен начин се установи, че към момента на проверката – 19.04.2016 г., жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на  чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТ. Посочената разпоредба въвежда изискване за водача на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване, каквато в случая е Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТ.

Правилно установеното административно нарушение е подведено под материалната норма на чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТ и именно в нея се съдържа задължението водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари да бъде психологически годен, като препращата в нея норма на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП само пояснява,че сред компетентността на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е и определяне от негова страна на изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на съответните водачи.

Установи се също, че жалбоподателят, като водач на товарен автомобил с полуремарке, е извършвал международен превоз по смисъла на § 1 т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗАвПр, вр. с §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвПр, който факт се потвърждава и от наличието на международна товарителница, както и че правилно е бил определен при проверката и съставяне на АУАН от контролните органи, съгласно чл.58 ал.1 т.3 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.

  С оглед изложеното неоснователни се явяват наведените от жалбоподателя възражения.

Правилно административно-наказващият орган е определил наказание в предвидения от закона фиксиран размер на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, която норма предвижда, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва при първо нарушение с глоба в размер на 1500 лв.

Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Липсват и доказателства, ангажирани от жалбоподателя в посока на последното. 

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:   /п/

Вярно с оригинала!

МГ