АНД 3598/2016 - Решение - 14-10-2016

Решение по Наказателно дело 3598/2016г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                  № 1601

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

15.09.2016 г.                                                                        гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 3598 по описа за 2016 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 15-1030-009098 от 01.03.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Пловдив, упълномощен с МЗ 8121з-748 /24.06.2015г., с което на С.Н.И., ЕГН **********, с адрес: *** са наложени административни наказания: за нарушение на чл.139, ал.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева и за нарушение на чл.100, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                         

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.    

         Обжалвано е Наказателно постановление № 15-1030-009098 от 01.03.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Пловдив, упълномощен с МЗ 8121з-748 /24.06.2015г., с което на С.Н.И., ЕГН **********, с адрес: *** са наложени административни наказания: за нарушение на чл.139, ал.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева и за нарушение на чл.100, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева.       

Жалбоподателят С.Н.И., редовно призован, не се явява и не се представлява.  С бланкетна жалба моли да бъде намален размера на наложената глоба, която е финансово непосилна за него и е закупил незабавно винетен стикер . Не представя и не сочи никакви доказателства, които съдът да събере.

Административнонаказващия орган – „ПП“ при ОД на МВР, гр.Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

На  12.11.2015г. около  10:25 часа  в община Родопи на път Втори клас № 86-км 14+850 в посока гр. Асеновград, жалбоподателят С.Н.И. управлявайки лек автомобил „Фиат Брава”, с рег. №*****, собственост на Г. С. Д., ЕГН **********, бил спрян за проверка от служители към сектор „Престъпления по пътищата” Пловдив. В хода на същата било установено, че водачът се движи по път от Републиканската пътна мрежа и управлява пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места  с мястото на водача, без да е заплатил винетна такса от категория К-3, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата /ЗП/ и не представя незалепен валиден винетен стикер или квитанция за заплатена винетна такса. Установено било още, че жалбоподателят не е отстранил 1 брой винетен стикер с изтекъл срок на валидност.

 За тези констатации на 12.11.2015г. бил съставен АУАН с бланков № 461008/12.11.2015г. за извършени нарушения по чл.139, ал.5 от ЗДвП и по чл.100, ал.2, пр.2 от ЗДвП,  с чието съдържание  жалбоподателят се запознал в същия ден и го подписал без възражение. По смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпило възражение от страна на жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН,  било издадено обжалваното Наказателно постановление № 15-1030-009098/01.06.2016 г., като на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП и наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.2 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 30.05.2016г.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят З.Г.Т. поддържа така съставения от него акт, макар да не си спомня конкретната ситуация. Уточнява, че неговата практика при подобни нарушения била задължително да пита нарушителя дали има незалепен винетен стикер, който евентуално е забравил да залепи и при наличие на такъв настоящава същия да бъде залепен пред него. В текстовата част на процесния акт е упоменал, че такъв е нямало. Не си спомня дали непосредствено след проверката и съставяне на акта му е бил представен вече закупен винетен стикер. Допълва, че имало водачи, които след написан акт му носели закупен стикер с молба АУАН да отпадне, но часът на съставяне на акта, в който е нямало стикер е различен от часът на касовата бележка за закупен такъв, в който час вече е имало винетен стикер.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и в съответствие с приложените към административната преписка писмени доказателства.

В хода на съдебното дирене напълно се потвърждават обстоятелствата, отразени в акта по аргумент на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. Фактите, описани в законосъобразно съставените актове имат доказателствена сила до оборването им по съответния ред. В противната насока жалбоподателят не ангажира доказателства.

По отношение на т.1 от обжалваното НП:

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява по категоричен начин, че с действията си жалбоподателят С.И. е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, визирано в чл.139, ал.5 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. Безспорно е това, че 12.11.2015г. около  10:25 часа  в община Родопи на път Втори клас № 86-км 14+850 в посока гр. Асеновград, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фиат Брава”, с рег. №****, собственост на Г. С. Д.. Жалбоподателят управлявал пътно превозно средство, попадащо в категорията „К3”  на ППС.  Съгласно списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване, то път Втори клас № 86-км  се явява част от пътната инфраструктура, за който се дължи  винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, която в случая не е била заплатена от водача на МПС. По същество това нарушение не се оспорва и от жалбоподателя, който излага единствено доводи за прекомерно висок размер на наложената санкция.

Предвид гореизложеното съдът счита, че правилно административно наказващия орган е ангажирал административната отговорност на жалбоподателят за извършено от последния нарушение на  разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложил наказание глоба в размер на 300 лева. Същата е определена от законодателя във фиксиран размер, поради което не подлежи на ревизиране.

По отношение на т.2 от НП:

Правилно и обосновано, след като е преценил доказателствата по административната преписка, административно - наказващият орган е подвел извършеното административно нарушение от жалбоподателя под нормата на чл. 100, ал.2 от ЗДвП /в редакцията към момента на извършване на нарушението/, която задължава  водачът на моторно пътно превозно средство да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност. В случая жалбоподателя на посочената в акта и НП дата е управлявал процесния лек автомобил без да е премахнал винетния стикер с изтекъл срок на валидност, с което е нарушил горецитираната разпоредба на ЗДвП.

Правилно административно наказващия орган е  наложил наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.185 от ЗДвП, което се явява справедливо и съответства на извършеното нарушение.

Правилно и обосновано административният орган е приел, че за посочените нарушения не би могло да се приложи института на чл. 28 от ЗАНН. Нарушенията не се явяват с по- ниска обществена опасност от тази на други нарушения по чл.139, ал.5  от ЗДвП и чл. 100 ал.2 от ЗДвП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да се потвърди като законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

Вярно с оригинала!

МГ