АНД 3544/2016 - Решение - 17-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1617

гр. Пловдив 17.10.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – ХVІІ н. с., в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ

 

при участието на секретаря Виолета Терзиева  като разгледа докладваното от съдията АНД № 3544/2016 г. по описа на ПРС – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16 – 001016/25.05.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Стинг” АД със седалище гр. Разград, адрес на управление гр. Разград бул. „България” № 48 бл.”Витоша 1”, вх.Г ет.4, ап.37, ЕИК 116584586, представлявано от А. Г. З. – и.д., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лв. за нарушение по чл.153 ал.2 от Кодекс на труда /КТ/ на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „Стинг” АД гр. Разград чрез упълномощения си процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно. Оспорва се осъществяването на състав на административно нарушение. С жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното постановление – поради допуснати съществени процесуални нарушения, развива се и довод за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна чрез упълномощения си процесуален представител моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед № 142/12.10.2015 г. на изпълнителния директор А. Г. З. на „Стинг” АД гр. Разград било наредено въвеждането на сумирано работно време на работниците и служителите на търговското дружество с период на отчитане от 01.11.2015 г. до 31.12.2015 г. Съгласно т.3 от тази заповед „Всяка работна седмица в посочения период да бъде с продължителност до 56 часа, като се осигури на работниците и служителите задължителна междудневна почивка от 12 часа и седмична почивка от 36 часа.”.

На 05.02.2016 г. в търговски обект на „Стинг” АД гр. Разград в гр. Пловдив – склад в складова база на бул. „Александър Стамболийски” № 47В, била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда гр. Пловдив на условията на труд, поводът за която проверка била жалба в Дирекция „Инспекция по труда” от работник на дружеството работодател. Сред проверяващите бил свидетелят Ж.Н. – г. и. Въз основа на установеното при проверката на място, както и въз основа на изискани и представени на 12.02.2016 г. отчетни форми за месеците ноември и декември 2015 г. било установено неспазване на изискването на чл.153 ал.2 от КТ за осигуряване за някои от работници на най – малко 36 часа непрекъсната седмична почивка при въведеното сумарно изчисляване на работното време. За работника Г. С. Г. било установено, че в периода от 02.11.2015 г. до 08.11.2015 г. включително е работела последователно 7 дни без да й е била осигурена непрекъсната седмична почивка, която да е била не – по малко от 36 часа, като работника дори не е имала и 24 часа непрекъсната почивка в този 7 дневен непрекъснат период. Същият работник г. била отработила в проверяваните м. ноември и м. декември на 2015 г. още един такъв 7 дневен период без да й е била осигурена непрекъсната седмична почивка не по – малко от 36 часа, същото било констатирано и за още седем работника. Нарушения относно безопасните и здравословни условия на труд в проверявания обект не били констатирани.

За нарушението на изискването за минимална непрекъсната седмична почивка при въведено сумирано работно време по чл.153 ал.2 от КТ спрямо работника Гергана г. за периода от 02.11.2015 г. до 08.11.2015 г. включително св. Н. съставил на 15.03.2016 г. на работодателя „Стинг” АД гр. Разград акт за установяване на административно нарушение – АУАН № 16-001016/15.03.2016 г. Актът бил връчен на пълномощник на представляващия дружеството нарушител като възражения в акта не били направени. Против АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от страна на дружеството нарушител били подадени писмени възражения, с които се оспорвало осъществяването на административно нарушение по чл.153 ал.2 от КТ.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка и въпреки подадените възражения, административно – наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на „Стинг” АД гр. Разград административно наказание в размер близък до минимално предвидения в санкционната норма на чл.414 ал.1 от КТ.    

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Н., АУАН, възражения, заповед, пълномощно, отчетни форми, справки, известие за доставяне, оправомощителна заповед.

Съдът кредитира показанията на св. Н. като последователни, логични и съответстващи на останалите доказателства по делото.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка настоящата инстанция прие, че от страна на „Стинг” АД гр. Разград е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.153 ал.2 от КТ, тъй като дружеството в качеството му на работодател не е осигурил на работника си Г.С. г., полагаща труд в търговски обект на „Стинг” АД гр. Разград в гр. Пловдив – склад в складова база на бул. „Александър Стамболийски” № 47В, в седмичния период от 02.11.2015 г. до 08.11.2015 г. включително, непрекъсната седмична почивка не по – малко от 36 часа при въведено сумирано изчисляване на работното време, въпреки задължението за това. Полагането на труд от работника г. във всеки от последователните дни от 02.11.2015 г. до 08.11.2015 г. включително и липсата на осигурена за същия работник непрекъсната седмична почивка от минимум 36 часа в този седемдневен период не се и оспорва от дружеството жалбоподател с жалбата против НП, нито от процесуалния представител в съдебно заседание.

Същественото по делото с оглед на оспорваното от жалбоподателя и процесуалния му представител процесно административно нарушение откъм състава му е дали осигуряването на непрекъсната седмична почивка не – по – малко в случая от 36 часа следва да се включва в период от 7 последователни дни или след полагането на труд след 7 дни, като се обобщи общия брой почивка в часове съобразно общия двумесечен срок на въведеното сумирано изчисляване на работно време. Доводът на санкционираното лице, изложен във възражението, впоследствие в жалбата срещу наказателното постановление, а и изтъкнат и от процесуалния представител в съдебно заседание за липса на състав на нарушение по чл.153 ал.2 от КТ за работника г. за обсъждания период не се споделя от съда. Съгласно чл.153 ал.1 от КТ „При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В този случаи на работника или служителя се осигурява най – малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.”, а според ал.2 на чл.153 от КТ „При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не – по – малко от 36 часа.”. За съда няма съмнение, че при въвеждане на изискванията за осигуряване на седмичната почивка за работниците или служителите в чл.153 от КТ законодателят е имал предвид за осигуряване на право на работника или служителя на минимална непрекъсната седмична почивка в рамките на работна седмица. Използвания от законодателя термин е седмична почивка, която се определя в рамките на който и да е седемдневен период, а не в рамките на общия двумесечен период с въведено сумирано изчисляване на работното време без значение от непрекъснатия период на полагане на труд в него, каквито доводи се навеждат от санкционираното дружество. Тази седмична почивка следва да бъде осигурена за работната седмица за всеки работник и/или служител, като на лицето в рамките на който и да е 7 дневен период следва да бъде осигурена при сумарно изчисляване на работното време минимум 36 часа непрекъсната почивка, а при смяна на смените – минимум 24 часа. В този смисъл е и Решение № 993/17.05.2016 г. по КАНД 548/2016 г. на Административен съд гр. Пловдив. 

Правилно според съда административната отговорност за нарушението по чл.153 ал.2 от КТ е насочена към „Стинг” АД гр. Разград –  като дружество работодател по отношение на работника г., правилно е приложена и съответната на нарушението материално правна норма, уреждаща състава му, изложени са в НП, а преди това и в АУАН, всички обстоятелства на нарушението, така че наказаното лице да е наясно с пълния обем от вмененото му за извършено административно нарушение. Съдът не споделя развитият в жалбата довод за допуснати съществени процесуални нарушения, поради липса на излагане в НП на време и място на административното нарушение. Ясно и несъмнено административно – наказващият орган е изложил в описателната част на наказателното постановление всички обстоятелства на процесното административно нарушение по см. на чл.153 ал.2 от КТ, включително и за време и място – отнасящи се неизпълнение на изискването за осигуряване на непрекъсната седмична почивка в съответния минимален размер по отношение на работника г. за седмодневния период /една седмица/ от 02.11.2015 г. до 08.11.2015 г. включително в обект за полагане на труд склад в складова база на бул. „Александър Стамболийски” № 47В в гр. Пловдив. Налице е пълно изпълнение на задълженията на административно – наказващият орган по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а и на актосъставителя на АУАН по чл.40 т.3 и т.4 от ЗАНН.

Неоснователно е и възражението на санкционираното юридическо лице, че са налице съществени несъответствия в АУАН и в НП, тъй като били описани наред с нарушението на чл.153 ал.2 от КТ, касаещо работника г. за периода от 02.11. до 08.11.2015 г. включително, и друг 7 дневен период за работника г., както и такива за още няколко работника, в които се излагат обстоятелства за неизпълнение на задължението по чл.153 ал.2 от КТ и за тях. Не съществува съмнение у настоящата решаваща инстанция за какво точно административно нарушение е потърсена административната отговорност спрямо лицето нарушител, нито пък е неясно както твърди наказаното дружество в жалбата си, въведеното административно нарушение. Няма никаква процесуална пречка в едно НП, а и в АУАН преди това, да се посочат обстоятелства от значение за реализацията на административната отговорност, включително и такива, които биха сочили и евентуално други административни нарушения. Излагането им според съда е от значение за преценката на съвкупността от обстоятелства, определящи дължащата се от административния нарушител отговорност – както евентуално за преценка за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН, така и за размера на конкретното административно наказание в предвидените от законодателя предели. В тази връзка чрез изложените в АУАН и в НП допълнителни обстоятелства за отношението на работодателя „Стинг” АД към осигуряване на седмична почивка и за други негови работници, които обстоятелства се потвърждават от доказателствата по делото – и от показанията на разпитания свидетел, и от АУАН, от приложените отчетни форми и справки, съдът си изгражда извод, че административното нарушение по чл.153 ал.2 от КТ извършено спрямо Г.С. г. за положен от нея непрекъснат труд в седмичен период /от 02.11. до 08.11.2015 г. включително/ не може да бъде квалифицирано като маловажен случай – по см. на чл.28 от ЗАНН. Касае се за случай, който не е изолиран само и единствено за този работник и за този период, обществената опасност на нарушението и тази на дружеството нарушител се явява по – висока.         

Правилно и в кръга на своите правомощия компетентния административно – наказващ орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ, а относно размера на административното наказание имуществена санкция – 1700 лв. – същият е определен в размер близък до минимално предвидения такъв /предвидена имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лв./ и не следва да бъде коригиран от съда в насока евентуално на неговото намаляване. Размерът на наказанието се явява съответен на обществена опасност на нарушение и нарушител, съобразен е с изискванията на Закона, а и е и целесъобразен.  

В хода на административното производство не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи наказателното постановление и налагащи отмяната му като незаконосъобразно.

По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от горното ПРС ХVІІ н. с.

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16 – 001016/25.05.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Стинг” АД със седалище гр. Разград, адрес на управление гр. Разград бул. „България” № 48 бл.”Витоша 1”, вх.Г ет.4, ап.37, ЕИК 116584586, представлявано от А. Г. З. – и.д., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лв. за нарушение по чл.153 ал.2 от Кодекс на труда /КТ/ на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ.  

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                               ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.