АНД 3628/2016 - Решение - 25-10-2016

РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

 

Номер 1678                          25.10 Година  2016           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

На      тринадесети  октомври                           2016    Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: Надя Точева

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    3628      по описа за            2016     година

 

Р Е Ш И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-039453/19.04.2016г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, към Комисия за защита на потребителите, с което на „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 200586330, седалище гр. София е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 500лв. за извършено административно нарушение по чл.127 ал.3 от Закона за защита на потребителите.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

       Вярно, секретар Н.Т.

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ :

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № К-039453/19.04.2016г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, към Комисия за защита на потребителите, с което на „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 200586330, седалище гр. София е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 500лв. за извършено административно нарушение по чл.127 ал.3 от Закона за защита на потребителите.

   Жалбоподателят„ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ” АД твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразно и моли същият да бъде отменен.

   Въззиваемата страна- КЗП - гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото адв. К. изразява становище за неоснователност на жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против посоченото дружество за това, че при извършена проверка на 09.03.2016г. в обект магазин „Техномаркет”, находящ се в гр. Пловдив, бул. „България” 4-ти км. е установено, че рекламацията на З. и Катя Захариеви не е вписана в регистъра на предявените рекламации на потребителите на 23.11.2015г.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № К-039453/17.03.2016г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение. Разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят З. П. Р. изцяло поддържа отразените в него констатации.

  При разглеждане на делото е разпитан в качеството на свидетел З.С.З., който заявява, че на 22.11.2015г. закупил скъп телевизор от обекта на жалбоподателя и при стартирането му той показал дефект. На следващия ден отишъл със стоката в магазина, но от там го насочили към находящия се в същата сграда сервиз, от където му казали, че не обслужват такава марка изделия и го изпратили в друг сервиз.

    От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ” АД административно нарушение на чл.127 ал.3 Закона за защита на потребителите. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на свидетелите Р. и З., подкрепени изцяло от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, Констативен протокол, копие на регистъра на предоставените рекламации на потребителите. От всички тях категорично се потвърждава, че предявената от З. и К. З рекламация на закупен телевизор липсва в Регистъра на предявените рекламации.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че не е съгласен с описаните негови действия. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил правилата за защита на потребителите, като е нарушил императивните изисквания на чл.127 ал.3 от Закона за защита на потребителите.

   В тази връзка се явяват напълно неоснователни наведените в жалбата възражения относно незаконосъобразността на обжалваното НП и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай напълно ясно и точно е било описано вмененото във вина на жалбоподателя нарушение както в АУАН, така и в НП, като между тях, а и в самите им текстове, взети поотделно, липсва каквото и да било противоречие, неяснота или непълно описание на деянието. Напротив – същото е подробно и конкретно описано, в съответствие с изискванията на ЗАНН и в този смисъл не са били нарушени правата на жалбоподателя да научи в извършването на какви нарушения е ангажирана отговорността му. В този смисъл ясно е отразено, че нарушението е извършено в обект магазин „Техномаркет”, находящ се в гр. Пловдив, бул. „България” 4-ти км. на 23.11.2015г.

    По същество, изложените в жалбата доводи също са неоснователни. Вмененото в чл.127 от ЗЗП задължение за вписване на предявена и то под каквато и да било форма рекламация, е императивно. Тоест търговецът е длъжен да отрази същата чрез вписването й в регистъра на предоставените рекламации на потребителите, да издаде документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката, подпис на лицето, приело рекламацията. Останалите въпроси – дали рекламацията е предявена в срока, предвиден в чл.126 от ЗЗП и дали е основателна, касаят спора по същество. Тоест едва след надлежното вписване на предявената рекламация, неприлагането на изискуемите от чл. 125, ал.4 документи, респ. предявяването на същата след установените срокове, би се явило основание за отказ същата да бъде удовлетворена. Обстоятелството дали рекламацията е предявена в срок, писмени или устно, придружена ли е с необходимите документи, основателна ли е, следва да се решава в хода на рекламационното производство и е въпрос по същество.

       На следващо последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

         В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства, то не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване правата на потребителите в страната, а именно същите да могат в пълнота и безпрепятствено да реализират правата си при предявяване на рекламация.

 

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № К-039453/19.04.2016г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, към Комисия за защита на потребителите, с което на „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 200586330, седалище гр. София е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 500лв. за извършено административно нарушение по чл.127 ал.3 от Закона за защита на потребителите, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

  

   Що се отнася до размера на наложеното наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, то видно от правилно посочената санкционна норма на чл.222 от ЗЗП, това е минимално установения размер на санкцията, предвидена в закона за извършеното нарушение и следователно то е наложено при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери.

  

   По делото не се твърди, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, освен обсъдените по-горе.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

Вярно, секретар Н.Т.