АНД 3541/2016 - Решение - 03-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

1532, гр.Пловдив, 03.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 12.09.2016г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3541/2016г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление  № 16-001034, издадено на 20.05.2016г. година от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на търговско дружество “Пластформ” ООД с ЕИК: 825396215, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Лерин” №16в, представлявано от К.А.П., за административно нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда /съкр. КТ/ му е наложено на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева”.

Жалбоподателят в подадената жалба излага подробни доводи и моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно и противоречи на материалния и процесуалния закон. Алтернативно да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН като административното нарушение бъде квалифицирано като маловажно и да не бъде налагано наказание. В съдебно заседание се явява процесуален представител адв.Р.А., като ангажира гласни и писмени доказателства и взима становище по незаконосъобразност на атакуваното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява процесуален представител – началник отдел „БТКД” К., която ангажира гласни доказателства. По същество взима становище по законосъобразност атакуваното НП.

                Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,  произлиза от лицето, което е санкционирано, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателят е бил привлечен към административно наказателна отговорност за осъществено  административно нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, изразило се в това, че при осъществена проверка на 14.03.2016 година в кафе-аператив „Екстрийм” в гр.Пловдив, ул.Бяло море 2, стопанисван от „Пластформ“ ООД, било установено, че в обекта полага труд лицето Б. Ф. И., без да има сключен с него трудов договор.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се изясни следната фактическа обстановка:

На 14.03.2016 година около 11:00 часа била извършена проверка от служители на Д „ИТ“ – Пловдив  в кафе-аператив „Екстрийм” в гр.Пловдив, ул.Бяло море 2, стопанисван от „Пластформ“ ООД. При  проверката служителите на ДИТ си поръчали напитка и установили, че труд в заведението полага свидетелката Б. И., чиято самоличност била по-късно установена. На място свидетелката И. разговаряла със служителите на ДИТ- св.К. Т. и св.Б.К..Обяснила, че работи в заведението като дала сведение, че на 12, 13 и 14 март е работила в заведението, като сочи и конкретрни часове в които е полагала труд.И. е попълнила и справка на осн. чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ в която писмено е потвърдила за полагания от нея труд.На въпрос дали И. има трудов договор заявила, че не е подписвала договор и фактически работи от около седмица.За така установеното нарушение бил съставен АУАН, който бил получен и подписан от управителя на дружеството К. П. на 25.03.2016г.В хода на административнонаказателното производство П. представил трудов договор от 14.03.2016г. и уведомление до НАП от същата дата за започнато трудово правоотношение с И..След съставяне на АУАН е изготвено и обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното заседание са разпитани свидетелите извършили проверката Т. и К., чиито показания съдът намира за коректни, точни и ясни, изцяло съответстващи на писмените доказателства по делото, поради което ги кредитира изцяло.

В хода на съдебното производство е разпитана и св.И. М.-служител в кафе „Екстрийм”.Същата заявява, че не помни кога точно са назначили И., но мисли, че това е станало понеделник.Преди това И. идвала е заведението като клиент и стояла на бара и същевремнно я обучавали.През септември 2015г. И. работила на същото място, но тогава си прекратила трудовото правоотношение.Съдът не кредитира показанията на св.М., тъй като същата като служител във фирма „Пластформ” е заинтересован свидетел, а и обяснението какво е правила И. на бара е нелогично.Била обучавана за сервитьор, след като само до преди няколко месеца е работила на същата длъжност в същото заведение?Или работата на сервитьор в кафене „Екстрийм” е с голяма сложност и отлика от останлите и се налагат многократни обучения на едни и същи започващи работа през различни периоди през годините или св.М. не дава достоверни показания.Съдът намира за вярно второто.Отделно от това св.М. заяви, че на св.И. и бил указан натиск какво да пише и говори от служителите на ДИТ, докато самата И. отрече да и е указван натиск, а само се пошегували с проверяващите, тъй като преди време я водели в РУ на МВР, заради това че се е предствила за друго лице отновор при проверка извършвана от ДИТ.Всички тези разминавания в показанията на св.М. са съществени и съдът не кредитира изложеното от свидетелката.Проведен е разпит и на св.И., която отрича да е работила преди датата 14.03.2016г. в кафе „Екстрийм”.За подписаната от нея справка дава абсурдни обяснения като била написала „НЕ” на въпроса дали има сключен трудов договор, тъй като същия не бил в нея, а проверяващите искали договора.От една страна И. твърди, че обстоятелствата в справката не били същите , а от друга, че това е било работното й време.Едновремнно сама била написала кой ден колко е работела защото това било реалното работон време, а от друга служителите на ДИТ и диктували какво да пише.Свидетелските показания на И. са изцяло несвързани, взаимоизключващи се, противоречиви и нелогични.Поради тези причини съдът не им дава вяра.Предишните действия на И., а именно посещенията и в полицейски управления по повод, представянето и за друго лице отново при проверки на ДИТ ще бъдат оставени без коментар тъй като е излишно да се коментира в повече достоверността на свидетеля.

След като прие писмените материали по преписката съдът счита, че в достатъчна степен подкрепят фактическата обстановка изложена в НП, същите са относими към спора и съдът им дава вяра.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, след анализ на събраните гласни и писмени доказателства, съдът възприе за изяснено следното от правна страна:

НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В случая административно наказващият орган е приел от изяснените при проверката обстоятелствата, че те касаят едно осъществено от жалбоподателя административно нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ. Посочената норма въвежда задължение да бъде сключен трудов договор между работника или служителя и работодателя преди постъпване на работа. Налице са доказателства, че това изискване не е било изпълнено от жалбоподателя към момента на проверката от актосъставителя. От извършената проверка и съставените административни актове безспорно става ясно, че към 14.03.2016 г. И. е била постъпила на работа без да има сключен трудов договор с „Пластформ“ ООД, което обстоятелство се явява нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ.

Възприетото в атакуваното НП като административно нарушение – постъпване на работа от страна на работника преди да има сключен трудов договор, съгласно изискванията на КТ, според настоящия съдебен състав безспорно касае осъществено административно нарушение от жалбоподателя. Това обстоятелство категорично е възведено като административно нарушение при описанието на осъщественото законово нарушение. Механизмът на осъщественото нарушение дава възможност на жалбоподателя да разбере за кои конкретни обстоятелства той е наказан и кои конкретни изисквания е нарушил. Безспорно и правилно е възприето от контролните органи, че се касае за престиране на работна сила от страна на И. без сключен трудов договор в противоречие с изискванията на трудовото законодателство. В издаденото наказателно постановление и в съставения АУАН са посочени по ясен и категоричен начин обстоятелствата по извършеното административно нарушение. Безспорно разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ определя задължение за работодателя във всички случай да сключва трудови договори с работещите за него работници. В случая описанието, което е дадено за осъщественото според актосъставителя като административно нарушение е съобразено с действителното установено фактическо положение. Актосъставителят е бил активен при установяване на това, дали има и кога извършено административно нарушение и от кого, а в последствие наказващия орган е бил в достатъчна степен конкретен, като е изяснил в пълнота основните въпроси на административно наказателното производство - наличие на конкретно деяние, съставлява ли същото административно нарушение, на коя норма, от там кой е неговия автор и извършено ли е то при обективна отговорност. Това е било изяснено с необходимите доказателства и посочено в съставените административни актове. Затова съдът приема, че при механизма на излагане на обстоятелствата и на квалифициране на административното нарушение не се е стигнало до нарушаване на правото на защита на административно наказаното лице, като законосъобразно наказващият орган е ангажирал административно наказателната, обективна отговорност на работодателя.Административно наказващият орган правилно е изяснил всички необходими за това обстоятелства. Налице е съответствие на вмененото административно нарушение с обстоятелствата по неговото осъществяване, като законосъобразно е пристъпил към определяне на санкцията. От изяснените при проверката обстоятелства, както и събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени гласни и писмени доказателства може да се направи несъмнения извод, че в настоящият случай е налице на осъществено административно нарушение от жалбоподателя, защото той приема на работа работник без да спази изискванията на закона за това. Затова становището на настоящия съдебен състав е, че на него е следвало да бъде наложена посочената в НП “имуществена санкция” в минимален размер от 1500 лева съгласно законовите рамки на разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ.

Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 415в от КТ се явява специална по отношение на общия случай по чл. 28, б. „а“ от ЗАНН и тя дерогира неговото приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ: „Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.“ Тази императивна норма цели защита на обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права. Случаят не е маловажен, защото законът изрично изключва приложението на този институт към нарушенията на чл. 61, ал. 1 от КТ, тъй като се касае за обществени отношения с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случаи, свързани с защита на работниците и служителите. Тези обстоятелства са били правилно преценени от наказващия орган и те законосъобразно са довели до ангажиране и понасяне на административно наказателна отговорност от страна на жалбоподателя. Обстоятелството, че това е било първо нарушение, че то е било отстранено веднага след установяването му и че не са произтекли вредни последици за работници и служители е било отчетено от наказващият орган и той правилно е наложил административно наказание “имуществена санкция” в минималния размер от 1500 лева, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ. Настоящата инстанция счита, че при така определеното наказание в пълнота биха били постигнати целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

           В предвид на изложеното, обжалваното НП на Директор на Д „ИТ“ - гр. Пловдив се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

           Водим от горното и на основание 63, ал.1,от ЗАНН, съдът

                                                    Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 16-001034, издадено на 20.05.2016г. година от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на търговско дружество “Пластформ” ООД с ЕИК: 825396215, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Лерин” №16в, представлявано от К.А.П., за административно нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда /съкр. КТ/ му е наложено на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание “имуществена санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева”.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на  гр. Пловдив  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                                     

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.П.